№
_________
гр.
В. _____________2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – В., VІІІ-ми състав, в публичното заседание на седми юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа докладваното
от съдията Искрена Димитрова адм.
дело № 1189 на Административен съд –
В. по описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл.156, ал.1, вр.чл.129, ал.7 от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/.
Образувано
е по жалбата на Д.А.К., ЕГН: **********,***, чрез адв.П.С., против АПВ №
П-03000319218448-004-001/15.01.2020г., потвърден с Решение №44/19.03.2020г. на
директора на Дирекция
„ОДОП“ - В., с който е отказано възстановяването на авансово удържан данък по
чл.44а от ЗДДФЛ в размер на 4809,40лв., върху изплатени от Прокуратура на
Република Б. обезщетение за имуществени вреди в размер на 38990,35лв. и лихви в
размер на 9103,97лв. Жалбоподателката
твърди незаконосъобразност на оспорения АПВ по съображения за неправилно
установена фактическа обстановка и неправилно приложение на материалния закон.
Твърди, че при изплащане на обезщетението не са били налице основания за
удържане на авансов данък по чл.44а ЗДДФЛ, т.к. присъденото обезщетение за
имуществени вреди - пропуснати ползи, е определено на база неполученото нетно
трудово възнаграждение, както е посочено и в издадения изпълнителен лист №
226/30.05.2019г. Твърди, че удържаният при изплащане на обезщетението данък е
недължим, т.к. същият е приспаднат от съда при определяне на размера на
обезщетението и е недопустимо двойно облагане.
В съдебно заседание
жалбоподателката се представлява от адв.С., който поддържа жалбата на
наведените в нея основания. Моли за отмяна на обжалвания АПВ и присъждане на
сторените в производството разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК. Прави
възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение.
Ответната
страна - директора на Дирекция „ОДОП“ - В., чрез ст.юрк. Г., оспорва жалбата.
Моли същата да се отхвърли като неоснователна по съображенията, изложени в
Решение № 44/19.03.2020г. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 566,65лв.
След
преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа
страна, следното:
С
Решение № 655/12.04.2018г. по гр.д.№ 2240/2017г., Варненският окръжен съд,
10-ти състав, е осъдил Прокуратурата на Република Б. да заплати на Д.А.К.
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на
повдигнато незаконно обвинение в извършване на престъпление, приключило с
оправдателна присъда по НОХД № 365/2013г. по описа на ВОС, сред които и сумата
от 40001,46лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се
в неполучено трудово възнаграждение в периода от 11.05.2012г. до 21.05.2017г.,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2017г. до пълното
изплащане на присъдената сума.
Решението
в тази част е отменено с Решение № 90/11.07.2018г. по в.гр.д. № 259/2018г.- за
разликата над 38990,36лв. до 40001,46лв. и е потвърдено в частта, с която
Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати сумата 38990,35лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено
трудово възнаграждение в периода от 11.05.2012г. до 14.04.2017г., ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 14.04.2017г. до пълното изплащане на
присъдената сума.
За
присъдените суми е издаден Изпълнителен лист № 226/30.05.2019г.
Съгласно
служебна бележка № 684/15.08.2019г. за доходи от други източници по чл.35 ЗДДФЛ, Прокуратура на РБ е изплатила на Д.К. присъденото обезщетение в размер
на 38990,35лв., както и лихви в размер на 9103,97лв., като на основание чл.44а ЗДДФЛ е удържала авансов данък по чл.44а ЗДДФЛ в размер на 4809,43лв.
На
09.12.2019г. с вх.№ 55360, Д.А.К. подала до директора на ТД на
НАП-В. искане за възстановяване на сумата в размер на 4809,40лв.,
представляваща авансово удържан данък по чл.44а от ЗДДФЛ върху изплатеното
обезщетение и лихви. Искането е мотивирано с обстоятелството, че съдът е
определил обезщетението на база неполученото нетно трудово възнаграждение.
Във
връзка с искането с Резолюция № П-03000319218448-0РП-001/23.12.2019г. е
възложена проверка по прихващане или възстановяване, в срок до 06.01.2020г. С
резолюции за промяна от 06.01.2020г. и 14.01.2020г., срокът за извършване на
проверката е изменен съответно до 14.01.2020г. и 17.01.2020г.
Проверката
е приключила с АПВ № П-03000319218448-004-001/15.01.2020г., с който е отказано
възстановяване на авансов данък по чл.44а ЗДДФЛ в размер на 4809,40лв.
