ПРОТОКОЛ
№ 32
гр. Варна, 20.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Ив. П. Въззивно гражданско дело
№ 20243000500578 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:15 часа се явиха:
Въззивницата Я. П. Т., редовно призована, явява се лично, представлява
се от адвокат Д. П. от АК-Варна, редовно упълномощена и приета от първата
инстанция.
Въззиваемият Б. Д. Б., редовно призован, явява се лично, представлява
се от адвокат К. К. от АК-Варна, редовно упълномощен и приет от първата
инстанция.
АДВ. П.: Не са налице процесуални пречки, моля, да се даде ход на
делото.
АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ИЗВЪРШВА доклад съобразно определение от
разпоредително заседание № 734/19.12.2024г.:
1
Производството по в. гр. д. 578/2024 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Я. П. Т., подадена чрез адв.
Д. П., против решение № 1062/21.10.2024 г., постановено по гр. д. № 410/2024
г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА, с която Я. П. Т. е осъдена
да заплати на Б. Д. Б. сумата от 16 000,26 лв., представляваща половината от
платено задължение от 32 000,52 лв. по договор № 027LD-R-
001864/29/11.2018г. за банков кредит „Жилищен/ипотечен кредит право на
избор” и Анекс към него от 13.04.2020г., сключени между Б. Б., в качеството
на кредитополучател и Я. Т., като съдлъжник и „ПИБ” АД, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 23.02.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 3 071,40 лв.,
представляваща сторени по делото съдебно - деловодни разноски, на осн. 78,
ал. 1 ГПК.
Въззивницата е настоявала, че решението на окръжния съд е неправилно
- постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в
противоречие с материалния закон и е необосновано, като е молила за
отмяната му в обжалваната осъдителна част и за отхвърляне на иска с
присъждане на сторените по делото разноски и на адвокатско възнаграждение
за адв. П. по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Навела е следните оплаквания: Окръжният съд уважил иска при липсата
на пълно и главно доказване от ищеца на солидарност с ответницата за
плащане на дълга по кредита към банката, както и на доказателства, че
изтегленият кредит е използван за ремонта на общото им жилище и при
оборването на тези твърдения от ответницата по делото. Предпоставка за
уважаване на иска било наличието на заплатено задължение от солидарен
длъжник, каквото качество ответницата нямала, тъй като конкретното
правоотношение било уговорено като поръчителско - въззивницата била
страна по договора и посочена като солидарен длъжник, но имала качеството
по чл. 138 и сл. от ЗЗД - гарант пред кредитодателя за вземането на
кредитополучателя, предоставила като обезпечение своята част от
съсобствения имот. Липсвала и законова солидарност в отношенията на
страните по чл.32, ал.2 от СК, тъй като те не били съпрузи. Съдът извел
неправилен извод за наличие на признание от ответницата, че сумата от
кредита е ползвана за ремонт на съсобственото с ищеца жилище при
положение на заявеното от нея, че ремонт бил извършен, но не със средствата
от кредита и не отчел твърденията й за финансовото й и лично участие в
ремонта. Съдът не взел предвид доказателства сочещи, че със средствата от
процесния кредит, ищецът погасил свои стари задължения по два договора за
кредит (заключението на вещото лице и банковите преводи), а остатъкът от
сумата насочил към новото си семейство (арг. от това, че настоящата му
съпруга превела на ищеца сумите, послужили за погасяване на процесния
кредит) и помогнал финансово на своите родители. Съдът не обсъдил
възражението в отговора на исковата молба за изтекла погасителна давност за
вземанията на ищеца за възстановяване на сумите, платени в погашение на
цитирания договор за кредит по-рано от 5 години преди депозиране на
исковата молба. Съдът не съобразил също, че ответницата не била поставена в
2
забава, тъй като липсвала покана за плащане на задължение по чл. 127, ал. 2 от
ЗЗД и затова претенцията за лихви била неоснователна. Позовала се е и на
разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД, че поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, само ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца, както и на служебното задължение на
окръжния съд да следи служебно за него.
Въззиваемият Б. Д. Б., чрез адв. К., е подал писмен отговор на
въззивната жалба, с който е оспорил същата и по съображения за
неоснователността на оплакванията и такива за правилността на решението в
обжалваната му част, е молил за потвърждаването му в същата част и за
присъждане на разноските.
Решението на окръжния съд не е обжалвано в отхвърлителната му част.
По молбата на настоящата въззивница по чл. 248 ГПК, окръжният съд се
е произнесъл с определение № 5049/18.11.2024 г., което не е обжалвано и е
влязло в сила.
Въззивната жалба е в срок, редовна е и допустима.
Искания по доказателствата не са заявени от страните и не са налице
предпоставки за служебното им събиране от съда.
АДВ. П.: Нямам възражения по доклада. Поддържам подадената
въззивна жалба. Оспорвам отговора.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
Поддържам подаденият писмен отговор.
АДВ. П.: Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Представила съм списък на разноските с въззивната жалба.
АДВ. К.: Нямам искания за събиране на нови доказателства. Представям
списък на разноските.
АДВ. П.: Не правя възражение за прекомерност на заплатеното
възнаграждение от насрещната страна.
АДВ. К.: Правя възражение за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение. Моля същото да бъде
изчислено по минимума.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представените от всяка от страните списъци на
разноски, ведно с доказателства за извършването им.
СЪДЪТ намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
АДВ. ПЕТРОВА: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да уважите
въззивната ни жалба като съответно отмените съдебния акт и постановите
друг такъв, с който да приемете, че въззивницата – моята доверителка е била
страна по договора за кредит само в качеството си на поръчител т.е. тя не е
съдлъжник и не е отговаряла в лично качество за този кредит. Качеството на
страната в договора за поръчителство има обезпечителен и акцесорен
характер. В момента, в който е теглен този кредит, същата е подписала като
съдлъжник, но независимо от качеството, което е посочено в договора –
солидарен длъжник, съдлъжник, поръчител или гарант, в правомощията на
съда е да определи солидарната отговорност, която се претендира от ищеца.
Ищецът не доказа своите твърдения, че е налице солидарност и в тази връзка
считаме, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 32 от Семейния закон
за наличието на законова предпоставка за солидарност, тъй като страните не
са били, нито са в брак. Средствата, които са ползвани по този кредит са
изцяло и лично ползвани от въззиваемата страна. Същите са ползвани по два
кредита. Респективно те са ползвани не за ремонт, не е налице признание, че
средствата са използвани за ремонт. Да, и към настоящият момент
потвърждаваме, че ремонт в жилището е извършван, но не със средствата,
които са изтеглени. В отхвърлителната част, която не е обжалвана, безспорно
и категорично е доказано, че част от средствата са използвани за погасяване на
два лични кредита на въззиваемата страна. Останалите средства са ползвани
лично от него във връзка със заболяване на майка му, във връзка с
подпомагане на неговото семейство – в смисъл родители и новото му
семейство. Индиция за това е връщането на средствата по изплащания на
кредита от неговата съпруга с изрично посочено основание при връщането на
средствата от нейна лична сметка по негова лична сметка. Считаме, че в
случая доверителката ми участва само и единствено като гарант по кредита и
с отпадане на главното задължение е отпаднала и нейната гаранционна
обезпечителна функция. Основанията за претенция по отношение на
поръчителя са изрично визирани в закона и трите предпоставки, които
гарантират търсене от кредитора към евентуално гаранта-обезпечител, не са
налице. В тази връзка Ви моля да уважите жалбата ни и да измените
решението на първоинстанционния съд с оглед липсата на солидарност по чл.
127 от ЗЗД. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни бъдат присъдени
сторените от доверителката ми съдебно-деловодни разноски в т.ч. и тези,
4
които са сторени по Закона за адвокатурата пред първа и втора инстанция – чл.
38, ал. 1, т. 2.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля Ви да отхвърлите жалбата и
да оставите в сила обжалваната част от решението, респективно да ни
присъдите разноските за настоящата инстанция. Считам, че по делото от
представеният договор за банков кредит безспорно се установява наличието
на договорена солидарна отговорност между Я. и Б. от една страна и банката-
кредитор от друга. От самите използвани изрази в договора, правното
основание, което е посочено, безспорно се установява, че Я. е солидарен
длъжник по смисъла на чл. 122 от ЗЗД. Солидарността произтича не по силата
на закона, защото те действително не са били в граждански брак, а по силата
на договора за банков кредит. Колегата явно смесва института на
поръчителството с института на солидарния длъжник, който е различен и
отговорността се реализира по различен начин. Безспорно по делото се
установява, че Б. с част от парите от този кредит, е извършил ремонт и
обзавеждане. Това не се оспорва и от ищцата в първоинстанционното
производство: тя е дала обяснения пред съда, с които потвърждава, че
финансово не е участвала нито в закупуване на материали, нито в закупуване
на съответни мебели. Считам, че иска в уважителната част на решението е
безспорно установен от доказателствата по делото, поради което решението
следва да бъде оставено в сила. Моля в този смисъл за Вашето решение, както
и да ни присъдите сторените по делото разноски съобразно списъка.
АДВ. ПЕТРОВА/реплика/: Направени са възражения и това, което
колегата в своята защита пледира не отговаря на обективната истина и на това,
което е обективирано в съдебните протоколи. Доверителката ми не е
задължено лице по смисъла на чл. 121 ЗЗД. Същата отговаря само и
единствено в качеството си на поръчител, средствата не са постъпили по
нейна сметка, тя не е кредитоискател, съответно тя обезпечава и гарантира
чужд дълг пред кредитора. В този смисъл считаме, че безспорно и
категорично сме доказали, че е налице хипотезата на чл. 138 от ЗЗД,
респективно чл. 147 от ЗЗД, а не солидарната отговорност, защото солидарна
отговорност по принцип не съществува. Съдът трябва да отговори на въпроса
именно какъв тип е солидарността, за да може да постанови съдебния акт,
това, което не стори първа инстанция. Моля за решение в този смисъл.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и правна
страна, и обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Съдебното заседание приключи в 09:25 часа.
5
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6