Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….........
19.05.2025 година, град София
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, I-12 състав, в публично заседание на двадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:
СЪДИЯ: Кирил Петров
при участието на секретаря Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 17652 по описа на съда за 2014 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от Н.Й.Б., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
ЖСК „Български художник“, БУЛСТАТ *********, с адрес гр. София, ул. ******, с
която е предявен отрицателен установителен иск за собственост.
Ищецът твърди,
че е собственик въз основа на давностно владение на 8500/20 595 ид. части от
апартамент 2-3, въз основа на нотариален акт № 11/2006 г., както и на 12 945/20
595 ид. ч. от земята, върху която е построен блока, въз основа на нотариален
акт № 65 и 68 от 2009 г. и нотариален акт № 171/2010 г. Излага, че с решение на
ОС на ЖСК от 09.11.1991 г., ЖСК е дала съгласие апартамент № 2-3 да бъде за
строителната фирма на блока, която му предала владението на имота, което
продължава вече над дванадесет години. Ответникът е приел на 06.10.2007 г.
разпределителен протокол по реда на чл. 35 ЖСК, от който е видно, че собственият
му апартамент 2-3, без негово съгласие, е разпределен на член-кооператори, без
ЖСК да е собственик като с решение на ОС на ЖСК част от собствения му
апартамент № 2-3 – описан като ЖИЛИЩЕ № 2 в блок № 1, на втори етаж със
застроена площ от 131,74 кв. м. е разпределена на член-кооператор, а друга част – ЖИЛИЩЕ №3 в блок №1,
на трети етаж със застроена площ от 131,74 кв. м. е разпределена на друг
член-кооператор. Изложеното пораждало за него правен интерес да предяви
настоящия отрицателен установителен иск и да установи, че ответникът не е
собственик на процесния апартамент № 2-3. С молба с вх. № от 27.08.2025 г.
конкретизира, че 8500/20 595 ид. ч. от процесния имот са придобити по давност
поради упражнявана фактическа власт върху имота дванадесет години преди датата
на подаване на исковата молба. Останалите 12 945/20 595 ид. ч. били придобити
въз основа на обективираното право на собственост, въз основа на нотариален акт
№ 65 и 68 от 2009 г. и нотариален акт № 171/2010 г., евентуално на основание
придобивна давност. С уточнителна молба с вх. № от 10.07.2024 г. сочи, че няма
два отделни имота, като недвижимият имот предмет на иска е един и се позовава
на действащата КККР, в която имотът е отразен с идентификатор
68134.1005.186.1.2. Моли за уважаване на предявения иск и признаване на
установено, че ответникът не е собственик на процесния имот. Претендира
разноски.
Като
трето лице-помагач на страната на ответника е встъпила В.И.Д. съобразно
протоколно определение от 10.12.2015 г.
В.Д. е
починала в хода на процеса на 05.06.2021 г., като на нейно място съдът е
конституирал с определение от 19.01.2024 г. наследниците й по закон Н.Е.Д.
/съпруг/, В.И.И. /внучка/ и Б.И.Д. /внучка/.
С влязло
в сила протоколно определение от 31.10.2024 г., съдът е заличил, като страни в
производството Н.Е.Д., ЕГН ********** и Б.И.Д., ЕГН ********** и е прекратил производството
спрямо тях. Третите лица-помагачи Б.И.Д. и Н.Е.Д. са били редовно призовани по
условията на чл. 47, ал.5 ГПК за съдебно заседание на 31.10.2024 г., без да се
явяват и представляват. По аргумент от чл. 47, ал.7, вр. чл. 219, ал. 2 ГПК е
изключена възможността третото лице-помагач да се представлява от особен
представител, тъй като законодателят е ограничил приложението на чл. 47 ГПК по
отношение на подпомагащата страна до разпоредбите на ал. 1 до 5-та включително.
Следователно щом съдът, който е длъжен да постанови решение с активно участие
на обвързаната от решението страна, не намира третото лице-помагач на настоящ и
постоянен адрес, като не са налице данни, независимо от положените усилия за
наличие на адрес за призоваване лично или чрез друго лице от адреса, на който
страната може да бъде намерена, то налице са обстоятелства налагащи прекратяване
на производството по отношение на това трето лице-помагач и заличаването му
като страна в процеса. В този смисъл съдът споделя практиката в подобни
хипотези – определение № 212/07.05.2019г.
