Р Е Ш Е Н И Е
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на
двадесет и пети август през две хиляди и двадесетата година в състав:
ЕКАТЕРИНА РОГЛЕКОВА
при участието на секретаря
Андреана Динкова, в присъствието на прокурора Стефани Черешарова,
разгледа докладваното от съдия Ек. Роглекова ВНАХД №
1166 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на обвиняемия Я.Х., подадена чрез защитника
му адв. Н. С., против Решение от 29.05.2020г. по АНД № 2087/2020г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив.
С Решението
първата инстанция е признала обвиняемия
Я.А.Х., роден на *** ***, българин, български гражданин, основно
образование, работещ, неженен, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на
28.07.2019 г. в гр. С., обл. П., по хулигански
подбуди е причинил лека телесна повреда
на Х.А.А.ЕГН ********** ***, изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания на лицето, довели до болка и
страдание без разстройство на здравето, поради което и на основание чл. 378,
ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 вр. чл. 78а,
ал.1 от НК го е освободил от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му е наложил
административно наказание ГЛОБА в размер на
1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.
189 ал.3 НПК обвиняемия Я.А.Х. е
осъден да заплати направените разноски в хода на досъдебното производството в
размер на 132.00 лева по сметка на ОДМВР Пловдив в полза на бюджета на
Държавата.
В жалбата се
посочва, че се обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, иска се
изменението му в насока оправдаване на обвиняемия и постановяване на ново
решение в тази насока.
Адв. С. поддържа
депозираната жалба и с аргумент, че в действията на подзащитния
му не се открива хулигански мотив, моли същият да бъде оправдан.
Редовно
призован, обвиняемият не се явява.
Представителят
на Окръжна прокуратура счита, че жалбата е неоснователна, а обжалваното решение
за правилно и законосъобразно, съобразено с доказателствата, събрани в хода на
наказателното производство, като моли последното да бъде потвърдено.
Пловдивският
окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и провери изцяло правилността на атакуваното
решение, намира за установено следното: Решението на Пловдивския районен съд е
постановено при изяснена фактическа обстановка, която се споделя от въззивния съд и която е следната:
Обвиняемият
Я.А.Х.
е роден
на *** ***, обл. П., ул. „П.Р. С.“ № 31, българин,
български гражданин, завършил основно образование, неженен, работещ, неосъждан,
ЕГН: **********.
Свидетелят
Х.А.притежавал недвижим имот – нива, находяща се в
землището на гр. С., обл. П., местността „Б.к.“, в
която бил засял сладка царевица. На 28.07.2019 г. негови колеги му се обадили
по телефона като го уведомили, че в посочения имот са влезнали коне. Свидетелят
А.посетил нивата като установил, че в нея се помещават три коня, които били
собственост на лице с прякор „Д.“. А.изгонил конете от нивата и се върнал в гр.
С., в опит да намери собственика на конете. Същият се придвижвал с МПС
„Мерцедес Спринтер“, с рег. № **, по ул. „П.Р. С.“ с
висока скорост и спрял пред заведение, намиращо се на посочената улица. В този
момент при него пристигнали обвиняемият Я.Х. и неговият баща – свидетелят А.Х..
Свидетелят Х.А.ги попитал дали познават лицето, чиято собственост са конете,
влизали в неговата нива. Те отвърнали, че го познават, но му направили
забележка, че се движи с висока скорост, а в близост до улицата играели деца.
Свидетелят А.отново посочил, че търси собственика на конете, влизали в неговата
нива. Свидетелят А.Х. отвърнал, че не го интересуват конете, а обстоятелството,
че свидетелят А.е можел да удари децата, а обвиняемият Я.Х. ударил шамар в
областта на лицето на свидетеля А.. След нанесения удар, свидетелят А.потеглил
от мястото, където се намирали тримата с управлявания от него лек автомобил,
към РУ С., където подал оплакване във връзка със случая. На следващия ден
свидетелят А.посетил Съдебна медицина, където му било издадено СМУ.
В хода на
досъдебното производство е изготвена съдебномедицинска експертиза, съгласно
която на пострадалия Х. са причинени следните травматични увреждания: кръвонасядане и охлузване на лицето. Описаните травматични
увреждания са били причинени в резултат на удар с или върху твърд тъп предмет и
отговарят по време и начин да са причинени, както се съобщава в данните от
досъдебното производство – при станалия инцидент, с който са в пряка причинна
връзка. Причинените увреждания представляват болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Правилен е изводът на първата инстанция, че така описаната фактическа
обстановка се установява по несъмнен начин от обясненията на обвиняемия Я.Х., и
от показанията на свидетелите Х.А., Н. И., А.У., К.П., М.К.и А.Х., както и от
приобщените по реда на НПК писмени доказателства, а именно: СМУ № 874/2019 г. и
справка за регистрирани собствени на МПС „Мерцедес Спринтер“,
с рег. № **. Така приетата фактическа обстановка се установи и от изготвената и
приобщена по делото експертиза.
Професионално и задълбачено
са обсъдени обясненията на обвиняемия и правилно е преценено, че същите
представляват годен доказателствен източник. Правилно
същите са обсъдени в аспекта им и като
средство на защита, но и като източник на информация. Въззивната
инстанция е съгласна, че обвиняемият не е отричал нанасянето на удар на
пострадалия Ангелов в областта на лицето, като разяснява какъв е поводът за
посоченото действие. Обясненията му действително са подкрепени от показанията
на преките очевидци – свидетелите А.Х. и М.К., и от производните показанията на
свидетелите Н. И., А.У.и К.П..
Настоящият съд се солидаризира с изводът, че
независимо, че свидетелят А.Х., е баща на обвиняемия и евентуално заинтересован
от изхода на спора, то заявеното от него следва да бъде кредитирано. Правилно и
законосъобразно е дадена вяра на изложеното от свидетеля К., доколкото показанията на същия са преки, непосредствени
и обективни. Именно и поради тази еднопосочност на показанията първостепенният
съд е намерил за несъмнено установено, че пострадалият е управлявал МПС с
висока скорост по улицата, както и че обвиняемият му е нанесъл удар с шамар в
областта на лицето.
И настоящият съд приема, че така изложеното
се се потвърждава и от показанията на свидетелите Н.
И., А.У.и К.П., които въпреки че са производни съдържат факти и обстоятелства, които следва да се ценят, но наред с останалите
доказателства, включени в доказателствената
съвкупност.
Първата инстанция е
констатирала наличното противоречие между изложеното от обвиняемия Х. и
показанията на пострадалия А. досежно обстоятелството
управлявал ли е с висока скорост своя автомобил последния. Посочено е защо се кредитира версията на
обвиняемия, която се явява и подкрепена от останалите доказателствени
източници – показанията на А. Х. и М. К., Н.
И., А. У. и К. П.. Въззивният съд е съгласен с
тезата, че в останалата им част, показанията на свидетеля Х. А. се подкрепят от
останалите гласни и писмени доказателствени
източници, измежду които и обясненията на самия подсъдим ,като всички свидетели
посочват за нанасянето на удара от обвиняемия на пострадалия, а причинените му
телесни увреди за закрепени по несъмнен начин от приложената медицинска
документация.
Въззивната инстанция е солидарна със заключението, че в
останалата доказателствената съвкупност не са
установени и липсват противоречия. Факт е, че гласните и писмени доказателства
еднопосочно и непротиворечиво установяват фактическата обстановка, възприета от
първата инстанция, като са непротиворечиви и взаимнодопълващи
се.
При правилно установената фактическа
обстановка районният съд е направил законосъобразния извод, че обвиняемият Я.Х.
е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните
признаци на престъплението по чл.
131, ал.1, т.12, вр. чл.
130, ал.2 от НК. Безспорно е установено, че на инкриминираната дата по
хулигански подбуди е причинил лека
телесна повреда на Х.А.А.ЕГН ********** ***,
изразяваща се в кръвонасядания и охлузвания на
лицето, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.
Спорният момент е налице ли са хулигански
подбуди при извършване на деянието. Това възражение е направено и пред първата
инстанция, като съставът на районния съд е изложил подробни, логични и
обосновани съображения, че не е налице личен мотив. Тези доводи напълно се
споделят и не следва да се преповтарят, като настоящата инстанция напълно се
солидаризира с тях.
В случая изключително задълбочено
първостепенният съд е стигнал до законосъобразния извод, че наличието на личен мотив, на който се позовава
защитата, ще е основание за оправдаване на обвиняемото лице, но само когато не
са налице останалите елементи от състава – действията да не са съпроводени с
грубо нарушаване на обществения ред и да не изразяват явно неуважение към
обществото. Въззвната инстанция също приема, че съчетаването на личния
мотив с хулиганските подбуди по смисъла на чл. 131 ал. 1 т. 12 от НК, не само е
възможно, но е свързано и с евентуалния умисъл за престъпното хулиганство,
който е възможен, вкл. според даденото тълкуване с ППВС № 2/1974 година, т.
3. Действително в тези хипотези следва
внимателно да се преценят действията на обвиняемото лице, ведно с мотивите му и
в настоящия случай хулиганските подбуди
на обвиняемия са извлечени от районният съдия от цялостното му поведение –
вследствие на поведението на пострадалия, същият предприема незабавни действия
по саморазправа, като му силен удар в областта на лицето, на публично място, в
присъствието на намиращи се лица наоколо, между които и деца. Не може да не се
заключи, че водещата идея на обвиняемия при нанасянето на телесното увреждане е
именно да въздаде собствената си справедливост, не по законоустановения
ред – чрез сезиране на компетентните органи, а лично, чрез физическа
саморазправа.
От субективна
страна престъплението е извършено при пряк умисъл - обвиняемият е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е неговите обществено опасни
последици и е желаел тяхното настъпване. Нещо повече – действията са
демонстрирали и явното му неуважение към обществото и неприкосновеността на
човешката личност.
Правилно е прието от състава на районния съд,
че са налице условията на чл.
78а, ал.1 от НК за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – за престъплението е предвидено
наказание лишаване от свобода до една година или пробация,
обвиняемият не е осъждан, спрямо него не е прилагана разпоредбата на чл.
78а, ал.1 от НК, от деянието не са причинени съставомерни
имуществени вреди. Не са налице и ограниченията на чл.
78а, ал.7 от НК.
Правилно са отчетени смекчаващите вината
обстоятелства и липсата на отегчаващи. Правилно е определен и размерът – 1000
лв., който е минимално предвидения.
Правилно е решението и в частта, в която
съдът се е произнесъл по отношение на разноските по делото.
Въз основа на гореизложеното настоящия състав
счита, че не са налице основания за отмяна или изменение на обжалваното първоинстанционно решение, същото е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното и на основание чл.
334, т.6 във вр. с чл. 338
от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение от 29.05.2020г. по АНД №
2087/2020г. по описа на Районен съд –
гр. Пловдив.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване и протест.
Да се изпрати
съобщение по чл.
340, ал.2 от НПК на страните за изготвеното решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: