№ 415
гр. Бургас, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20232100500494 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК и е
образувано по повод жалбата на длъжника Д. И. Д. , с адрес: **********,
подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Любен
Донев- БАК против акт за разноските по изпълнението, обективиран в сметка
за размера на дълга с изх. № 30477 от 21.12.2022г. по изпълнително дело №
20228030401312 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 803, с район на
действие- БОС, както следва: сумата от 877,70 без ДДС ,респ. 1053,24 лв. с
ДДС лв. – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 21.12.2022г.
В жалбата се изразява недоволство от атакуваните действия на ЧСИ,
изразяващи се във начисляване на такси по ТТРЗЧСИ, по съображения, че са
незаконосъобразни, постановени при допускане на съществени нарушения на
материалния и процесуалния закон. Счита, че таксата е неправилно
изчислена,доколкото се начислява едва ,когато по делото постъпят суми от
принудително изпълнение ,т.е. таксата се дължи само при реално събиране на
паричното вземане .Липсва основание за начисляване на пропорционална
такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.В случая липсва и сметка ,в която да е посочено
върху какъв материален интерес ,изразен в реално събрана сума,е начислена
определената от ЧСИ сума . В подкрепа на доводите си жалбоподателят
1
цитира съдебна практика. Моли за отмяна на атакуваните действия на ЧСИ
относно вписаните като дължими такси по ТТРЗЧСИ. Претендира се
присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния
представител на жалбоподателя на основание чл. 38, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 2 от
ЗА вр. с чл. 2, ал. 2 и чл. 11 от НМРАВ в размер на 400 лв.
В срока по чл. 436, ал. 3, изр. първо от ГПК взискателят „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД е депозирал писмен отговор, в който е
изразил становище за неоснователност на жалбата .Счита ,че таксата по т.26
се дължи с оглед изпълнението на парично вземане,за събирането му след
предявяване на изпълнителния лист ,независимо от способа и механизма на
погасяване ,дължи се дори само поради факта ,че изпълнението се възлага на
ЧСИ . Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира
присъждане на разноските по делото – 360 лв. по чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 25,
ал. 1 от НЗПП вр. с чл. 37 от ЗПП и сумата от 80лв – по чл. 13, т. 2 от НЗПП.
На основание чл. 436, ал. 3, изр.последно от ГПК ЧСИ Таня Маджарова е
представила становище, че жалбата е допустима и е подадена в законовия
срок, но по същество я счита за неоснователна. Приложено е копие на
изпълнителното дело.
След извършена служебна проверка, съдът намира, че жалбата е
депозирана в срока по чл.436, ал. 1 от ГПК /сметката е получена на 22.12.2022
г. , а жалбата е входирана на 04.01.2023 г. / срещу подлежащо на обжалване
действие на ЧСИ по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК / ТР от 10.07.2017 г. по т.д. № 3 /
2015 г. на ОСГТК на ВКС/, като същата е подадена от длъжника, който е
легитимирано лице да обжалва атакуваното действие на ЧСИ, поради което е
допустима.
Поставените въпроси от жалбоподателя са за втори път висящи пред
настоящата инстанция- след атакуването на предходния акт за разноските по
изпълнението по същото изпълнително дело ,обективиран в съобщението за
образуваното изп.дело /преди изготвяне на атакуваната сметка / и по тях
Бургаският окръжен съд се е произнесъл с решението си по в.гр.д. № 249/2023
г.
Настоящият съдебен състав споделя изцяло доводите ,изложени в
решението по цитираното в.гр.д. № 249/2023 г. по описа на същия съд и като
взе предвид доказателствата по приложеното изпълнително дело, доводите на
2
страните и становището на съдебния изпълнител, и като съобрази
разпоредбите на закона, намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Изпълнително дело № 20228030401312 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с
рег. № 803, с район на действие- БОС е образувано за събиране на парични
вземания на взискателя „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД
срещу длъжника Д. И. Д. от ***** по издаден срещу него изпълнителен лист
от 07.07.2010 г. по ч.гр.д. № 3514/ 2019 г. по описа на БРС.
На 28.11.2022г. на длъжника е редовно връчено /при условията на чл. 46,
ал. 2 вр. с ал. 4, изр. първо от ГПК/ съобщение за образувано дело, в което
освен сумите по издадения изпълнителен лист е посочено и задължението на
длъжника да заплати на взискателя и сумата от 150 лв. - разноски по
изпълнителното делото и сумата от 1224.06лв. - такси по ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят е оспорил законосъобразността на действията на ЧСИ по
вписаните във връченото му съобщение такси и разноски по съображения за
липсата на изготвена сметка по чл. 79 от ЗЧСИ,като с цитираното решение по
в.гр.д. № 249/2023 г. БОС е оставило без уважение жалбата му .
След подаване на жалбата, на 21.12.2022г съдебният изпълнител е изготвил
сметка за размера на дълга, която е връчил на процесуалния представител на
длъжника. В нея е посочено, че разноските по изпълнителното са в размер на
150 лв., а дължимите такси са в общ размер от 1376.36 лв., с отразяване по
основание и размер на всяка от дължимите такси, в т.ч. посочване коя такса е
авансово внесена от взискателя.
Както е посочил БОС в цитираното си решение ,съгласно чл. 79, ал.1, т. 1
от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в
случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради
плащане, направено след започване на изпълнителното производство.
Последната хипотеза – плащане преди започване на изпълненителното
производство не е налице, което означава, че в случая не е приложимо
посоченото изключение от общото правило, че разноските по изпълнението
са за сметка на длъжника.
Съгласно чл.435, ал.2 от ГПК съдебният изпълнител е длъжен да уведоми
длъжника за всяка дължима от него такса по основание и размер, тъй като той
има право да обжалва постановлението за разноските. Затова в чл. 79 от
3
ЗЧСИ е предвидено задължението на ЧСИ да изготви сметка за тях в два или
повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител,
единият от които се връчва на задълженото лице, като в сметката следва да се
съдържат разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния
интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и
допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците
от неплащането. Въпреки, че тази сметка не представлява самото реално
събиране на посочените в нея суми, неспазване на изискването за изготвянето
й предвид императивния характер на нормата на чл. 79 от ЗЧСИ води
незаконосъобразност на действията на ЧСИ в тази връзка.В случая, макар и
след подаване на жалба ,такава сметка по чл. 79 от ЗЧСИ е изготвена от ЧСИ
и е надлежно връчена на длъжника, чрез адвокатския му представител.
Тъй като при проверка на законосъобразността на оспореното действие на
ЧСИ съдът е ограничен от оплакванията в жалбата /по аргумент на ТР 2 от
21.11.2022г. по т.д. 2/2021г. по ОСГТК на ВКС/, а такива не са съдържат по
отношение на изгответната сметка за дълга, съдът не може служебно са
проверява и изчислява нали посочените в нея задължения са правилно
начислени от съдебния изпълнител.Единственото оплакване е ,че таксата е
определена в самото начало на изпълнителния процес ,без да е налице реално
събиране на паричното вземане и липсва основание за начисляване на
пропорционалната такса по т. 26 върху несъбран размер на вземанията .
В тази връзка следва да се посочи ,че според разясненията ,дадени в т. 11 на
ТР № ?/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС „ Таксите по
изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово, както от
държавния съдебен изпълнител (чл. 73, ал. 3 ГПК), така и от частния съдебен
изпълнител (чл. 80 ЗЧСИ. Предварителното внасяне на таксите от взискателя
няма значение за законосъобразността на извършените от частния съдебен
изпълнител изпълнителни действия, тъй като съгласно чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК
съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, когато не са
заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, но
извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни, не
подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по
жалба срещу тях. Прекратяването на производството поради невнасяне на
дължимите от взискателя авансови такси и разноски е правна възможност, а в
чл. 79, ал. 2 ГПК изрично е уредена другата възможност: когато таксите по
4
изпълнението не са внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника.
Изрично е уредена в чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ и процесуалната възможност за
несъбраните такси 27 частният съдебен изпълнител да поиска издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 ГПК срещу взискателя.
Точното определяне, начисляване и събиране на дължимите такси за
отделните изпълнителни действия съобразно тарифа по чл. 78, ал. 2 ЗЧСИ е
задължение на частния съдебен изпълнител. Неизпълнението на тези
задължения представлява несъответствие между правно дължимото и
фактическото поведение, т.е. налице е противоправно поведение. По силата
на изрични законови разпоредби таксите по изпълнението се дължат от
взискателя и по правило се събират авансово, като по изключение
разпоредбата на чл. 79, ал. 3 ЗЧСИ допуска дължимата от взискателя такса да
бъде събрана впоследствие по реда на чл. 410, ал. l ГПК. Ето защо
неизпълнетието на частния съдебен изпълнител на задължението му по чл. 80
ЗЧСИ, вр.чл. 29, 33 и 34 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ, като
събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, е
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ и при неговото
констатиране може да бъде ангажирана дисциплинарна му отговорност,
когато от субективна страна същото е извършено виновно, т.е. като се
съобрази субективното отношение на частния съдебен изпълнител към
противоправното му поведение. „
Следователно във всички случаи /освен при прекратяване на делото
съгл.чл. 433 ГПК –поради плащане,направено след започване на
изп.производство ,или когато изп.действия бъдат изоставени от взискателя
,или бъдат отменени от съда ,или направените от взискателя разноски са за
способи ,които не са приложени /се дължат разноски за изпълнението
.Длъжникът не е платил задължението си преди образуване на
изп.производство ,поради което същият дължи таксите по ТТРЗЧСИ за
извършените по делото изпълнителни и други действия съгл.чл. 78 ал. 1
ЗЧСИ.Ако дължимите авансово такси са внесени от взискателя ,съответната
сума се събира от длъжника и се предава на взискателя , а ако дължимата
авансово сума не е внесена ,тя се събира от длъжника и се задържа от
съдебния изпълнител ..Таксата по т. 26 се изчислява на базата на материалния
интерес по делото /размера на вземането на взискателя / и разпоредбата гласи
5
,че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума
.Таксата се определя в пълен размер и се уведомява длъжника ,а при
разпределение а постъпленията по делото се удовлетворява тази част от нея
,съответстваща на реално събраното вземане на взискателя .
С оглед на горното жалбата следва да бъде оставена без уважение ,поради
което Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата с вх. № 00185/04.01.2023 г. по описа
на ЧСИ Т.Маджарова , на Д. И. Д.,ЕГН ********** , с адрес: **********,
подадена чрез упълномощения му процесуален представител адв. Любен
Донев- БАК против акт за разноските по изпълнението, обективиран в сметка
за размера на дълга с изх. № 30477 от 21.12.2022г. по изпълнително дело №
20228030401312 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, с рег. № 803, с район на
действие- БОС, както следва: сумата от 877,70 без ДДС ,респ. 1053,24 лв. с
ДДС лв. – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 21.12.2022г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6