по ч. т. д. № 602/2019 г. на І т. о. на ВКС и определение № 654/09.12.2015 г.
по ч. т. д. № 2275/2015 г. на І т. о. на ВКС.
При
даване ход на устните състезание като трето лице-помагач по делото е участвала
единствено В.И.И..
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Предявен е
отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК:
Относно
участието на третото лице-помагач В.И.И.:
Третото лице-помагач следва да се заличи и производството спрямо него да се прекрати, тъй като не са налице необходимите условия за участието му по делото. Необходима предпоставка за конституиране на третото лице е наличие на правен интерес като условие за допустимост на привличането/встъпването. Във всички случаи, за да е налице правен интерес от участието на третото лице следва решението по висящия процес да може да окаже въздействие върху правното положение на третото лице: когато по изключения силата на решението се разпростира и спрямо трето лице; когато неблагоприятното решение спрямо подпомаганата страна може да послужи като повод тя да предяви иск срещу третото лице; когато самото трето лице претендира за спорното право, а висящият процес срещу подпомаганата страна създава опасност да се затрудни или усложни защитата на правата на третото лице. Съгласно разпоредбата на чл. 23, изр. 1 ЗЖСК при смърт на кооператор членствените му права и задължения преминават върху членовете на неговото семейство, които имат право да придобият имота. Съгласно разпоредбата на § 1 от Допълнителните разпоредби към ЗЖСК в „семейство“ по смисъла на този закон се включват съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак. От анализа на посочените правни норми е видно, че членственото правоотношение в ЖСК не създава вещно право на кооператора, каквото е разяснението по т. 1 от ППВС № 7/28.11.1973 г. на ВС. Със смъртта на кооператора членственото правоотношение се прекратява, а не се наследява по правилата на ЗН. Възможността, която чл. 23, изр. 1 ЗЖСК създава за членовете на семейството на починалия член-кооператор не се основава на наследствени права, а на преминаване върху тях на права и задължения, свързани с членственото правоотношение. Този извод се обуславя от факта, че правната норма визира не наследници, а членове на семейството. Членове на семейството са преживелият съпруг и непълнолетните деца. В.И.И. е пълнолетна внучка на починалото в хода на процеса трето лице-помагач на страната на ответника. По арг. от чл. 23 ЗЖСК със смъртта на член-кооператора членствените му права са преминали върху съпруга й Н.Е.Д., доколкото липсват непълнолетни деца в случая. Само ако Н.Е.Д. се откаже да членува в ЖСК, в членственото правоотношение могат да встъпят низходящите по права линия. По делото няма данни нито съпругът Н.Е.Д. /спрямо, когото производството е прекратено/ да се е отказал от правото си да встъпи в членственото правоотношение, нито В.И.И. да е заявила желание да встъпи в членствените права. Единствено и само при хипотетичната възможност за отказ или прекратяване на членственото правоотношение на Н.Е.Д. би могло да се породи и правото на наследника В.И.И. за получаване на внесени средства по чл. 24 ЗЖСК. При липсата на данни за отказ от страна на съпруга обаче, за пълнолетната внучка В.И.И. липсва правен интерес от участие в производството.
Липсва интерес от участието на В.И.И. като третото лице-помагач член-кооператор, доколкото същото не попада в членовете на семейството по смисъла на чл. 23, изр. 1 ЗЖСК и няма как да бъде обвързан от установителната сила на мотивите. Ето защо, третото лице-помагач следва да се заличи и производството спрямо него да се прекрати.
По
допустимостта на производството:
С Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013г. по тълк. д. № 8/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Тази постановка обаче е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, по силата на диспозитивното начало в гражданския процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено нещо на правото на ответника, т. е. предявявайки отрицателен установителен иск. В този случай доказването, че спорното право принадлежи на ищеца, обаче е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация – въпросът за титулярството на правото обуславя произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот – определение № 105 от 18.06.2019 г. по ч. гр. д. № 1606/2019 на II г. о. на ВКС, решение № 13 от 12.03.2016г. по гр. д. № 3637/2015г., ІІ г. о., ВКС, решение № 52/19.06.2018 г. по гр.д. № 2154/2017 г. по описа на ВКС, II г. о., решение № 68 от 24.07.2018 г. по гр.д. № 2767/2017 г. по описа на ВКС, II г. о. В случая ищецът твърди, че е собственик на процесния имот, като се позовава на придобиването на част от имота въз основа на сделка и част от имота на основание давност /евентуално на основание придобивна давност за целия имот/, като съобразно диспозитивното начало е избрал пътя на защита, при която иска да се отрече със сила на присъдено нещо правото на собственост върху имота на ответника.
По делото няма данни и твърдения да е издаден нотариален акт по чл. 35 ЗЖСК, поради което именно ЖСК „Български художник” се явява легитимирана страна по предявения иск.
Относно процесния имот. От служебна справка в
кадастъра се установява, че на основание Заповед РД-18-108/13.12.2016 г.,
издадена от ИД на АГКК, процесният имот е нанесен в КККР като самостоятелен
обект на право на собственост с идентификатор 8134.1005.186.1.2, находящ се в
гр. София, район Триадица, п. к. 1000, бл. ******, вид собственост частна, тип жилище,
апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено
предназначение, бр. нива 2, посочена в документа площ: 141.74кв. м, ведно със съответни
ид. ч. от общите части /в която насока и молба на ищеца с вх. № от 10.07.2024
г./. От СТЕ по делото също се установява, че двата апартамента на втори и трети
етаж по проектите са фактически обединени в едно жилище с един вход – на втория
етаж и вътрешна стълба към горното ниво. Липсата на актуална индивидуализация
на недвижимия имот, предмет на предявен установителен или осъдителен иск за
собственост представлява нередовност на исковата молба. С решението си съдът
следва да даде отговор на предявения иск, като установи дали спорното право
съществува към момента на приключване на съдебното дирене съобразно неговата
индивидуализация, вкл. и относно неговия обект. Описанието на имота в исковата
молба отговоря на нанасянето на имота в КК, посочено по-горе. Без значение за
допустимостта на производството е защо сградата не е изградена съобразно
одобрения архитектурен проект, като предмет на спора е именно съществуващият и
към датата на приключване на съдебно дирене самостоятелен обект на право на
собственост е именно обединеното жилище от ап. 2 и ап. 3.
Относно наличието на висящи и приключили производства
по чл. 38а ЗЖСК между ищеца и член-кооператори, то съдът намира, че
владелческият иск по чл. 38а ЗЖСК не установява със сила на пресъдено нещо
правото на собственост върху съответния обект. С оглед предмета на доказване,
то действително в производството по специфичния владелчески иск по чл. 38а ЗЖСК
ответникът може да се брани с възражения, че ЖСК не е собственик на имота,
противопоставяйки свои самостоятелни права върху същия обект /включително и
придобиване по давност/, с каквито възражения би разполагал и в един процес по
спор за собственост, които в противен случай ще бъдат преклудирани – както в
отношенията с ищеца по иска по чл. 38а ЗЖСК, така и с ЖСК. В случая обаче
ищецът по настоящото производство, се позовава на придобивна давност и след
формирането на СПН по производството по чл. 38а ЗЖСК, което е приключило /СПН
се формира към датата на приключване съдебното дирене пред последната инстанция
по съществото на спора – въззивната инстанция/, което обстоятелство представлява
новонастъпило обстоятелство, което при всички положение обуславя допустимост на
настоящия иск.
Предявеният иск е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
От фактическа
страна съдът намира следното:
Видно от удостоверение от 17.07.2024 г. /л. 411/, издадено от СГС по ф. д. № 982/1989 г. ЖСК „Български художник“ е вписана в регистъра на СГС по ф. д. № 982/1989 г. От удостоверение за актуално състояние се установява, че ЖСК е със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******, вх. ******, с управителен съвет И.Л.Ч., Л.И.Б.и Ч.И.П.и се представлява от председателя И.Л.Ч..
