Определение по дело №62/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ЗД"Б. И.", подадена чрез адв. Г. против решение № 1320/9.3.2009 г. постановено по Г.д.№ 365/2008 г. на БРС.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че съдът неправилно е изключил от доказателствата представените от него такива, което е довело до отхвърляне на предявения иск. Моли да бъде отменено, като се постанови друго, с което да се уважи исковата претенция.

Въззиваемият чрез пълномощника си поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Твърди, че не са налице сочените в жалбата пороци, поради което моли да бъде оставено в сила.

Във въззивната инстанция не са представени нови доказателства.

ОС, като обсъди доказателствата по делото, приема следното:

На 21.09.2003г. от Г. С. към Г. Б. се е движил л.а. Р.-19” , рег.№ Е 4339 АН с водач К. М. и поради несъобразена скорост се удря в л.а. “Т. А.” рег.№С 7286 МВ. В следствие на удара задната част на л.а.”Т.” се придвижва напред и със своята предна част се удря в задната част на спрелия пред него лек автомобил. В следствие на двата удара настъпват увреждания отпред и отзад на МПС. Същите са описани в съставения протокол за ПТП №0346909/21.09.2003г. Увреденият автомобил е бил застрахован към датата на увреждането по застраховка “А.” в ЗД “Б. И.”. Застрахователят е известен за настъпилото увреждане с уведомление от 23.09.2003г. Щетите по автомобила са оценени на 3 577,25 лева, за което е съставено опис заключение по щета № 03-042922. Застрахователното обезщетение в посочения размер е изплатено на собственика на увредения автомобил на 17.12.2003г. с фактура-оригинал № 8030 адресирана до “СИОН ТД” ООД. В съдебно заседание на 17.06.2008г. ответната страна е поискала и съда е открил производство по оспорване истинността на Опис-заключение (2 броя), фактура – оригинал№ 8030/17.12.2003 г., Калкулация № 667/23.09.2003 г. и Ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 143938. Изискано е от ищеца да представи пълната преписка в оригинал, ведно със снимки от местопроизшествието, както и останалите документи във връзка със застраховането и ликвидирането на щетата по процесния случай. Указано му е, че ако не ги представи , същите ще бъдат изключени от доказателствения материал по делото, както и че съдът ще приложи санкцията на чл. 128 ГПК /отм. / като ще приеме, че вредите, които се сочи, че са нанесени и се претендират не са тези, за които се твърди. Последното е получено от секретаря на ищцовото дружество на 10.12.2008г. и до датата на последното по делото съдебно заседание многократно изисканите оригинали на документи не са приложени по делото.

При така установеното от фактическа страна, от правна такава съдът приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл.402, ал.1 ТЗ, при имуществените застраховки, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата. По делото е установено и не се оспорва от ответника, че на 21.09.2003г. при управление на л.а. марка “Рено 19” е допуснал нарушение на правилата за безопасност на движението и предизвикал пътно-транспортно произшествие, в резултат на което на л.а.”Т.А.” са нанесени имуществени вреди. Увреждането е пряка и непосредствена последица, резултат, от действията на ответника, предизвикани от проявеното лично виновно поведение при управление на лекия автомобил. С настъпването на застрахователното събитие е възникнало и задължението на застрахователя за заплащане на обезщетение за имуществените вреди от него съгласно сключената застраховка “Автокаско”. Застрахователното обезщетение е заплатено и с факта на плащане е възникнало и правото му на регресен иск срещу прекия причинител на вредите. По делото са представени писмени документи /Опис-заключение (2 броя), фактура – оригинал№ 8030/17.12.2003 г., Калкулация № 667/23.09.2003 г. и Ликвидационен акт за изплащане на застрахователно обезщетение по застрахователна полица № 143938/, като доказателство за извършеното плащане, но същите от една страна са оспорени в процеса и от друга на основание чл. 101 ГПК /отм./ следва да бъде изключени от доказателствения материал по делото, тъй като макар и изрично изискани не са представени в оригинал. Следва да се приложи санкцията на чл. 128 ГПК /отм. / като се приеме, че вредите, които се сочи, че са нанесени и се претендират не са тези, за които се твърди. Поради проявеното процесуално бездействие от ищеца и неизпълнение на дадените указания , искът е останал недоказан по размер и следва да се отхвърли.

С оглед изложеното съдът счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Същото не страда от сочените в жалбата пороци, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

Оставя в сила решение № 1320/9.3.2009 г. постановено по Г.д.№ 365/2008 г. на БОС.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: