Р Е Ш Е Н И Е
№ 536
град Плевен, 17.09.2020 год.
Административен
съд – Плевен, седми състав, на осми
септември през две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕЛИН НИКОЛАЕВ
при секретаря Десислава
Добрева, като разгледа докладваното от съдия НИКОЛАЕВ административно дело № 528
по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 4 от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано e по жалба на лишения от
свобода З.Б.Г., подадена чрез
пълномощника му адв. Д.М. от ВАК, против Заповед № Л-978/08.05.2020 г. на началника на Затвора
– Плевен – старши комисар С.С., с която на
жалбоподателя е отказано преместване от затворническо общежитие от закрит тип в
затворническо общежитие от открит тип.
Жалбоподателят оспорва заповедта като се
навеждат доводи, че същата е необоснована, немотивирана противоречива в
уводната, обстоятелствената и заключителната й част. Твърди се, че съгласно
Заповед № Л-2094/02.12.2019 г. /л. 7 и 8 от делото/ режимът на лишения от
свобода Г. е заменен от „строг“ на „общ“. Посочва се, че в обстоятелствената
част към дата 02.12.2019 г. ръководството на Затвора – Плевен, респ. работната
група определена със заповед на Началника на Затвора – Плевен № 14/13.02.2017
г. е констатирала различно от това, което е констатирал Началника на Затвора –
Плевен на 07.05.2020 г. Навеждат се доводи, че се отнася за едни и същи членове
на работната група, определени със Заповед на Началника на Затвора №
14/13.02.2017 г., като до 28.11.2019 г. тези лица са констатирали, че З.Г. е дисциплиниран
и самосъхранителен в отношенията си и поведението му е напълно съобразено с
изискванията на ЗИНЗС, конкретен и лоялен към администрацията. Сочи се, че на жалбоподателя
е направена характеристика в насока, че е многократно награждаван и няма
наложени наказания. Твърди се, че отразеното в диспозитива на обжалваната
заповед издадена пет месеца след първата, пак същите членове на работната група
констатират, че лишеният от свобода е коректен и лоялен с администрацията, но
този път добавят, че е само в случаите, когато има полза от това. Сочи се, че
членовете на тази група са констатирали, че отказва работа, но са пропуснали да
вметнат, че това е станало след разговор с членовете на работната група, тъй
като те са му казали, че трябва да стори това, поради обстоятелството, че ще
бъде преместен в ТПО – открит тип и в ТПО няма кухня, а храната се кара от
Затвора – Плевен. Излагат се доводи, че отказът на жалбоподателя
да бъде преместен в ТПО от открит тип нарушава конституционните му права, тъй
като този най-лек режим и мястото, в което да доизтърпи наказанието си му дава възможност да бъде
пускан в отпуск, да бъде нает от фирма за работа на външен обект, както и друг
режим на свиждане – свободно в двора на ТПО, на което свиждане може да
присъства и детето му. Моли се за отмяна на заповедта и преместването му в
затворническо общежитие от открит тип.
От ответника по делото е депозирано
становище по жалбата с доводи за нейната неоснователност, като се счита, че
процедурата по чл. 64 от ЗИНЗС е спазена.
В съдебно заседание жалбоподателят се
явява лично и с адв. Д.М. ***, който поддържа жалбата като законосъобразна,
обоснована и мотивирана. Моли да
бъде отменена Заповед №Л-978/08.05.2020г. на Началник Затвора Плевен.
Ответникът – Началник на Затвора – Плевен, представя
преписката по издаване на оспорената заповед. В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител юрк П., изразява становище за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на издадената заповед. Сочи, че към датата на заменяне на режима на изтърпяване на наказанието лишения от свобода Г. е имал добро поведение. Започнал е работа, но
към датата на подаване на молбата му за преместване в ТПО, З.Г. писмено е декларирал, че се отказва от работа.
Излага съображения, че съгласно чл.170 от ППЗИНЗС, отказът от работа се приема като негативно
отношение към трудовата дейност. Сочи, че това обстоятелство е взето предвид на заседанието на комисията и издаването на
оспорената Заповед. В заключение се иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и
потвърждаване на оспорената заповед.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и като взе предвид становищата на страните и съобрази
закона, намира за установено следното:
Не се спори по делото, че л. св. З.Б.Г.
изтърпява наказание "лишаване от свобода" в размер на 3 год. и 6 мес. в затвора Плевен при първоначален „строг“
режим, заменен на „общ“ режим от 02.12.2019 г.
Производството пред началника на затвора в
гр. Плевен е инициирано по молба от 21.04.2020 г. на жалбоподателя З.Б.Г.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – Плевен, с искане да бъде преместен
в ТПО. В молбата твърди, че има присъда от 4 г. и 6 м., от която има да доизтърпи 1 г. и 8 м. при общ режим. Няма наказания
и провинения, има множество награди от различни мероприятия. Твърди, че е
придобил право за ТПО.
По молбата на жалбоподателя на 23.04.2020
г. е изготвено писмено становище от ИСДВР Д.Н., съгласувано със зам. началник
РНОД, началник сектор „СДВР“, инспектор-психолог и инспектор режимна дейност. В становището е посочено,
че първоначалната обща оценка на риска от рецидив за лишения от
свобода е във високи стойности - 92 точки.
Отчетени са понижени стойности в зоните:
отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, и умения за
мислене. При съпоставяне на оценката на риска към момента на изготвяне на
становището и профила по системата за оценка на правонарушителя с резултатите
от предишното оценяване са направени изводи, че Г. изявява единствено желание
за включване в трудова дейност, за да може да печели свобода, а не да бъде
полезен по някакъв начин на обществото и институцията. Назначен е на щатна
работа в кухнята на Затвора – Плевен, но се отказва от работа с попълване на
декларация за отказ от работа. Поради тази причина оценката на риска от рецидив
е завишена в зоната „трудова заетост“. С тези си действия лишеният от свобода
показва неустойчивост в поведенчески план. Отчетено е, че л. св. Г. е
самосъхранителен в отношенията си с останалите лишени от свобода и поведението
му е съобразено с изискванията на ПВР. Коректен и лоялен към администрацията,
когато има полза от това. Ако нещо не му изнася или хареса нещата се променят.
Посочено е, че участва в изпълнението на плана на присъдата, но това при него е
с цел, а не положителна промяна от към самосъзнание. Отбелязано е, че е включен
в трудовия процес като „общ работник кухня“ към щата на затвора, но на
06.01.2020 г. отказва работа с написана от него декларация за отказ от работа. В
становището е направен извод, че не са доизградени уменията за адекватен анализ
и критична преоценка на минал негативен опит, поради което не са налице все още основания за извеждане от ЗООТ.
Въз основа на даденото становище е
издадена оспорената в настоящото производство Заповед Л-978/08.05.2020 г. на
началника на затвора в гр. Плевен, с която е отказано жалбоподателят да бъде
преместен в затворническо общежитие от открит тип. Описаните данни в становището
на началник сектор ИСДВР, съгласувано със зам. началник РНОД, началник сектор „СДВР“,
инспектор-психолог и инспектор режимна дейност са възприети от началника на
затвора в гр. Плевен, като е приел информацията за обективна – представено е
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието в цялост.
Поведението е анализирано, като са взети под внимание положителни и негативни
прояви. Административният орган е мотивирал отказа, като е отчел, че корекционният
процес продължава в посока осъзнаване факторите, вредите и последствията от
криминалното му поведение и дейността му. Екземпляр от заповедта е връчена на Г.
срещу подпис на 12.06.2020 г. и е обжалвана от него пред съда с жалба подадена
на 23.06.2020 г.
Видно от протокол № 5/07.05.2020 г. на основание Заповед № 14/13.02.2017 г. на
Началника на затвора, вр. чл. 64, 64а, 66, 67, 68, 198, ал. 4 от ЗИНЗС и чл. 70 НК на 07.05.2020 г. е проведено заседание по разглеждане на предложенията за
промяна на режима, преместване на л.св.
в общежитие от открит тип и обратно и по т. 3 от дневния ред участниците от
комисията излизат със становище, че л.св.
З.Б.Г. не следва да бъде изведен от ЗООТ.
С оглед на така установената фактическа
обстановка, съдът обосновава следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, против подлежащ на обжалване индивидуален
административен акт, от надлежна страна - адресат на оспорения акт, засегнат
неблагоприятно от разпоредените с него правни последици,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Оспорената заповед е издадена от
компетентен орган - началника на Затвора – Плевен, при спазване на установената
от закона форма съобразно нормата на чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС.
Заповедта е мотивирана в достатъчна степен
от административния орган, с посочване на фактическите и правни основания за
нейното издаване. Съобразно ТР № 16/1975г. на ОСГК на ВС, мотиви се съдържат и
в предхождащи издаването ѝ документи – становища, които са част от
административната преписка.
При извършената проверка съдът не
констатира допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени
правила. Изпълнена е предвидената в чл. 64, ал. 2 от ЗИНЗС процедура, съгласно
която началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на
становището на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна
работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на началника
на съответното затворническо общежитие относно поведението на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието и съобразно изискването на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.
Административният акт е издаден след
вземане на становището на ИСДВР в затвора в гр. Плевен, зам. началник РНОД,
началник сектор „СДВР“, инспектор-психолог и инспектор режимна дейност относно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Заповедта е издадена и в съответствие с
материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една
четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива
на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в
затворнически общежития от открит тип.
В конкретния случай л. св. Г. е подал
молба на 21.04.2020 г. Видно от данните по делото, л. св. Г. от 15.03.2018 г.
до 03.12.2018 г. е изтърпял 1 година лишаване от свобода по н.о.х.д. №
2772/2017 г. на РС – Плевен. С начало 03.12.2018 г. търпи едно общо най-тежко
наказание в размер на 03 г. и 06 мес. лишаване
от свобода по н.о.х.д. № 459/2018 г., н.о.х.д. № 1974/2018 г. и двете по описа
на РС – Плевен при първоначален „строг“ режим, заменен на 02.12.2019 г. на общ режим като към 28.11.2019 г. има остатък 02 год., 01 мес. и 23 дни. Т. е.
изпълнена е една от предпоставките по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно лишеният от свобода да е
изтърпял най-малко една четвърт от наказанието, но не по-малко от шест месеца,
в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
За удовлетворяване на искането на
жалбоподателя - за преместването му в затворническо общежитие от открит тип, е
предвидена законова възможност, но не и задължение за пенитенциарните власти,
която се преценява конкретно за всяко осъдено лице. Началникът на затвора дължи отговор на такова искане с
мотивирана заповед, в която следва да съобрази поведението на осъдения по време
на изтърпяване на наказанието. Преценката му следва да се основава на
предвидените в закона становища на ръководителя на направлението за социална
дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и на началника на съответното затворническо общежитие относно
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.
Видно от обстоятелствената част на
заповедта, в случая са възприети изцяло дадените от тези длъжностни лица
становища. Данните в същите се потвърждават от документацията в
административната преписка. Следователно, двете становища са обосновани и
аргументирани в степен, мотивирала административния орган да издаде оспорената
заповед. Според наличните данни към момента на подаване на молбата от
жалбоподателя, поведението му е обосновало преценките в становищата. Същите са
обективни, предвид документирани осъществени факти и обстоятелства –
положителни и негативни, разкриващи в цялост поведението на лицето. Към момента
на произнасяне от страна на началника на затвора жалбоподателят не е доказал с
поведението си, че е достигнал необходимото израстване по отношение посочените
в становището на началник сектор ИСДВР критерии, за да може да бъде преведен в
затворническо общежитие от открит тип. Изразеното отрицателно становище за
промяна на режима и преместване в затворническо общежитие от открит тип
съответства на данните от преписката – жалбоподателят все още не е доизградил
уменията за адекватен анализ и критична преоценка на минал негативен опит.
Наблюдава се недостатъчна способност за разпознаване и решаване на проблеми,
целеполагането понякога е неефективно, склонен е да надценява своите възможности, неосъзнава винаги последствията
от постъпките си, злоупотребява с наркотици. Отчетено, че риска от рецидив за
жалбоподателя е с високи стойности – 92
точки.
Видно от разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, законът дава право на административния орган да извърши преценка по
целесъобразност на исканото преместване на лишения от свобода в затворническо
общежитие от открит тип, което не задължава административния орган при наличие
на посочените предпоставки да уважава всяка подадена молба. Законодателят
изисква наличие на конкретни формални предпоставки във връзка със срока на
изтърпяното до момента наказание, но е предоставил правомощие при тези
предпоставки административният орган да прецени доколко с оглед поведението на
лишения от свобода, риска от рецидив и целите на наказанието, това преместване
е целесъобразно. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна
предпоставка за изменение на мястото на изтърпяване на наказанието е
предоставена на административния орган, който действа при условията на
оперативна самостоятелност, съобразно формираното у него вътрешно убеждение.
Съдебният контрол в случая се свежда до проверка за това, дали на
административния орган действително е предоставено правото да извършва преценка
по целесъобразност и дали е спазил процедурата при издаване на административния
акт.
От представените писмени доказателства е
видно, че преди издаване на оспорената заповед ответникът е изискал становища
от съответните длъжностни лица, в съответствие с цитираните законови
разпоредби. Няма колебания в преценката на длъжностните лица, липсват и
несъответствия или неизяснени факти. Въз основа на отразеното в тях
административният орган е направил собствена преценка на всички относими факти
и обстоятелства, свързани с преместването на лицето, в резултат на които е
приел, че не са налице условията за преместване по отношение на жалбоподателя в
затворническо общежитие от открит тип. В тази връзка не се установява нарушение
на принципа за съразмерност по смисъла на чл. 6 от АПК, доколкото с
административния акт не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен,
по-голяма от необходимото за изпълнение целите на изтърпяваното наказание.
Наличието на изтърпяно най-малко една
четвърт от наложеното наказание в затвор, както и соченото от жалбоподателя, че
няма наказания, има множество награди от различни по вид мероприятия, както и
че е работил като библиотекар и в
кухненски блок към Затвора - Плевен не е достатъчно условие задължително да се
уважи искането му за преместване в затворническо общежитие от открит тип, тъй
като същото практически би довело до преместване по силата на закона, при липса
на преценка на всички относими обстоятелства и факти по целесъобразност,
какъвто е смисълът на приложимата законова разпоредба.
Производствата по изменение на режима и
преместването в затворническо общежитие от открит тип са различни и независими
едно от друго, като във всяко от тях се извършва самостоятелна преценка на
компетентния административен орган дали поведението на лишения от свобода е
променено към добро в достатъчна степен, предпоставяща издаване на
заповед по чл. 64, ал. 1 от ЗИНЗС, респективно по чл. 66, ал. 1 от ЗИНЗС.
По изложените мотиви съдът намира
оспорената заповед за законосъобразна, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 от АПК и чл. 64, ал. 4 от ЗИНЗС, Административен съд - Плевен, седми
състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на л.св. З.Б.Г., изтърпяващ наказание „лишаване от
свобода“ в Затвора - Плевен, подадена
чрез пълномощника му адв. Д.М. от ВАК,
против Заповед № Л-978/08.05.2020 г. на
началника на Затвора гр. Плевен,
с която на жалбоподателя е отказано преместване от затворническо общежитие от закрит тип в
затворническо общежитие от открит тип.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съобразно чл. 64, ал. 4 изр. второ от ЗИНЗС.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:/п/