От СТЕ се установява, че със заповед от 30.05.1964 г. парцел IV от кв. 133в се отрежда за нуждите на СБХ Ателиета за сувенири. Със заповед № 210 от 11.06.1969 г. е одобрено преотреждане на парцел III и разширяването му за сметка на парцел IV, с което площта на парцел IV от кв. 133в се редуцира на 8500 кв. м. При действието на този план са започнали отчуждителни процедури, като обезщетенията са изплатени от творчески фонд на СБХ. За парцел IV с площ от 8500 кв. м. е съставен констативен нотариален акт за собственост от 16.04.1975 г. в полза на СБХ-ТФ. През 1978 г. със заповед № 236 от 09.06.1978 г. е одобрен цялостен застроителен, регулационен и кадастрален план на м. Красно село-Плавателен канал, като парцел IV от кв. 133в е получил нови номера и отреждане – парцел VI в новообразувания кв. 133д, като от северната му страна е парцел V, отреден за нуждите на Съюза на архитектите в България. Със заповед № 443 от 05.11.1982 г. е одобрено изменение в регулационния план на кв. 133д, като парцели V и VI се сливат в нов парцел V с площ от 20 595 кв. м., който със заповед от 25.05.1986 г. е преотреден за жилищно строителство, по който начин СБХ-ТФ придобило 8500/20 599 ид. ч. от правото на собственост с обект парцел V.
От
представени от нотариус И.Д. документи се установява, че с нотариален акт №
183, том LVIII, н. д. № 11607/1994 г. съставен на 19.05.1994 г. от нотариус на СРС, СБХ
/Съюзът на българските художници/ дарил на ЖСК „Български художник“ 1/10 ид. ч.
от следния свой собствен недвижим имот: 8 500/20 595 ид. ч. от дворно
място, цялото от 20 595 кв. м., представляващо парцел V от кв. 133Д от м. Красно
село-Плавателен канал /л. 103/. Видно от СТЕ вещото лице Ю.П. се е позовало и
на нотариален акт № 184, том LVIII, н. д. № 11608/1994 г. съставен на 19.05.1994
г. от нотариус на СРС. Посочено е от вещото лице, че процесните обекти са разположени
в жилищна кооперация, попадаща в УПИ I по действащия план, който е идентичен с УПИ V по плана от 1986 г., действащ към
датата на сделките от 1994 г.
Представен
е протокол от 13.06.1994 г. между Д.Б.като управител на Б. ЕООД, Н.Б. и законния
му представител В. Б.. От СПЕ се установява, че подписът положен на мястото на
Д. Б. е изпълнен от Д.Д. Б..
От
разпределителен протокол на ЖСК „Български художник“ се установява, че е взето
решение на С.Р.М. да бъдат разпределени апартаменти № 1 и № 2 в бл. ******е
разпределен на В.И.Д..
В
констативен протокол № АГ-94-2665/23.10.2007 г. на СО, район Триадица, е удостоверено,
че сградата е изградена в груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 на ДР на ЗУТ, на
който документ се позовава и вещото лице по СТЕ, което приема, че е налице
степен на завършеност „груб строеж“.
От представени договор за дарение и договор за покупко-продажба се установява, че А.З.Н.в прехвърлил 12095/20595 ид. ч. от правото на собственост върху парцели I, II, III, IV от кв. 133Д, м. Красно село-Плавателен канал с обща площ от 20595 кв. м. в полза на Н.Б., видно от представените нотариален акт № 65, том III, рег. № 13359, дело № 450/2009 г. на нотариус Р.Д. с № 274 в НК и № 68, том III, рег. № 13364, дело № 453/2009 г. на нотариус Р.Д. с № 274 в НК.
С
договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 171, том III, рег. № 5324, дело № 507/2010 г. на
нотариус Р.Д. с № 274 в НК, ищецът придобил правото на собственост върху 1/10
ид. ч. от недвижим имот, представляващ 8500/20 599 ид. ч. от правото на
собственост от стар парцел V в кв. 133Д, който със заповед № РД-09-50-83 от
24.02.2000 г. на главния архитект на гр. София е разделен на УПИ I,
II, III, IV.
С нотариален
акт за придобиване на недвижим имот по давност № 11, том IX, рег. № 9778 по
дело № 1181 от 2006 г. на нотариус И.Н.с № 040 в НК е признат Н.Й.Б. за
собственик на 8500/20595 ид. ч. от правото на собственост върху ап. № 2-3,
находящ се в гр. София, ж. к. ******, състоящ се от: Първо ниво, находящо се на
втори етаж във вх. „А“ на ****, гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, със застроена
площ от 141.74 кв. м., състоящо се от три стаи, кухня, баня с тоалетна, мокро
помещение, коридор със стълбище за второ ниво и три малки тераси и един балкон
от 117 кв. м., при съседи на това ниво: отдолу – магазин № 1, отгоре второ ниво
на апартамент № 2-3, от юг-двор и бул. Т. Каблешков, от север – двор и
стълбище, от изток и запад – двор и с Второ ниво, находящо се на трети етаж във
вх. „А“ на ****, гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, със застроена площ от 131.74
кв. м., състоящо се от три стаи, баня, тоалетна, коридор и четири балкон, при
съседи на това ниво: от юг-двор и бул. Т. Каблешков, от север – двор и
стълбище, от изток и запад – двор, отдолу – първо ниво на апартамент № 2-3,
отгоре апартамент № 4, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата.
Останалите
относими писмени доказателства и свидетелски показания ще се обсъдят при
разглеждането на правната страна на спора.
От правна страна съдът
намира следното:
В конкретния случай ищецът е въвел твърдения в исковата молба, че
е носител на правото на собственост върху процесния апартамент. Следователно
доказването принадлежността на спорното право в полза на ищеца е въпрос не на
процесуална, а на материална легитимация. Съдът трябва да прецени дали са доказани
фактите, пораждащи правото на собственост в негова полза, което би изключило
правото на ответника. В случай че се приеме, че тези факти не са установени,
искът подлежи на отхвърляне, без да се изследват правата на ответника, а при
положение, че са доказани – на изследване подлежат и неговите права. Съдът
дължи произнасяне по основателността на предявения отрицателен установителен
иск и в двете хипотези – решение № 51 от
8.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2767/2021 г., II г. о., определение № 50200 от
29.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3174/2022 г., II г. о. решение № 52/2018 г. по
гр. д. № 2154/2017 г. на ВКС, II г. о., решение № 68/2018 г. по гр. д. №
2767/2017 г. ВКС на II г. о. и др. Докато процесуалната легитимация на
ищеца се определя от твърденията му дали е носител на спорното материално
право, материалната му легитимация се определя от доказателствата по делото,
дали той е действителният носител на спорното право.
Оттук, на първо място,
следва да се разгледат твърденията на ищеца, че е титуляр на правото на
собственост на процесния имот. При положение, че ищецът не докаже, че е
титуляр на правото на собственост, отрицателният му установителен иск с предмет
същото право, което е отричал да принадлежи на ответника, подлежи на
отхвърляне.
Съобразно ТР № 5/18.05.2017
г. по т. д. № 5/2015 г. по описа на
ОСГК на ВКС при учредено право на строеж е възможно придобиване на
собствеността над земята, без построеното над нея. Влязлото в сила възлагателно
постановление на съдебен изпълнител, издадено след проведена публична продан на
недвижим имот, ще породи вещноправно действие и ще прехвърли собствеността върху
възложения имот заедно с приращенията, представляващи самостоятелни обекти на
правото на собственост и неизключени изрично с възлагателното постановление, само
ако и приращенията –самостоятелни обекти на правото на собственост са били обект
на принудително изпълнение.
Видно от приетото по делото постановление за възлагане по изп. д.
№ 20088510401559 от 03.02.2009 г., то в постановлението за възлагане на А.З.Н.на
12 095/20595 ид. ч. от правото на собственост върху парцели I, II, III, IV
от кв. 133Д, м. Красно село-Плавателен канал с обща площ от 20595 кв. м.,
не фигурира
построената в имота сграда, в която се намира процесният недвижим имот, поради
което и нотариален акт № 65 и 68 от 2009 г. не водят до придобиване на право на
собственост върху процесния имот от страна на ищеца. Същото се отнася и до
постановление за възлагане на недвижим имот от 24.08.2009 г. по изп. д. №
20088580400017 относно възложената 1/10 от 8500/20 595 ид. ч. от същия недвижим
имот на Йордан Кръстанов Б..
Това се установява и от представените от ищеца към исковата молба
НА № 67/2009 г., № 68/2009 г. и № 171/2010 г., в които е отразено, че ид. ч. от
имота са придобити на публична продан, като приложения към нотариалните актове
са изброени именно посочените постановления за възлагане
Ищецът не оспорва, че към датата на постановленията за възлагане сградата е завършена на етап груб строеж. Изнесен на публична продан и възложен с постановление на съдебния изпълнител е бил единствено поземленият имот. С посочените постановления на праводателите на ищеца са възложени само и единствено идеални части от дворното място. И след като неговите праводатели не са били собственици на идеални части от сградата, респ. от процесния апартамент, то и ищецът като техен приобретател не е станал собственик на апартамента, той е придобил единствено голата собственост върху земята.
На следващо място, ищецът се позовава и на изтекла придобивна
давност за периода 12 години преди датата на подаване на исковата молба, а
именно от 06.11.2002 г. до 06.11.2014 г. От свидетелските показания на
свидетелите Л.П.и Златка Василева се установява, че ищецът се е нанесъл в
процесния апартамент още през 2002 г. и до момента живее там. Ищецът правил
ремонт и след това се нанесъл в апартамента. Пред етажната собственост винаги
той се афиширал като собственик на имота. Отделно свидетелите сочат, че имотът
винаги е бил едно общо жилище. Видно и от СТЕ достъп до имота е осигурен от
ищеца.
Чл. 79 ЗС предвижда, че правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет
години. Ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на пет години. Съгласно задължителното
тълкуване, дадено с ТР № 4 от 17.12.2012
г. по тълк. дело № 4/2012 г., ОСГК на ВКС регламентирания в посочената
разпоредба фактически състав на придобивната давност включва като свои елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл.
68, ал. 1 ЗС в първата хипотеза на чл. 79 ЗС и допълнително добросъвестност и
юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Владението като
фактическо състояние от своя страна също се състои от два елемента, чието
кумулативно наличие е абсолютно необходимо за да се приеме, че е налице
владение, а именно: обективен – упражняване на фактическа власт върху вещта и
субективен - намерението да се държи вещта като своя. Липсата на субективния
елемент предполага, че упражняващото фактическа власт върху конкретната вещ
лице е държател на същата, а не владелец. Поради трудността за доказване на
намерението за своене законодателят е установил оборима презумпция в полза на
владелеца в чл. 69 ЗС.
Принципно няма пречки да се придобива по давност от трето лице
обект, собственост на ЖСК. В случая по делото са представени доказателства, а и
ищецът не оспорва, че са водени две
производства по чл. 38а ЗЖСК за всеки един от двата самостоятелни обекта по
архитектурен проект. С влязло в сила решение по гр. д. № 11851/2008 г. на СРС е
уважен частично за 7650/20595 ид. ч. искът по чл. 38а ЗЖСК за ап. № 2, а
производството по чл. 38а ЗЖСК за ап. 3 е спряно до приключване на настоящото
производство, видно от определение по в. гр. д. № 2319/2011 г. на СГС,
потвърдено по ч. гр. д. № 2126/2015 г. на I г. о. на ВКС. Следва да се
посочи, че доводите на ищеца, че не бил страна по заведеното от В.И.Д.
производство по чл. 38а ЗЖСК – гр. д. № 11426/2006 г. на СРС /което
производство е спряно с определение по в. гр. д. № 2319/2011 г. на СГС/ не се споделят от
съда. В протоколното определение от 11.03.2015 г. по в. гр. д. № 2319/2011 г.
на СГС е посочен като страна именно Н.Й.Б. – л. 156, ищецът е представил със
становище от 27.08.2015 г. и потвърдителното определение на ВКС по ч. гр. д. №
2126/2015 г. на I г. о. на ВКС – л. 121, в което отново фигурират неговите
инициали. От
служебна справка в деловодна система се установява конкретизацията относно
бащиното име и ЕГН на ответника по в. гр. д. 2319/2011 г. на СГС, по което
ответник е Н.Й.Б.. На следващо място, не стават ясни твърденията на ищеца, че
предмет на делото по посочените две производства – гр. д. № 11426/2006 г. на
СРС и гр. д. № 11851/2008 г. на СРС са били други обекти на право на
собственост, поради което и производствата по чл. 38а ЗЖСК нямат отношение към
придобивната давност относно недвижимия имот предмет на настоящото производство.
От СТЕ се установява при условията на пълно и главно доказване, а и по този
начин е отразено в КККР, че поземлен имот с идентификатор 68134.1005.186.1.2,
находящ се в гр. София, район Триадица, п. к. 1000, бл. ******, представлява
мезонет, който обединява ап. 2 / предмет на гр. д. № 11851/2008 г. на СРС/ и ап. 3 /предмет на гр. д.
№ 11426/2006 г. на СРС/. По неизяснени и ирелевантни за крайния изход на спора
причини някой е обединил двата предвидени като самостоятелни обекта на право на
собственост по одобрения архитектурен проект апартаменти в един. По арг. от чл.
202 ЗУТ реално обособени части от самостоятелен обект могат да бъдат предмет на
придобивна давност, когато са одобрени по инвестиционен проект – виж решение № 28 от 16.05.2022 г. по гр. д. №
2861/2021 г. на I г. о. на ВКС. Или процесните
самостоятелни жилище, съгласно архитектурен проект, макар и фактически
обединени в един обект на право на собственост, могат да бъдат самостоятелно
придобивани по давност, респ. тази давност за всяко от тях може да бъде спирана/прекъсвана
при наличие на законовите предпоставки за това. Доколкото процесният недвижим
имот е формиран от двата самостоятелни обекта, за които са заведени
производства по чл. 38а ЗЖСК, то това обстоятелство не може да бъде игнорирано.
Още повече, че преустройството би могло да има за последица възникването на нов
обект, респ. присъединяване на един обект към друг по начин първият обект да
изгуби своята самостоятелност, в хипотеза, при която едно и също лице е
собственик и на двата обекта, респ. в хипотеза, при която между собствениците
на двата съседни обекта е постигнато съгласие както за извършване на
присъединяването, така и за правните последици от това – решение № 36/22.03. 2022 г. по гр. д. № 4313/2019 г. на I г. о. на ВКС,
като няма данни към датата на преустройството да са били налице посочените
хипотези.
Макар и
искът по чл. 38а ЗЖСК да е квазивладелчески – специален осъдителен иск, който
притежава суброгаторен характер, то по него трябва да се установи правото на
собственост на носителя на предявеното материално право, т. е. тъй като се
предявяват чужди материални права от член-кооператор – на самата ЖСК, за да
възникне активната материална легитимация на ищеца, е необходимо правото на собственост
върху този имот да принадлежи на ЖСК. С иска по чл. 38а ЗЖСК се защитава освен
членственото правоотношение на член-кооператора, но и неговото правно очакване
– да придобие правото на собственост върху обособения жилищен обект със
снабдяване на нотариален акт. В този смисъл, този осъдителен иск притежава вещноправен характер. Поради
това искът по чл. 38а ЗЖСК спира на
основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС, респ. прекъсва на основание
чл. 116, б. „б“ ЗЗД, във вр. с чл. 84 ЗС придобивната давност на ответника по
него – виж относно обстоятелство, че макар и владелчески искът по чл. 38а
ЗЖСК води до спиране/прекъсване на придобивната давност решение № 42 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3053/2021 г., II г.
о., определение № 422 от 4.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 212/2015 г., II г. о., решение № 213 от 26.05.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 501/2010 г., I г. о. решение
по гр. д. № 718/2010 г., I г. о., определение № 160 от
17.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7082/2014 г., II г. о. Ето защо, давността се прекъсва и не
тече докато трае съдебният процес по иска с правно основание чл. 38а ЗЖСК.
Производството по гр. д. № 11426/2006 г. на СРС е спряно по в. гр. д. №
2319/2011 г. на СГС до приключване на настоящото производство и е висящо към
настоящия момент. Н.Й.Б. с ЕГН ********** е ответник по това производство
съобразно отстраняването на нередовности по исковата молба по указания на съда,
като поправената искова молба се смята за редовна от деня на подаването й чл.
129, ал. 5 ГПК. Ето защо, придобивната давност относно ап. 3 е спряна през 2006
г. и е невъзможно тази реална част от процесния недвижим имот да е придобита по
давност от ищеца, доколкото той се позовава на такава с начален момент от 2002
г.
Относно
ап. 2, то има влязло в сила решение по чл. 38а ЗЖСК, от която дата е започнала
да тече нов период на придобивна давност, който няма как да е изтекъл към
датата на подаване на исковата молба.
На
следващо място, за обосноваване на владението ищецът се позовава на протокол от
13.06.1994 г., но достоверната дата на документа е оспорена от В.И.Д., а
участието на нейните наследници като трети лица-помагачи е прекратено поради
настъпили в хода на процеса обстоятелства, т. е. всички извършени действия от В.Д.
по делото са правно валидни. Доказателства за достоверна дата на частния
документ не са представени на съда от ищеца, не е представен и договор за
изграждане и продажба на готов строителен обект от 13.06.1994 г., поради което
и съдът не приеме, че протоколът е създаден на посочената дата през 1994 г. Освен
това и по двете производства по чл. 38а ЗЖСК Н.Й.Б. не се е позовал в
преклузивния срок на придобивна давност и на придобито владение през 1994 г.
относно съответните обекти въз основа на процесния протокол. Вярно е, че към
предходен период на придобивна давност винаги може да се насложи последващ
период и това представлява нововъзникнало обстоятелство, но в случая
протоколът, на който се позовава ищецът се твърди да е съставен м.06.1994 г.
или повече от десет години преди завеждането на производството по чл. 38а ЗЖСК.
Съдът приема, че строителят-несобственик на обекта след датата
08.04.2000 г. /на която дата е отменено решението от 22.10.1991 г. на ЖСК/ е
могъл да прехвърли единствено държането върху обекта. По делото ищецът не
доказва предаването на по-ранна дата, доколкото съдът не кредитира датата на
протокола. За да се обърне държането във владение, то е необходимо намерението
за своене да се манифестира спрямо собственика на процесния имот. Най-ранният
момент, на който се доказва това манифестиране е подаването на отговора на
исковата молба по двете производства по чл. 38а ЗЖСК – 2006 г. и 2008 г., от
2006 г. до 06.11.2014 г. не е изтекла необходимата десетгодишна придобивна
давност, а ищецът не представлява добросъвестен владелец. Не се установява по
делото от ищеца и по-ранна дата /от датата на подаването на отговора на
исковата молба по всяко от двете производства по чл. 38а ЗЖСК/, от която
владението да не е скрито по отношение на собственика.
Ищецът не установява твърденията си в исковата молба, относими към материалната му легитимация, той да е действителният носител на спорното право, поради което предявеният иск като неоснователен подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Ответникът не доказва направата на разноски.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Й.Б., ЕГН: **********, с адрес: ***, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено по отношение на Н.Й.Б., че ЖСК „Български художник“, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ******, вх. ******,
НЕ Е СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот – апартамент № 2-3,
представляващ поземлен имот с идентификатор 68134.1005.186.1.2,
находящ се в гр. София, район Триадица, п. к. 1000, бл. ******, вид собственост
частна, тип жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или в сграда със
смесено предназначение, бр. нива 2, заедно със съответни ид. ч. от общите
части, който апартамент се състои от /съобразно описанието в нотариален акт за придобиване
на недвижим имот по давност № 11, том IX, рег. № 9778 по дело № 1181 от 2006 г.
на нотариус И.Н.с № 040 в НК/: Първо ниво,
находящо се на втори етаж във вх. „А“ на ****, гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“,
със застроена площ от 141.74 кв. м., състоящо се от три стаи, кухня, баня с
тоалетна, мокро помещение, коридор със стълбище за второ ниво и три малки
тераси и един балкон, при съседи на това ниво: отдолу – магазин № 1, отгоре
второ ниво на апартамент № 2-3, от юг-двор и бул. Т. Каблешков, от север – двор
и стълбище, от изток и запад – двор, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и Второ ниво,
находящо се на трети етаж във вх. „А“ на ****, гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“,
със застроена площ от 131.74 кв. м., състоящо се от три стаи, баня, тоалетна,
коридор и четири балкона, при съседи на това ниво: от юг – двор и бул. Т.
Каблешков, от север – двор и стълбище, от изток и запад – двор, отдолу – първо
ниво на апартамент № 2-3, отгоре апартамент № 4, заедно със съответните идеални
части от общите части на сградата.
ЗАЛИЧАВА като страна в производството третото
лице-помагач В.И.И., ЕГН ********** /конституирана на мястото на починалата в
хода на производството В.И.Д., ЕГН **********/ и ПРЕКРАТЯВА производството спрямо В.И.И., ЕГН **********.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
В частта, с която производството спрямо В.И.И. се прекратява /решението имащо
характер на определение/ подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на В.И.И. пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: