Решение по дело №12/2020 на Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

гр. Ихтиман, 13.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 12/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 458637-F474063/21.08.2019 г., на Началник на отдел „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което на „БМВ Долна баня“ ЕООД за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лева.

Срещу така постановеното наказателно постановление е подадена жалба , в която са релевирани доводи за неговата неправилност. Твърди се, че нарушението не е извършено, както и че неправилно е приложена санкцията по чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС.

В хода на съдебното производство процесуалният представител на дружеството-жалбоподател поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения, като посочва, че в НП не е посочено, че твърдяното нарушение не е довело до неотразяване на приходите, поради което неправилно е приложена санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. В представена писмена защита излага съображения за законосъобразността на НП.

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е депозирана в законоустановения 7-дневен срок от надлежно легитимирано лице.

Съдът, след като обсъди доводите в същата, както и събраните по делото доказателства и след като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че жалбата е неоснователна.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

„БМВ Долна баня“ ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Долна баня, ул. „Търговска“ №21, представлявано от Методи Асенов Костадинов, стопанисвало търговски обект – авто морга, находящ се в с. Свети Спас, общ. Долна баня. На 19.02.2019г., около 11,50 часа, е извършена проверка в горепосочения търговски обект. По време на извършване на проверката било установено, че дневният оборот от монтирания в обекта електронен касов апарат с фискална памет, модел „ELTRADE B1 KL“, индивидуален номер ED273704 и номер на фискалната памет 44273704, съгласно дневен финансов отчет от 19.02.2019г. е в размер на 10лв., а съгласно изготвен опис на парите в касата фактическата касова наличност на 19.02.2019г. била 60лв.. От дневния финансов отчет било видно, че няма отбелязани „служебно въведени“ суми за ФУ. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 50лв., която сума  била налична в касата на ФУ. По този начин било установено, че в касата е въведена сума в размер на 50лв., без да се отрази с операцията във фискалното устройство "служебно въведени“ суми. Следователно дружеството не е изпълнило задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност на ФУ, чрез операция „служебно въведени“ суми.

Въз основа на извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка.

На 25.02.2019 г. св. М. съставил АУАН срещу дружеството за извършено административно нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. АУАН бил връчен на упълномощено лице на дружеството-жалбоподател на същата дата, който го подписал без възражения.

Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното  Наказателно постановление № 458637-F474063/21.08.2019 г., на Началник на отдел „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което на „БМВ Долна баня“ ЕООД за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лева

В законоустановения 7-дневен срок управителят на дружеството е подал жалба срещу издаденото наказателно постановление, с която инициирал образуването на настоящото съдебно производство.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетелите М., К., Г., както и обясненията на управителя на дружеството; АУАН, протокол за извършена проверка, Заповед от 17.05.2018г., Опис на пари в каса от 19.02.2019г., дневен финансов отчет, копия на страници от книга за 2019г., водена от дружеството.

Изложената в АУАН и в обстоятелствената част на обжалваното НП фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото гласни доказателства. В този смисъл съдът намира показанията на свидетелите, както и обясненията на управителя на дружеството за подробни, последователни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.

В този смисъл липсва спор между страните относно посоченото обстоятелство, като този фактически извод се подкрепя и от съставения протокол за извършена проверка, както и от ДФО и описа на наличните пари в касата на дружеството. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че процесното фискално устройство е притежавало функцията "служебно въведени" и "служебно изведени" суми.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното:

Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство, като АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, като са спазени давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН за съставяне на АУАН и НП. Не са допуснати и нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, като АУАН и НП съдържат всички задължителни реквизити съобразно посочените норми. С оглед на това процесният АУАН и обжалваното НП са издадени при спазване на процесуалния закон.

Съдът намира, че с деянието си дружеството- жалбоподател е осъществило състава на административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, издадена от министъра на финансите.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. В този смисъл дружеството е следвало чрез операция "служебно въведени" суми да регистрира сумата от 50 лева, която при проверката е установено, че е налична в касата. С оглед на това е била налице промяна на сумата в касовата наличност (въведени пари в касата), поради което дружеството-жалбоподател е следвало да я регистрира чрез операция "служебно въведени" суми в наличното в обекта фискално устройство. Следва да се отбележи, че видно от отразяването в протокола за извършената проверка процесното фискално устройство е поддържало извършването на такива операции, което е безспорно доказано и от показанията на разпитаните свидетели, поради което нарушението правилно е квалифицирано по чл. 33, ал. 1 от Наредбата.

Обобщавайки гореизложеното, като не е била въведена сумата от 50 лева чрез операция "служебно въведени" суми дружеството-жалбоподател е извършило от обективна страна вмененото му административно нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Административнонаказателната отговорност на юридическите лица и ЕТ е безвиновна, обективна такава, по смисъла на разпоредбата на чл. 83, ал. 1 ЗАНН, поради което и в случая не е необходимо да бъдат обсъждани съставомерните признаци на административното нарушение от субективна страна.

Съгласно санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 ЗДДС на юридическите лица и ЕТ се налага имуществена санкция от 3 000 до 10 000 лева. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, които са в размер от 500 до 2000 лв..

Неоснователно е основното възражение на жалбоподателя, че в НП не е посочено, че твърдяното нарушение не е довело до неотразяване на приходите, поради което неправилно е приложена санкцията по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС. От приложеното НП (л. 6, лице, ред последен от делото) е видно, че е отразено обстоятелството, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи. Именно поради това АНО е мотивирал налагането на предвидената в чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185. ал. 1 ЗДДС санкция. Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС препраща към ал. 1 на същата разпоредба, поради което изписването на основанието за налагане на имуществената санкция („чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185. ал. 1 ЗДДС“) е законосъобразно.

За пълнота следва да се посочи, че Решение № 990 от 4.11.2016 г. на АдмС - София-област по к. а. н. д. № 846/2016 г., на което се позовава жалбоподателят касае налагане на санкция на основание чл. 185, ал. 2 от ЗДДС без препращане към ал. 1 на същата разпоредба, като актосъставителят и АНО изобщо не са посочили дали нарушението е довело до неотразяване на приходи. Както вече беше посочено, в настоящия случай санкцията законосъобразно е наложена на основание  чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, във вр. с чл. 185. ал. 1 ЗДДС (т.е. има препращане към ал. 1) и в НП изрично е посочено, че нарушението не е довело до неотразяване на приходи, поради което случаите не са аналогични.

С оглед на това в случая следва да намери приложение санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, като за така извършеното нарушение се наложи имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева, поради това, че с извършеното нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи.

При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата правилно е наложена в минимално предвидения в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 ЗДДС размер, тъй като видно от НП нарушението е за първи път. Санкция в минимален размер е съобразена и с обществената опасност на извършеното нарушение и е от естество да изпълни целите на наказанието по чл. 12 ЗАНН.

Извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение не представлява "маловажен случай", което обстоятелство подлежи на задължителна преценка от административнонаказаващия орган, респ. от съда при осъществявания контрол за законосъобразност на НП (в този смисъл са задължителните указания на Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС). Съгласно разпоредбата на чл. 11 ЗАНН, вр. с чл. 93, т. 9 от НК, за да се определи един случай като маловажен се взема предвид липсата или незначителността на настъпилите вредни последици или по-ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с обикновените случаи на престъпление (в случая нарушение) от съответния вид. В конкретиката на настоящия случай, обаче, съдът не намира основания за приложението на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на извършени нарушения от този вид. Фактът, че от нарушението не са настъпили вреди за фиска е ирелевантно, тъй като приложимата санкционна разпоредба предвижда налагане на санкциите по чл. 185, ал. 1 ЗДДС в случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи. С оглед на това липсата на настъпване на вредни последици е предвидено изрично в санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, изр. 2-ро ЗДДС като привилегирован състав на нарушение, поради което не може да се отчита като смекчаващо обстоятелство. Същевременно нарушаване на правилата относно отчетността на паричните суми в касовите наличности при работа с регистрирани фискални устройства винаги застрашава съществено обществените отношения, обект на защита от посочените разпоредби, поради което и не може да се приеме, че е налице маловажен случай на административно нарушение. На следващо място не може да се приеме, че  нарушението е с ниска обществена опасност, тъй като установената разлика в касовата наличност е положителна (В този смисъл Решение № 177 от 18.02.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 953/2018 г.). На последно място в Решение № 33 от 9.01.2019 г. на АдмС - София област по к. а. н. д. № 864/2018 г. е прието, че разлика от размер на 76 лв, не обуславя извод за маловажност, като в този смисъл настоящия състав приема, че и процесната разлика от 50лв. също не обуславя извод за маловажност, още повече, че от обясненията на управителя на дружеството се установява, че тази разлика е поддържана още от създаване на фирмата през 2016г..

С оглед гореизложеното подадената жалба се явява неоснователна, поради което обжалваното наказателно постановление следва да се потвърди.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 и чл. 83 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 458637-F474063/21.08.2019 г., на Началник на отдел „Оперативни дейности“- София в ЦУ на НАП, с което на „БМВ Долна баня“ ЕООД за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДДС е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София област  в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: