РЕШЕНИЕ
№ ....................
гр.София, 09.01.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното
съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
при
участието на секретаря Ива И., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 4063 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена искова молба от С.Н.М. и Д.Н.М.,
действащи чрез законния си представител З.И.Д. и З.И.Д. в лично качество срещу
ЗАД Д.Б.Ж.и З., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове по реда на §
22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) във връзка с чл.45 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
Ищците отправят искане, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника да им заплати застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди в размер на:
5000.00 лв., предявен като частичен иск от сумата 10000.00 лв. за С.Н.М.,
действаща чрез законния си представител З.И.Д.;
10000.00 лв. за Д.Н.М., действащ чрез законния си представител З.И.Д.
80000.00 лв., както и сумата 68.00 лв. за З.И.Д. за причинените й
имуществени вреди,
всичките претърпени в резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП,
станало на 12.07.2016 г. около 10.25 часа по вина на водача на лек автомобил
Опел Кадет с рег.№ ********- А.С.А., който нарушил правилата за движение по
пътищата при извършване на маневра завой надясно за навлизане на път I-5 отнел
предимство на движещия се по него товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег.№
КН ******, управляван от водача Д.. В резултат, последвал удар между двете МПС.
Вследствие на удара, били причинени телесни повреди на ищците- пътници в лекия
автомобил Опел Кадет.
Претендират законна лихва върху сумите от датата, на която е заведена щета
при застрахователя- 20.09.2016 г. до окончателно изплащане на сумата.
Поддържат твърдения, че във връзка с
ПТП са им били причинени травматични увреждания, във връзка с които понасят
болки и страдания, като описват подробно същите.
Във връзка с ПТП било образувано ДП № 244/2016 г. по описа на КАТ Стара
Загора.
В срока по
чл.367 и чл.373 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който изразява
становище по исковете. Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва, като
завишени по размер претенциите като несъответни на принципа за справедливодст и
на причинените телесни увреждания.
Изразява
становище, че ДП е висящо и не е определена по задължителен начин вината за
ПТП.
Оспорва
механизъм, причинна връзка между ПТП и травмите, които ищците твърдят че са им
били причинени.
Прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на
пострадалите /ищци/, които са били без поставени обезопасителни колани.
Твърди, че
вина за ПТП носи и водача на товарния автомобил, който е нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП като излага правни и фактически
доводи за това.
Оспорва
фактическите и правни доводи на ищеца за част от травмите на ищците, които
твърдят че са били причинени от ПТП.
Признава
наличие на валидно застрахователно правоотношение към момента на ПТП за
описания лек автомобил Опел Кадет.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ вр.
чл. 45 от ЗЗД за заплащане на застрахователни обезщетения за причинени на ищците
неимуществени вреди /болки и страдания от травматични увреждания/ в посочените размери и застрахователно
обезщетение за имуществени вреди в посочения размер – разходи за лечение, от
които 800 лв., всичките причинени му в
резултат на настъпило застрахователно събитие – ПТП.
Чрез
представените в производството писмени доказателства – част от досъдебно
производство № 1228 ЗМ 244/2016 г. по описа на ОД на МВР Стара Загора /преписка
№ 2919/2016 г. на РП Стара Загора/, между които протокол за оглед на
местопроизшествие, скица и албум на местопроизшествието и решение №
747/06.12.2017 г. по АНД № 3208/2017 г. се установява, че на 12.07.2016 г. около 10.25 часа на км.239+500 от път I-5 до
разклона за с.Загоре, община Стара Загора е настъпило ПТП по
вина на водача на лек автомобил Опел Кадет с рег.№ ********- С.А. Д.. Последният
бил признат за виновен, в това, че на 12.07.2016 г., на км.239+500 от път I-5 до разклона за с.Загоре, община Стара
Загора, при управляване на МПС – лек автомобил „Опел Кадет”,
рег.№ ********, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП („Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и З.то на хората…”),
чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП („На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има три
пътни ленти – да навлиза и да се движи в крайната лява лента…”), чл.20, ал.2 от ЗДвП („Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с… характера и интензивността на
движението…, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”), чл.25, ал.1 от ЗДвП („Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например…
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност… да завие
надясно… за навлизане по друг път…, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които… минават
покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение”), чл.35, ал.3 от ЗДвП („При завиване надясно за
навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство
завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на
платното за движение”) и чл.50, ал.1 от ЗДвП („На кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство”).
Чрез показанията
на свидетеля К.К.А.се установява, че при пътното произшествие пострадали З. и
двете й деца – С. и Д.. З. била пътник в лекия автомобил Опел и седяла на задна
лява седалка. В скута й било малкото дете на две години – Д., а в краката на Ж.
– пътник на задна седалка в средата била малката С. /дъщеря на З./. След удара,
З. била цялата в кръв, в безсъзнание, главата и лицето й били целите одрани.
Малкото дете било паднало от скута й, а другото – между двете седалки. З. била
настанена в болницата, където престоят й бил 12 дни. Имала много белези на
главата, на лицето. Не можела да се обслужва сама и имала нужда от непрекъсната
помощ. Започнала да става едва към осмия, деветия ден, но за да се придвижва
имала нужда от чужда помощ. Оплаквала се от главоболие, което продължава и към
настоящия момент, имала световъртеж. След проведеното лечение се върнала на
работа за седмица, след което напуснала, тъй като не се чуствала добре. След
произшествието станала по нервна. Свидителят А. сочи, че на задната седалка в
автомобила не е имало колани. Децата имали наранявания, охлузвания по краката.
Чрез
показанията на свидетеля С.К.И., преценени с оглед указаното в чл.172 ГПК, с
оглед събраните в производството доказателства, се установява, че след удара
малкото дете паднало в краката на майка му /З./, а С. имала синини на ръката и
крачето. З. била в безсъзнание, цялата в кръв и била настанена в болницата, където
престоят й бил 12 дни. Главата й била с шевове, имала някаква кожа, която
висяла върху окото й от лявата й страна. Имала нужда от чужда помощ в
болницата, тъй като не можела да се обслужва сама. След това около месец имала
нужда от помощ в ежедневието си. Оплаквала се от главоболие и световъртеж. Наложило
се и втори път да влезе в болница. Станала по-нервна и била напрегната. След
произшествието децата се стряскали, плачели и се напикавали.
Чрез
представената фактура № **********/22.07.2016 г. с фискален бон се установява,
че са заплатени 58.00 лв. от З.И.Д. за потребителска такса. Чрез представената фактура
№ **********/08.08.2016 г. с фискален бон се установява, че са заплатени 10.00 лв.
от З.И.Д. за медицински документ - дубликат. Констатациите на приетата в
производството КСМЕ са, че по повод травмите си З.Д. се е нуждаела от болнично
лечение и прегледи, и в този аспект направените от нея разходи са били
необходими и оправдани.
Чрез
приетата в производството КСМЕ се установяват следните релевантни за спора
обстоятелства:
В резултат на произшествието З.И.Д. получила следните травматични
увреждания: „Контузия на главата, тялото,
гръдния кош, корема и крайниците; разкъсно-контузна рана тип „скалп" в
лява челно-теменна област на главата; сътресение на мозъка; дискова протрузия на ниво С5-6 (диск между
пети - шести шиен прешлени) и счупване на левия страничен израстък на VII шиен
прешлен; малък пневмоторакс /натрупване на въздух в плевралната кухина/ в
дясно, контузия на белия дроб; счупване на I ребро в дясно”.
Пострадалият Д. Н. М. получил: „Контузия
на главата. Мозъчно сътресение”.
Пострадалата С. Н.а М. получила: „Охлузване
на лявото коляно”.
При З.Д. било проведено 10-дневно болнично лечение в УМБАЛ „Проф.
д-р Ст. Киркович”, гр. Стара Загора, Клиника по Неврохирургия, а след това лечението
продължено в домашни условия, при спазване на лечебен и охранителен режим. Обичайният
възстановителен период при лекостепенна черепномозъчна травма - мозъчно
сътресение, е до 30 дни, при липса на усложнения, според експертите. В
следващите две години били проведени двукратно болнични лечения в същата
Клиника поради оплаквания от главоболие и световъртеж. При всеки болничен
престой били извършени КТ изследвания на главен мозък, при които не били
установени патологични находки.
На детето Д.М. било предложено болнично лечение, което майката отказала
и лечението било проведено в домашни условия.
Лечението на С.М. било проведено в домашни условия.
Отчитайки вида и характера на травмите на децата Д. и С., експертите
сочат, че последните следва да са възстановени напълно за период до около
2-3 седмици.
Според експертите, З.Д. е възстановена от получените травматични
увреждания. Остатъчни явления са белегът в лявата челна област на
главата и лицето, който е ясно видим, променя като цяло външния облик на
пострадалата и води и до затруднение при затваряне на лявото око. Белезите
на главата и лицето на пострадалата са за цял живот, като с времето могат да са
поизгладят, но не и да изчезнат, без специализирано козметична лечение. Съобщаваните
от пострадалата продължаващи оплаквания от периодично главоболие и световъртеж
не могат да се свържат категорично и пряко с преживяната черепно-мозъчна
травма.
При извършен преглед на ищцата на 28.09.18 г. експертите установили добре
видим сивкаво белезникав белег, разположен в областта на челото в ляво на
нивото на околната кожа. Белегът най-общо се състои се от надлъжна линейна част
7,5/0,3-0,5 см и напречна част 4/0,3 см. Надлъжната част преминава и през
веждата и като по-фин белег с дължина 2/0,2 см преминава и леко косо през горен
ляв клепач. Липсва окосмяване на лявата вежда във външните две трети. На долен
ляв клепач има подобен белег с косо до напречно разположение 2/0,2 см. В
срединната част на челото на граница с окосмена част на главата има други два
белега подобни на гореописаните 1/03 и 2/0,3 см. Белегът от раната на челото в
ляво продължава и в окосмената част на главата, челно теменно, където е трудно
различим.
При направен анализ на медицинската документация и след извършен клиничен
преглед експертите не установяват убедителни и категорични данни за трайни
усложнения в здравословното състояние на ищците, настъпили от уврежданията след
инцидента няма.
КСМЕ сочи, че по данни поднесени при преглед от самата З.Д. при процесното
ПТП, тя не е използвала предпазен колан. Лекият автомобил, в който е
пътувала на задната седалка не е бил оборудван с предпазни колани в мястото
където е седяла. При съобразяване механизмът на произшествието, КСМЕ сочи, че
основната и водеща травма на З. е получена от удар на главата й в лявото задно
странично стъкло или колонка, както и в други лявостранично разположени детайли
от буса. При така описаният механизъм на ПТП, според експертите, евентуално
поставен предпазен колан не е в състояние да предотврати получаване на травма в
лявата челна област на главата. Фиксирайки тялото на пострадалата към
седалката в началните хилядни от секундата след ПТП, предпазния колан може кинетичната
енергия при удара на главата, като при по-малка травмираща сила теоретично
травмите са по-леки.
В с.з. на 10.10.2018 г. експертите допълват, че пострадалата З.Д. е
получила сътресение на мозъка, като при извършените прегледи е установено, че
няма неврологична симптоматика, като е това състояние е протекло без пълна
загуба на съзнание. Експертите сочат, че белегът, който са описали е
загрозяващ, изменящ чертите на лицето, променя външния облик, категорично
загрозява затруднява дори затваряното на левия клепач. Същевременно, няма
промени в зрителната острота, или сухота на окото, движенията са нормални
По отношение
на уврежданията на Д.М. заявяват, че да се постави диагноза мозъчно сътресение
е малко ексцентрично. Детето не е повръщало, при децата каквато и да е
черепно-мозъчна травма основния признак и симптом е повръщане. Детето не е
повръщало, поставена е тази диагноза. Според майката, като са се прибрали вкъщи
децата не са имали някакви сериозни проблеми, бабата ги е гледала. По нататък
не са провеждани прегледи и допълнителни изследвания.
В
производство не е спорно и се установява чрез представената полица № 30116000158154/31.12.2015
г. валидна от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г., че към датата на пътното
произшествие за лекия автомобил Опел
Кадет с рег.№ ******** е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с посочения срок на действие при ЗАД Д.Б.Ж.и З..
За да бъде
успешно проведен прекият иск по чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъдат
установени фактите, релевантни досежно осъществяването на ФС на института на
непозволеното увреждане, включващ кумулативно следните елементи: 1. деяние
(действие или бездействие), 2. противоправност на деянието, 3. вреда, реално
претърпяна, 4. причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието,
5. вина на дееца, която се предполага до доказване на противното и наличието на
валидно, действително застрахователно правоотношение по договор за застраховка
по риска „гражданска отговорност”, сключен досежно МПС, с което е причинено
процесното ПТП и застрахователното дружество.
Съдът
намира, че сочените предпоставки се установиха, чрез обсъдените и събрани в
производството доказателства.
Чрез събраните в производството доказателства се установи, че вината за
настъпилото пътно произшествие принадлежи на водача на лекия автомобил Опел
Кадет –С.А. Д.. Установи се, че същият е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП („Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и З.то на хората…”), чл.16,
ал.1, т.2 от ЗДвП („На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има три
пътни ленти – да навлиза и да се движи в крайната лява лента…”), чл.20, ал.2
от ЗДвП („Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се
съобразяват с… характера и интензивността на движението…, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”), чл.25, ал.1 от ЗДвП („Водач на пътно превозно средство,
който ще предприеме каквато и да е маневра, като например… да се отклони
надясно или наляво по платното за движение, в частност… да завие надясно… за
навлизане по друг път…, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма
да създаде опасност за участниците в движението, които… минават покрай него, и
да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост
на движение”), чл.35, ал.3 от ЗДвП („При завиване надясно за навлизане в
път с двупосочно движение водачът на пътното превозно средство завива така, че
да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение”)
и чл.50, ал.1 от ЗДвП („На кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство”).
С оглед това, възраженията на ответника в обратен смисъл, че вината за ПТП не
е на водача на лекия автомобил Опел Кадет, съдът намира за неоснователни.
Чрез представените в производството медицински документи и констатациите на
приетата, като обективно и компетентно изготвена КСМЕ се установи, че в
резултата на произшествието на ищците са били причинени травматични увреждания.
Поради това,
съдът намира, че в производството се установи, че вредите, чиято обезвреда се
претендира в производството са в причинно – следствена връзка с противоправното
деяние на водача на лекия автомобил С.А. Д. и с
причинените от това застрахователно събитие травматични увреждания.
С оглед
изложеното, съдът намира, че поведението на водача на лекия автомобил е в
противоречие с предписаното в цитираните норми поведение и е противоправно, съгласно
изискванията на чл. 45 от ЗЗД. В процеса не е оборна презумпцията за виновност
по чл. 45 от ЗЗД. Ето защо съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, ангажиращи имуществената деликтна
отговорност на водача на лекия автомобил по отношение на причинените на ищците
вреди от процесното пътно – транспортно произшествие.
С имуществената
застраховка „Гражданска отговорност” се дава застрахователна закрила на
застрахования срещу риска да възникне в негова тежест отговорност за
непозволено увреждане към друго лице, а предназначението й е да репарира, в
рамките на застрахователната сума, реално възникналите за третото увредено лице
вреди, за които съществува основание да бъде ангажирана гражданската отговорност
на застрахования деликвент. По тази причина непозволеното увреждане е елемент
от фактическия състав на застрахователното събитие и последното ще е налице
само дотолкова, доколкото е осъществен деликт, като съгласно ППВС № 7/77 г. от
04.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на
самия застрахован.
Предвид
гореизложеното, и доколкото се установи наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“, съдът намира, че
ответното дружество отговаря по предявените искове.
По искът за
неимуществени вреди:
В тежест на
ищеца бе да докаже неимуществените вреди, свързани с претърпените болки и
страдания от травматичните увреждания във връзка с ПТП.
Неимуществените
вреди са последиците от засягането на блага, които са предмет на субективни
права, в това число и права върху телесния и духовния интегритет. Съгласно чл.52
от ЗЗД обезщетението следва да бъде определено съобразно принципа на
справедливостта. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени
вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента, продължителността
на болките и страданията, дали същите продължават или са приключили, както и
икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
"справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. Определяне
на размера на обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен
от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка,
паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални,
физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота
му за определен по-кратък или по-продължителен период от време.
Чрез
събраните в производството доказателствата и констатациите на КСМЕ, която съдът
възприема като обективно и компетентно изготвена се установи, че в резултат на
пътно-транспортното произшествие, на ищците са били причинени следните
травматични увреждания:
На З.И.Д.: „Контузия на главата,
тялото, гръдния кош, корема и крайниците; разкъсно-контузна рана тип
„скалп" в лява челно-теменна област на главата; сътресение на мозъка; дискова протрузия на ниво С5-6 (диск между
пети - шести шиен прешлени) и счупване на левия страничен израстък на VII шиен
прешлен; малък пневмоторакс /натрупване на въздух в плевралната кухина/ в
дясно, контузия на белия дроб; счупване на I ребро в дясно”.
На Д. Н. М.: „Контузия на главата.
Мозъчно сътресение”.
На С. Н.а М.: „Охлузване на лявото
коляно”.
Установи се, че лечението на Д. Н. М. и С. Н.а М. е проведено в домашни условия без усложнения като
същите са напълно възстановени след период около 2-3 седмици.
От своя страна лечението на пострадалата З.Д. било проведено в болнични и
домашни условия с общ възстановителен период до 30 дни без усложнения. Установи
се, че причиненото й от произшествието сътресение на мозъка е без неврологична
симптоматика, като е протекло без пълна загуба на съзнание. Пострадалата е
възстановена от получените травматични увреждания, като единствено остатъчни
явления са белегът в лявата челна област на главата и лицето, който е ясно
видим, променя като цяло външния облик на пострадалата и води и до затруднение
при затваряне на лявото око.
Чрез показанията на свидетеля К.К.А.и
свидетеля С.К.И. се установи, че травмите причинени на ищците от ПТП са довели
до негативни последици, които са най-тежки са за пострадалата З.Д. с оглед вида
и медико-биологичния характер на причинените й травми, проведеното й лечение и
нуждата от чужда помощ за известен период и остатъчния белег на лицето.
С оглед установеното, вземайки предвид броя, вида и характера на уврежданията, проведеното лечение, продължителността и интензитета на претърпените болки
и страдания, проведената оперативна интервенция; нуждата от чужда помощ за ежедневното
обслужване на пострадалата за времето на лечение и възстановяване; негативните
психични изживявания по повод ПТП и травматичните увреждания; остатъчния белег
на лицето- в лявата челна област на
главата и лицето, който е ясно видим, променя като цяло външния облик на
пострадалата и води и до затруднение при затваряне на лявото око; при съобразяване
възрастта на ищцата З.Д. към момента
на увреждането - 28 години и социално-икономическите условия към 12.07.2016 г.,
съдът намира, че необходимо и достатъчно за компенсирането на неимуществените
вреди на ищцата е обезщетение в размер на 40000.00 лв. За разликата над посочената
сума до предявения размер 80000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За определяне на този размер
съдът съобрази, че към настоящия момент ищцата З.Д. е възстановена от получените травматични увреждания и не са установени
убедителни и категорични данни за трайни усложнения в здравословното й
състояние.
Същевременно съдът съобрази, че
остатъчния белег на лицето на пострадалата е видим, води до
затруднение при затваряне на лявото око и ще присъства до края на живота
й.
С оглед установеното, вземайки предвид броя, вида и характера на уврежданията, проведеното лечение, продължителността и интензитета на претърпените болки
и страдания; негативните психични изживявания по повод ПТП и травматичните
увреждания; при съобразяване възрастта на ищцата С.М. към момента
на увреждането - 7 години и социално-икономическите условия към 12.07.2016 г.,
съдът намира, че необходимо и достатъчно за компенсирането на неимуществените
вреди на ищцата С.М. е
обезщетение в размер на 1000.00 лв. За разликата над посочената сума до
предявения размер 5000.00 лв., като частичен от сумата 10000.00 лв. искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
За определяне на този размер
съдът съобрази, че към настоящия момент ищцата С.М. е възстановена от получените
травматични увреждания и не са установени убедителни и категорични данни за
трайни усложнения в здравословното й състояние.
С оглед установеното, вземайки предвид броя, вида и характера на уврежданията, проведеното лечение, продължителността и интензитета на претърпените болки
и страдания; негативните психични изживявания по повод ПТП и
травматичните увреждания; при съобразяване възрастта на ищеца Д.М. към момента на увреждането – една година и осем месеца и
социално-икономическите условия към 12.07.2016 г., съдът намира, че необходимо
и достатъчно за компенсирането на неимуществените вреди на ищеца Д.М. е обезщетение в размер на 2000.00 лв. За разликата над посочената сума до
предявения размер 10000.00 лв. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
За определяне на този размер
съдът съобрази, че към настоящия момент ищецът Д.М. е възстановен от получените
травматични увреждания и не са установени убедителни и категорични данни за
трайни усложнения в здравословното му състояние.
Съдът достигна до посочените изводи и при съобразяване
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, които са увеличавани
почти ежегодно и от 25 000 лв. за всяко събитие, са достигнали до 700 000 лева
за всяко събитие, при едно пострадало лице и до 1 000 000 лева - при две и
повече пострадали лица, приложими до 01.01.2010 г. След тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност” на автомобилистите, съгл. § 27 ПЗРКЗ и чл. 266 КЗ
/отм./. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 ГПК, Решение № 73 от
27.05.2014 г. по т.д. № 3343/2013 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС. Настоящият състав
споделя напълно изразеното в цитирания случай становище, че независимо от
функционално обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на
прекия причинител на застрахователното събитие, при определяне на дължимото
застрахователно обезщетение би следвало да се отчитат в пълна степен и
конкретните икономически условия, а като ориентир за размерите на обезщетенията
би следвало да се вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие
към релевантния за определяне на обезщетението момент.
По искът за имуществени вреди:
Имуществената вреда е разликата между имуществото на
кредитора след засягането на благото и това, което би имал, ако нямаше
засягане. Тя се изразява в претъпени загуби и пропуснати ползи. Претърпените
загуби са последиците от засягането на налични блага, в това число и понасяне
на разноски.
По отношение размера на причинените на ищцата З.Д. имуществени
вреди за лечение на причинените травми, съдът намира че чрез събраните в
производството разходни документи и констатациите на експертите по КСМЕ се
установи, че пострадалата е направила разходи в размер на 58.00 лв. за
потребителска такса и 10.00 лв. за медицински документ – дубликат. Посочените
суми се установи, че са били заплатени от пострадалата по съставените фискални
бонове и представляват разход във връзка с лечението на травмите, които са
пряка и непосредствена последица от ПТП и не се поемат от НЗОК. При
имуществените вреди обезщетението е справедливо, когато то е равностойно на
вредите, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, исковете
следва да бъдат уважени до предявените размери от 58.00 лв. и 10.00 лв. или
общо за сумата 68.00 лв.
Предвид наведеното от ответника възражение за
съпричиняване от страна на ищците, следва да бъде изследван въпросът дали със
своето поведение пострадалите, като участници в движението, са допринесли за
настъпването на вредоносния резултат, с оглед евентуалното намаляване на
дължимото обезщетение по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
За да е налице съпричиняване от страна на пострадалия
е необходимо извършеното действие или бездействие да е в пряка причинна връзка
с настъпилата вреда, като не е необходимо същото да е противоправно и виновно.
Изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения,
а намаляването на дължимото обезщетение за вреди от деликт по правилата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД изисква доказани по безспорен начин конкретни действия или
бездействия на увреденото лице, с което то обективно да е способствало за
настъпването на вредите /Решение 99/08.10.2013 г. по т.д. 44/2012 г. на ВКС,
Второ ТО; Решение 98/24.06.2013 г. по т.д. 596/2012 г. на ВКС, Второ ТО/.
В случая, съдът намира за недоказани твърденията на
ответника за допринасяне на вредоносния резултат с поведението на пострадалите,
поради нарушение правилата за движение- чл.137а, ал.1 ЗДвП, чл.137б ЗДвП и
чл.137в ЗДвП за поставяне на обезопасителен колан и обезопасителна система по
време на движение на автомобила.
В производството не се установи, че автомобилът е бил
оборудван с обезопасителни колани. Настоящият състав възприема изцяло
изразеното становище в решение № 27/15.04.2015 г. по търг. д. № 457/2014 г. на
II-ро търг. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, в което е
прието, че при направено възражение за съпричиняване поради непоставяне на
предпазен колан, наличието на обезопасителни колани в процесното МПС не се
презумира, а следва да бъде доказано от страната, която се позовава на
съпричиняване на вредоносния резултат. Същевременно приносът на пострадалия
следва да бъде доказан по категоричен начин от страната, която е направила
възражение за съпричиняване. Недопустимо е приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
когато приносът на увреденото лице не е доказан при условията на пълно главно
доказване, а е само предполагаем.
В случая се установи чрез показанията на свидетеляК.К.
А., че на задните седалки не е имало предпазни колани, както и че З.Д. не е била
с поставен обезопасителен колан към момента на настъпване на пътното произшествие.
С оглед описаният механизъм на ПТП обаче, според констатациите на експертите по
КСМЕ евентуално поставен обезопасителен колан не е в състояние да предотврати
получаване на травма в лявата челна област на главата – основна и водеща травма
за пострадалата Д..
В производството се установи, че двете деца –
пострадалите С.М. и Д.М. не са били с поставени обезопасителни колани по време
на движение на автомобила. Чрез показанията на свидетелите К.К.А.и С.К.И. се
установява, че малкият Д. е бил в скута на майка си – З.Д., а малката С. – в
краката на майка си в средната част на автомобила.
Към датата на увреждането ищците С.М. и Д.М. са
малолетни и не са могли да формират правно-валидна воля, поради което не може
да се приеме, че те са имали, установеното от закона - чл. 137а, ал. 1 и чл.
137в, ал. 1 от ЗДвП, задължение да пътуват с поставен предпазен колан; респ. -
не може да се приеме, че те са съпричинили увреждането си чрез бездействие -
неизпълнявайки такова задължение. Анализът на разпоредбите на чл. 137а - чл.
137д от ЗДвП сочи, че задължение, както да превозва малолетните ищци в МПС,
оборудвано със система за обезопасяване на деца, така и да използва същата (да
постави предпазен колан на детето или да му укаже да направи това, като се
увери, че го е направило) е имала пострадалата З.Д., която е и майка на
малолетните ищци. Неизпълнението и на това нейно, установено от закона
задължение, се явява виновно противоправно поведение. Доколко обаче същото е
довело до увреждане на ищците С.М. и Д.М., в производството не се установи.
С постановените по реда на чл. 290 ГПК решения с № 78
от 10.07.2014 г. по т.д. № 1858/2013 г. на І т.о. и № 99 от 8.10.2013 г. по
т.д. № 44/2012 г. на ІІ т.о. и ППВС № 17 от 18.11.1963 г. е изразено становище,
че само по себе си нарушението на установени в ЗДвП правила за движение не е
основание да се приеме съпричиняване, както и че правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
изисква, по безспорен начин, да се докаже извършването на конкретни действия
или бездействия на увреденото лице, с които то обективно да е способствало за
настъпване на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици.
Настоящият състав възприема изцяло възприетото становище и намира, че в
производството не бе установено по несъмнен начин, че описаното противоправно
поведение на майката – ищцата З.Д. е довело до причинените увреждания на двете
деца – ищците С.М. и Д.М..
Поради това, съдът намира възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат с поведението на пострадалата З.Д. за
неоснователно. Както бе посочено, съпричиняване от страна на малолетните С.М. и
Д.М. не е налице.
Съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД, при задължения от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, считано от деня на увреждането.
Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от
отговорността на деликвента разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД ще следва да се
приложи и по отношение на застрахователя като застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди считано от 20.09.2016 г. /дата на която е
образувана щета при застрахователя – ответник/ според отправеното до съда
искане.
По отношение
на разноските:
В полза на процесуалния представител на ищеца адв.П.К.
от САК, на основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1758.00 лв. с ДДС за ищеца З.Д.,
в размер на 1400.00 лв. с ДДС за ищеца С.М. и в размер на 200.00 лв. с ДДС за
ищеца Д.М., всичките размери съразмерно на уважената част от исковете и
минималното възнаграждение изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2, т.3 и т.4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В полза на
СГС се следва, на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, сумата от 1730.00 лв. /1600.00
лв. + 50.00 лв.+ 80.00 лв./, представляваща държавна такса, дължима върху
уважената част от исковете и сумата 350.00 лв.- сторени разноски за съдебни
експертизи.
В полза на
ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски в размер на 903 лв. съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от
горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. *******, бул. „Г.М.Д.“ №
1, да заплати на З.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призоваване
гр.Казанлък, ул.*******, офис 10, действаща чрез адв.П.К. от САК, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 40000.00
лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания: „Контузия на главата, тялото, гръдния кош, корема и крайниците;
разкъсно-контузна рана тип „скалп" в лява челно-теменна област на главата;
сътресение на мозъка; дискова протрузия на ниво С5-6 (диск между пети - шести
шиен прешлени) и счупване на левия страничен израстък на VII шиен прешлен;
малък пневмоторакс /натрупване на въздух в плевралната кухина/ в дясно,
контузия на белия дроб; счупване на I ребро в дясно”, настъпили
вследствие пътно – транспортно произшествие станало на 12.07.2016 г. около 10.25 часа на км.239+500 от път I-5 до разклона за
с.Загоре, община Стара Загора по вина на водача на лек автомобил Опел Кадет с
рег.№ ********- С.А. Д., който нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП („Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и З.то на хората…”), чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП („На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е забранено,
когато платното за движение има три пътни ленти – да навлиза и да се движи в
крайната лява лента…”), чл.20, ал.2 от ЗДвП („Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с… характера и интензивността
на движението…, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението”), чл.25, ал.1 от ЗДвП („Водач
на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например… да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност…
да завие надясно… за навлизане по друг път…, преди да започне маневрата, трябва
да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които…
минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение”), чл.35, ал.3 от ЗДвП („При завиване
надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на пътното превозно
средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия път в дясната част
на платното за движение”) и чл.50, ал.1 от ЗДвП („На кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство”), като вината му е установена с
решение № 747/06.12.2017 г. по АНД № 3208/2017 г. по описа на РС Стара Загора, чиято
гражданска отговорност като автомобилист за вреди, причинени при управлението
на лек автомобил Опел Кадет с рег.№ ******** е била застрахована съгласно полица № 30116000158154/31.12.2015
г. валидна от 01.01.2016 г. до 31.12.2016 г. при ЗАД Д.Б.Ж.и З., ведно със
законната лихва считано от 20.09.2016 г. /дата на завеждане на щета при
застрахователя/ до окончателното изплащане на сумата, като искът за разликата
над сумата 40000.00 лв. до сумата 80000.00 лв. отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. *******, бул. „Г.М.Д.“ №
1, да заплати на С.Н.М., ЕГН ********** действаща чрез своя законен
представител З.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призоваване
гр.Казанлък, ул.*******, офис 10, действаща чрез адв.П.К. от САК, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 1000.00
лв. – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки
и страдания от травматични увреждания:
„Охлузване
на лявото коляно”, настъпили вследствие пътно –
транспортно произшествие станало на 12.07.2016 г. около 10.25 часа на
км.239+500 от път I-5 до разклона за с.Загоре, община Стара Загора по вина на
водача на лек автомобил Опел Кадет с рег.№ ********- С.А. Д., който нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП („Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки
за движението, не трябва да поставя в опасност живота и З.то на хората…”),
чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП („На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътното превозно средство е забранено, когато платното за движение има три пътни
ленти – да навлиза и да се движи в крайната лява лента…”), чл.20, ал.2 от ЗДвП
(„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с…
характера и интензивността на движението…, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”),
чл.25, ал.1 от ЗДвП („Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например… да се отклони надясно или наляво по
платното за движение, в частност… да завие надясно… за навлизане по друг път…,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които… минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”), чл.35,
ал.3 от ЗДвП („При завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение
водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно
най-краткия път в дясната част на платното за движение”) и чл.50, ал.1 от ЗДвП
(„На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство”),
като вината му е установена с решение № 747/06.12.2017 г. по АНД № 3208/2017 г.
по описа на РС Стара Загора, чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил Опел Кадет с рег.№ ******** е
била застрахована съгласно полица № 30116000158154/31.12.2015 г. валидна от 01.01.2016 г.
до 31.12.2016 г. при ЗАД Д.Б.Ж.и З., ведно със законната лихва считано от 20.09.2016 г.
/дата на завеждане на щета при застрахователя/ до окончателното изплащане на
сумата, като искът за разликата над сумата 1000.00 лв. до сумата 5000.00 лв.,
предявен като частичен иск от общо вземане в размер на 10000.00 лв. отхвърля,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. *******, бул. „Г.М.Д.“ №
1, да заплати на Д.Н.М., ЕГН ********** действащ чрез своя законен представител
З.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призоваване гр.Казанлък, ул.*******,
офис 10, действаща чрез адв.П.К. от САК, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
сумата 2000.00 лв. – застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от
травматични увреждания: „Контузия на главата. Мозъчно сътресение”, настъпили
вследствие пътно – транспортно произшествие станало на 12.07.2016 г. около 10.25 часа на км.239+500 от път I-5 до разклона за
с.Загоре, община Стара Загора по вина на водача на лек автомобил Опел Кадет с
рег.№ ********- С.А. Д., който нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП („Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и З.то на хората…”), чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП („На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е
забранено, когато платното за движение има три пътни ленти – да навлиза и да се
движи в крайната лява лента…”), чл.20, ал.2 от ЗДвП („Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с… характера и
интензивността на движението…, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”), чл.25, ал.1 от ЗДвП („Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например… да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност… да завие надясно… за навлизане по друг път…, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците
в движението, които… минават покрай него, и да извърши маневрата, като се
съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”), чл.35, ал.3 от ЗДвП („При завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение водачът на
пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно най-краткия
път в дясната част на платното за движение”) и чл.50, ал.1 от ЗДвП („На
кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство”), като вината
му е установена с решение № 747/06.12.2017 г. по АНД № 3208/2017 г. по описа на
РС Стара Загора, чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил Опел Кадет с рег.№ ******** е
била застрахована съгласно полица № 30116000158154/31.12.2015 г. валидна от 01.01.2016 г.
до 31.12.2016 г. при ЗАД Д.Б.Ж.и З., ведно със законната лихва считано от 20.09.2016 г.
/дата на завеждане на щета при застрахователя/ до окончателното изплащане на
сумата, като искът за разликата над сумата 2000.00 лв. до сумата 10000.00 лв.,
отхвърля, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. *******, бул. „Г.М.Д.“ №
1, да заплати на З.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призоваване
гр.Казанлък, ул.*******, офис 10, действаща чрез адв.П.К. от САК, на основание
чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата 68.00
лв. – застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи
за лечение по фактура № **********/22.07.2016 г. с фискален бон за сумата 58.00
лв. - потребителска такса и по фактура № **********/08.08.2016 г. с фискален
бон за сумата 10.00 лв. - за медицински документ – дубликат, които вреди са настъпили
вследствие пътно – транспортно произшествие станало на 12.07.2016 г. около 10.25 часа на км.239+500 от път I-5 до разклона за
с.Загоре, община Стара Загора по вина на водача на лек автомобил Опел Кадет с
рег.№ ********- С.А. Д., който нарушил правилата за движение по пътищата –
чл.5, ал.1, т.1 от ЗДвП („Всеки участник в движението по пътищата с поведението
си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя
в опасност живота и З.то на хората…”), чл.16, ал.1, т.2 от ЗДвП („На пътно
платно с двупосочно движение на водача на пътното превозно средство е
забранено, когато платното за движение има три пътни ленти – да навлиза и да се
движи в крайната лява лента…”), чл.20, ал.2 от ЗДвП („Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с… характера и
интензивността на движението…, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”), чл.25, ал.1 от ЗДвП („Водач на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например… да се отклони надясно или наляво по платното за
движение, в частност… да завие надясно… за навлизане по друг път…, преди да
започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които… минават покрай него, и да извърши маневрата,
като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение”), чл.35,
ал.3 от ЗДвП („При завиване надясно за навлизане в път с двупосочно движение
водачът на пътното превозно средство завива така, че да навлезе по възможно
най-краткия път в дясната част на платното за движение”) и чл.50, ал.1 от ЗДвП
(„На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство”),
като вината му е установена с решение № 747/06.12.2017 г. по АНД № 3208/2017 г.
по описа на РС Стара Загора, чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управлението на лек автомобил Опел Кадет с рег.№ ******** е
била застрахована съгласно полица № 30116000158154/31.12.2015 г. валидна от 01.01.2016 г.
до 31.12.2016 г. при ЗАД Д.Б.Ж.и З., ведно със законната лихва считано от 20.09.2016 г.
/дата на завеждане на щета при застрахователя/ до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и
З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, гр. София 1172,
район Изгрев, ж.к. *******, бул. „Г.М.Д.“ № 1, да заплати на адв.П.К. от САК, на
основание чл.78, ал.1 ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 1758.00 лв. с ДДС за ищеца З.Д., в размер на 1400.00 лв. с ДДС за
ищеца С.М. и в размер на 200.00 лв. с ДДС за ищеца Д.М., всичките размери
съразмерно на уважената част от исковете и минималното възнаграждение изчислено
съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2, т.3 и т.4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. *******, бул. „Г.М.Д.“
№ 1, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1730.00 лв. /1600.00 лв. + 50.00 лв.+ 80.00 лв./, представляваща
държавна такса, дължима върху уважената част от исковете и сумата 350.00 лв.-
сторени разноски за съдебни експертизи.
ОСЪЖДА З.И.Д., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за
призоваване гр.Казанлък, ул.*******, офис 10, действаща лично и като законен
представител на С.Н.М., ЕГН ********** и Д.Н.М., ЕГН **********, действащи чрез
адв.П.К. от САК на ЗАД „Д.Б.Ж.и З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление ***, гр. София 1172, район Изгрев, ж.к. *******, бул. „Г.М.Д.“ № 1,
на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата 903 лв.-разноски за тази инстанция.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: