№ 180
гр. гр. Добрич, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Десислава Б. Николова
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно
гражданско дело № 20213200500466 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна
жалба вх.№261083/11.06.2021г. от „Титан Експрес“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с. С., общ. Г.Т., обл. Д., представлявано от
управителя К.А.И., чрез процесуален представител –адв.Д.Ч., срещу решение
№260042/27.05.2021г. по гр.д.№500/2019г.на РС-Ген.Тошево, в частта на
ОСЪЖДАНЕТО на дружеството , на основание чл. 79 ал.1, пр.1 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите, ДА ЗАПЛАТИ НА „Марпекс Агро“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр„ Р., бул. „Л.
№***, Х., м-ст „П.О.“, представлявано от управител М.П., неплатени суми по
фактури № 10000005764/21.10.2015 г.; № 10000005852/06.11.2015 г.;
№10000005853/06.11.2015 г.; № **********/08.12.2015 г.; №
**********/05.04.2016 г.; ДФ № **********/18.05.2016 г. и в размера за
горницата над 1082.41лева до 2342.41лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване; както и в частта на осъждането за обезщетение за забава в
плащането на сумите по същите фактури за горницата от 422.66лева до
1000.17лева.
1
Въззивникът намира за неправилно осъждането му в обжалваните
части и иска отмяната на решението в същите. Оплакванията са за
постановяване на решението при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, вменяващи задължение на съда да основе
решението си върху установени по делото обстоятелства, неизпълнението на
което водело и до необоснованост на съдебния акт. Съдът не обсъдил
доказателствата относно извършено плащане от ответника на 18.05.2016г. на
сумата от 2374.07лева , с което плащане били погасени задълженията по
всички фактури, с изключение на последната на стойност 122.40лева.
Необсъдил наличието на издадена фактура на 08.12.2015г. на стойност
960.01лева, която не била получена от ответника. Не обсъдил заключенията
на вещото лице. При обсъждане на сочените доказателства се извежда извод,
че ответникът е задължен на ищеца по фактура от 08.12.2015г. за 960лева и
по фактура от 07.10.2016г.за 122.40лева и за обезщетение за забавено
плащане по двете фактури, установено по размер в т.5 от експертното
заключение
При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е
съобщено на 28.05.2021г., въззивната жалба, се явява подадена в срока по
чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от
обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.
По жалбата не е подаден писмен отговор от „Марпекс Агро“ ЕООД, в
хода на производството оспорва същата.
По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в
нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и
събраните по делото доказателства провери обжалваното решение и
основателността на исковете, като приема за установено следното:
Предмет на обжалване от ответника е решението в неговата цялост.
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие с
уредените в чл.269 ГПК правомощия на настоящата инстанция– служебна
проверка на валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната
част, а по правилността – в рамките на посоченото в жалбата. При липсата на
релевирани в жалбата конкретни оплаквания – само от гледна точка на
съобразяване на съдебния акт с императивните правни норми. В случая
решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен
2
състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма,
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание. Постановено е при надлежно упражнено право
на иск от „Марпекс Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр„ Р., бул. „Л.№***, Х., м-ст „П.О.“, представлявано от
управител М.П., чрез упълномощения адв. О.М. от АК-Р., срещу „Титан
Експрес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. С.,
общ. Г.Т., обл. Д., представлявано от управителя К.А.И., за сумата от общо
2368,14лв./с ДДС/, представляваща сбор от неизпълнени задължения по
договори за продажба на стоки и услуги, за които са издадени фактури, както
следва: ДФ № 10000005764/21.10.2015г. за 28.14лева; ДФ №
10000005852/06.11.2015 г. за 237.28лева; ДФ № 10000005853/06.11.2015 г. за
180лева; ДФ № **********/08.12.2015 г. за 130.80лева; ДФ №
**********/08.12.2015 г. за 960.01лева; ДФ № **********/05.04.2016 г. за
133.51лева; ДФ № **********/18.05.2016 г. за 576лева; ДФ №
**********/07.10.2016 г. за сумата 122.40лева, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
погасяване; за сумата от 914,72лв., сбор от обезщетенията за забава при
изплащането на главните парични задължения, от които 11.66лева върху
главницата от 28.14лева за периода 04.11.2015г. - 06.12.2019г., 97.44лева
върху главницата от 237.28лева за периода 20.11.2015г.- 06.12.2019г.,
73.91лева върху главницата от 180лева за периода 20.11.2015г.- 06.12.2019г.,
52.57лева върху главницата от 130.80лева за периода 22.12.2015г.-
06.12.2019г., 385.67лева върху главницата от 960.01лева за периода
22.12.2015г.- 06.12.2019г., 49.20лева върху главницата от 133.51лева за
периода 19.04.2016г.- 06.12.2019г., 205.44лева върху главницата от 576лева за
периода 01.06.2016г.- 06.12.2019г., 38.83лева върху главницата от 122.40лева
за периода 21.10.2016г.- 06.12.2019г.
Ответникът е оспорил съществуването на процесните вземания с доводи
, свеждащи се до тяхното погасяване чрез плащане на сумата от 2374.07лева
по банков път с платежно рареждане от 18.05.2016г., изключая сумата от
122.40лева по № **********/07.10.2016 г. , дължимостта на която не оспорва.
Това плащане счита да е неправилно осчетоводено от ищеца. Паралелно с
твърденията за извършено погасяване на процесните вземания чрез плащане
на 18.05.2015г., оспорва да е налице изпълнение на работата по три от
3
фактурите- № **********/08.12.2015, №10000005853/06.11.2015г. и
№10000005852/06.11.2015г.. Релевира и възражение за погасяване по давност
на фактурираните вземания за труд – 288лева с ДДС, част от вземането по
фактура № **********/08.12.2015 г.; 108лева с ДДС , част от вземането по
фактура №10000005853/06.11.2015 г.; 36 лева с ДДС, част от вземането по
фактура №10000005852/06.11.2015г., с изтичане на тригодишната погасителна
давност, с начало датата на издаване на съответната фактура.
Настоящата инстанция, обсъждайки същите доказателства, обсъдени и
от районния съд, приема за установени от фактическа страна, установените и
от районния съд обстоятелства за сключени по волята на страните множество
правни сделки-договори за продажба на стоки и услуги. За осъществените
през 2015г. и 2016г. продажби продавачът е издал фактури от различни дати,
включая процесните 8бр. фактури , издадени в периода 21.10.2015г.-
07.10.2016г.
С платежно нареждане с референтен номер 10160518029980032966 от
18.05.2016г. дружеството –купувач, ответника по делото, е извършило
плащане по банков път по сметка на дружеството –продавач, ищеца по
делото, на сумата от 2374.07лева. Като основание за плащането в преводния
документ е записано „по ф-ри“. Фактът на плащане на сумата от 2374.07лева
на 18.05.2016г. по банков път не е спорен между страните по делото. Ищецът
излага и/уточнителна молба вх.№541/18.02.2020г./, че с плащането на същата
сума са погасени по правилото на чл.76 от ЗЗД дължими към този момент
суми по други 8 фактури, а именно : по фактура №10000004794/12.05.2015г.
за сумата 1260лева с ДДС, по фактура №10000005617/23.09.2015г. за сумата
221.33лева с ДДС, по фактура №10000005650/29.09.2015г. за сумата
130.80лева с ДДС, по фактура №10000005757/20.10.2015г. за сумата
345.14лева с ДДС, по фактура №10000005758/20.10.2015г. за сумата 36лева с
ДДС, по фактура №10000005764/21.10.2015г. за сумата 28.14лева с ДДС, по
фактура №10000005766/21.10.2015г. за сумата 129.28лева с ДДС, по фактура
№10000005817/30.10.2015г. за сумата 225.79лева с ДДС. Останал непогасен
остатък от 2.41лева по фактура №10000005764/21.10.2015г. за сумата
28.14лева с ДДС.
Привлеченото вещо лице Д.Д. по назначената от районния съд съдебно-
счетоводна експертиза е констатирало /таблица 4 от заключение вх.
4
№1241/26.05.2020г./да е осчетоводено от ищцовото дружество плащане с дата
19.05.2016г. и пълно погасяване на вземанията по фактура
№10000004794/12.05.2015г. за сумата 1260лева с ДДС, по фактура
№10000005617/23.09.2015г. за сумата 221.33лева с ДДС, по фактура
№10000005650/29.09.2015г. за сумата 130.80лева с ДДС, по фактура
№10000005757/20.10.2015г. за сумата 345.14лева с ДДС, по фактура
№10000005758/20.10.2015г. за сумата 36лева с ДДС, по фактура
№10000005764/21.10.2015г. за сумата 28.14лева с ДДС, по фактура
№10000005766/21.10.2015г. за сумата 129.28лева с ДДС, и частично по
фактура №10000005764/21.10.2015г. за сумата 28.14лева с ДДС, като
неплатения остатък по същата е 2.41лева. Сбора на погасените вземания по
тези фактури, всички с падеж преди процесните, съвпада по размер със
сумата, преведана на 18.06.2016г. от дружеството-купувач – 2374.07лева.
Вещото лице е констатирало и да липсва осчетоводено от ищеца погасяване
на вземанията по процесните фактури, изключая фактура
№10000005764/21.10.2015г., по която е налице непогасен остатък от
2.41лева.
Нареденото плащане на сумата от 2374.07лева според изявената воля
на платеца е за погасяване на задълженията „по ф-ри“, без да е
конкретизирано по кои фактури, каквото е било необходимо при наличие на
продълителната във вемето договорна връзка между страните, основана на
правилата на търговската продажба, ако е целял погасяване на конкретни
задължения при съществуване на множество. При наличие на множество
непогасени еднородни задължения, формирани от цената на доставени стоки
и услуги /няма фактурирани вземания за забава/, липса на упражнено право
на избор от платеца кое задължение да погаси, с оглед недостатъчността на
изпълнението за погясяване и всички съществуващи /към 18.05.2016г.
изискуеми са били и вземанията по процесните фактури, изключая две от
тях- № **********/18.05.2016 г. за 576лева; № **********/07.10.2016 г. за
122.40лева/, липсата на уговорка между страните относно реда за погасяване
на задълженията, налице са били условията на чл.76, ал.1, изр.2 от ЗЗД-
кредиторът да отнесе извършеното плащане към най-обременителното
задължение, каквото според практиката е това задължение на длъжника, чието
неизпълнение се отразява по-тежко и по-неблагоприятно върху неговата
имуществена сфера. Несъмнено такъв характер имат по-рано възникналите в
5
случая, тъй като всички са лихвоносни парични задължения.
Според между страните е въпроса за съществуването на едно от
погасените по реда на чл.76, ал.1, изр.2 от ЗЗД задължения – това по фактура
№10000004794/12.05.2015г. за сумата 1260лева с ДДС.
Установено е към момента на плащането от ответника на сумата от
2374.07лева на 18.05.2016г. да са били издадени от ищеца фактура
№10000004792/11.05.2015г. за сумата 1260лева с ДДС и фактура
№10000004794/12.05.2015г. за сумата 1260лева с ДДС. Вещото лице е
установило/заключение вх.№260172/25.09.2020г./ в двете фактури да е
вписано идентично основание за издаването им- продажба на фолио за
балиране 500*1800/количество 5/и мрежа бали EcoBull 3000м. Не са
ангажирани от ответника, който твърди да не са налице две продажбени
правоотношения за едни и същи материали, доказателства за заприходени
материали на склад по процесните две фактура. Резултата от проверката на
вещото лице относно съществуването на първични документи във връзка с
двете продажбени правоотношения е обективирана в заключение вх.
№260172/25.09.2020г. Вещото лице е констатирало отразяване на фактурата
от 11.05.2015г. в счетоводния регистър на ищеца като продажба на стоки,
изписването и приемането от Веселин Войков на описаните във фактурата
стоки от склада с протокол за приемане-предаване №**********/11.05.2015г.,
за предаването им на купувача да е налице товарителница №***/11.05.2015г.
на „Еконт Експрес“ ЕООД, а с изисканата справка куриера е удостоверил
доставянето на материалите на 12.05.2015г. в 15.22ч. на ответното дружество .
Основанието, записано в счетоводния регистър по фактурата от 12.05.2015г. е
продажба на резервни части. Във връзка със същата фактура в счетоводството
на ищеца са налице протокол за приемане-предаване
№**********/11.05.2015г. на стоки , така както са индивидуализирани във
фактурата, работна карта №00004597/12.05.2015г. за извършен
ремонт/техническо обслужване на фолираща машина Z577 с извършени
услуги: пускане в експлоатация и ремонт регулировки с транспорт на
„Марпекс Агро“ЕООД, пътен лист №22342/12.05.2015г. с водач Д.С., който е
посочен и като лицето, приело стоките от склада на ищеца по съставения
протокол.
В счетоводството на ищеца е отразено погасяване на вземанията и по
6
двете фактури, като по първата фактура, тази от 11.05.2015г., е отразено да е
погасено по-рано, преди плащането на 18.05.2016г., а именно на 06.07.2015г.
/таблица 4 от заключение вх.№1241/26.05.2020г./, и двете фактури са
включени в дневника за продажби на ищеца/ таблица 5 от заключение вх.
№1241/26.05.2020г./. При проверка в счетоводството на ответното дружество
вещото лице е констатирало да липсва осчетоводяване на фактурата от
11.05.2015г., да не е включена и в дневника за покупки на ответника /таблица
6 от заключение вх.№1241/26.05.2020г./. Установено е обаче регистриране на
стопанската операция по фактурата от 12.05.2015г. /както и на процесните
фактури, изключая фактурата на стойност 960.01лева, задължението по която
не се оспорва от ответника/ от дружеството ответник и ползването на
данъчен кредит по същата. Тези обстоятелства /отразяването на фактурата в
счетоводството на ответното дружество, включването на фактура в дневника
за покупките и продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит,
относими и към процесните фактури, без фактурата на стойност 960.01лева/
представляват недвусмислено признание на задължението по фактурата от
12.05.2015г. и доказват неговото съществуване. Плащането от 18.05.2016г. е
отнесено от ищеца за погасяване именно на така признатото вземане по
фактурата от 12.05.2015г., респ. не е налице без основание погасяване по
реда на чл.76, ал.1, изр.2 от ЗЗД на несъществуващ дълг. Дали фактурата от
11.05.2015г. може да се приеме като доказателство, установяващо друг
договор за продажба на описаните в нея материали и дължи ли изпълнение по
нея ответника /изпълнение по фактурата от 11.05.2015г.е отразено в
счетоводството на ищеца, но не и в счетоводството на ответника/, е въпрос на
друг съдебен спор.
Настоящата инстанция не кредитира заключението на вещото лице вх.
№1241/26.05.2020г. в частта на извода, че непогасените задължения на
ответника в размер на сумата 2342.41лева съставляват сбор от задълженията
по три фактури- №10000004792/11.05.2015г. за сумата 1260лева с ДДС, №
**********/08.12.2015 г. за 960.01лева с ДДС; № **********/07.10.2016 г. за
сумата 122.40лева с ДДС. Този извод е изграден на база обяснения на
счетоводителя на ищцовото дружество/така изрично е отразено в
заключението, в този смисъл и обасненията на вещото лице при изслушването
му/, а не на база водената от ищеца счетоводна отчетност, противоречи на
констатацията на самото вещо лице на база счетоводните записвания от
7
ищеца за погасяване на вземането му по №10000004792/11.05.2015г. на
06.07.2015г. /таблица 4 от заключение вх.№1241/26.05.2020г./ и за
съществуването на непогасени вземания за 2.41лева по фактура №
10000005764/21.10.2015г. за 28.14лева; за 237.28лева по фактура
№10000005852/06.11.2015 г.; за 180лева по фактура
№10000005853/06.11.2015г.; за 130.80лева по фактура
№**********/08.12.2015г.; за 960.01лева по фактура
№**********/08.12.2015г.; за 133.51лева по фактура
№**********/05.04.2016г.; за 576лева по фактура №**********/18.05.2016
г.; за 122.40лева по фактура №**********/07.10.2016 г.
При така установеното, възраженията на ответника, че с плащането на
18.05.2016г. на сумата от 2374.07лева е погасил изцяло вземанията по
процесните фактури е неоснователно, както и възражението за недължимост
на сумите по три от фактурите- № **********/08.12.2015,
№10000005853/06.11.2015г. и №10000005852/06.11.2015г., поради липса на
изпълнение на възложената работа. Неоснователно е и възражението за
погасяване по давност на част от фактурираните със същите три фактури
вземания с характер на такива за положен труд, тъй като се касае не за
трудови, а за облигационни правоотношения между страните, с източник
ненаименован граждански договор, най-близко до договор за изработка,
приложимия давностен срок в който случай е общата 5-годишна давност по
чл.110 от ЗЗД. Осъдителната претенция за главните вземания в общ размер от
2342.41лева е основателна както в цялост, така и в размера за горницата над
1082.41лева до 2342.41лева/в която част само е предмет на въззивното
производство с оглед предмета на въззивната жалба/, представляваща сбор от
неизпълнени задължения по договори за продажба на стоки и услуги, за които
са издадени фактурите № 10000005764/21.10.2015 г.; №
10000005852/06.11.2015 г.; №10000005853/06.11.2015 г.; №
**********/08.12.2015 г.; № **********/05.04.2016 г.; ДФ №
**********/18.05.2016 г. Основателна се явява и акцесорната претенция за
горницата от 422.66лева до 1000.17лева. Във въззивната жалба не се съдържат
и възражения по повод възникването на акцесорното задължение по петте
фактури/по основание и размер/, поради което това не подлежи на проверка.
Обжалваното решение като правилно в обжалваните части следва да
бъде потвърдено на основание чл.271 от ГПК и с мотивите на районния съд за
8
основателност на исковете, към които съобразно чл.272 от ГПК настоящата
инстанция препраща.
С оглед изхода от спора, право на съдебно деловодни разноски има
въззиваемата страна, удостоверила извършване на разходи във въззивната
инстанция от 400лева за адвокатско възнаграждение, които седва да и се
присъдят.
Водим от горното ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260042/27.05.2021г. по гр.д.№500/2019г.на
РС-Ген.Тошево, в частта на ОСЪЖДАНЕТО на „Титан Експрес“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в с. С., общ. Г.Т., обл. д.,
представлявано от управителя К.А.И., за горницата над 1082.41лева до
2342.41лева, съставляваща неплатени суми по фактури №
10000005764/21.10.2015 г.; № 10000005852/06.11.2015 г.;
№10000005853/06.11.2015 г.; № **********/08.12.2015 г.; №
**********/05.04.2016 г.; ДФ № **********/18.05.2016 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното погасяване; както и в частта на осъждането за за горницата от
422.66лева до 1000.17лева обезщетение за забава в плащането на сумите по
същите фактури .
ОСЪЖДА „Титан Експрес“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в с. С., общ. Г.Т., обл. д., представлявано от управителя
К.А.И., ДА ЗАПЛАТИ НА „Марпекс Агро“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр„ Р., бул. „Л.№***, Х., м-ст „П.О.“,
представлявано от управител М.П., съдебно-деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 400лева адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10