№ 267
гр. Пазарджик , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200227 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „В. И С.“ ЕООД, ЕИК ***, чрез управителя и
представляващ дружеството Р. С. В., против Наказателно постановление №
555214-F583593 от 12.01.2021 г. издадено от Директор на Офис за обслужване
Пазарджик към ТД на НАП Пловдив, с което на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за
нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС е наложена имуществена санкция размер
на 600 лева.
Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до нарушение на
материалния закон, тъй като случаят бил маловажен, като се иска отмяна на НП.
За дружеството-жалбоподател, редовно призовано в съдебно заседание се
представлява от законовия му представител, който поддържа жалбата и излага
доводи за основателност на жалбата и отмяна на НП. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна- АНО се представлява от процесуален представител-
юрисконсулт, който оспорва жалбата, ангажира доказателства и излага
обосновани доводи за законосъобразност на НП, чието потвърждаване иска.
Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на
страните и прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, при
съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
Дружеството-жалбоподател е санкционирано за това, при извършена след
14.12.2020 г. служебна проверка в ТД на НАП Пловдив, офис за обслужване
Пазарджик от св. М.М., в качеството й на инспектор по приходите, при която било
установено, че „В. И С.“ ЕООД гр. П., като регистрирано по ЗДДС лице, не е
осигурило подаването на Справка-декларация за ДДС в законоустановения до
14.14.12.2020 г. за данъчен период от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. Поради тази
причина до управителя на дружеството била изпратена покана с изх. №
23841/16.12.2020 г. (л.36), за явяване за съставяне на АУАН. Поканата била
изпратена на дружеството по електронен път на известния на дружеството ел.
адрес на 17.12.2020 г., видно от Удостоверение за извършено връчване (л.35). По
повод на това в ТД на НАП- Пловдив, Офис Пазарджик на 17.12.2020 г. постъпила
декларация от Е. П. (л.31) в качеството му на упълномощено от управителя на
дружеството-жалбоподател лице, в която същият декларирал под страх от
наказателна отговорност, че е задължен да подава ежемесечно СД по ЗДДС на
дружеството, като от м. юни 2017 г., същото не извършвало търговска дейност,
поради което от този момент били подавани нулеви СД по ЗДДС. В декларацията
било посочено още, че през средата на м. ноември 2020 г. П. загубил за кратък
период трима близки човека, което се отразило негативно на психиката му и той
пропуснал да подаде регистрите и СД на дружеството-жалбоподател притежаващ
нотариално заверено пълномощно (л.30).
На същата дата (17.12.2020 г.) в Офис за обслужване гр. Пазарджик към ТД
на НАП Пловдив била подадена Справката-декларация за посочения данъчен
период, която била въведена с вх. № 13001757900, т.е. със закъснение от 2 дни.
Така установеното от св. М. представлявало нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5
от ЗДДС, поради което тя съставила срещу дружество „В. И С.“ ЕООД АУАН с
бл. № F 583593/17.12.2020 г. 53396/12.06.2020 г. в присъствието на пълномощника
на дружеството Е. П., на който бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис.
Въз основа на съставения АУАН на 12.01.2021 г. било издадено
обжалваното НП, връчено лично на управителя на санкционираното дружество на
29.01.2021 г., видно от разписката към НП. Жалбата против последното била
подадена директно до съда от управителя на санкционираното дружество на
05.02.2021 г., поради което същата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в
срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен
контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на
събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителя-
св. М.М.. Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства,
които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен
начин очертават гореописаната фактическа обстановка.
Предвид изложеното, съобразно наведените в жалбата и становищата на
страните доводи, но и като е задължен да извърши цялостна служебна проверка
относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно
постановление, в случая от правна страна съдът приема, че жалбата е
2
ОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество съдът е задължен да провери законността, т.е.
дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие
съдът служебно констатира, че АУАН и НП са съставени от компетентни органи.
Проведеното против дружеството-жалбоподател административнонаказателно
производство е започнало със съставяне на АУАН в съответствие с разпоредбите
на ЗАНН. В това производство при съставяне на акта и издаване на процесното
наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като не са допуснати нарушения на процесуалния закон.
На следващо място от показанията на св. М. се установява безспорно, че
след извършена от нейна страна проверка в регистрите на НАП е установила, че
след изтичане на законоустановения срок до 14.12.2020 г. за подаване на справка-
декларация по ЗДДС за м. ноември 2020 г., дружеството не е подало такава. От
нейните показания и писмените доказателства става ясно, че дружеството-
жалбоподател е било регистрирано по ЗДДС през процесния период, не е
извършвало търговска дейност през този и предходни данъчни периоди от м. юни
2017 г. и отчетните му регистри за тези периоди са с нулеви стойности.
Справките-декларации за предходните данъчни периоди за 2020 г., а и за 2019 г.,
2018 г., 2017 г. и т.н. са подадени в законоустановените срокове. Тези факти не се
оспорват и от двете страни.
От обясненията на жалбоподателя, декларацията, депозирана от
пълномощника на дружеството-жалбоподател- Е. П. и нотариално заверено
пълномощно от управителя на дружеството, се установява, че П. е имал
пълномощия да представлява „В. И С.“ ЕООД в това число и в отношенията му с
НАП и по-конкретно да подава месечни СД по ЗДДС. Става ясно от писмените
доказателства, че след получаване от страна на дружеството на покана от НАП за
съставяне на АУАН, която е била изпратена на ел. адрес на пълномощника,
последният е декларирал обективни обстоятелства за закъснението за подаване на
СД за м. ноември 2020 г. Още същият ден е била подадена в Офис Пазарджик при
ТД на НАП- Пловдив СД по ЗДДС за посочения отчетен период, което се
установява от приетите по делото СД, Уведомление за приемане на СД и дневник
за покупки и дневник за продажби (л.37-40).
При така установеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
НП е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като дружеството е
санкционирано за маловажен случай на нарушение. Съображенията на съда са
следните:
Към процесния период дружеството-жалбоподател е било регистрирано по
ЗДДС лице, поради което е имало задължение да води отчетни регистри по чл.124
от ЗДДС и да подава ежемесечна справка-декларация, съставена въз основа на
тях, до 14-то число на следващи месец съгласно чл.125 ал.5 във вр. с ал.1 от
ЗДДС. По делото безспорно се установи, че справката-декларация за месец
ноември 2020 г. е подадена след законоустановения срок- 14.12.2020 г. Като не е
3
изпълнило задължението си за надлежно деклариране на търговската си дейност в
срок, дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна
нарушението, за което е ангажирана отговорността му. Нарушението е формално
и се осъществява чрез бездействие. Дружеството-жалбоподател не е изпълнило
задължението си за подаване на справка-декларация по ЗДДС до 14.12.2020 г.,
поради което нарушението е довършено на следващия ден 15.12.2020 г.
С нормата на чл.179 от ЗДДС са инкриминирани различни форми на
изпълнително деяние- неподаване на декларация или отчетни регистри по този
закон и неподаване в срок. Процесната форма на неизпълнение с най-нисък
интензитет застрашава обществените отношения за своевременно и точно
отчитане чрез подаване на декларации и отчетни регистри от задължените лица, с
оглед определяне на финансовия им резултат и дължимия за внасяне или
възстановяване данък. Независимо, че отговорността на юридическите лица е
обективна и безвиновна съгласно чл.83 от ЗАНН, с оглед спазване на
конституционния принцип за равенство пред закона, за да не се получи
неравнопоставено третиране на правните субекти за едно и също по вид
нарушение, при преценката относно обществената опасност на конкретното
деяние следва да се отчете, че то е извършено за първи път и не е съществувала
реална опасност от засягане на защитените обществени отношения, тъй като
задълженото лице не е осъществявало търговска дейност не само през процесния
период, но и преди това, няма никакъв търговски оборот, нито е дължало данък.
Независимо че не е имало търговски оборот, дружеството не е подлежало на
задължителна дерегистрация по смисъла на чл.107 от ЗДДС. Освен това справката
декларация е подадена в рамките на два дни от изтичане на законоустановения
срок за подаването й. Отчетоха се и изложените от страна на въззивника
обективни причини за неподаването на декларацията, които съдът напълно
приема, предвид изрядността на задълженото лице до момента, а и от друга страна
тези обстоятелства се подкрепиха от обективни доказателства по делото.
Поради изложеното до тук, настоящият съдебен състав приема, че
конкретното деяние, въпреки че формално осъществява признаците на
административно нарушение съгласно дефиницията на чл.6 от ЗАНН,
представлява маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Задължението на
органите по приходите да регистрират нарушението чрез съставяне на АУАН не
освобождава наказващият орган от задължението му да прецени конкретната
обществена опасност на деянието, която в случая е малозначителна, поради което
дружеството-жалбоподател следва да бъде освободено от налагане на наказание,
като бъде предупредено чрез законовия представител устно или писмено, че при
повторно извършване на нарушението ще бъде наложено административно
наказание.
Допълнителен аргумент в тази насока е и обстоятелството, че дружеството е
внесло изискуемата справка декларация доброволно, преди органите на данъчната
администрация да са установили извършеното нарушение и съставили АУАН.
При преценката за маловажност на случая е без значение, че нарушението е
формално, тъй като общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН е приложима за всички
видове нарушения, като с оглед конкретните обстоятелства следва да се прецени,
4
дали деянието поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 112/82 г. ОСНК на ВС и т.8 от ППВС № 3/1982 г.
Съдът не споделя доводите на процесуалния представител на въззиваемата
страна, че дружеството следва да бъде санкционирано, тъй като имало задължения
към НАП. Вярно е, че към 23.12.2020 г., съгласно справката за общите
задължения към тази дата (л.12-29),но следва да се има предвид, че тези
задължения са от 2010- 2011 г. Освен това НП е съставено на 12.01.2021 г. и АНО
не е ангажирал доказателства дали към тази дата дружеството все още е имало
задължения към бюджета. Но дори и да е имало, съдът намира, че това
обстоятелство не може да обоснове ангажирането на адм. наказателната
отговорност на дружеството с налагането на макар и малко над минималната
санкция по закон. Наличието на неразчетени в срок парични задължения към
бюджета, не съставлява административно нарушение. Неизпълнението на
задължения на дружеството към бюджета не винаги се дължи на виновно
поведение на данъчния субект. Възможно е натрупването на задълженията да е
резултат от наличието на финансови затруднения за задълженото лице. В този
смисъл е и практиката на касационната инстанция, като за пример биха могли да
се посочат Решение № 706/30.10.2019 г. по КАНД № 780/2029 г. на
Административен съд Пазарджик, Решение № 519/21.09.2018 г. по КАНД №
61382018 г. на Административен съд Пазарджик.
С оглед на изложеното НП следва да бъде отменено.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик
в настоящия състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 555214-F583593 от 12.01.2021 г.
издадено от Директор на Офис за обслужване Пазарджик към ТД на НАП
Пловдив, с което на „В. И С.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. П., ул. „***“ №8, представлявано от управителя Р. С. В., на
основание чл.179 ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.125 ал.1 и ал.5 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция размер на 600 лева, като незаконосъобразно.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5