№ 512
гр. Бургас, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ДИЛЯНА ИВ. БОДУРОВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20252120202159 по описа за 2025 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на И. Й. С., ЕГН: **********, срещу
Наказателно постановление № 25-0434-000102/09.06.2025г., издадено от Началник РУ в
ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал.2, т. 4 от ЗДвП, на
основание чл. 178д от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 200 лева.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради
материална незаконосъобразност.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично,
като моли за отмяна на постановлението.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните,
приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Видно
от разписката НП е връчено на жалбоподателя на 08.06.2025г., а жалбата е депозирана на
11.06.2025 г. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 19.03.2025 г. свидетелят М. Х. М.- служител при 02 РУ Бургас, изпълнявал
служебните си задължения в гр. Бургас, на територията на ж.к. „Братя Миладинови“. До
блок 134 той и колегата му били сигнализирани от гражданка, че на паркомясто,
обслужващо хора с трайни увреждания, е паркирал автомобил без инвалиден стикер. При
проверка свидетелят установил, че на паркинг имало поставен знак Д21 на стълб на
уличното осветление, който се намирал на линията между две паркоместа в началото, откъм
пътното платно. Знакът бил за едно паркомясто. Пътна маркировка с изобразен
1
международния символ „Инвалид” почти липсвала.
От дясната страна на знака, където на земята се виждала част от пътна маркировка,
бил паркиран лек автомобил марка „Ауди“ с рег. № *, собственост на жалбоподателката,
която не притежавала карта за паркиране на хора с трайни увреждания. Тъй като
жалбоподателката не била на мястото бил съставен фиш за глоба, който впоследствие бил
анулиран предвид оспорване на нарушението.
Бил издаден АУАН № * от страна на св. М. за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП,
в който жалбоподателката вписала, че има възражения.
Въз основа на акта, АНО издал и обжалваното наказателно постановление, като
пресъздал изцяло изложената фактическа обстановка.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез
него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателят, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от
компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е
описано ясно и пълно.
На практика, основният спор по делото е по правната оценка на установените факти.
Съставът намира, че от обективна страна се установява извършване на вмененото във
вина на жалбоподателката нарушение. Това е така, тъй като действително от материалите по
делото се установява, че тя е паркирала своя автомобил върху място, определено за хора с
трайни увреждания в нарушение на разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, без да има
право. Този извод се подкрепя и от изпратената от Община Бургас схема на пътните знаци и
пътната маркировка.
Съставът обаче счита, че деянието е извършено от жалбоподателката по
непредпазливост. На първо място, видно от снимковия материал по делото, пътният знак
Д21 не е поставен в края на паркомястото по средата, а е поставен на уличен стълб, който се
намира между две паркоместа. Също така, от черно-белите снимки по преписката изобщо не
може да се установи дали е имало пътна маркировка с международен знак „Инвалид“. От
приложената към жалбата снимка се вижда, че части от такава маркировка са налични, но
само в края на мястото, близо до разделителната линия, на която е поставен знакът Д21. Тези
обстоятелства по мнение на състава биха могли да създадат трудности на водачите при
преценката от коя страна на знака действително се намира мястото, предназначено за хора с
трайни увреждания. В случая обаче това не изключва отговорността на жалбоподателката,
тъй като същата е следвало да положи необходимите усилия да установи с точност къде се
намира мястото, на което не може да паркира.
Съставът обаче намира, че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.
2
28 от ЗАНН. На първо място следва да се уточни, че с Решение № 4 от 30.04.2025 г. (обн. на
09.05.2025 г.) по конституционно дело № 29/2024 г. на Конституционния съд е обявена за
противоконституционна разпоредбата на чл. 189з от Закона за движението по пътищата
(обн. ДВ, бр. 20 от 1999 г., посл. изм. бр. 41 от 2024 г.) в частта „28 и“. От това следва, че
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН на общо основание се прилага и за нарушения по ЗДвП. На
второ място, това означава, че по отношение на конкретния случай вече е налице по-
благоприятен закон, който може да бъде приложен съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН.
Конкретно по настоящия казус, на първо място следва да се отчете, че деянието е
извършено по непредпазливост, за което вече бяха изложени съображения. Следва да се
отчете и че липсват данни за други нарушения на жалбоподателката по ЗДвП, т.е. следва да
се приеме, че това е нейно първо така. Тези обстоятелства, по мнение на настоящия състав,
са достатъчни да се приеме, че случаят се характеризира с по-малка степен на обществена
опасност от обичайното, като в този смисъл са и мотивите и на прокурорското
постановление, с което е било отказано образуване на досъдебно производство.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното постановление следва да
бъде отменено, а жалбоподателката следва да бъде предупредена по реда на чл. 28 от ЗАНН,
че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо
маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго
нарушение ще й бъде наложено административно наказание.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-0434-000102/09.06.2025г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР-Бургас, РУ 02 Бургас, с което за нарушение на чл. 98, ал.2, т. 4 от
ЗДвП, на основание чл. 178д от ЗДвП на И. Й. С., ЕГН: **********, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 200 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. Й. С., ЕГН: **********, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в
едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще й бъде
наложено административно наказание.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3