Р
Е Ш Е Н И Е
град София, 13. 05. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, Гражданско отделение, III - В въззивен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди
двадесет и първа година в състав:
Председател: Н.Д.
Членове: 1. Велина Пейчинова
2. младши съдия Любомир Игнатов
при участието
на съдебния секретар Цветелина Пецева, като разгледа
докладваното от младши съдия Любомир Игнатов в. гр. д. № 73 по описа на Софийския градски съд за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното.
Производството
е по реда на чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс ГПК) и следващите.
Образувано е
въз основа на постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „И.“ АД,
понастоящем в несъстоятелност, ЕИК 1******2, седалище и адрес на управление
***, ж. к. „******(въззивник), срещу
решение № 261162, постановено на 31. 10. 2019 г. от Софийския районен съд, 156-и
състав, по гр. д. № 22634 по описа на Софийския районен съд за 2019 г.
(обжалвано решение). С обжалваното решение районният съд частично е уважил
предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1,
т. 1 ГПК във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД), като е признал за установено, че „И.“ АД дължи сумата от 20 000
лева от общо претендирания размер 24 000 лева,
съответно отхвърлил е иска за разликата от 20 000 лева до 24 000 лева.
Въззивникът
обжалва решението в частта, в която искът
е уважен. Твърди, че в обжалваната част решението е неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Поддържа, че
дейностите, предмет на договора, всъщност не са били извършени от ищцовото дружество. Заявява, че в договора за възлагане на
поръчка са описани „услуги“, които не са характеризирани подробно и ясно, а
имат твърде общ характер, което прави договора с нищожен предмет. Оспорва извода
на районния съд, че приемо-предавателният протокол е
датиран погрешно поради техническа грешка. Твърди, че същият не е годно доказателствено средство за удостоверяване на извършените
дейности, че не съдържа конкретно описание на предаване на извършени услуги и
опис на конкретно предоставени с него документи. Поддържа, че от
съдебно-счетоводната експертиза не става ясно ищецът да е внесъл дължимият от
него данък добавена стойност (ДДС), следователно не може да се направи извод,
че процесната фактура е осчетоводена от ищеца по
надлежния ред, заедно с всички произтичащи от това последици, включително
внасяне на дължимия ДДС. Иска от въззивния съд да
постанови решение, с което да отмени първоинстанционното
решение в обжалваната част.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищеца в първоинстанционното производство „С.К.Г.“
ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** 12, Бизнес-център Евротур, ет. 1, офис 1 (въззиваемо
дружество) чрез процесуалния представител адвокат Б.Р.. Твърди, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно.
Оспорва въззивната жалба като неоснователна. Заявява,
че въззивникът не е оспорил нито авторството, нито
съдържанието на писмения приемателно-предавателен протокол, нито назначената и
приета по делото съдебно-счетоводна експертиза. Поддържа, че
приемателно-предавателния протокол е частен свидетелстващ документ, който
обвързва подписалите го страни въпреки техническата грешка с погрешното му
датиране. Твърди, че въззивникът не е представил нито
едно доказателство, че работата не е била извършена. Допълва, че след като
предявеният иск е бил отхвърлен частично за сумата от 4 000 лева и в тази
част първоинстанционното решение не е било обжалвано
и е влязло в сила, то въззивният жалбоподател няма
интерес нито да обжалва, нито да излага доводи във връзка с начисляването на
ДДС. Иска от въззивния съд да отхвърли въззивната жалба и да се произнесе с решение, с което да
остави в сила първоинстанционното решение. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение.
След като разгледа твърденията на страните и като съобрази
събраните в първоинстанционното производство доказателства,
съдът направи следните фактически и правни изводи.
Въззивната
жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт в законоустановения срок. След указания на
администриращия съд е бил представен документ за внесена държавна такса в
необходимия размер. При това положение въззивната
жалба е редовна и допустима.
При служебна
проверка въззивният съд установява, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. След постановяването на първоинстанционното
решение спрямо въззивника „И.“ АД е било открито
производство по несъстоятелност с решение № 2095, постановено на 22. 11. 2019
г. от Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-21 състав, по т. д. № 681 по описа
за 2019 г. Претендираното в настоящото производство
вземане нито е включено в списъците на приетите вземания, нито е посочено в
определение № 260010 от 04. 01. 2021 г. или определение № 260437 от 22. 01.
2021 г., постановени от същия състав на Софийския градски съд по същото
търговско дело по реда на чл. 692, ал. 4 от Търговския закон.
Относно правилността първоинстанционното
решение в обжалваната част въззивният съд е ограничен
от посоченото във въззивната жалба (чл. 269, изр.
второ ГПК).
Фактическият
състав на вземането по чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК във
връзка с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, чието съществуване се претендира, обема следните
елементи: 1. надлежно сключен между страните договор за изработка, в който е
уговорено възнаграждение в съответния размер; 2. точно изпълнение на работата;
3. настъпване на изискуемостта на вземането за възнаграждение.
По делото са
налице данни, че между страните е бил сключен договор за възлагане на поръчка,
датиран към 01. 12. 2017 г. (л. 7 и сл. от исковото производство на районния
съд). По силата на договора въззивникът е възложил на
въззиваемото дружество осъществяването на услуга за
проучване на представители, работодатели, партньори, кредитори, сътрудници,
свързани лица за установяване на контакт за нуждите на възложителя, преговори,
юридически консултации и други срещу възнаграждение в размер на 20 000
лева. Въззивникът е направил възражение за „нищожен
предмет“ на договора поради липса на подробна и ясна характеризация
на уговорените услуги за пръв път с въззивната жалба.
Това възражение е преклудирано. За пълнота може да се
добави и следното. Според правната теория облигационното отношение не може да
възникне, ако дължимата престация е неопределена и неопределима (А.К., „Облигационно право. Общо учение за
облигационното отношение“, ред. П. Попов, 2002 г., стр. 125). В настоящия
случай обаче уговорените услуги са били достатъчно конкретизирани, включително
чрез изброяването на отделни правни субекти, чието проучване въззиваемото дружество е трябвало да осъществи. При това
положение договорът е годен да породи целените от страните правни последици.
Въззивникът
също така е направил възражение, че въззиваемото
дружество не е доказало точно в качествено, количествено и времево отношение
изпълнението на договорните си задължения, като излага съображения във връзка с
приемо-предавателния протокол. Въззивният
съд констатира, че по делото е представен „приемно предавателен протокол към
договор за възлагане на поръчка от 01. 12. 2017 г.“, който е датиран към 03.
01. 2017 г. и е подписан от представляващия въззивника
(л. 10 и сл. от исковото производство на районния съд). Правилно районният съд
е приел, че в случая е налице очевидна фактическа грешка при датирането на приемо-предавателния протокол. Логиката на развитието на
облигационното отношение е, че изпълнението (за чието удостоверяване се издава приемо-предавателен протокол) се осъществява след
сключването на договора. Въззивникът не е оспорил
автентичността на изявленията в протокола, поради което той се ползва с
формална доказателствена сила. Също така не е
представил данни за наличието на други облигационни отношения между страните,
във връзка с които протоколът да е бил издаден. Самият приемо-предавателен
протокол удостоверява, че услугите по договора за възлагане на поръчка са
изпълнени и че са били приети от въззивника без
забележка. Услугите са конкретно описани в него и съответстват на уговорените. Следователно
по делото е установено, че въззиваемото дружество е
изпълнило точно договора.
Въззивникът
също така възразява, че твърдените като извършени работи не съответстват на
договореното възнаграждение, като последното според него очевидно е „меко
казано прекомерно“. Това възражение също е направено за пръв път с въззивната жалба, поради което е преклудирано.
За пълнота може да се добави, че икономическата еквивалентност на престациите и юридическата им еквивалентност са две отделни
категории. В разглеждания случай страните са постигнали правно значимото
съгласие, че насрещните престации по договора за
възлагане на поръчка са юридически еквивалентни. Икономическата им
еквивалентност (или твърдяната ѝ липса) сама по себе си и без
допълнителни твърдения (например за изменение на обстоятелствата след
сключването на договора) е правноирелевантна.
Относно
възраженията на въззивника във връзка с начисляването
на ДДС въззивният съд приема следното. С договора за
възлагане на поръчка страните са уговорили възнаграждение в размер на
20 000 лева, като не са уточнили дали така уговореният размер е с включен
ДДС или не. При това положение районният съд е пристъпил към тълкуване на
договора и е стигнал до извода, че в така уговорената цена е включен ДДС (освен
всичко останало, индикация за това е открил в чл. 11, ал. 5 от договора, според
която страните нямат каквито и да било претенции една към друга, включващи финансови претенции).
Районният съд
е извлякъл също така допълнителен аргумент и от презумпцията на чл. 67, ал. 2
от Закона за ДДС, съобразно която щом в договора не е посочено изрично, че ДДС
се дължи отделно, то се приема, че ДДС е включен в договорената цена. По делото
е била представена издадена във връзка с договор за възлагане на поръчка от въззиваемото дружество фактура, в която е посочена цена в
размер на 20 000 лева и данък в размер на 4 000, съответно сума за
плащане 24 000 лева (л. 16 от исковото производство на районния съд). Според
заключението по съдебно-счетоводната експертиза фактурата е била счетоводно
отразена в счетоводството на въззиваемото дружество.
При това положение районният съд правилно е стигнал до извода, че ДДС е дължим,
но като част от осчетоводената цена в размер на 20 000 лева.
По изложените
съображения въззивният съд приема първоинстанционното
решение за правилно в обжалваната част.
Разноски. Предвид изхода на делото и
своевременната претенция в полза на въззиваемото
дружество следва да бъдат присъдени сторените в настоящото производство
разноски. Те се свеждат до размера на адвокатското възнаграждение. Съгласно
представения договор за правна защита и съдействие той възлиза на 1 800
лева, като договорът обективира и разписка за
заплащането му. Въззивникът не е направил възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №
261162, постановено на 31. 10. 2019 г. от Софийския районен съд, 156-и състав,
по гр. д. № 22634 по описа на Софийския районен съд за 2019 г. в обжалваната част, в която на
основание чл. 422, ал. 1 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 266, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите е признато за установено, че „И.“ АД, понастоящем в несъстоятелност, ЕИК 1******2, седалище и адрес на
управление ***,
ж. к. „Люлин 8“, ул. „Търново“, бл. 882,
дължи на „С.К.Г.“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление *** 12, Бизнес-център
Евротур, ет. 1, офис 1, сумата от 20 000, 00 лева, представляваща дължимо
възнаграждение по чл. 4 от договор за възлагане на поръчка от 01. 12. 2017 г. с
включен ДДС, ведно със законната
лихва от 01. 02. 2019 г. (датата на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане.
В останалата
част решение № 261162, постановено на 31. 10. 2019 г. от Софийския районен съд,
156-и състав, по гр. д. № 22634 по описа на Софийския районен съд за 2019 г. не
е било обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА въз основа на
чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс „И.“ АД – в несъстоятелност да заплати в
полза на „С.К.Г.“ ООД сумата от 1 800
лева – разноски във въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването на преписа при условията на чл. 280, ал. 1 и/или ал. 2 от
Гражданския процесуален кодекс.
Служебно
изготвени преписи от решението да се връчат на страните. Преписът за „И.“ АД –
в несъстоятелност да се връчи чрез синдика Т.Д.И. на следния адрес: ***.
Председател:
Членове: 1.
2.