№ 273
гр. Плевен, 13.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20214400500509 по описа за 2021 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на
основание въззивна жалба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК*** срещу Решение №
260188/ 08. 03. 2021 г. по гр. д. № 2195/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на решението на районния съд
като неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважен предявеният иск като основателен и
доказан и да бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна П. М. К. с ЕГН********** е изразила становище чрез
процесуалния си представител адв. М. К., че въззивната жалба е неоснователна и решението
на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат
присъдени направените по делото разноски.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба
съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
1
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от
надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан
предявения от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу П. М. К. иск с правно основание чл.
422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр.чл. 430, ал.1 ТЗ вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД за установяване по
отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми: главница - 2738, 14 лв.;
възнаградителна лихва за периода от 22. 06. 2005 г. до 21. 06. 2018 г. – 643, 80 лв.;
мораторна лихва за периода от 22. 06. 2005 г. до 17. 09. 2018 г. – 344, 59 лв.; такси за периода
от 22. 06. 2005 г. до 17. 09. 2018 г. – 248, 72 лв. и законната лихва върху главницата, считано
от 25. 09. 2018 г. до изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплаща не на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6787/ 2018 г. на РС-
Плевен.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на събраните по делото
доказателства е приел, че възникването на облигационно правоотношение между страните
не може да се установи от представеното по делото заявление за издаване на кредитна карта
„EUROLINE“, тъй като не е посочен кредитния лимит, не е отразено предаването на
кредитната карта на ответника. Изразено е становището, че и да се приеме заявлението за
издаване на кредитна карта като договор между ищеца и ответника, сумата по кредита е
съществен елемент на този вид договори, по отношение на който страните следва да
постигнат съгласие в предписаната от закона форма. Съдът е приел, че липсата на уговорена
сума по кредита е съществен порок в действителността на договора, не може да бъде
саниран и води до нищожността по смисъла на чл. 26, ал.2, пр. 2 ЗЗД поради липса на
съгласие. Въз основа на тези правни изводи съдът е отхвърлил предявения иск като
неоснователен и недоказан.
Въззивният съд счита, че въззивната жалба е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по
следните съображения:
От представените по делото доказателства следва да се приеме, че е налице сключен
договор за потребителски кредит за издаване на кредитна карта между страните, който е
инкорпориран в представеното заявление – договор за издаване на кредитна карта
„EUROLINE“. При проверката редовността на договора се установява, че договорът е
подписан от страните, като подписът на представителя на банката е положил подпис накрая
на заявлението – договор, като е посочил името А.М. като служител на банката. При
проверката обаче се установява, че в заявлението – договор липсва съществен елемент на
договора , а именно кредитния лимит, който следва да бъде определен за кредитната карта и
който представлява договорената сума по кредитния договор, независимо от твърденията на
банката в исковата молба, че такъв е налице в размер на 2 890 лв..
2
Установената липса на съществен елемент от договора за кредит, какъвто е размерът на
кредита (кредитният лимит), е основание за недействителност на договора, но не при
общите условия за недействителност на договорите по ЗЗД, а съгласно разпоредбите на ЗПК
предвид на това, че договорът за издаване на кредитна карта представлява договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. В случая характеристиките на договора за
издаване на кредитна карта и страните съответстват на легалните определения на чл. 9 ЗПК,
поради което процесният договор безспорно е договор за потребителски кредит и спрямо
него е приложим ЗПК. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че са приложими
общите разпоредби за недействителност на договора за банков кредит, тъй като е счел, че са
приложими нормите на ТЗ относно банковия кредит като търговска сделка, което изключва
приложението на ЗПК и квалифицирането на процесния договор като договор за
потребителски кредит. Това се установява по правната квалификация на предявения
установителен иск досежно главницата, като са посочени разпоредбите на чл. 422, ал.1 вр.
чл. 415, ал.1 ГПК и чл. 430 ТЗ. Разпоредбата на чл. 430 ТЗ е относима за търговската сделка
„ договор за банков кредит“ , а не за договора за потребителски кредит по смисъла на чл. 9
ЗПК. Въззивният съд счита, че неправилно е определен договорът за издаване на кредитна
карта като търговска сделка по чл. 430 ТЗ, тъй като договорът за издаване на кредитна карта
съдържа всички характеристики на договор за потребителски кредит съгласно чл. 9 ЗПК и
съответно изключва приложението на правните норми, уреждащи договора за банков кредит
съгласно Търговския закон по аргумент на чл.4, ал.1, т. 1 и 2 ЗПК.
Приложимият в настоящия случай ЗПК въвежда липсата на договорената сума по кредита
като основание за нищожност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 22, ал. 1
вр. чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. От заключението на допуснатата по делото
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че картодържателят е усвоил предоставени
парични суми от банката по процесния договор общо в размер на 29 892, 36 лв., като са
начислени възнаградителни лихви и такси. Вещото лице е посочило, че длъжникът е
погасявал задължения общо в размер на 30 107, 01 лв., като е останала дължима сума по
главница в размер на 2 738, 14 лв.; договорна възнаградителна лихва за периода от 19. 05.
2017 г. до 21. 05. 218 г. в размер на 643, 80 лв.; мораторна лихва за периода от 21. 04. 2017 г.
до 21. 05. 2018 г. в размер на 344, 59 лв. и такси за периода от 18. 04. 2017 г. до 13. 08. 2018
г. в размер на 248, 72 лв.
Въз основа на заключението на съдебно счетоводната експертиза и въз основа на
разпоредбата на чл. 23 ЗПК, цитирана по- горе съдът счита, че предявеният иск се явява
основателен до размера на главницата от 2 738, 14 лв. По отношение на лихвите и таксите
съдът счита, че искът се явява неоснователен и недоказан, тъй като договорът е
недействителен на основание чл. 22, ал.1 вр. чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК и в този случай се дължи
само главницата по задължението, но не и лихви и други разходи по кредита.
3
По изложените съображения съдът счита, че следва об- жалваното решение да бъде
отменено в ЧАСТТА, в която предявеният иск е отхвърлен за главницата в размер на 2738,
14 лв. и съответно следва искът с правно основание чл. 422 , ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК вр.
чл. 23 вр. чл. 22, ал.1 вр. чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК да бъде уважен. В останалата обжалвана част
досежно лихвите и таксите решението следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и на основание т.12 от ТР № 4/ 2013 от 18.06. 2014 г. на ОСГТК
на ВКС и на основание чл. 80 ГПК въззиваемата като длъжник в заповедното производство
следва да заплати на въззивника като кредитор в заповедното производство направените
деловодни разноски съобразно уважената част в размер на 360 лв.
Предвид изхода на делото ответницата следва на основание чл. 78, ал.1 вр. чл. 80 ГПК да
заплати направените по делото разноски от ищеца в първоинстанционното производство
съобразно уважената част от иска в размер на 750, 75 лв.
С оглед изхода на въззивното производство въззиваемата следва на основание чл. 273 вр.
чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК да заплати на въззивника направените по делото разноски
съобразно уважената част в размер на 509, 50 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр. 3 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Решение № 260188/ 08. 03. 2021 г.
по гр. д. № 2195/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която е
отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения на основание чл. 422, ал.1 вр.
чл. 415, ал.1 ГПК вр. чл. 430, ал.1 ТЗ иск от„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД срещу П. М.
К. за сумата от 2738, 14 лв. главница и законната лихва върху главницата, считано от
25. 09. 2018 г. до изплащане на вземането, ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплаща
не на сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 6787/ 2018 г.
на РС- Плевен, КАТО вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 ГПК
вр.чл.23 вр. чл.22, ал.1, вр. чл. 11, ал.1, т. 7 ЗПК, че П. М. К. с ЕГН********** с адрес
гр. Плевен, ул.“***“№3, вх. *** дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК*** със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. *** пхредставлявана от
изпълнителния директор Д. Ш. и прокурист М.В. със СЪДЕБЕН АДРЕС за връчване
на книжа гр. София, ул. *** чрез процесуалния представител адв. Х.Х.И. от САК
сумата от 2738, 14 лв., представляваща главница по Договор за издаване на
EUROLINE кредитна карта от 22. 06. 2005 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда на 25. 09. 2018
4
г. до окончателното изплаща не на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 6787/ 2018 г. на РС- Плевен.
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 260188/ 08. 03. 2021 г.
по гр. д. № 2195/ 2020 г. по описа на Плевенския районен съд в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА на основание т.12 от ТР № 4/ 2013 от 18.06. 2014 г. на ОСГТК на ВКС и чл.
80 ГПК П. М. К. с ЕГН********** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с
ЕИК*** направените деловодни разноски в заповедното производство по ч. гр. д.
№6787/ 2018 г. по описа на ПРС в размер на 360 лв. съобразно уважената част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК П. М. К. с ЕГН********** да заплати
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК*** направените деловодни разноски в
първоинстанционното производство по гр. д. № 2195/ 2020 г. по описа на ПРС в размер
на 750, 75 лв. съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.1 и чл. 80 ГПК П. М. К. с ЕГН**********
да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД с ЕИК*** направените деловодни
разноски във въззивното производство в размер на 509, 50 лв. съобразно уважената
част.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т.1 ГПК не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5