П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 23.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 10 състав в открито съдебно заседание на
двадесет и трети юли, 2020 г., в следния състав:
|
Председател: |
МИНА МУМДЖИЕВА |
||
|
Съдебни заседатели: |
М.Д. |
||
|
|
А.С. |
||
|
|
|
||
|
Секретар |
ТАТЯНА
ШУМАНОВА |
||
|
Прокурор |
ДОЧО ДОЧЕВ |
||
сложи за
разглеждане докладваното от съдия МУМДЖИЕВА
НОХД № 67 по описа за 2020 г.
На именното повикване в 10.25 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в по-късен час, поради
изчакване на свободна зала.
ПОДСЪДИМАТА И.Ж.К., нередовно призована, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА актуална справка от МВР-ГДНП, постъпила
в деловодството на съда на 21.07.2020 г., в която са описани подробно
издирвателни мероприятия, свързани с установяването на И.К..
За нея се явява служебния защитник адв.
М.В. от САК, назначена в предходното съдебно заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ И.Д. явява се лично и с адв. Р. с пълномощно по делото.
АДВ. Р. - Представям документи, удостоверяващи наличието
на уважителна причина за неявяването на подсъдимия Д. в предходното съдебно
заседание.
ПОДСЪДИМАТА М.Т., явява се лично и с адв. И.В., преупълномощена от адв.
Д., с пълномощно, което се представя в днешното съдебно заседание.
Явява се и адв. Д.Т., съпруг
и упълномощен защитник на М.Т..
ПРОКУРОРЪТ - Не са налице процесуални пречки за даване
ход на делото, да се даде ход на делото.
АДВ. В. - Налице са процесуални пречки, разпоредителното
заседание, съгласно чл. 247в се отлага, когато не се яви прокурорът, подсъдимият,
ако явяването му е задължително. В нашия случай, по дела с обвинение за тежко
престъпление, присъствието на подсъдимия в съдебно заседание е задължително,
поради което защитата счита, че не следва да се даде ход на разпоредителното
заседание.
АДВ. Р. - Предоставям на съда по въпроса за даване ход
на делото.
АДВ. В. - Ако съдът приеме, че за изясняване на обективната
истина е необходимо присъствието на липсващата подсъдима, е налице процесуална
пречка за даване ход на делото, иначе предоставям на съда.
АДВ. Т. – Поддържам становището на адв.
В..
СЪДЪТ след съвещание намира, че не са налице процесуални
пречки за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание. Това е така, с
оглед изчерпаните процесуални възможности на този етап за установяването на
подсъдимата И.Ж.К..
Отделно от това, от материалите по делото е видно, че
на И.К. е било предявено обвинение за престъпление по чл. 203, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Същата, съгласно материалите, приложени към обвинителния акт, е била уведомена
и е знаела за воденото срещу нея наказателно производство. Издирвателните
мероприятия срещу нея са започнали на един по-късен процесуален етап. Отделно
от това, с оглед характера на производството във връзка с разпоредителното
заседание, следва да се приеме, че именно това е и неговата цел при решаване на
въпросите по същество, относими към предмета на разпоредителното заседание да
се прецени дали са налице основания за спиране на производството, съответно,
ако не са налице такива основания, как следва да бъдат решени останалите
въпроси по чл. 248, ал. 1 НПК.
Във връзка с докладваната справка от ГДНП е видно, че
към настоящия момент категорично не е установен адрес на И.Ж.К., от който
същата да бъде редовно призовавана, както на територията на Република България,
така и на територията на друга държава.
Така мотивиран
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ЯВИЛИТЕ СЕ ПОДСЪДИМИ:
И.И.Д. - роден на *** ***, неосъждан,
с висше образование, работи в „Л.К.“, без дела и родство с останалите
подсъдими.
М.Д.Т. - родена на *** ***, неосъждана, с висше
образование, работи в „У.Б.“, без дела и родство с останалите подсъдими.
ПОДСЪДИМИТЕ Д. и Т. (общо) – Получили ли сме препис от
обвинителен акт преди повече от 7 дни.
СЪДЪТ РАЗЯСНИ правата на подсъдимите в производството.
ПОДСЪДИМИТЕ Д. и Т. (общо) – Разбрахме правата си.
СТРАНИТЕ (общо) - Не правим искания за отводи на
състава на съда, прокурора и секретаря.
С оглед изявленията на подсъдимите
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ по НОХД № 67/2020
г.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по
въпросите, посочени в чл. 248 НПК.
ПРОКУРОРЪТ - На основание чл. 248, ал. 1 НПК изразявам
следното становище:
По т. 1 подсъдно ли е делото на съда - На основание
чл. 35, ал 2 НПК делото е подсъдно на СГС, съобразно възведените с обвинителния
инструмент изпълнителни деяния по чл. 203 и чл. 219 НК.
