№ 107
гр. П., 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
при участието на секретаря Вера Сухарова
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100771 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по искова
молба от „Е.П.П.” АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. В.,
В. Т. – Г, бул. „В.В.“ № ***, представлявано заедно от всеки двама от П.С.С.,
Я.М.Д. и Д.К.Д., чрез адв. Х. И., АК – В., с адрес за призоваване и съобщения
гр. В., бул. „М.Л.“ № 21, ет. 2, срещу Й. Н. М., ЕГН: **********, с постоянен
адрес с. М., общ. П..
Посочва се в исковата молба, че претендираните от ищцовото
дружество вземания са начислени на клиентски № *** за обект, находящ се в
с. К. с абонатен номер ***, с предназначение на обекта стопанска постройка –
„комплекс за отдих и басейн“, и които вземания представляват потребена и
незаплатена цена на мрежова услуга за достъп до разпределителната мрежа на
база предоставена мощност съгласно фактури, издадени през периода
13.08.2020 г. до 11.01.2021 г., както и мораторна лихва върху главницата за
периода от падежа на всяка от посочените фактури до 07.01.2022 г. Сочи се,
че към датата на съставяне на процесните фактури титуляр на партидата в
системата на ищцовото дружество е А.П.П., като при извършена справка в
Служба по вписвания, Имотен регистър - В., е установено, че ответницата е
собственик на процесния обект на потребление през периода на издадените
фактури. Твърди се, че правоотношението между страните е възникнало на
основание Закона за енергетиката, а законът го обвързва с титулярството на
вещното право на собственост, респ. на ограниченото вещно право на
ползване, като след изгубването на собствеността, доставката на
електроенергия обективно не обслужва битовите нужди на бившия
собственик, а тези на новия, без значение дали новият собственик на
електроснабдения имот е „битов клиент“ или „небитов клиент“. Тъй като
ответницата Й. М. е собственик на обект с абонатен номер ***, между
страните съществува облигационно правоотношение по продажба на ел.
енергия. Процесният обект е присъединен към електроразпределителната
мрежа на „Е.С.“ АД, присъединен е и при резервирана мощност от капацитета
на електроразпределителната мрежа в размер на 39,00 кВт.
1
Навежда се също, че през периода обхванат от издадените фактури е
съществувало непрекъснато облигационно правоотношение по продажба на
ел. енергия и по осъществяване на достъп до електроразпределителната
мрежа, с цел снабдяване с ел. енергия при общи условия, за обект с абонатен
номер ***, присъединен при резервирана мощност от 39,00 кВт, намиращ се
в с. К. 16, за което са издадени фактури № ********** от 13.08.2020 г. на
стойност 24,98 лв., № ********** от 15.09.2020 г. на стойност 29,78 лв., №
********** от 08.10.2020 г. на стойност 33,62 лв.
Съгласно разпоредбите на Правилата за търговия с електрическа
енергия клиентите, присъединени към електроразпределителната мрежа, са
задължени да заплащат на крайния снабдител цени за достъп до
електропреносната мрежа, за пренос по същата, за достъп и пренос по
електро-разпределителната мрежа и други мрежови услуги за съответния
ценови период, като мрежовите услуги се заплащат от клиентите върху
фактурираните количества активна електрическа енергия, в съответствие със
средствата за търговско измерване и/или предоставената мощност в местата
за измерване.
Посочено е, че при потребление за небитови нужди, каквото е
осъществявано в обект с абонатен номер ***, през периода посочен в
процесните фактури е предоставяна непрекъснато услугата достъп до
електроразпределителната мрежа на обекта, който се стопанисва от
ответницата, цената на която се дължи на крайния снабдител независимо от
потреблението на ел. енергия. Цената за достъп до електроразпределителната
мрежа на небитови потребители - абонати е определена с Решение Ц-29 от
01.07.2020 г. на ДКЕВР в размер на 0.2053 лв. /кW/ден /.
Считано от 01.10.2020 г. с последното изменение на чл.94а от ЗЕ от
кръга клиенти на крайния снабдител отпаднали всички небитови клиенти,
независимо от нивото на напрежение, на което са присъединени. Ответницата
няма сключен договор с търговец на електрическа енергия по свободно
договорени цени за процесния обект нито към 01.10.2020 г., нито към
настоящия момент. Не е налице и сключен типов договор по § 15 на ПЗР на
ЗИД на ЗЕ (ДВ, бр. 57 от 2020 г., в сила от 26.06.2020 г.) Поради тази причина
обектът с абонатен номер *** служебно преминава от „Е.П.П.“ АД, в
качеството му на краен снабдител, на свободен пазар с доставчик „Е.П.П.“
АД, в качеството му на търговец на свободен пазар.
В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да установи
със силата на присъдено нещо, че ответникът Й. Н. М., ЕГН: **********с
адрес в с.К., дължи на „Е.П.П.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление в гр. В., В. Т. – Г, бул. „В.В.“ № ***, представлявано заедно от
всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., сумата в размер на 183,48 лева,
представляваща сбор от главници по фактури с номера: № ********** от
13.08.2020 г. на стойност 24,98 лева; № ********** от 15.09.2020 г. на
стойност 29,78 лева; № ********** от 08.10.2020 г. на стойност 33,62 лева, №
********** от 05.11.2020 г. на стойност 24,98 лева; № ********** от
15.12.2020 г. на стойност 29,78 лева и № ********** от 11.01.2021 г. на
стойност 40,34 лева, дължими за неплатени мрежови услуги по
горепосочените фактури на основание § 15. (1) от Преходните и
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона
за енергетиката, във вр. с чл.29 от Правилата за търговия с електрическа
енергия клиентите, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 19,95 лева, представляваща сбора от
мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на
всеки един от счетоводните документи до 07.01.2022 г.
Прави се искане за присъждане на сторените в производството съдебно
– деловодни разноски, включително и за адвокатско възнаграждение.
2
Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на
едномесечния срок за отговор на исковата молба, такъв е постъпил от
назначения особен представител на ответната страна, с който изразява
становище за неоснователност, неправилност и недоказаност на така
предявените искове. Твърди, че между страните не е налице валидно
облигационно правоотношение, тъй като обектът е на етап „Груб строеж“ и
така откритата партида на името на стария собственик е временна такава, с
оглед строителството на обекта и необходимостта от ел. енергия за
изграждането му, същата е за битови нужди, както и че от 2002 г. до
настоящия момент няма потребление на ел. енергия в обекта. Сочи, че за
откриването на нова партида за снабдяването на обекта с ел. енергия, която
следва да е с по-висока мощност от 39 квт, е нужна съответната
документация, както и документ за завършено строителство и съответно
издаване на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта /съгласно
ЗУТ/, и едва след одобрението на тези документи се сключва съответният
договор за достъп и захранване с ел. енергия на обекта. Оспорва
обстоятелството, че ответницата има качеството на „небитов клиент“ по
смисъла на параграф 1 т.33а от ПЗР към ЗЕ, тъй като откритата на името на
предишния собственик временна партида е партида за „битов клиент“, а от
приложената по делото справка за фактури и плащания за период 13.08.2018
г. до 13.08.2021 г. няма издадени фактури на името на А.П.П., нито е налично
потребление на ел. енергия за целия период от 13.08.2018 г. до 11.01.2021 г.,
когато е закрита партидата по молба на А.П.. Сочи, че ответницата няма
подписани договори с доставчик на ел. енергия, поради обстоятелството, че
обектът не е въведен в експлоатация и не е ползвател на ел. енергия. Поради
изложеното счита, че за ответницата не съществува задължение да заплати
така съставените фактури за предоставена услуга достъп до
електропреносната мрежа за процесния обект, както и начислените лихви,
като моли за отхвърляне на така предявения иск.
По делото са приети писмени доказателства, изслушано е заключението
на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
В съдебно заседание ищецът не се представлява, от процесуалния
представител е депозирана молба, с която моли предявените искове да бъдат
уважени.
Ответницата се представлява от назначения особен представител, който
моли за отхвърляне на предявените искове.
От приобщеното по делото ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районен
съд гр.П., образувано след изпращането по подсъдност от Районен съд гр.Г.,
се установява, че ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, което е било уважено, като е издадена
заповед № 96/17.02.2022 г., връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК. Исковата претенция е предявена в указания едномесечен срок от
получаване на разпореждането, аргумент от чл.410 от ГПК, като е налице
пълен идентитет между издадената заповед за изпълнение и заявените искови
претенции.
От гореизложеното следва изводът, че предявените обективно
3
кумулативно съединени искови претенции са допустими и подлежат на
разглеждане по същество.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства и
становищата на страните приема следното от фактическа страна:
За уважаване на предявените от страна на ищеца искови претенции в
доказателствена тежест на ищеца е да установи, че с ответника се намират в
облигационно правоотношение, че ответникът е титуляр на посочената
партида, че ищецът е изправна страна по възникналото облигационно
правоотношение с ответника, както и установяване на предпоставките дали
му основание да начисли претендираните суми за мрежови услуги за
процесния период, както и размера на дължимите плащания за процесния
период, обстоятелството, че ответникът е изпаднал в забава и дължи лихва за
забава за посочения период в претендираните размери.
Приети като доказателства по делото са фактури с номера, както следва:
фактура № ********** от 13.08.2020 г. за периода от 26.06.2020 г. до
26.07.2020 г. за сумата от 24,98 лева, за достъп до разпределителната мрежа
на база предоставена мощност; фактура № ********* от 15.09.2020 г. за
периода от 27.07.2020 г. до 26.08.2020 г. за сумата от 29,78 лева, за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност; фактура №
********** от 08.10.2020 г. за периода от 27.08.2020 г. до 30.09.2020 г. за
сумата от 33,62 лева, за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност; фактура № ********** от 05.11.2020 г. за периода от
01.10.2020 г. до 26.10.2020 г. за сумата от 24,98 лева, за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност; фактура №
********** от 15.12.2020 г. за периода от 27.10.2020 г. до 26.11.2020 г. за
сумата от 29,78 лева, за достъп до разпределителната мрежа на база
предоставена мощност и фактура № ********** от 11.01.2021 г. за периода от
27.11.2020 г. до 07.01.2021 г. за сумата от 40,34 лева, за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност, като всичките
фактури са издадени за обект в с.К., а като задължено лице е посочен А.П.П.
от гр.Г..
Като доказателство по делото е приета и справка за потреблението през
последните 12/24/36 м, издадена на името на А.П.П., от която се установява,
че за процесния период няма потребление на дневна и нощна ел.енергия /л.26
4
от делото/.
Същото обстоятелство се установява и от извлечение за фактури и
плащания за период /л.27-28 от делото/.
От приложените по делото справки чрез отдалечен достъп по данни за
физическо/юридическо лице за всички служби по вписвания, съответно за
А.П.П. и Й. Н. М. се установява, че на 29.01.2019 г. в Служба по вписванията
– Г. е отразено прехвърляне чрез Покупко-продажба на недвижим имот, с
продавач А.П.П. и купувач Й. Н. М. на Поземлен имот, площ по док. 1380
кв.м, заедно с построената в груб строеж сграда с площ 170 км.м – Комплекс
за отдих и басейн, в с.К., общ.Г..
Като доказателство по делото е прието и писмо от Община Г., от което
се установява, че няма промяна в етапа на завършеност на сграда със
застроена площ от 170 кв.м, представляваща „Комплекс за отдих и басейн“,
построена в УПИ IX-99 от кв.2 по регулационния план са с.К., общ.Г..
Приобщен е и оригинал на Констативен протокол № 5617738 от
07.01.2021 г., от който се установява, че след постъпило заявление от клиент
А.П.П., на обект в с.К. е демонтирано СТИ.
От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че
при изготвяне на процесните фактури и изчисляване на дължимите суми са
взети предвид цената от 0,02053 лв./kW/ден, без ДДС, определена от
Комисията за енергийно и водно регулиране /т.6.3 от Решение № Ц-
29/01.072020 г.
В счетоводството на ищеца „Е.П.П.“АД, посочените в исковата молба
данъчни фактури са отразени като задължения за плащане от страна на
ответника на мрежови услуги в общ размер на 183,48 лева.
По издадената от дружеството данъчна фактура №
**********/13.08.2020 г. на стойност 24,98 лева, няма отразено плащане в
счетоводството на ищеца. Датата на плащане е датата на издаване на
фактурата 13.08.2020 г., а падежът е до 25.09.2020 г.
По издадената от дружеството данъчна фактура №
**********/15.09.2020 г. на стойност 29,78 лева, няма отразено плащане в
счетоводството на ищеца. Датата на плащане е датата на издаване на
фактурата 15.09.2020 г., а падежът е до 26.10.2020 г.
5
По издадената от дружеството данъчна фактура №
**********/08.10.2020 г. на стойност 33,62 лева, няма отразено плащане в
счетоводството на ищеца. Датата на плащане е датата на издаване на
фактурата 08.10.2020 г., а падежът е до 25.11.2020 г.
По издадената от дружеството данъчна фактура №
**********/05.11.2020 г. на стойност 24,98 лева, няма отразено плащане в
счетоводството на ищеца. Датата на плащане е датата на издаване на
фактурата 05.11.2020 г., а падежът е до 29.12.2020 г.
По издадената от дружеството данъчна фактура №
**********/15.12.2020 г. на стойност 29,78 лева, няма отразено плащане в
счетоводството на ищеца. Датата на плащане е датата на издаване на
фактурата 15.12.2020 г., а падежът е до 25.01.2021 г.
По издадената от дружеството данъчна фактура №
**********/11.01.2021 г. на стойност 40,34 лева, няма отразено плащане в
счетоводството на ищеца. Датата на плащане е датата на издаване на
фактурата 11.01.2021 г., а падежът е до 04.02.2021 г.
Общият размер на дължимата мораторна лихва по всяка една от
процесните данъчни фактури за периода от датата на настъпване на
изискуемостта /падежа/ до 07.01.2022 г. е 20,01 лева.
Мощността предоставена от „Е.П.П.“ АД гр.В. за електроснабден имот
находящ се в с.К., общ.Г. с абонатен номер 01066403019 е 39 kW/h,
определена на база параметрите на предпазител МАП 3 х 63 А.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
За да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.422 от ГПК,
във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД е основателен, в тежест на ищеца е да установи
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест
дължимостта и размера на вземането, признато му с издадената заповед за
изпълнение. Ответникът следва да докаже наличието на правоизключващи
или правопогасяващи вземането обстоятелства.
По делото безспорно се установява, че ищцовото дружество "Е.П.П." е
краен снабдител с ел. енергия, а ответникът Й. М. - собственик на имот,
находящ се в с.К., общ.Г., представляващ „Комплекс за отдих и басейн“.
6
С оглед коментирания по-горе Констативен протокол от 07.01.2021 г. за
демонтаж на СТИ в процесния обект, би могло да се направи извод, че
праводателят на ответника – А.П.П. е бил абонат на ищеца, но данни за
съществуването на подобно правоотношение с ответника Й М. липсват.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест не установява чрез пълно и
главно доказване съществуването на правоотношение във връзка със
снабдяването с ел. енергия на имота, собственост на ищеца.
Писмени доказателства за сключване на договор за предоставяне на ел.
енергия или заявление за достъп до такава относно процесния имот липсват.
От представените такива за отчитане на електромерът до демонтирането му
през 2021 г. не може да се направи категоричен извод, че между страните
съществуват облигационни отношения при липсата на каквито и да е данни
или документи за предоставяне на ел. енергия в процесния период от време.
Дори да се приеме, че ответникът е бил обвързан с договорното
правоотношение, възникнало с неговия праводател по отношение на същия
имот, то ищцовото дружество не е доказало, че реално е доставяло ел.
енергия, тъй като в процесните 6 бр. фактури, издадени от ищеца, липсва
количество доставена ел. енергия, а е начислена само такса за достъп до
разпределителната мрежа на база предоставена мощност.
Т. е следващият съществен въпрос по делото е дължи ли ответникът
заплащането на цена за мрежова услуга "достъп до разпределителната мрежа"
в претендирания размер, след като ел. енергия не му е била доставяна дори
според отчетите на ищцовото дружество.
Отношенията във връзка със заплащането на цена за достъп до мрежата
се уреждат от Правилата за търговия с електрическа енергия, приети от
ДКЕВР, обн. ДВ, бр. 66 от 26.07.2013 г. Съгласно чл. 28, ал. 1 от същите,
битовите и небитовите крайни клиенти на крайните снабдители заплащат
всички мрежови услуги за съответния ценови период на крайния снабдител, а
съгласно чл.29, ал.1 мрежовите услуги се заплащат от клиенти и
производители върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата на измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството енергия и договорите по чл. 11, т. 1,
2 и 3 по утвърдените от ДКЕВР цени. В конкретния случай се установи от
7
приложените по делото фактури, издадени от самия ищец, че в процесния
обект за процесния период не е имало консумация на ел. енергия. Предвид
съдържанието на цитираната разпоредба, става ясно, че заплащането на
мрежовата услуга /включително за достъпът/ е пряко свързано с
фактурираното количество ел. енергия и се изчислява с оглед нейното
количество. При това положение се налага изводът, че липсва основание за
начисляване на цена на достъп до електроразпределителната мрежа за
процесния период, тъй като е липсвала реална консумация на ток. Следва да
се има предвид още, че принципно цената за достъп и цената за пренос по
електроразпределителната мрежа е свързана и би следвало да калкулира
разходите на електроразпределителните дружества, които се отнасят към
дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната
система, в т. ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за
търговско измерване, отчитането и поддръжката им, както и всички други
административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната
разпределителна мрежа, като целта е при формирането им да бъде съобразен
конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. В случая,
доколкото ответникът не е ползвал ел. енергия, то поведението му изключва
приноса му в разходите по управление и поддръжка на разпределителната
мрежа и води до отпадане на отговорността му за заплащане на съответните
мрежови услуги, при липсата на реална консумация и облигационно
правоотношение между страните по делото. Въпреки твърдението на ищеца,
че ответникът е небитов абонат поради което дължи процесната сума като
цена за достъп, извод в тази насока не може да бъде направен, поради липсата
на представени по делото доказателства /в тази връзка е Решение №
716/02.06.2022 г. на ОС-В., постановено по в.гр.д.№ 757/2022 г./.
За яснота следва да се посочи още, че според дефиницията, съдържаща
се в разпоредбата на § 1, т.15 от ДР на ЗЕ, "достъп" е правото за използване на
преносната мрежа и/или разпределителните мрежи за пренос на електрическа
енергия или природен газ срещу заплащане на цена и при условия,
определени с наредба, т. е. цената за достъп се заплаща за поддържането на
мрежата и принципната готовност за престиране на електрическа енергия.
При определянето на цените за битови и небитови клиенти е възприет
различен подход, като при ползване на обекта за битови нужди цената за
достъп се заплаща върху количествата действително изразходвана
8
електрическа енергия, докато при потребление за небитови нужди цената за
достъп е определена на ден съобразно предоставената мощност или
ангажирания от потребителя капацитет на мрежата и се дължи за всеки ден,
през който продължава присъединяването, независимо от количеството
потребена електрическа енергия.
В случая се претендира заплащане от небитов клиент. От събраните по
делото доказателства, обаче не може да се направи категоричен и еднозначен
извод, че ответникът е небитов абонат, поради което да дължи заплащане
на процесната услуга.
Следователно същият не се явява материално легитимиран да отговоря
за заплащането на процесната услуга, а в резултат на това и на обезщетението
за забава.
С оглед гореизложеното съдът намира, че ответникът не е материално
легитимиран да отговаря по предявените искове, респективно - за заплащане
на "такса достъп на база предоставена мощност" в процесния обект. След
като в обекта на ответника за процесния период не са предоставяни мрежови
услуги, които да обосноват начисляването на такса за достъп, то такава
според съда не се дължи, поради което предявеният иск за установяване
дължимостта на същата следва да се отхвърли.
Представените с исковата молба писмени доказателства - фактури са
частни свидетелстващи /в частта на посочените данни за предоставената
мрежова услуга – достъп до разпределителната мрежа на база предоставената
мощност/ документи, без материална доказателствена сила, поради което
само с тяхното представяне не може да бъде безспорно установена доставката
на мрежовата услуга през претендирания период в процесния обект. Частният
свидетелстващ документ не доказва нито фактите, които са предмет на
направеното изявление за знание, нито датата и мястото на съставянето на
документа. В този смисъл решение № 197 от 23.12.2014 г., ГК, ІІІ гражданско
отделение по гр. дело № 7364/2013 г. Представените писмени доказателства
по делото като извлечения от счетоводни книги имат доказателствена сила по
чл.182 от ГПК и верността им следва да се преценява с оглед на всички
доказателства. В този смисъл са решение № 218/ 5.07.2011 г. по гр. д. №
775/2010 г. на ІІІ г. о., ГК и решение № 185 от 30.10.2013 г. по т. д. №
813/2012 г. на ІІ т. о., ТК на ВКС. В настоящия случай възпроизвеждащата
9
тези документи и изготвена на база тези документи ССчЕ не доказва по
безспорен начин изправността на ищеца и реалното предоставяне на
мрежовата услуга за процесния период, което отново обосновава извод за
неоснователност на главната искова претенция.
По изложените съображения положителният установителен иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, доколкото ищецът не установи
наличието на основание за дължимост от страна на ответника на сумата от
183,48 лева, представляваща цена за мрежови услуги – достъп до
разпределителната мрежа на база предоставената мощност за обект в с.К.,
общ.Г..
С оглед неоснователност на иска за главница, неоснователна се явява и
акцесорната претенция за установяване дължимостта на сумата в размер на
19,95 лв., представляваща сбора от мораторната лихва върху главницата за
периода от падежа на всяка от посочените фактури издадени от 13.08.2020 г.
до 11.01.2021 г., до 07.01.2022 г.
По отношение на разноските:
При този изход на делото разноски на ищцовата страна не се дължат.
На адвокат И. З. от АК-Б. следва да се изплати сумата 300 лева от
внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото
процесуално представителство на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от страна на "Е.П.П." АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: град В., "В. Т. – Г", бул. "В.В." № ***,
представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., срещу Й. Н.
М., ЕГН: ********** от с.М., общ.П., обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл.422 от ГПК, във вр. с чл.415 от
ГПК и с правно основание чл.422 във вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.86 от
ЗЗД, с искане да се установи със силата на присъдено нещо, че ответникът Й.
Н. М., ЕГН: **********с адрес в с.К., дължи на „Е.П.П.“ АД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление в гр. В., В. Т. – Г, бул. „В.В.“ № ***,
представлявано заедно от всеки двама от П.С.С., Я.М.Д. и Д.К.Д., сумата в
размер на 183,48 лева, представляваща сбор от главници по фактури с номера:
№ ********** от 13.08.2020 г. на стойност 24,98 лева; № ********** от
15.09.2020 г. на стойност 29,78 лева; № ********** от 08.10.2020 г. на
стойност 33,62 лева, № ********** от 05.11.2020 г. на стойност 24,98 лева; №
********** от 15.12.2020 г. на стойност 29,78 лева и № ********** от
11.01.2021 г. на стойност 40,34 лева, дължими за неплатени мрежови услуги
по горепосочените фактури на основание § 15. (1) от Преходните и
10
заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на закона
за енергетиката, във вр. с чл.29 от Правилата за търговия с електрическа
енергия клиентите, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата от 19,95 лева, представляваща сбора от
мораторната лихва по посочените фактури за периода от датата на падежа на
всеки един от счетоводните документи до 07.01.2022 г., за които суми има
издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № ***/2022 г. по описа на Районен
съд гр.П., по реда на чл.410 от ГПК, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.И. З. от АК-Б. внесената от „Е.П.П.“ АД на
основание чл.47, ал.6 ГПК сума от 300 /триста / лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Б., в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
11