Анализирайки разпоредбите на чл.12, ал.1, чл.13, ал.1, т.10 и т.13 и чл.35, т.1 ЗДДФЛ, както и мотивите на решението на Апелативен съд - В., органът по
приходите е приел, че обстоятелството, че лицето е определило съдебната си
претенция в размер на нетния, а не брутния доход от неполучени трудови
възнаграждения, не може да доведе до промяна на характера на получената сума, а
именно обезщетение за пропуснати ползи. Съгласно чл.35 ЗДДФЛ облагаемият доход
при обезщетение за пропуснати ползи и лихви е брутната сума на облагаемите
доходи придобити през данъчната година, поради което платецът на дохода
правилно е квалифицирал изплатеното обезщетение и следващите се от него лихви
като облагаем доход по чл.35, т.1 и т.3 ЗДДФЛ и при изплащането им е удържал
авансов данък по реда на чл.44а ЗДДФЛ в размер на 4809,43лв., поради което
същият не подлежи на възстановяване.
АПВ
е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ - В., който
с Решение № 44/19.03.2020г. го е потвърдил. Прието е, че придобитите от Д.А.К.
доходи, представляващи обезщетение за пропуснати ползи и лихви, се причисляват
към източниците на доход, попадащи в обхвата на чл.35, т.1 и т.3 ЗДДФЛ.
Независимо че на Д.К. е присъдено нетното трудово възнаграждение, прилагайки
разпоредбата на чл.44а ЗДДФЛ, законосъобразно платецът на дохода е установил
брутна сума на облагаемите доходи в общ размер на 48094,32лв. Обстоятелството,
че лицето е претендирало по съдебен ред обезщетение в размер на нетното, а не
на брутното възнаграждение и тази претенция е уважена в претендирания размер,
не може да бъде поправено посредством последващо неначисляване и неудържане на
дължимия данък. Това не се отразява на вида на дохода и не може да го
квалифицира от облагаем в необлагаем. Пропускът, допуснат в исковото
производство, не може да бъде поправен в настоящото производство, поради което
АПВ е законосъобразен.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, вр. §13 от ЗИД на
Закона за здравето, ДВ, бр.44/13.05.2020г., поради което е ДОПУСТИМА.
При извършване на
задължителната проверка по чл.160, ал.2, вр.чл.129, ал.7 ДОПК, съдът намира, че
обжалваният АПВ е издаден от компетентен орган - орган по приходите, определен
да извърши проверката съгласно Резолюция №
П-03000319218448-0РП-001/23.12.2019г. и Заповед № Д-2090/01.11.2019г. на
директора на ТД на НАП-В., в кръга на правомощията му по чл.110, ал.3 ДОПК, по
установените в закона ред и форма, поради което не страда от пороци, влечащи
неговата нищожност.
Разгледана по
същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Не се спори между
страните, че с Решение на Окръжен съд - В. № 655/12.04.2018г. по гр.д.№ 2240/2017г.,
частично отменено с Решение на Апелативен съд - В. № 90/11.07.2018г. по в.гр.д.
№ 259/2018г., на Д.А.К. е присъдено обезщетение за имуществени вреди -
пропуснати ползи, в размер на 38990,35лв. - неполучено нетно трудово
възнаграждение за периода от 11.05.2012г. до 14.04.2017г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 14.04.2017г. до пълното изплащане на сумата,
както и че при изплащане на обезщетението и лихвите, платецът Прокуратура на РБ
е удържал авансов данък по чл.44а ЗДДФЛ в размер на 4809,40лв.
Спорът между страните е
формиран по въпроса дали при изплащане на обезщетението и лихвите, платецът на
дохода е следвало да съобрази, че обезщетението за пропуснати ползи е
определено и присъдено в размер, съответстващ на неизплатеното нетно трудово
възнаграждение и да не удържа авансов данък по чл.44а ЗДДФЛ, респ. удържаният
авансов данък подлежи ли на възстановяване?
За разрешаване на така
формирания спор, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.6 ЗДДФЛ местните физически лица са носители на
задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република Б. и в
чужбина.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗДДФЛ в зависимост от източника видовете доходи по този закон са: 1/ доходи от трудови правоотношения; 2/
доходи от стопанска дейност като едноличен търговец; 3/ доходи от друга
стопанска дейност; 4/ доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за
ползване на права или имущество; 5/ доходи от прехвърляне на права или
имущество; 6/ доходи от източници по чл.35, както и доходи, облагаеми с
окончателни данъци по този закон.
Съгласно чл.12, ал.1 ЗДДФЛ, облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от
данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които
са необлагаеми по силата на закон.
Съгласно чл.13, ал.1,
т.10 и т.13 ЗДДФЛ необлагаеми са лихвите по съдебно установени вземания, които
не подлежат на облагане, както и обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди, с изключение на обезщетенията за пропуснати ползи.
Съгласно чл.35, т.1 и т.3 ЗДДФЛ облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през
данъчната година от: обезщетения за пропуснати ползи и неустойки с такъв
характер; лихви, в т.ч. съдържащи се във вноските по лизинг, с изключение на
лихвите по чл.38, ал.13.
Съгласно чл.44а, ал.1 и
ал.2 ЗДДФЛ, паричните доходи по чл.35 се облагат авансово с данък, когато
платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на
данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл.35 се умножи по данъчна
ставка 10 на сто. Данъкът по ал.1 се определя и удържа от платеца на дохода при
изплащането му.
В случая с влязло в сила
съдебно решение е ангажирана деликтната отговорност на държавата по реда на
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ като Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на
жалбоподателката обезщетение за имуществени вреди от незаконно обвинение -
пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение в размер на
38990,35лв. за периода 11.05.2012г. - 14.04.2017г., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 14.04.2017г.
Присъденото на
жалбоподателката обезщетение в резултат на реализиране на деликтната
отговорност на държавата по реда на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ без съмнение е облагаем
доход по смисъла на чл.12, ал.1 ЗДДФЛ. Предвид вида на обезщетените имуществени
вреди - пропуснати ползи, присъденото обезщетение и лихвите не попадат в
изключенията по чл.13, т.10 и т.13 ЗДДФЛ, поради което са облагаеми доходи по
смисъла на чл.12, ал.1, вр.чл.10 ал.1, т.6, вр.чл.35, т.1 и т.3 ЗДДФЛ, за които
се дължи авансов данък по чл.44а ЗДДФЛ.
Неоснователно е
оплакването на жалбоподателката за това, че след като обезщетението е
определено и присъдено на база неполученото нетно възнаграждение, при изплащане
на дохода, авансов данък не е следвало да бъде удържан.
Следва в тази връзка да
се съобрази, че макар размерът на претендираното в производството по ЗОДОВ
обезщетение за имуществени вреди да е определен чрез стойността на пропуснатото
трудово възнаграждение за периода на отстраняване от длъжност, то не е
обезщетение по чл.225 от КТ, поради което и в контекста на деликтната
отговорност на Държавата, размерът на обезщетението не се определя от
императивните правила по чл.228 КТ. Същите само могат да бъдат ползвани като
обективен измерител и справедлива компенсация на претърпените вреди, доколкото
обезщетението, което държавата дължи трябва във всички случаи да бъде
равностойно на претърпяната вреда, така че да осигури ефективна защита на
нарушеното право. В същото време обаче ищецът сам остойностява претенцията си,
а в случая, както е видно мотивите на съдебните решения, жалбоподателката е
претендирала обезщетение за пропуснати ползи, равняващи се на пропуснатото
нетно възнаграждение. В този смисъл уточнението в изпълнителния лист - че
вредите се изразяват в неполучено нетно възнаграждение, не е нищо друго, освен
посочване на критерия, по който са остойностени вредите. Обстоятелството, че
при определяне размера на исковата си претенция ищцата не се е съобразила с
данъчния ефект при изплащане на присъденото обезщетението не променя характера
на дохода.
Противно на твърденията в
жалбата, съдът не е удържал данък при присъждане на обезщетението, поради което
и не е налице недопустимо двойно облагане. Присъденото обезщетение за
пропуснати ползи със съответните лихви са облагаем доход по смисъла на чл.12,
ал.1, вр.чл.35, т.1 и т.3 ЗДДФЛ, поради което при изплащането им платецът Прокуратура
на РБ - задължено лице по смисъла на чл.14, т.2 от ДОПК, правилно е удържал
авансов данък по чл.44а ЗДДФЛ. Същият не е недължимо платен, поради което и не
подлежи на възстановяване по реда на чл.129 ДОПК.
При този изход на спора в
полза на ответната страна следва на основание чл.161, ал.1 от ДОПК да се
присъди юрисконсултско възнаграждение. От страна на ответника се претендира
юрисконсултско възнаграждение в размер на 566,65лв. като направеното от
жалбоподателката възражение за прекомерност на същото е основателно. Претендираното
юрисконсултско възнаграждение кореспондира с размера по чл.8, ал.1, т.2 от
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения, в редакцията ДВ,
бр.84/2016г. В сила от 15.05.2020г. е изменение на разпоредбата на чл.8, ал.1
от Наредбата, ДВ, бр.45 от 2020г., според което за защита по административни
дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл.7, ал.1, т.4 и
ал.2. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, при обжалван материален интерес
4809,40лв., дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 200лв. + 6%
за горницата над 1000лв., или 428,56лв. (четиристотин двадесет и осем лева и
петдесет и шест стотинки).
Водим от горното,
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Д.А.К., ЕГН: **********,***, чрез против АПВ № П-03000319218448-004-001/15.01.2020г.,
потвърден с Решение №44/19.03.2020г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - В., с
който е отказано възстановяването на авансово удържан данък по чл.44а от ЗДДФЛ
в размер на 4809,40лв., върху изплатени от Прокуратура на Република Б.
обезщетение за имуществени вреди в размер на 38990,35лв. и лихви в размер на
9103,97лв.
ОСЪЖДА Д.А.К.,
ЕГН: **********,*** да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна
практика“ В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 428,56лв. (четиристотин
двадесет и осем лева и петдесет и шест стотинки).
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в
14-дневне срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: