Решение по дело №1710/2020 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№              ,02.11.2020 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на двадесет и седми октомври две хиляди и двадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                                           

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1710 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск за развод с правно основание чл.49 ал.1 от СК.

          Подадена е искова молба от Т.А.С. ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, Адвокатска колегия-Пазарджик, ул."Цар Самуил" №28, кантора №6, чрез адвокат Е.Б. против И.Р.С. ***, Пазарджишка обл., ул.“***“ №*, с ЕГН **********, в която ищцата твърди, че с ответника сключили граждански брак на 21.05.1994г., който е първи и за двамата. От брака си имат родено едно дете - Р.И.Р., роден на ***г., с ЕГН **********, който е пълнолетен. Сочи, че по време на брака си нямат придобито семейно жилище. Стаите, които ползвали като такива били в дома на родителите на съпруга в с.Добровница, Пазарджишка област, ул.“***“ №*, представляващ къща с двор.

          Твърди, че се оженили набързо без да опознаят характерите си. Независимо от това в началото съвместният им живот протичал горе-долу добре. Имали недоразумения между тях, макар и за дребни неща. Може би нещата вървяли горе-долу добре, поради това, че тя се съгласявала с всички претенции на съпруга си и вършела всичко, касаещо семейството и домакинството им. Смятала, че след като заживеят по-дълго време заедно отношенията помежду им ще се нормализират, но не се получило. Ответникът бил с непостоянен характер, влияел се непрекъснато от околните. Имали недоразумения по различни въпроси във връзка със семейния им живот, начина на изграждане на семейството им. В един момент се оказало, че нямат общи допирни точки. Твърди, че през целия им семеен живот тя никога не е могла да разчита на съпруга си за каквото и да било. За всичко свързано с детето и семейството тя отговаряла и се грижела. Съпругът й не се интересувал от нищо и от никого в семейството, освен от себе си. Единствената му грижа през целия им съвместен живот била той да е добре и да върши всичко, което на него му харесва и му създава конфорт. Конфликтите им станали ежедневие и не си говорели с дни. Това внасяло хладина в брака им и изостряло отношенията им. Не можел да се задържи на една работа повече от няколко месеца. Вечно имал проблеми и нещо не му харесвало. Започнал да употребява системно алкохол и след като се напиел ставало нещо страшно да бъдеш близко до него. Вдигал скандали по най-дребни поводи, без да се съобразява къде се намира. След употреба на алкохол, което станало ежедневие в живота му, започвал да се заяжда както с нея, така и с детето. Въпреки, че виждала неговите недостатъци в годините на съвместния им живот, надявала се, че отношенията им ще се нормализират горе-долу и ще заживеят като нормално семейство. Твърди, че правила всичко възможно, за да може детето им да живее спокойно и да няма травми върху психиката и поведението му в резултат на разправиите и дразгите между тях. Тези негови кавги и скандали се отразявали и на него. В същото време, синът им от раждането бил със сериозно костно заболяване „ВРОДЕНА МИОПАТИЯ и СКЪСЯВАНЕ на СУХОЖИ­ЛИЕТО на АХИЛЕСОВАТА ПЕТА", за което били необходими изключително много грижи и средства. Твърди, че и до настоящия момент тя продължава да издръжа сина им. Много пъти се разделяли още в самото начало на брака им, но непрекъснато правила компромиси в името на детето и семейството. Не искала синът им да се чувства ощетен само с един родител, а да има едно нормално семейство. Каквото и да предложела тя, той все не бил съгласен. Или привидно се съгласявал и след като някой нещо му кажел веднага променял позициите си. Непрекъснато обещавал, че ще се грижи за семейството им, ще спре употребата на алкохол, който го правел агресивен, но само оставал с обещанията.

          Надявала се, че с годините отношенията им ще се подобрят и той ще добие поведението на добър баща и съпруг. Но това не само не се полу­чило, нещата ставали все по-крайни. Непрекъснато бил недоволен, а всяко негово недоволство се изразявало под формата на сканд­али, обиди и викове. Това било ежедневие в семейството им. Твърди, че освен това бил болезнено ревнив, независимо, че тя никога не била дала какъвто и да било повод през целия им съвместен живот.

          Твърди, че в резултат на поведението му и скандален характер, в семейството им царяло непрекъснато напрежение. Отчуждението им един към друг било дълбоко и непоправимо и с всеки изминат ден се задълбочавало. С дни не си разменяли повече от две три думи и се разминавали като напълно непознати. Живеели като съквартиранти, с тази разлика, че единствено и само било нейно задължението да осигурява средства както за ежедневните нужди на семейството им, така и за лечението на сина им.

          Наложило се през 2008г. да замине на работа в Кипър, най-напред за по няколко месеца, а след това и за по-дълго време.

          Твърди, че повече от 10 години няма каквито и да било контакти между тях. При многократните й идвания в България ищцата отивала в дома на родителите й и на брат й. Въпреки опитите й за контакт с ответника, с поведението си многократно и непрекъснато й показвал, че съществуването на бра­ка им е само формално. Не виждала живота си по този начин. Твърди, че бракът им е опразнен от съдържание, няма го взаимното уважение, разбирателство и доверие един към друг. Бракът им е дълбоко и непоправимо разстр­оен, той съществува само формално, а формалното му съществуване е безмислено. То не е полезно никому. Много дълъг период от време, повече от десет години, всеки един от тях имал собствен живот, без участието на другия. Отчуждението им е изключително дълбоко и невъзвратимо. Живеели като чужди хора, нямали общ език, нямало какво да си кажат. Не виждала живота си по този начин.

          Заявява, че е убедена, че съществува­нето на брака им е само формално. Твърди, че между тях е прекъсната всякаква ду­ховна и физическа връзка. Те са се отчуждили един към друг. Твърди, че правила много опити в годините да бъдат семейство, но без никакъв резултат от страна на ответника. Твърди, че отдавна е изчезнало взаимното уважение, разбира­телство и доверие между тях.

          Моли съда да прекрати брака между нея и ответника като дълбоко и непоправимо разстроен, изключително по негова вина. Сочи, че спор за родителски права и издръжка нямат, тъй като роденото от брака им дете е пълнолетно. Моли стаите, които ползвали в дома на родителите на ответника в с.Добровница, Пазарджишка област, ул.“***“ №* да бъдат предоставени в негово ползване.      Моли след прекратяване на брака да носи брачното си фамилно име – С..          Моли ответникът да й заплати направените съдебно-деловодни разноски.

          Ако ответникът е съгласен и постигнат споразумение, то моли съда да прекрати брака им на основание чл.49 ал.4 от СК, без да се про­изнася по въпроса за вината.

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства. Направено е доказателствено искане – за разпит на свидетели.

          В срока по чл.131 от ГПК по делото не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника, не е взето становище по предявения иск и не са ангажирани доказателства.

          Предявеният иск се поддържа в съдебно заседание от пълномощника на ищцата. Моли съда да прекрати брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Претендира направените по делото разноски.

Ответникът, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не изпраща свои представител.

Съдът като взе предвид твърденията на ищцата в исковата молба и като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема следното:

          От събраните по делото доказателства се установява, че страните – ищцата и ответникът са съпрузи и че са сключили граждански брак на 21.05.1994г. в гр.Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански брак №176/21.05.1994г. на Община Пазарджик. От брака си, съпрузите имат родено едно дете - Р.И.Р., роден на ***г., с ЕГН **********, който понастоящем е пълнолетен. 

          От показанията на разпитаната по делото свидетелка на ищцовата страна се установява, че съпрузите са разделени и не живеят заедно от четиринадесет години. Ищцата отишла да работи в чужбина и се установила там, а ответникът останал да живее на село при майка си. След раздялата съпрузите не поддържали връзка помежду си, не се виждали и не контактували. Ищцата поддържала връзка само със сина си и му осигурявала необходимите средства за живот и лечение. Според свидетелката, ищцата напуснала съпруга си и заминала за чужбина, поради това, че двамата не живеели добре. Причината за това бил алкохолът. Ответникът пиел, биел я и я тормозел.

          При така приетата фактическа обстановка, от правна страна, съдът приема следното:

          От събраните по делото доказателства, безспорно се установява, че между страните по делото – ищцата и ответникът е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака по смисъла на закона. В конкретния случай, брачната връзка е напълно и окончателно разрушена. Между съпрузите е изчезнала взаимната любов, вярност, привързаност, уважение, доверие и разбирателство. Преустановени са общите им усилия за обезпечаване благополучието на семейството. С оглед данните по делото, съдът приема, че е налице дълбоко разстройство на брака, тъй като съпружеската общност е изцяло унищожена. Същото е и непоправимо, окончателно и без възможност за възстановяване на брачната общност. С оглед на това, съдът счита, че са налице материалноправните предпоставки, обуславящи основателността на предявения иск за развод, поради което същият следва да бъде уважен, като основателен и доказан.

В настоящото производство, на основание чл.49 ал.3 от СК и въз основа на заявеното искане от ищцата, съдът следва да се произнесе относно вината за разстройството на брака. Брачната вина представлява субективно отношение на съпруга към брачните му нарушения и техния резултат – дълбокото и непоправимо разстройство на брака. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за доказано, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има ответникът-съпругът. Той е този, който е започнал да употребява алкохол и под неговото въздействие да се държи непристойно със съпругата си и да си позволява да я бие и тормози. Поради това, а и за да осигури средства за лечението на болното им дете, ищцата е напуснала семейното жилище и е отишла да живее и работи в чужбина.

В настоящето производство не се изложиха твърдения от страна на ответника, а и не се събраха доказателства за брачни провинения на съпругата–ищцата. Напротив според свидетелките показания, ищцата е била много грижовна майка и много добра домакиня.   

Ищцата и ответникът са живели като семейство в дома на родителите на съпруга, представляващ къща, находяща се в с.Добровница, ул.“***“ №*, където са ползвали няколко стаи. Ищцата не е заявила претенция за предоставяне на нея ползването на семейното жилище. Взела е становище за предоставянето му в ползване на ответника. При тези данни ползването на семейното жилище след развода ще следва да се предостави на съпруга – ответника по делото.

При сключването на брака ищцата е приела фамилното име на съпруга си - С.. В настоящия процес, същата заяви желание да продължи да носи брачното си фамилно име и след прекратяването на брака. Поради което след развода, ищцата ще следва да запази и носи брачното си фамилно име С..

След развода съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.

          Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна държавна такса по делото в размер на 40,00 лева.

          Предвид изхода на делото, ответникът ще следва да заплати на ищцата сторените от нея разноски по делото за държавна такса в размер на 25,00  лева, съгласно приложения разходен документ. 

По изложените съображения и на основание чл.49 ал.1 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р       Е        Ш     И:

           

ДОПУСКА РАЗВОД между Т.А.С. ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, Адвокатска колегия-Пазарджик, ул."Цар Самуил" №28, кантора №6, адвокат Е.Б. и И.Р.С. ***, Пазарджишка област, ул.“***“ №*, с ЕГН **********, сключили граждански брак на 21.05.1994г. в гр.Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански брак №176/21.05.1994г. на Община Пазарджик, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

          Обявява, че ВИНА за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака има съпругът И.Р.С..

          ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата Т.А.С., с ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име С..

          ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, представляващо стаи в дома на родителите на ответника - къща, находяща се в с.Добровница, обл.Пазарджик, ул.“***“ №* на съпруга И.Р.С..

          След развода съпрузите няма да си дължат издръжка помежду си.

          ОСЪЖДА И.Р.С. ***, Пазарджишка област, ул.“***“ №*, с ЕГН ********** да заплати на Т.А.С. ***, с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, Адвокатска колегия-Пазарджик, ул."Цар Самуил"№28, кантора №6, адвокат Е.Б. разноски по делото за държавна такса в размер на 25,00 лева.

          ОСЪЖДА И.Р.С. ***, Пазарджишка област, ул.“***“ №*, с ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пазарджишкия районен съд допълнителна държавна такса по делото в размер на 40 лева.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                                               

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: