№ 2755
гр. София, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100112782 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на В. С. К., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „********* чрез адвокат Д. Т., и
съдебен адрес: гр. София, ул. „Х*********, срещу К. П. А., с ЕГН:********** и постоянен
адрес: гр. София, ж.к. „*********9, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с
който се да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищеца не му дължи сумата в
размер на 45 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
ведно със законната лихва от 12.12.2003г. до окончателното й изплащане на сумата, както и
направените по делото разноски в размер на 960 лева, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 17.07.2013г., издаден въз основа на Присъда №130/ 26.11.2008г. по НОХД №
2161/2004г., по описа на Софийски градски съд, за което е образувано изпълнително дело
№990/2015г., по описа на ЧСИ С.Я., поР. погасяване правото на принудително изпълнение в
резултат на извършено плащане и опрощаване на вземанията по Споразумение с нотариална
заверка на подписите с peг. №9440/2021г., сключено между страните по делото.
Ищецът твърди, че по молба на взискателя К. П. А. от 13.02.2015г. и въз основа на
изпълнителен лист от 17.07.2013г., издаден въз основа на Присъда №130/ 26.11.2008г. по
НОХД № 2161/2004г., по описа на Софийски градски съд е образувано процесното
изпълнително дело №990/2015г., по описа на ЧСИ С.Я..
С процесния изпълнителен лист ищецът В. К. е осъден да заплати солидарно с
лицата Т.И.Т. с ЕГН: **********, П.Й. И. с ЕГН: ********** и И.А.М. с ЕГН:**********
на ответника К. П. А. сумата в размер на 45 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 12.12.2003г. до
окончателното й изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на
960 лева.
След период на преговори, на дата 20.12.2021г. между ищеца В. К. и взискателя К.
П. А. е сключено „Споразумение с нотариална заверка на подписите с peг. №9440/2021г.“ на
1
помощник-нотариус Т. Г. по заместване при нотариус В.В., с което страните доброволно
уреждат отношенията си по повод на дължимите суми по изпълнителното дело. Съгласно
същото ищецът се задължава да заплати на К. А. еднократно сумата в размер на 20 000 лева
в деня на подписване на споразумението, като с плащане на сумата последният ще счита
задължението на ищеца във връзка с издадения изпълнителен лист и заведеното
изпълнително дело №990/ 2015г. за напълно погасено, че вредите са напълно компенсирани
и, че ще прекрати изпълнителното дело спрямо него.
Съгласно постигнатото споразумение на 20.12.2021г. ищецът е заплатил уговорената
сума по сметка на взискателя К. А., посочена в документа, като последният от своя страна е
депозирал молба с вх. №59484/20.12.2021г. за прекратяване на процесното изпълнително
дело.
Впоследствие ответникът оттегля депозираната от него молба от дата 20.12.2021г.,
като производството по изпълнителното дело продължава.
Ищецът твърди, че с процесното споразумение е извършено частично плащане от
ищеца на сума от 20 000лв., като е налице опрощаване от ответника на разликата до пълната
посочена сума по изпълнителния лист., поР. което е погасено правото на принудително
изпълнение на процесния изпълнителен лист.
В законоустановения срок е подаден отговор от К. П. А., с който е изразено
становище, че исковата молба е нередовна. При условията на евентуалност оспорва иска по
основание, като иска отхвърлянето му като неоснователен. Твърди, че процесното
споразумение от 20.12.2021г. е нищожно и не следва да бъде вземано предвид от съда, като
факт настъпил след издаване на изпълнителното основание. Твърди, че при подписване на
споразумението е договаряно директно с неговия клиент, въпреки че същият е имал
упълномощен процесуален представител по изпълнителното производство.
Същото споразумение е нищожно на основание чл.26, ал.1, предложение първо от
ЗЗД, а именно поР. противоречие на закона: забранено е опрощаване на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, които К. А. е претърпял при опита му за умишлено
умъртвяване.
Същото споразумение е нищожно на основание чл.26, ал.2, предложение второ от
ЗЗД, а именно поР. липса на съгласие: обективираната воля не съответства на действителната
такава. Вследствие на мозъчната контузия, която му е била нанесена ответникът не е бил в
състояние да ръководи действията си. Ответникът К. П. А. е с водеща
диагноза:Разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и
дисфункция на главния мозък. Посткомоционен /посттравматичен/ органичен мозъчен
синдром.
Същото споразумение е унищожаемо, поР. подписването му при крайна нужда. За
лечението си К. А. е теглил кредити, като с оглед дългия период на възстановяване, не е
могъл да работи, за да задоволява елементарните си нужди за живот и лечение, поР. което и
същият е бил задлъжнял на кредитори, което го е принудило да подпише споразумението
при крайна нужда, след като бил подведен от ищеца, че остатъкът от обезщетението му
остава дължимо, но ще бъде изплащано на части, с по-малки суми.
Същото споразумение е унищожаемо, поР. измама на ответника да го подпише.
Възразява, че никъде в процесното споразумение няма опрощаване на остатъка,
неплатен от ищеца. Твърди, че общата дължима сума по изпълнителния лист е в размер на
2
153 690,74лв.
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, Софийски градски съд приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.439 ГПК е допустим и
следва да се произнесе по същество.
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез
иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението,
като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Такива
новонастъпили факти могат да бъдат давност, прихващане, опрощаване, сливане, новация,
делегация, плащане и др., които могат да бъдат релевирани само пред граждански съд, тъй
като съдебният изпълнител няма правораздавателни правомощия и не може, в случай на
материалноправен спор между страните в изпълнителното производство, да събира
доказателства и да извършва преценка дали наистина са настъпили факти с погасителен
ефект. В процесния случай ищецът твърди, че са налице частично плащане и опрощаване,
които са новонастъпили факти обуславящи процесуалната легитимация на ищеца, като е
въпрос по същество дали тези факти са действително осъществени.
По основателността:
С Присъда №130/ 26.11.2008г. по НОХД № 2161/2004г., по описа на Софийски
градски, влязла в сила на 01.02.2013г., ищецът В. К. е признат за виновен в това, че на
12.12.2003г., като съизвършител заедно с Т.И.Т., П.Й. И. и И.А.М., е направил опит
умишлено да умъртви ответника К. П. А..
Въз основа молба на взискателя К. П. А. от 13.02.2015г. и въз основа на изпълнителен
лист от 17.07.2013г., издаден въз основа на Присъда №130/ 26.11.2008г. по НОХД №
2161/2004г., по описа на Софийски градски съд е образувано процесното изпълнително дело
№990/2015г., по описа на ЧСИ С.Я., копие от което е приложено като доказателство по
делото.
С процесния изпълнителен лист ищецът В. С. К., Т.И.Т., П.Й. И. и И.А.М. са осъдени
солидарно да заплатят на ответника К. А. сумата от 45000лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
12.12.2003г. до окончателното плащане, както и сумата от 960лв. разноски по делото.
Видно от „Споразумение с нотариална заверка на подписите с peг. №9440/2021г.“ на
помощник-нотариус Т. Г. по заместване при нотариус В.В., от 20.12.2021г., сключено между
ищеца В. К. и взискателя К. П. А., находящо се на лист 11 и 12 от делото/, страните
доброволно уреждат отношенията си по повод на дължимите суми по изпълнителното дело.
Съгласно същото ищецът се задължава да заплати на К. А. еднократно сумата в размер на 20
000 лева в деня на подписване на споразумението, като с плащане на сумата последният ще
счита задължението на ищеца във връзка с издадения изпълнителен лист и заведеното
изпълнително дело №990/ 2015г. за напълно погасено, че вредите са напълно компенсирани
3
и, че ще прекрати изпълнителното дело спрямо него.
Видно от вносна бележка от 20.12.2021г. /лист 8 от делото/ ищецът е заплатил
уговорената сума от 20 000лв. по сметка на взискателя К. А., посочена в документа.
С молба с вх. №59484/20.12.2021г. ответникът е поискал прекратяване на процесното
изпълнително дело.
Впоследствие ответникът оттеглил депозираната от него молба от дата
20.12.2021г., като производството по изпълнителното дело продължава.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено
следното от правна страна:
Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е.
чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание.
За да бъде уважен предявеният иск трябва да се установят всички елементи на
фактическия състав на правната норма: 1. / съществуване на изпълнително основание,
установяващо вземане срещу ищеца; 2. / образувано изпълнително дело от кредитора срещу
длъжника по изпълнителното основание; 3. / новонастъпили факти след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които
обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането.
В процесния случай съдът намира, че първите две предпоставки са безспорно
установени.
Няма спор, а и то приетите по делото доказателства е видно, че ищецът е превел по
банков път сума от 20 000лв. по сметка на взискателя К. А.. Като основание за плащане е
посочено процесното споразумение.
Налице е спор относно наличието на споразумение от 20.12.2021г., както и относно
неговия правен ефект.
Съгласно Решение № 32 от 30.05.2016г. по т. д. № 95/2015г., т. к., I т. о. на ВКС/, както
и посочената в него съдебна практика, опрощаването е договор между кредитора и
длъжника, с който кредиторът се отказва от вземането си. Предмет на опрощаване е вземане
/задължение/, но не и бъдещо задължение, или правни очаквания. За да настъпи
погасителният ефект на опрощаването, между страните следва да бъде постигнато съгласие
относно конкретното задължение, определено по основание и размер, което се опрощава.
Предвид горепосочената практика съдът намира, че за да настъпи погасителен ефект
на опрощаването не е необходимо в съглашението изрично да се съдържа думата
„опрощаване“, като е достатъчно правните последици на съглашението да съвпадат с тези на
правния институт по чл.108 ЗЗД. Съдът намира, че принципно споразумение като
процесното може да представлява договор за опрощаване доколкото взискателят е заявил, че
4
ще счита задължението на ищеца във връзка с издадения изпълнителен лист и заведеното
изпълнително дело №990/ 2015г. за напълно погасено, че вредите са напълно компенсирани
и, че няма да претендира плащане на непогасения остатък.
Договорите могат да страдат от различни пороци, водещи до тяхната
недействителност. 3аконът разграничава видовете недействителност, като предвижда
конкретните основания и последиците на недействителността. В процесния случай
ответникът е направил множество възражения за недействителност на процесното
споразумение.
Съгласно постоянната и непротиворечива практика на ВКС, намерила израз и в
Решение № 51/01.07.2021г. по гр.д.№ 1854/2020г. на ВКС, І Г. О, се допуска възможността с
довод или възражение в спорния предмет да се въведе преюдициално правоотношение за
недействителност на сделка, от която насрещната страна черпи права.
Съдът намира, че съгласно постоянната практика на ВКС, намерила израз в Решение
№482/17.07.2024г. по гр.д.№ 781/2023г. на ВКС, І Г. О, съдът дава правната квалификация на
твърдените от страната обстоятелства за недействителност, но квалификацията на порока
може да бъде само една. Когато се твърди, че при извършване на дарение на недвижим имот
дарителят, който е дееспособно лице, се е намирал в състояние, в което не е могъл да
разбира и ръководи действията си, квалификацията на порока е по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, а не по
чл. 26, ал. 1, предл.3 ЗЗД. ПоР. това и съдът не е длъжен да се съобрази с дадената от
ответника правна квалификация на твърдението му че процесното опрощаване и нищожно
поР. неспособността на ответника да ръководи действията си. ПоР. това и съдът намира, че
правната квалификация на процесното възражение на ответника, че към датата на сключване
на процесното споразумение, макар и дееспособен, не е могъл да ръководи действията си
поР. посочените заболявания е по чл. 31, ал. 1 ЗЗД, а не по чл. 26, ал. 1, предл.3 ЗЗД.
Съгласно Тълкувателно решение №.5/30.05.2022г. по тълк.д.№.5/2020г., ОСГТК на
ВКС, когато договорът е сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е
могло да разбира или да ръководи действията си, договорът е унищожаем, тъй като е дадено
съгласие, но без разум /липсва елементът "съзнаване"/. Фактическият състав на чл. 31 ал. 1
ЗЗД по естеството си е проявление на несъзнавана липса на воля; в случаите на чл. 31 ал. 1
ЗЗД може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията по
причини, дължащи се на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води
дееспособно, т. е. не е поставено под запрещение; необходимо е това състояние да е било
налице към момента на извършване на сделката; опорочаващият факт на волеизявлението в
хипотезата на чл. 31 ал. 1 ЗЗД се състои в това, че е извършено при разстроено съзнание,
като продължителността на това състояние е без значение; невъзможността на лицето да
разбира или да ръководи действията си може да се дължи на различни причини-както
временни, така и трайни; на основание чл. 31 ал. 1 ЗЗД са унищожаеми и договорите,
сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да разбират или да
ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им
под запрещение, като се има предвид, че правните последици от поставянето под
5
запрещение настъпват за в бъдеще.
От заключението по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза
е ведно, че ответникът К. А. е с правилно интелектуално развитие, наблюдавания към
момента регрес в интелектуалното функциониране е в резултат на преживяната черепно-
мозъчна травма с мозъчна контузия и коматозно състояние през 2003г.
През 2003г. К. А. е преживял тежка черепно-мозъчна травма с мозъчна контузия и
седемдневна кома, по повод което е хоспитализиран във ВМА и лекуван оперативно, с
последваща церебрастенна и психоорганична симпТ.тика. През 2009г. от направена КАТ на
главен мозък е установена челна корова атрофия. Инвалидизиран е от ТЕЛК на 24.03.2006г.
В експертното решение на ТЕЛК от 14.09.2009г. е отразена като водеща диагноза:
Разстройства на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция
на главния мозък, а като общо заболяване: Посткомоционен /посттравматичен/ органичен
мозъчен синдром. Световъртеж от централен произход.
В експертното решение на ТЕЛК от 30.09.2015г. водеща диагноза е: Постконтузионен
синдром, а като общо заболяване: Органично разстройство на личността. Състояние
след преживяна ЧМТ /2003г./ с мозъчна контузия и коматозно състояние. Лек остатъчен
дискоординационен синдром. Налице е информация, че след травмата станал
раздразнителен, не спял, уморявал се, концентрирал се трудно и забравял, споделял
оплакване от почти постоянно главоболие. В психичния статус е описан като контактен и
ориентиран, но затормозен, тревожен, със снижени подтици, леко забавено мислене,
церебрастенни оплаквания. Установени са данни за когнитивно снижение - хипопросексия и
органично снижени памет и интелект.
Идентична информация за психичното му състояние има и в експертното решение на
ТЕЛК от 31.08.2018г., в което като водеща диагноза и общо заболяване е налице диагнозата:
Постконтузионен синдром. В мотивите е отразено: Постконтузионен синдром с
церебрастения, емоционална лабилност, хипопросексия, хипомнезия и снижено качество на
живот. В психичния статус е описан като контактен, ориентиран, тревожен, емоционално
лабилен, хипобуличен, с обстоятелствено мислене с церебрастенни оплаквания, с данни за
повишена дразнимост, хипопросексия и чувство за забавяне. Паметово- интелектуалните му
функции са преценени с органични промени.
В последното експертно решение на ТЕЛК от 10.10.2022г. като водеща диагноза е:
Постконтузионен синдром, а в общо заболяване са налице диагнозите: Постконтузионен
синдром. Емболия и тромбоза на долните крайници. Хипертонично сърце без (застойна)
сърдечна недостатъчност. В психичен статус от 06.10.2022г. е преценен като контактен,
ориентиран, емоционално лабилен, дразним, потиснат, плачлив, със снизени подтици,
обстоятелствено мислене с церебрастенни оплаквания и с органични когнитивни
нарушения. Определена е инвалидност 75 % за срок от три години.
При ответника е налице травмената болест на мозъка, която представлява всички
болестни процеси с функционални и органични нарушения на мозъчните функции,
6
възникнали след разнообразни по вид и степен механични увреждания на черепа и главния
мозък.
Тази клинична диагноза е налице при К. А. към настоящия момент, както и към
датата на сключване на споразумението.
От тази информация може да се направи извод, че към момента, на изследването,
както и към датата на сключване на споразумението - 20.12.2021г. при К. А. е налице
изразена психоорганична симпТ.тика изводима от преживяната тежка черепно-мозъчна
травма с мозъчна контузия и коматозно състояние през 2003г. - Постконтузионен синдром,
Психоорганичен мозъчен синдром и Органично разстройство на личността.
Постконтузионният синдром (посттравматичен мозъчен синдром) е сложно съчетание
на огнищни двигателни, сетивни, вегетативни и психични симптоми, като късна проява на
онези форми на травмената болест на мозъка, които предизвикват увреда на мозъчната
тъкан. Наблюдава се след по-тежки черепно-мозъчни травми с мозъчна контузия или друго
травматично нараняване на главния мозък и се характеризира с главоболие, световъртеж,
тревожност, раздразнителност, отпадналост, промени в настроението с депресивни
включвания, проблеми със съня и паметта, нарушена концентрация, ограничаване на
контактите.
Симптомите на постконтузионния синдром могат да настъпят веднага или дни или
седмици след преживяното мозъчно нараняване и по- често се наблюдава при пострадали от
пътно-транспортно произшествие, както и при спортни травми.
При К. А. се установяват и данни за снижение на когнитивните възможности -
нарушения в концентрацията и сложните форми на внимание (разпределяемост,
превключваемост), значителни са нарушенията на оперативната краткосрочна памет, както и
смущения на дългосрочната памет. Като цяло снижението във функционирането на
паметовите компоненти е леко към умерено изразено, като допусканите грешки са
индикатор за органична причинност. Налице е регрес в интелектуалното функциониране по
органичен тип, в резултат на получената мозъчна травма.
Изразените интелектуални (затруднено осмисляне и предвиждане) и личностови
(нисък емоционален контрол, повишена внушаемост, манипулируемост и по-трудна и
несъответна преценка на социалните ситуации) дефицити ограничават в голяма степен
способностите на К. А. за защита на собствените интереси.
Постконтузионният синдром и Органичното разстройство на личността не обуславят
качествено (продължително или краткотрайно) разстройство на съзнанието.
Психоорганичната симпТ.тика при К. А. в параметрите на Психоорганичен мозъчен
синдром не достига до степен на дементен синдром и също не обуславя разстройство на
съзнанието.
Вследствие описаната психоорганична симпТ.тика способността на К. А. да ръководи
действията и постъпките си, да се грижи за собствените работи и да преценява рационално
последствията от действията си е ограничена.
7
Предвид заключението по комплексната експертиза съдът намира, че ответникът
макар и да е бил дееспособен към датата на сключване на процесното споразумение-
20.12.2021г., то същият не е бил способен да ръководи действията си самостоятелно, като е
бил със силно ограничена способност да защитава собствените си интереси. Тази
неспособност на ответника е трайна, като произтича от посттравматичен мозъчен синдром, в
резултат на престъплението от 12.12.2003г. Изразените интелектуални (затруднено
осмисляне и предвиждане) и личностови (нисък емоционален контрол, повишена
внушаемост, манипулируемост и по-трудна и несъответна преценка на социалните
ситуации) дефицити ограничават в голяма степен способностите на К. А. за защита на
собствените интереси. Още от 2009г. ответникът притежава решение на ТЕЛК със 75 %
трайно намалена работоспособност.
ПоР. това и съдът намира, че процесното споразумение за опрощаване е сключено от
ответника при порок на волята му съгласно чл. 31 ал. 1 ЗЗД, който по естеството си е
проявление на несъзнавана липса на воля.
Съдът намира, че доказателство за наличие на горепосочения порок на волята се
установява и от текста на самото споразумение. При изискуемо вземане в общ размер на
153 690,74лв. към датата на сключване на споразумението, ответникът се е съгласил да
получи ЕДНОКРАТНО плащане само на сумата от 20 000лв., срещу което да опрости
разликата до пълния размер от 153 690,74лв. спрямо ищеца.
Съдът намира, че ответникът не е доказал процесното споразумение да страда от
някои от пороците за нищожност, които са въведени от ответника с отговора на исковата
молба.
Предвид гореизложените съображения съдът намира, че процесното споразумение от
20.12.2021г. е недействително, като унищожаемо на основание чл. 31 ал. 1 ЗЗД.
Към 20.12.2021г. /датата на процесното споразумение/ по процесния изпълнетелен
лист се е дължала общ сумата от 153 690,74лв., от които главница в размер на 45 000лв.
Съдът намира за безспорно установено, че ищецът е заплатил по процесния изпълнителен
лист сумата от 20 000лв. с вносна бележка от 20.12.2021г. Доколкото нито във вносната
бележка, нито в процесното споразумение е посочено конкретно вземане по изпълнителния
лист, то и съдът намира, че за погасяването следва да се приложи разпоредбата на чл.76,
ал.2 ЗЗД, поР. което и със същата сума са погасени разноски и лихви в изпълнителното
производство. Главница по процесния изпълнителен лист не е погасявана.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът не е доказал нов факт, който да
обоснове несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането по
процесния изпълнителен лист.
Предвид гореизложеното искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има единствено ответника. Той е бил
представляван безплатно от адвокат Р. Д. на основание чл.38, ал.1 от ЗА. В хипотезата на чл.
8
38, ал. 1, т. 2 ЗАдв адвокатите могат да предоставят безплатна правна помощ на материално
затруднени лица. При безплатна правна помощ, осъществена по договор между страна по
дело и адвокат, не намира приложение Законът за правната помощ. Ако в съответното
производство насрещната страна е осъдена за разноски, съдът определя възнаграждение на
адвоката по правилата на чл. 36, ал. 2 ЗАдв. Адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв се дължи директно на адвоката и не представлява разход на представляваната от него
страна, но по своя характер задължението за неговото заплащане от ответната страна е
задължение за заплащане на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК – този извод се
подкрепя от нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, приложима, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. В този смисъл е и константната съдебна практика,
намерила израз в Определение № 643 от 7.12.2022 г. на ВКС по к. ч. т. д. № 2370/2022г.
Минималното адвокатско възнаграждение по НВАР в процесния случай е в размер на
4 326,80лв.
Междувременно е постановено решение С-438/22 г. на СЕС, съгласно което НВАР
(преди изменението – НМРАВ) е нищожна, като нарушаваща забраната по чл. 101, § 1
ДФЕС. Съгласно приетото от СЕС – В тази хипотеза "националният съд е длъжен да откаже
да приложи тази национална права уредба по отношение на страната, осъдена да заплати
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение", включително и в случаите, когато
"предвиденото в тази наредба за минималните размери отразява реалните пазарни цени на
адвокатските услуги". В мотивите си СЕС посочва, че "цената на услуга, която е определена
в споразумение или решение, прието от всички участници на пазара, не може да се счита за
реална пазарна цена. Напротив, съгласуването на цените на услугите от всички участници на
пазара, което представлява сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1
ДФЕС, е пречка именно за прилагането на реални пазарни цени" /вж. § 60/. Затова подходът
следва да е конкретен, като съдът следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение
въз основа на цялостна преценка на релевантните за съответния случай обстоятелства.
Възражението за прекомерност е неприложимо, защото редът на чл. 78, ал. 5 ГПК е
приложим само при реално заплатено от страната възнаграждение, а настоящият случай не е
такъв. В този смисъл е и Определение № 1221 от 15.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
838/2024 г., III г. о., ГК.
В процесния случай предвид фактическата и правната сложност на делото съдът
намира, че следва да осъди ищеца да заплати на адв. Р. Д. сумата от 3000 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 от Закона за
адвокатурата в съответствие с отхвърлената част от исковете. Налице е фактическа и правна
сложност на делото, като делото е приключило в шест съдебни заседания.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на В. С. К., с ЕГН:**********, с
постоянен адрес: гр. София, ж.к. „********* срещу К. П. А., с ЕГН:********** и постоянен
адрес: гр. София, ж.к. „*********9, с правно основание чл.439 ГПК, с който се да бъде
признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 45 000
9
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната
лихва от 12.12.2003г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото
разноски в размер на 960 лева, за които суми е издаден изпълнителен лист от 17.07.2013г.,
издаден въз основа на Присъда №130/ 26.11.2008г. по НОХД № 2161/2004г., по описа на
Софийски градски съд, за което е образувано изпълнително дело №990/2015г., по описа на
ЧСИ С.Я., поР. погасяване правото на принудително изпълнение в резултат на извършено
плащане и опрощаване на вземанията по Споразумение с нотариална заверка на подписите с
peг. №9440/2021г., сключено между страните по делото.
ОСЪЖДА В. С. К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. София, ж.к. „*********
да заплати на адв. Р. Д., САК, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от
3000,00 лева, – адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на
ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10