Налице ли са основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство - Считам, че такива основания понастоящем не се
констатират и не са налице.
По т. 3, допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните
права на някои от обвиняемите, пострадал в настоящото производство не съществува,
само ощетено юридическо лице или на неговите наследници – Считам, че такова съществено
процесуално нарушение не е налице. Намирам, че в тази насока отправените
насрещни възражения с нарочно становище, депозирано на 06.03.2020 г. от страна
на адв. Д.Д., защитник на
подсъдимата М.Т., са неоснователни.
Следва да се посочи, по доводите на защитата, наведени
във въпросното становище, че обвинителният акт не е съчинение-разсъждение, а
логически свързана обусловеност, възпроизвеждаща главния факт в наказателния
процес съгласно чл. 102, т. 1 НПК. В този смисъл и с оглед духа на закона да се
развиват претенции, че четиригодишен период от време, какъвто е инкриминираният,
може да се опише и по друг начин, е разбира се, вярно, но тук трябва да се
отправи забележката, че това може да се стори и много по-дълго и много по-кратко.
В разглеждания случай, безпочвено е възражението на защитата, че обвинението не
съдържало по отношение, конкретно на подсъдимата Т., време, място и начин на
извършване, след като, ще ми позволите тази оценка, считам, че обвинителният
акт е дори излишно подробен и досаден. В стремежа си да бъде конкретен и детайлен
именно по отношение на описаните обстоятелства, включително са описани и
банковите офиси като време и място, начин, банковите регламенти и регулации,
които действат, поради което не мога да приема за основателни критериите на
защитата, депозирани с възражението че обвинителния акт, види ли в тази насока,
не отговарял на изискванията на чл.246, ал. 2 НПК.
Дали е можело да се възприеме и друга процесуално-техническа
техника при изготвянето му, е въпрос, който оставям на вниманието на съда, като
считам, че по всички съществени факти на обвинението е било ангажирано съответното
изложение, както в обстоятелствената, така и в диспозитивната
част на обвинителния инструмент.
В заключение, макар че малко ще се отклоня от предмета
на делото, ще ми позволите да изтъкна, че българският обвинителен акт продължава
да е един от най-подробните обвинителни инструменти в ЕС, а и в САЩ, тъй като в
него, дори и след трикратно повторение на едни и същи факти, се правят изводи,
че някой нещо не е разбрал и правата му са нарушени. Доколко това е адекватно,
няма да влизам по-нататък в спорове de lege
ferenda, но лично аз го намирам за тежък процесуален
анахронизъм, който рано или късно ще бъде преодолян.
Налице ли са основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила – не, не са налице основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила, тъй като говорим за имуществени
щети от близо два милиона лева, които никой не е възмездил, репарирал, обезпечил,
следователно, към момента няма как делото да се разглежда по диференцирани
процедури.
Неизвестно е становището на защитата дали желае разглеждането
на делото по реда на чл. 371 и следващите НПК, което наред с отсъствието на
подсъдимата К., прави този процесуален извод невъзможен и трудно защитим от гледна
точка на стабилитета на постановените съдебни актове, които следва да бъдат приети
в рамките на наказателния процес с оглед охраняване на правата на всички
подсъдими.
Считам, че не са налице предпоставките за разглеждане
на делото при закрити врати и въпреки фактическата и правната му сложност - за
привличането на резервен съдия и съдебен заседател, назначаването на резервни
защитници, вещи лица, преводачи, тълковници и извършването на съдебно-следствени
действия по делегация.
По отношение на взетите мерки за процесуална принуда –
Длъжен съм да започна с римската сентенция „culpa mea“ – „Вината е моя“.
В разглеждания случай подсъдимата не е пред вас,
защото воден от изключително хуманни съображения, си позволих, когато му беше
времето да не лишавам едно дете под една година от грижите на неговата майка
като вземам процесуално решение за нейното задържане, въпреки изключителната
тежест на извършеното престъпление. През цялото време ние имахме конкретна
информация къде се намира подсъдимата К., че тя местопребивава
на адрес в гр. Кърджали, където отглежда самостоятелно малолетното си дете.
Нещо повече, тя обеща лично по телефона на разследващ полицай А. лично да се
яви за привличането й в качеството на обвиняемо лице по реда на чл. 219, ал.
4 НПК. Вместо да стори това,
възползвайки се от процесуалната доброта на органите на досъдебното
производство, същата премина границите на страната през КПП „Калотина“ и до
момента е в неизвестност, което наложи издаването на ЕЗА и съответно - до
многократното й издирване, резултатите, за което са приложени в кориците по
делото. Поне 4 пъти сме я издирвали щателно с единствената надежда да й осигурим
лично участие в наказателния процес, за да може да се защити, така както намери
за добре, но нейното поведение, както и поведението на свързани с нея лица,
доказа, че тя не желае това, поради което не остави никаква друга процесуална
възможност за органите на досъдебното производство, освен да приключим делото
по реда на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2, т.
4, б. А НПК, което доведе в крайна сметка и до неговото забавяне във времето.
След всичко, което казах, аз считам, че мярката за
неотклонение по отношение на подсъдимата И.Ж.К., на основание чл. 270 вр. чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. чл.
269, ал. 3 НПК, следва да бъде изменена от „Гаранция“ в „Задържане под стража“,
като предлагам на настоящия решаващ съдебен състав да издаде и съответната ЕЗА,
която да бъде отправена до органите на Интерпол, а така също и до ДМОС при МВР
с цел, в случай на установяване на подсъдимата на територията на държава-членка,
същата да бъде задържана и да бъде осигурена за лично и непосредствено участие
в настоящия наказателен процес, от което, считам че преди всичко самата тя има
полза.
Считам, че след като се намираме вече в централната
фаза на наказателния процес, това е необходимо с оглед нейното изключително
недобросъвестно процесуално поведение, още повече, това се налага по процесуално
технически причини. Понастоящем е налице червена бюлетина във връзка с издадената
от СГП ЕЗА, като понастоящем на изпълняващите органи не им е известно, че делото
е придвижено в съдебната фаза на процеса, т.е. при едно задържане на
територията, на която и да е държава-членка, те ще отнесат този процесуален въпрос
първо към прокуратурата, а не към решаващия съд, който съобразно изискванията
на чл. 27, ал. 1 НПК понастоящем ръководи и решава всички въпроси по делото. Именно
съдът е и този, който има правомощията да разгледа и прецени принципа на „habeas corpus“ и вземе това решение, било в
досъдебната, било в съдебната фаза на процеса.
На следващо място, считам, че другите двама подсъдими Д.
и Т. са имали добросъвестно процесуално поведение, по никакъв начин никога не
са ставали причина за отлагане на процесуално-следствени действия с тяхно
участие, но тежестта на повдигнатото им обвинение, продължителността на неговото
осъществяване изисква да се отчете, че не са налице основания за отмяна на
взетата по отношение спрямо тях мярка за неотклонение „Подписка“, така както се
поддържа със становището на адв. Д..
Следва да се посочи, че същите са били привлечени в
края на досъдебната фаза на процеса, в този смисъл не са търпяли
никакви други съществени ограничения на техните права, в това число не им е
било забранявано да пътуват извън пределите на Република България. За това
считам, че с оглед обективно установените от законодателя цели в чл. 57 НПК мерките
за неотклонение по отношение на двамата подсъдими Д. и Т. към този момент следва
да бъдат потвърдени, такива каквито са, а именно „Подписка“, което ще обезпечи
в нужната степен необходимата процесуална дисциплина за приключване на делото.
Нямам искания за събиране на нови доказателства, както
и по отношение насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се
призоват за него, поради което очаквам да се произнесете в тази насока.
АДВ. В. – Във връзка
чл. 248, ал. 1, т. 1 НПК подсъдно ли е делото на съда – Да.
Има ли основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, моето становище беше изразено преди малко, че ако евентуално се
даде ход на делото, то би следвало на определен етап, когато ще бъде затруднено
разкриването на обективната истина, делото наистина би следвало да бъде спряно,
като влизам в онази част от изложението на прокурора, че лицето следва да бъде
обявено с червена бюлетина, с ЕЗА и да бъде задържано. В тази посока, защитата
не възразява срещу становището на прокурора, но моли, в случай че това ще
затрудни, а аз съм убедена, че ще затрудни съдебното следствие - делото да бъде
спряно.
По т. 3, допуснато ли е на досъдебното производство
отстранимо съществено процесуално нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване процесуалните права на обвиняемия, солидарна съм със становището
на колегата Д.. Считам, че има такива процесуални нарушения и в подкрепа на
казаното, моля съдът да обърне внимание на стр. 2 от обвинителния акт в над
средната част на страницата, където е записано, че обвиняемата е присвоила по
неустановен начин по делото огромна сума пари. В хода на съдебното следствие ще
изтъкнем и други доказателства, поради което ще изразя становище в последната
точка искане за събиране и представяне на допълнителни доказателства, но нека
се върнем на т. 4 - налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила. Според мен няма пречка, в случай че установя контакт с моята
подзащитна и тя изрази такова становище, че можем да сключим евентуално споразумение,
което едва ли ще се случи.
По т. 5 разглеждане на делото при закрити врати - считаме,
че не са налице предпоставки за разглеждане на делото при закрити врати.
По т. 6, взетите процесуални мерки за процесуална
принуда – отново потвърждаваме, че не възразяваме така постановените от съда по
преценка мерки, но случай че в хода на съдебното следствие същото бъде
затруднено, делото задължително да бъде спряно, в противен случай ще е налице основание
за възобновяване.
Що се касае до искания за събиране на нови
доказателства, т. нар. т. 7, считаме че по делото не е представена достатъчно компютърна
информация, липсва и част от документацията и тъй като сме изправени пред един
модул, компютърната система и то сравнително нов - „Волт“, който е работа във
виртуалното пространство, т.е. всички операции не са строго кодифицирани, то
ние молим в хода на съдебното следствие, освен че следвало да се изиска такава
компютърна конфигурация, че няма пречка да бъде направен дори и следствен
експеримент, за да бъде съда и прокуратурата убедителни в така повдигнатите
обвинения, които според мен са недоказани на този етап.
АДВ. Р. – По реда на разпоредбата на чл.248 НПК изразявам
следното становище:
По т. 1, ал. 1 подсъдно ли е делото на съда – да,
делото е подсъдно на съда.
По т. 2 има ли основания за прекратяване или спиране
на наказателното производство, намирам че тук е процесуалния момент да поискам
спиране на наказателното производство. Преценката на прокуратурата във фазата
на досъдебното производство, направена по реда на чл. 206 НПК, че развитието на
производството в отсъствие на обвиняемия няма да попречи на обективната истина,
по никакъв начин не обвързва съда в тази фаза да изрази своето отношение,
защото становището на защитата, че отсъствието на обвиняемата, при един толкова
сложен и зле изяснен механизъм в обвинителния акт, по който е извършено на престъплението, е наложително
именно за изясняване на обективната истина, за това поддържам становището, че
делото следва да бъде спряно на основание разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 2 НПК.
По смисъла на т. 3 дали е допуснато на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело
до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, пострадалия и неговите
наследници - Да, считам, че такова нарушение е допуснато, доколкото в обстоятелствената
част на обвинителния акт има непълноти по отношение на описанието на съставомерни
признаци на деянието и участието на обвиняемия в това деяние. Моля, да обърнете
внимание на обстоятелството, че на практика от съдържанието на обвинителния акт,
касаещи специално частта за подсъдимия Д., на около 70 страници общо в обстоятелствената
част и след това в диспозитива на обвинението единствено се описват различни
нормативни актове. Единствено на стр. 15 долу, с едно-две изречения се съдържа
някакво описание на действия на подсъдимия Д., както и правилно е забелязала и колежката
Д. по отношение на нейната клиентка, че също само с едно или две изречения са
описани такива действия.
По-нататък, по отношение на т. 4 дали са налице основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила – не, не са налице такива
основания.
По отношение на т. 5 няма основания за разглеждането
на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател,
назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършване на
съдебно-следствени действия по делегация.
По отношение на мерките за процесуална принуда, смятам,
че трябва да отмените наложената мярка за процесуална принуда на подсъдимия Д. с
оглед на неговото процесуално поведение, с оглед обстоятелството, че той така
или иначе е ангажиран именно в нашата държава с трудово и семейно местопребиваване.
По отношение т. 7 от чл. 248, ал. 1, на този етап аз
нямам искания за събиране на нови доказателства.
По отношение на насрочване на съдебно заседание и
лицата, които следва да се призоват за него - предоставям на съда.
АДВ. В. – Аз изцяло поддържам писменото становище на адв. Д.. Считам, че делото е подсъдно на СГС.
По т. 2 се явява едно отклонение с оглед, считам и
становището на прокуратурата към момента, че на отсъстваща подсъдима следва да
бъде изменена мярката за неотклонение в задържане, за да се гарантира това тя
да може изцяло да защити правата си в настоящото производство и да участва в
него. Тук аз намирам разнобой с тезата, че производството
може да се гледа задочно в нейно отсъствие, явно аз така разбирам поне и представителя
на прокуратурата приема, че нейното присъствие тук е необходимо за разкриване
на обективната истина и от тази гледна точка, ако това е така, поддържам
становището на колегите, че следва наказателното производство да бъде спряно.
На следващо място, категорично поддържам, че налице са
отстраними процесуални нарушения, довели до ограничение на подзащитната
ми Т., но и на останалите подсъдими, както днес колегите посочиха. В количествено
обемистия обвинителен акт не е допустимо в три изречения общо да се съдържа нещо като фактология
по едно изречение за всеки от тримата подсъдими. Категорично няма факти,
категорично при тази липса на факти, въпреки огромното количество листове и
хартия в обвинителния акт, не може да бъде осъществено правото на защитата на подзащитната ни Т.. Няма факти за деянието, за което тя е
обвинена, този обвинителен акт е, който дава параметрите на обвинението, цялата
фактология, по която тя трябва да се защитава, а вие
да решавате, ние сме категорични, че няма такава фактология
в този обвинителен акт и той трябва да бъде коригиран.
С оглед на това, че считаме, че делото следва да се
върне на прокурора за отстраняване на отстраними процесуални нарушения, тезата
ни е, че няма налице основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
По т. 5 - нямаме
претенции как ще се разглежда делото и ще се назначават ли и привличат ли
допълнителни участници в него.
По т. 6 - поддържам
становището, че конкретно от процесуалното поведение на г-жа Т. е видно, че тя по
никакъв начин няма да става причина за отлагане на делото, всячески съдейства
на него и това не е с оглед наличието на мярка „Подписка“, а с е оглед нейно
субективно отношение към процеса, желанието й да участва, което тя е
демонстрирала обективно и до момента. Искам да кажа, че нейното участие в това
дело не е гарантирано от мярката, а от нея самата субективно и обективно с
поведението й и за това няма нужда такава мярка да съществува и да я
ограничава.
На този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства.
АДВ. Т. – Присъединявам се изцяло към становището на адв. В. в днешното съдебно заседание. Поддържам изцяло писменото
становище, приложено по делото от адв. Д.Д..
ПРОКУРОРЪТ (реплика) - По отношение на заявеното от
страна на защитата, както следва:
От адв. В., че обвиненията
по делото били недоказани. Намираме се в рамките на разпоредителното заседание,
в рамките на което на осн. чл. 248, ал. 4 НПК правно
недопустимо е да се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането,
проверката и оценката на доказателства и доказателствени средства, а още по-малко
за това дали обвинението е окончателно доказано или не, поради което всички
съображения, които бяха изложени в тази насока, ви моля да ги не взимате
предвид.
По отношение на доводите на защитата, изложени писмено
от адв. Д. и устно от адв. Р.,
считам че е налице една вътрешна колизия в заявените позиции, тъй като хем
имало някакво описание в обвинителния акт, хем то, според тях не било достатъчно,
хем не става ясно какво имат предвид под по-ясно формулиране на обвинението при
положение, че всички факти съобразно чл. 246, ал. 2 НПК са изложени. Акцентирах
вече, че това може да се направи и на 1000 страници, може да се направи и на 10
хиляди страници, сигурно може да се
направи и на 100 страници, но не е това главното.
На следващо място, много моля да се отчете, че една
процесуална възможност, каквато е личното участие на подсъдимата К. в настоящия
наказателен процес, не може да бъде осигурена насила, след като същата е
редовно уведомена от страна на органите на досъдебното производство, но не
желае да вземе участие в настоящия наказателен процес, поведението й в тази
насока е абсолютно недвусмислено.
Моля, моето становище да не се преиначава и да не се
тълкува в насоката, която беше изложена от защитата, че прокуратурата, видите
ли, счита че участието на подсъдимата К. е безусловно необходимо. Всички знаем,
че дори и заради осуетяване на процедурата по възобновяване на наказателните
дела и с оглед приключване на производството в условията на пълна процесуална
икономия, е по-добре за всички участници, субекти и страни в наказателния
процес, то да протича редовно, а не задочно, но в настоящия случай това е невъзможно
и не е така, тъй като обективно е било сторено всичко възможно многократно, в
това число и всички справки, които е изискал настоящия съдебен състав е налице
още едно документирано и щателно издирване на подсъдимата К. с цел тя да бъде
осигурена, но тя не е пожелала това, поради което не считам, че са налице обективни
пречки за разглеждане на делото по-нататък и че това ще е в ущърб на
установяване на истината по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Д. (последна дума)- Поддържам това, което
каза адв. Р..
ПОДСЪДИМАТА Т. (последна дума) – Придържам се изцяло
към писменото становище на адв. Д. и представеното тук
пред вас от адв. В..
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание и след като обсъди становищата на
страните и въпросите, посочени в чл. 248 НПК, намира за установено следното:
На първо място съдът счита, че делото е подсъдно на
настоящия съд с оглед правната квалификация на деянията, описани в обвинителния
акт, както и с оглед фактическите твърдения за мястото на извършване на престъпление,
което се свързва с местната подсъдност на СГС.
На следващо място, съдът намира, че следва да се
произнесе по въпросите, посочени в чл. 248, т. 2, т. 4, т. 5, т. 7, т. 8 само
след решаване на въпросите по чл. 248, т. 3 НПК, доколкото при изясняването на
въпроса дали е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните
правила и в зависимост от отговора на този въпрос, съдът ще бъде изправен пред
необходимостта да преценява всички останали релевантни обстоятелства, свързани
с начина на разглеждане на съдебното производство. Ето защо съдът, на първо
място разглежда въпроса дали е допуснато съществено отстранимо нарушение на процесуалните правила в
досъдебното производство, довело до ограничаване процесуалните права на
обвиняемите.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния
случай са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които
ограничават правото на защита на подсъдимите И.Д. и М.Т..
Двамата подсъдими са били привлечени в процесуалното
качество на обвиняеми лица в досъдебното производство, като последното постановление,
с което е изменено обвинението на И.Д. е от 16.07.2019 г., а последното
изменение на обвинението по отношение на М.Т. е от същата дата 16.07.2019 г. Приложени
са в том 12 от ДП, л.140 и следващи.
Възприетата правна квалификация и за двамата подсъдими
е по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1 вр.
чл. 26, ал. 2 вр. ал. 1 НК като по обвинението на
подсъдимия Д. са инкриминирани 30 деяния и вреди на обща стойност 1 910 955.39
лв., а по обвинението на подсъдимата Т. 22 деяния и вреди на обща стойност 612.000
лв. в този смисъл са констатациите съответно на л. 49 и л. 68 от съдебното
производство.
По обвинението и на двамата подсъдими Д. и Т. за
всички деяния, за които те са привлечени към наказателна отговорност, е
инкриминирана липсата на контрол на изпълнението на издадена от директора на
Управление „Частно банкиране“ заповед № 06 от 07.05.2009 г. относно извършване
на внезапни касови ревизии на касовата наличност на касата на Дирекция „Частно
банкиране“, съгласно Инструкция за касова дейност на „У.Б.“ № 17-1/23.06.2008
г. и вътрешно-банкова процедура за извършване на внезапна касова проверка № USB RET-58-3-22/05/2013 г.,
т. 4 от обвинението на подсъдимия Д. и по т. 3 от обвинението на подсъдимата Т..
На следващо място, инкриминирана е липсата на контрол
на издадени от самия И.Д. заповеди за извършване на годишна инвентаризация на
управлението за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г. с номера, съответно № 11 от
30.11.2009 г.; № 12 от 30.11.2010 г.; № 6 от 18.11.2011 г.; № 8 от 13.12.2012
г., като обвинението твърди, че същите годишни инвентаризации били извършвани
формално и в нарушение на т. 1.1 от Приложение № 1 на Процедура по годишна
инвентаризация на активите и пасивите на банката, в този смисъл е т. 6 от
обвинението на подсъдимия Д. и т. 5 от обвинението на подсъдимата Т..
В същите постановления като инкриминиран период е
очертано времето от 29.06.2009 г. до 31.07.2013 г., като по обвинението на
подсъдимия Д. и Т. са инкриминирани дати за първите три деяния, съответно от
29.06.2009 г. до 30.11.2009 г.
Обвинението за липсата на контрол по заповедите,
изброени в т. 6 за подсъдимия Д. и заповедите по т. 5 за подсъдимата Т. за
първите три деяния, е неясно, според настоящия съдебен състав, тъй като се
свързва с нарушението на заповеди, за които в актовете на органите на
досъдебното производство се твърди, че са били издадени след деянията. Става
дума за заповедите от 2010 г., 2011 г., 2012 г., както и с оглед фактическото
твърдение в обвинителния акт, че е нарушена заповед, която е издадена след
инкриминирания период по първото и по второто деяние или в самия край на
инкриминирания период по третото деяние, а именно заповед от 30.11.2009 г.
По същият механизъм, според настоящия съдебен състав,
е допуснато нарушение при инкриминирането на липсващ контрол относно
изпълнението на заповеди, които се твърди, че са били издадени след съответния
инкриминиран период. Така например, за деяние, довършено на 30.12.2009 г. се
твърди, че е в причинно-следствена връзка с липсата на контрол за изпълнението
на заповеди, издадени след това, съответно през 2010 г., 2011 г., 2012 г.
Единствено 22-о по ред деяние, включено в продължаваната
престъпна дейност, за което е повдигнато обвинение на подсъдимата Т. се твърди,
че е извършено след като са били издадени всички инкриминирани в същото това
обвинение заповеди по т. 5.
За подсъдимия Д. на практика също не е постигнато
съответствие в тази насока. Такова съответствие съобразно инкриминираните
заповеди, датата на издаването им и
датите на деянията е налице само за 28-то по ред деяние с инкриминиран период
от 28.12.2012 г. до 31.07.2013 г., доколкото се твърди, че към този момент са
били издадени и са действали всички инкриминирани по обвинението заповеди, за
които се твърди, че този подсъдим не е упражнил контрол относно тяхното
изпълнение. В този смисъл са очертани параметрите на обвинението и в
постановлението за привличане на обвиняемия Д. на л. 209, том 12 от досъдебното
производство. От друга страна и за 29-то и за 30-о по ред деяние е
инкриминирано начало на периода за съответното деяние, към което се твърди, че
не са били издадени всички инкриминирани по т. 5 заповеди от обвинението. Не е
ясно и как спазването на правила на вътрешнобанкова процедура за извършване на
внезапна касова проверка от 22.05.2013г. се отнася към инкриминираните периоди.
Нарушенията, допуснати при изменение на обвинението по
чл. 225 НПК, което е последното обвинение, ангажиращо наказателната отговорност
на подсъдимите Д. и Т., е пренесено в диспозитива на обвинителния акт.
Доколкото в обстоятелствената част на обвинителния акт следва да се съдържа
най-пълна обосновка на обвинителната теза, според настоящия съдебен състав не
става ясно по какви критерии и въз основа на какви фактически положения са
очертани инкриминираните периоди за отделните деяния, с оглед фактическите
твърдения за нарушения на съответните заповеди, посочени по-горе.
Във връзка с неяснотата при изграждането на
хронологията на инкриминираната престъпна дейност е възникнала и неяснота за подсъдимите
Д. и Т., въз основа на какви факти по време, място и начин на извършване следва
да организират своята защита.
Действително на стр. 15 от обвинителния акт се
съдържат категорични твърдения, че не са били извършвани никакви ревизии за
периода от месец януари до месец юли 2013 г. Също така се съдържат твърдения,
че извършваните регулярни ревизии на подсъдимата К. са нямали внезапен
характер, а в повечето случаи са били инициирани лично от самата подсъдима И.К..
Във връзка с изложените по-горе констатации, относими
към формулирането на инкриминираните периоди, обвинението е следвало да конкретизира
не само отрицателните факти, но и съответни положителни факти – кога и какви
действия е следвало да извършат подсъдимите Д. и Т., още повече доколкото се
визира обвинение, свързано с продължавана престъпна дейност и очевидно
доколкото в самия обвинителен акт се твърди, че регулирането на тяхната дейност
е било динамично и в различни части от инкриминирания период са действали
различни регулаторни актове, издадени от „У.Б.“ АД. Доколкото съдът намира, че
описаните по-горе нарушения, свързани с прецизиране на обвинението, са
отстраними чрез законосъобразно повторение на действията по чл. 219 НПК, както
и чрез прецизиране на обвинителния акт, намира че следва да бъде прекратено
съдебното производство, а делото да бъде върнато на СГП за отстраняване на
посочените нарушения.
Съдът намира, че се касае за нарушение по смисъла на
чл. 249, ал. 4, т. 1 НПК, което ограничава възможността на подсъдимите Т. и Д.
да научат за какво престъпление са привлечени в това качество, конкретно срещу
какви факти следва да организират своята защита.
Неоснователно е единствено възражението на защитата на
подс.К. за нарушения, допуснати при изготвянето на
обвинителния акт в частта относно обвинението на тази подсъдима. Съдът намира,
че на стр. 2 – 5 от обвинителния акт е описан достатъчно ясно механизмът на
извършване на инкриминираната престъпна дейност, за която е ангажирана
наказателната отговорност на подс. К.. В настоящия случай обаче обвинението на подс. К. се разглежда заедно с обвиненията на останалите
подсъдими, поради което не се отменя крайния извод, че следва да се приложи чл.
249, ал.2 НПК.
Доколкото съдът намира, че следва да се произнесе с
определение по чл. 249, ал. 2 НПК, намира че е напълно безпредметно да се
произнася по въпросите, визирани в чл. 248, т. 2, свързани с евентуално
прекратяване или спиране на наказателното производство, както и по въпросите по
т. 4, т. 5, т. 7, т. 8 на чл. 248 НПК.
Налице е обаче процесуална необходимост съдът да се
произнесе по въпросите, посочени в чл. 248, т. 6 НПК, свързани с взетите мерки
за процесуална принуда.
Настоящият съдебен състав намира, че такава
процесуална необходимост е налице, доколкото определението на съда по чл. 249,
ал. 2 НПК не е окончателно, то подлежи на проверка чрез инстанционен
контрол, предвиден в разпоредбата на чл. 249, ал. 3 НПК.
Ето защо съдът разгледа по същество искането на
прокурора за изменение на взета спрямо И.К. мярка за неотклонение „Парична
гаранция“ в „Задържане под стража“.
Съдът в настоящия съдебен състав, намира, че това
искане е основателно. Съобразно приложените доказателствени материали е видно,
че е доказана опасността от укриване на И.К., ако спрямо нея не бъде взета
най-тежката мярка за неотклонение, предвидена в НПК. Това е така, тъй като при
анализ на действията, извършени с нейно участие в досъдебното производство е
видно следното: И.К. е била задържана за срок от 72 часа в досъдебното
производство, съгласно постановление, приложено на л. 17, том 11 от ДП. По
делото е наличен протокол, удостоверяващ нейното редовно призоваване за
14.06.2017 г., същият е приложен на л. 28, том 11 от ДП.
На следващо място, от постановление за полицейска
регистрация и постановление за принудително довеждане от 26.06.2017 г.,
приложено на л. 33, том 11 от ДП е видно, че подсъдимата К. не е била
установена на адреса си в гр. Кърджали при последващо
призоваване.
От справка за задгранични пътувания, изготвена към
06.07.2017 г. е видно, че е било регистрирано излизане на подсъдимата К. от
границите на Република България на 10.06.2017 г., на същата дата е отбелязано
излизане на бащата на нейното дете – С.А., а за същия - повторно излизане на 20.06.2017
г. през ГКПП „Калотина“, съгласно справка на л. 61, том 11, без междувременно
да е регистрирано влизане за периода от 10-20.06.2017г.
От докладваната в днешното съдебно заседание
информация, постъпила чрез ГДНП е видно, че към датата на изготвяне на
справката- 20.07.2020 г. за И.К. все още няма регистрирано влизане на територията
на Република България, а последната информация за нея е вече съобщената, че на
10.06.2017 г. е напуснала пределите на Република България през ГКПП „Калотина“
заедно със С.А. - съпруг, с лек автомобил „Рено Канго“.
На следващо място, се съдържат данни, че единственото
лице, което очевидно поддържа близки контакти с И.К., е С.А., но към настоящия
момент и това лице практически не може
да бъде установено за събирането на допълнителни данни относно нейното
местонахождение, тъй като съгласно докладваната в днешното съдебно заседание информация,
на 20.06.2017 г. С.А. отново е излязъл
от територията на Република България през ГКПП „Аерогара София“ с полет за
Аликанте, Испания заедно с малолетното дете, родено от съжителството му с И.К.,
като няма данни към днешна дата за регистрирано влизане и на това лице на
територията на Република България.
Във връзка с данните за процесуалното поведение на И.К.
съдът намира, че е доказана в изключително висок интензитет опасността от
укриването й, в случай че спрямо нея се изпълнява мярка за неотклонение,
различна от „Задържане под стража“.
Що се отнася до спорния въпрос, каква да бъде мярката
за неотклонение по отношение на двамата подсъдими И.Д. и М.Т., съдът намира, че
към настоящия момент спрямо тях се изпълнява най-леката мярка за неотклонение,
а именно „Подписка“. С оглед факта, все пак на неприключило наказателно
производство и тежестта на обвинението, е очевидна необходимостта да бъде
осигурено тяхното лично участие в наказателното производство.
Съдът констатира, че в този смисъл мярката за
неотклонение „Подписка“ осигурява предназначението във връзка, с което е била
наложена по отношение на двамата подсъдими и поради това не следва да бъде
отменена. Не са налице и основания за изменението й в по-тежка мярка за
неотклонение, тъй като спрямо подсъдимите Д. и Т. не са изпълнени основанията на чл. 66, ал. 1,
а това са единствените хипотези, при които е допустимо веднъж взета мярка за
неотклонение да бъде изменена в по-тежка.
С оглед всичко изложено СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на
подсъдимата И.Ж.К., ЕГН ********** от „Парична гаранция“ в размер на 15.000 лв (петнадесет хиляди лева) невнесена в мярка за
неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе по искането за
издаването на ЕЗА след изясняване с окончателен, влязъл в сила съдебен акт на
въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА взетите мерки за неотклонение „ПОДПИСКА“
по отношение на подсъдимите И.И.Д. и М.Д.Т..
Определението на съда относно мерките за неотклонение
подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред САС.
След влизане в сила на определението в частта относно
мярката за неотклонение по отношение на подсъдимата К., препис-извлечение от
същото да се изпрати на ДМОС за сведение и изпълнение.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА на осн.
чл. 249, ал. 2 НПК съдебното производство по НОХД № 69/2020 г. за отстраняване
на съществени нарушения на процесуалните правила в актовете на органите на
досъдебното производство, с които е ангажирана отговорността на подсъдимите Д.
и Т..
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на
констатираните по-горе нарушения, свързани с изготвяне на постановленията по чл.
219 НПК по отношение на подсъдимите М.Д.Т. и И.И.Д., както
и при изготвянето на обвинителен акт.
Определението на съда по чл. 249, ал. 2 НПК подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред САС по реда на Глава 22 НПК.
Препис от протокола да се издаде на страните.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което
приключи в 12.05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: