Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…. 20.11.2020 г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД ХІII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на
двадесет и втори октомври две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖЕНЯ И.
Секретар:
Невена И.
като
разгледа докладваното от съдията Женя И.
гр.
дело № 6462 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са кумулативно
обективно съединение частични искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86,
ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че през
периода м. февруари 2008 г. до края на 2009 г. изпълнил възложени от ответника
СМР на обекти, одобрени от изпълнителния директор на МБАЛ „Проф. д-р Ст.
Киркович” АД гр. Стара Загора /от 07.04.2008 г. до 06.02.2015 г. наименованието
на ответника било МБАЛ „Проф. Ст. Киркович” АД, което било видно от справката в
Търговския регистър/ и от членовете на съставени от него комисии.
След извършване на
възложените СМР възложителят за дълъг период от време не заплатил извършените
строителни дейности под различни предлози.
След многобройни срещи и
настояване от страна на ищеца, със заповед № 519/27.11.2012 г. на изп. директор
на МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД Стара Загора била определена комисия за
проверка и съставяне на приемо- предавателни протоколи за извършените
СМР.
В резултат на това и след
проверка на извършените от ищцовото дружество СМР, на основание на посочената
по-горе заповед № 519/27.11.2012 г. на изп. директор на МБАЛ „Проф.д-р Ст.
Киркович” АД, били съставени двустранни протоколи - Акт обр.19, какъвто бил и
Акт обр.19 от 18.12.2012 г. за обект „Ремонт I-во и ІІ-ро детско отделение” на
обща стойност 197 147,15 лв. с ДДС. Законната лихва върху тази сума, считано от
датата на издаване на акт обр.19 - 18.12.2012 г. до 01.06.2015 г. била 47
255,83 лв.
Въпреки така съставеният и
взаимно приет и подписан от двете страни протокол - акт обр.19 за видове,
количества и стойност на извършените СМР, ю неоспорени и приети като извършени
от възложителя и по които съгласно установената съдебна практика по чл.266,
ал.1 от ЗЗД възнаграждение се дължало за всяка установена и приета работа, до
настоящия момент сумата, представляваща стойността на извършените СМР не била
изплатена.
На 12.05.2015 г. ищецът
изпратил нотариална покана до ответника, на която не последвал никакъв отговор
до настоящия момент.
Първоначално, с искове по
реда на чл.266, ал.1 от ЗЗД ищецът претендирал заплащане на горепосочените суми
за извършените СМР и с решение № 385/14.12.2016 г. по т.д. № 211/2015 г. ОС –
Стара Загора уважил исковете. Това решение било потвърдено с решение №
296/03.11.2017 г. постановено по въззивно търг. дело № 289/2017 г. на
Апелативен съд гр. Пловдив. С решение №82/09.08.2019 г. по т.д. № 1206/2018 г.
ВКС приел, че непровеждането на процедура по ЗОП при възлагане на посочените
ремонти водило до нищожност на това възлагане, поради което не се дължало
възнаграждение за извършената работа на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД.
При така установената
фактология и посочени съдебни актове, ищецът заявява, че предявява настоящите
си искове за заплащане на реално извършени подобрения, представляващи
необходими и полезни за ответника разноски по нищожен договор за изработка, по
който резултатът от изпълнените СМР постъпил в патримониума на собственика на
имота, в случая - ответника, позовавайки се на решение № 219 от 04.02.2014 г.
по т.д. № 871/2012 г. ТК 1 отделение на ВКС в тази насока.
Горепосоченото сочило
безспорно неизпълнение на задължението за изплащане на извършените от ищеца по
взаимно приетите и установени с представители на ответника СМР, а от там бил и
правният интерес на ищеца да заведе настоящите искове с правно основание чл.61,
ал.1 и чл.86 от ЗЗД срещу длъжника УМБАЛ „Д-р Ст. Киркович” АД гр. Стара Загора
за изплащане на посоченото задължение, представляващо равностойност на
вложените от ищеца труд, материали и свързани с това допълнителни разходи по
заплати и осигуровки на работниците, извършили подобренията в ремонтираните
отделения на ответника, които представлявали подобрения, настъпили в неговата
собственост, респективно - спестени разходи от него, заедно с лихвите за забава
от датата на изискуемостта - датата на съставянето на Акт обр.19 - 18.12.2012
г. до датата на провъзгласената нищожност - 09.08.2019 г., законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението по главницата на иска. Претендира направени разноски.
Искането на ищеца до съда е
да постанови решение, с което да осъди ответника УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора,
ул. „Ген. Столетов” № 2, представлявано от изпълнителния директор доц. д-р
Йовчо Йовчев да заплати на Г.Х.Х. в качеството на ЕТ „Алекс - Г.Халил”, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Братя Жекови” № 3, ет.5,
сумата от 20 000 лв. - главница, частичен иск от иск за главница с цена 197
147,15 лева, представляващи равностойност на вложените от ищеца труд, материали
и свързани с това допълнителни разходи по заплати и осигуровки на работниците,
извършили подобренията в ремонтираните отделения на ответника, представляващи
подобрения, настъпили в неговата собственост, респективно - спестени разходи от
него, и 1 000 лв. – частичен иск за лихва за забава от датата на изискуемостта
- датата на съставянето на Акт обр. 19 - 18.12.2012 г. до датата на
провъзгласената нищожност - 09.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задължението по
главницата на иска. Претендира направени разноски.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК ответникът УМБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович” АД, чрез представител
адв. М., е подал писмен отговор на исковата молба, с който заявява недопустимост
на производството, поради изтекла погасителна давност и поради забрана за
непререшаемост на спора.
По същество оспорва
исковете като неоснователни, по следните съображения:
- никакви допълнителни СМР
не били правени от ищеца. Това, което било възложено било по конкретен писмен
договор, във вр. с проект „Красива България“ за ремонт на първо и второ детско
отделение съгласно договор за обществена поръчка. Меморандум за разбирателство
между ответника и Министерството на труда и социалната политика, по който
договор платец било министерството. С цесия изпълнителят прехвърлил вземането
си на „Българска банка за развитие“, която след съответната отстъпка платила
парите за това изпълнение. Абсолютно нищо описано в Акт обр.19 от 18.12.2012
г., не било направено от ищеца. За тези работи нямало никакви изготвени актове,
съгласно изискванията на ЗУТ, към момента в който уж те били извършвани, никой
нищо не отчитал, никой нищо не мерил, никой нищо не контролирал и нищо от тези 36 позиции от
АС-част буква „А“, 39 позиции от АС-част, буква „Б“- ВиК и 26 позиции –
Ел.част, изобщо не били извършвани. Акт обр.19 представлявал частен
удостоверителен документ с невярно съдържание, неистински включително и по
отношение на неговото авторство, той представлявал абсолютно нелегитимен частен
документ, чрез който се правило втори път опит, да бъдат присвоени от болницата
пари.
- към настоящия момент
срещу ищеца имало образувани две изпълнителни дела с № № 319 и 350 по описа за
2019 г. на ЧСИ - Ивелина Биволова рег. № 869 на КЧСИ с р-н на действие СтОС, на
основание издаден обратен изпълнителен лист и изпълнителен лист от ВКС, за
събиране общо от ищеца на сумата 303 143,86 лв., които представлявали
получени от него пари по отменените съдебни решения, което пък на друго
основание правило исковете неоснователни, защото ищецът тези пари ги бил
получил и за никаква двустранна реституция тук нямало място. Освен това в
момента било в ход и наказателното досъдебно производство № 107/2018 г. по описа
на ОП - Стара Загора, сл.д. № 32/2019 г. по описа на Национална Следствена
Служба за извършени престъпления, във връзка с този получил развитие и
приключен гражданскоправен спор. На болницата била нанесена огромна щета, за
която към настоящия момент данни за нейното възстановяване нямало.
- цитираната заповед в
исковата молба от 27.11.2012 г. на бившия изп. директор на дружеството била
нищожен частен документ, който бил изготвен в нарушение на закона, на договора
за управление и в нарушение на правата и задълженията на конкретния тогава изп.
директор - д-р Атанасов. Цитираната в заповедта докладна записка на бившия гл.
счетоводител на болницата не съществувала, не била заведена в нейното
деловодство и най-вероятно никога не е била изготвяна.
- твърдението в исковата
молба, че комисията с тази заповед била натоварена от същия изп. директор да
представи приемо-предавателни протоколи, не отговаряла на истината. Такива
правомощия комисията не била получавала.
На нея ищеца следвало да
представи документи, но такива той не представил. Комисията имала определен
срок да си свърши работата и да съществува като такъв помощен орган, който срок
не бил спазен. Контрол върху нейната работа трябвало да осъществява същия бивш
гл. счетоводител, както и контрол относно изпълнение на тази заповед, но това
не било сторено. Контрол не осъществил и тогавашния изп. директор. Комисията не
била изготвила доклад и нито веднъж не се била събирала. Подписалите Акт обр.19
- Д. Д., Ст. С., към 2008 и 2009 г. не били работили в болницата и нямали
никакви лични възприятия върху тези изброени по-горе позиции от отделните части
на акта, за да ги удостоверяват след повече от 4-5 години по-късно. Същият Д.
към 18.12.2012 г. не бил служител на болницата, както и подписалия акта Т. В..
Подписалите акта (ако това били техните истински подписи) С.Г. и М.Д., които
били посочени в заповедта като членове на комисията под № 8 и № 9, нямали
никаква компетентност да оценяват едни или други СМР-та. Такава компетентност
нямал и Д. – тъй като той бил със специалност инженер ВиК, нямал и С. – тъй
като по образование бил учител, нямал и В., който към този момент бил пациент
на болницата с много висок процент инвалидност, а и освен това бил с изключително
ниска компетентност и професионални знания.
По същество работите не
само че не били извършени, те не били проверени и не били констатирани, че са
осъществени по надлежния за това ред. Посочените по-горе лица не ангажирали,
ако действително били положили своите подписи по никакъв начин ответникът. В
деловодната система на болницата този акт не съществувал, както не съществувала
и цитираната в заповедта докладна записка, никакъв труд, материали, заплати и
осигуровки ищеца не бил вложил, нямало извършени от него подобрения в
посочените две отделения, нито пък по този начин ответникът спестил някакви
разходи. От проведените до момента многобройни и други съдебни процеси между
страните, от проведените счетоводни и технически експертизи по тях се установявало
по безспорен начин, че ищецът редовно счетоводство нямал към процесния период.
Нямало изрични определени работници за тези обекти, нямало аналитично
счетоводство, нямало счетоводство свързано с отчитане на разходите специално за
тези обекти, в смисъл - фактури и други подобни документи, с които закупувал
материалите и други такива пособия свързани с операциите описани в Акт обр.19.
Твърди, че Акт обр.19, който се прилагал към исковата молба бил идентичен с
актовете, изготвени по договора ,свързан с реализацията на проекта „Красива
България“.
Твърди, че предадената в
исковата молба фактическа обстановка въобще не съответствала на действителната.
Действителната била описана по-горе и която с оглед формалното изпълнение
задълженията по закон, отново описвал съвсем лаконично, а именно:
- за действително
извършената работа ищецът имал писмен договор, след осъществена процедура по
ЗОП, извършил бил съответните възложени му CMP-та и получил заплащането за тях.
- никакви допълнителни
CMP-та не бил извършвал, изготвеният акт обр.19 бил неистински и неверен във
всяка една негова част, частен удостоверителен документ.
- нямало никакви изготвени
актове за скрити и открити работи към периода посочен в исковата молба, че били
извършени СМР-тата.
- устно възлагане на СМР
било недопустимо, забранено от закона и дори да било осъществено,
представлявало изпълнително деяние ангажиращо съответната наказателна
отговорност на лицето, или лицата, които са го извършили или допуснали, както и
на лицата, които под някаква форма са спомогнали за това.
- към настоящия момент чрез
изпълнителен лист получен въз основа на въззивно решение на ПАС, което било
отменено (в.т.д. № 289/2017 г.), ищецът получил повече от 260 000 лв., от които
към настоящия момент въз основа на издадените изпълнителни листове ищецът не
възстановил и стотинка от тази щета.
- нямало извършени и нямало
приети работи, нямало подобрения, нито спестени разходи.
Моли да бъдат отхвърлени
предявените искове.
В съдебно заседание ищецът,
чрез процесуалния си представител поддържа исковете по съображенията, наведени
в исковата молба, които доразвива и в писмена защита по делото.
В съдебно заседание
ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва исковата молба и
поддържа възраженията, направени с отговора на същата, които доразвива в
писмена защита, депозирана по делото.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
По делото не е спорно, а и видно
от приложените т.д. № 211/2015 г. по описа на ОС – Стара Загора , ведно с въззивно
търг. дело № 289/2017 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив и т.д. №
1206/2018 г. по описа на ВКС, Г.Х.Х. в качеството на ЕТ „Алекс - Г.Халил” е
предявил против УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович” АД искове по чл. 266, ал.1 ЗЗД и
чл. 86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата в
размер на 197 147,15 лв. с ДДС за извършени от него допълнително
възложени строително-монтажни работи в обект „Ремонт I-во и ІІ-ро детско
отделение”,
специфицирани в
протокол обр.19 от 18.12.2012г. и за заплащане на мораторни лихви в размер на 49 188,26
лева. С решение № 385/14.12.2016 г. по т.д. № 211/2015 г. ОС – Стара Загора е уважил
иска по чл. 266, ал.1 ЗЗД и отхвърлил иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД. Това решение е било
потвърдено с решение № 296/03.11.2017 г. по въззивно търг. дело № 289/2017 г. по
описа на Апелативен съд - Пловдив. С решение №82/09.08.2019 г. по т.д. №
1206/2018 г. ВКС е отменил решението на АС – Пловдив и е отхвърлил иска по чл.
266, ал.1 ЗЗД. Видно от мотивите на това решение Върховният касационен съд е
приел, че непровеждането на процедура по ЗОП, в редакция ДВ,
бр.37/05.05.2006г., при възлагането на посочените СМР води до нищожност на устния
договор, с който е било възложено тяхното извършване, тъй като този договор
противоречи на закона – чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД.
Предмет на настоящото
производство са частични искове за заплащане на част от горепосочените суми за
главница и мораторни лихви, но на друго основание – извъндоговорно основание.
По делото не е спорно също
така, че между страните е бил сключен писмен договор за СМР №МБАЛ/СТАРА
ЗАГОРА/2009/01 от 21.05.2009г., по проект „Красива България“, за ремонт на I-во и
ІІ-ро детско отделение (л. 511 от настоящото дело), по който договор платец е
било МТСП, както и че възложените по него СМР – та са били изпълнени и платени
изцяло, като вземане на ищеца в размер на 83160,04 лева по този договор е било
цедирано на „ББР“АД (видно и от представените писмени доказателства по
настоящото дело, от л. 228 до 449 и от л. 503 до л.538).
Всъщност ищецът твърди, че
няма никакви претенции по договор за СМР №МБАЛ/СТАРА ЗАГОРА/2009/01 от
21.05.2009г. и че претенциите му, касаят извършени СМР, различни от тези по
договора от 21.05.2009г., като относно този спорен факт са събрани следните
доказателства по делото, от които се установява, както следва:
Видно
от заповед №519/27.11.2012г. на изп. директор на МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович”
АД (л.11 от делото ) със същата е била определена комисия в състав от 9
служители на болницата и 2 - ма представители на ищеца, на които е било възложено да се направи
проверка на всички извършени СМР през периода м. февруари 2008г. до края на
2009г., като е записано в заповедта, че представителите на ЕТ „Алекс – Гюнай Халил“
следва да предоставят на Комисията подробни количествено – стойностни сметки за
извършени СМР, за които имат претенции в изброени отделения, в т.ч. и не само
за 1-во и 2- ро детско отделение. В заповедта е разпоредено още да бъде поканен
за участие и бившият отговорник инвеститорски контрол на болницата – инж. Т. В.,
а след извършване на проверката да бъде съставен доклад, придружен с
констативни протоколи и актове за извършени СМР. Посочен срок за изпълнение –
15.12.2012г.
По
делото е представен протокол от 18.12.2012г. за установяване завършването и
заплащането на натурални строително-монтажни работи, образец 19, за обект
„Ремонт І-во и ІІ-ро детско отделение към МБАЛ-Стара Загора, с възложител МБАЛ
„Проф. д-р Ст. Киркович” АД и изпълнител ЕТ“Алекс-Г.Халил“ (в оригинал на л.
71-73 от делото), в който са били специфицирани извършени строително – монтажни
работи по видове, количества, единична и обща стойност, в табличен вид, в 26
пункта, като обща сума е посочена 197 147,15 лева с ДДС. За Възложителя
протоколът е бил подписан от лицата Д., С., Г., Г., В., а за изпълнителя – от
Гюнай Халил. В този протокол е посочено, че СМР са по възлагателен протокол от
26.06.2009г.
Представена
е по делото едностранно съставена от ищеца количествено – стойностна сметка от
03.06.2009 г. (в оригинал, на л. 76 – 80 от делото) на стойност 211 084,57
лева с ДДС.
За изясняване на обстоятелствата по делото във
връзка с извършените СМР съгласно протокол от 18.12.2012г. за установяване
завършването и заплащането на натурални строително-монтажни работи, образец 19,
са разпитани свидетелите Т. В., Д. Д., Р.Р – И. и С.К, М Г. и К.Б. – С.К.
Свидетелят В. разказва, че през 2009 г. е работил в УМБАЛ като инженер
инвеститорски контрол и че по негово време е бил извършван ремонт от фирмата на
Гюнай Халил на първо и второ детско отделение. Фирмата на Гюнай Халил спечелила
търг по проект „Красива България“, който обхващал ремонт на фасада, смяна на
дограма и покрива. В хода на този ремонт се наложило извършване на допълнителни
СМР, които не били по проекта „Красива България“, а били възложени на фирмата
на Гюнай Халил допълнително от тогавашния изпълнителен директор д-р Б. по
искане на завеждащите на отделенията и старшите медицински сестри. Възлагането
било на фирмата на Гюнай Халил, защото работниците му били на място и затова
възложили на тях. Свидетелят дава следните примери за извършени допълнителни
СМР, както следва: в резултат на смяната на дограма по проект „Красива
България“ всичко било изкъртено около прозорците и после трябвало да се обърнат
прозорците, да се сложи гипс, а това от своя страна наложило цялостно
боядисване, имало необходимост от подмяна на осветителните тела, от подмяна на
врати, които били изкъртени, брави счупени, били направени отделни боксове за
децата в реанимация, тоалетните и баните били в ужасно състояние и им бил
извършен ремонт, бил сложен теракот в коридора и станали две прекрасни отделение.
Всички тези видове работи били потвърдени с протоколи от 2009 г. Свидетелят
разказва още, че през 2012 г. участвал в комисия по заповед на д-р Петър Атанасов
(изпълнителен директор на болницата тогава), който назначил комисия, в която
участвал и инж. Д. и поканили и него (свидетелят), тъй като той е бил
инвеститорски контрол по времето, когато са били извършени тези СМР – та, за да
се види дали действително били извършени и да се изготвят съответните
протоколи. Събрали се членовете на комисията, направили оглед в отделенията и
констатирали, че са били извършени тези допълните СМР и той лично (свидетелят) подписал
протокол от 18.12.2012г. за установяване завършването и заплащането на
натурални строително-монтажни работи, образец 19, за обект „Ремонт І-во и ІІ-ро
детско отделение към МБАЛ-Стара Загора. Свидетелят разказва още, че докато били
извършвани тези допълнителни СМР от фирмата на Гюнай Халил, лично той е
осъществявал контрол от името на Болницата, защото това му е била работата,
следял е както за качеството, така и за количеството на извършеното. Свидетелят
казва, че тези работи са били извършени или 2008г. или 2009г. и че не може да
си спомня точно, дали работите по проект
„Красива България“ са били завършени, докато са се извършвали тези
допълнителни дейности извън проекта. Нямало подписани други актове като акт
обр.7, 8, 9, 10, по Наредба 3, тъй като това не бил основен ремонт, затова не били
съставили такива актове.
Свидетелят Д. разказва, че от началото на 2010 г. до 2013 г. работил като
инвеститорски контрол в УМБАЛ, като когато започнал работа през 2010г. ремонтът
на двете детски отделения бил приключил, като в последствие разбрал, че този
ремонт бил извършен от фирмата на Гюнай Халил. Бил включен в комисия, на която
със заповед на тогавашния изпълнителен директор било възложено да извърши освидетелстване
на извършеното. В сградата си личал извършеният ремонт - подмяна на дограма,
вътрешни врати, нови покрития по стени, подове, тавани, сложени теракот, фаянс,
цокли, боядисване. Свидетелят разказва още, че при него като специалист
инвеститорски контрол била налична строителната документация на обекта по
проект „Красива България“ и като я
прегледал, констатирал, че по проект
„Красива България“ били възложени
за извършване само дейности по покрива, фасадата на сградата и дограмата. В
този договор нямало нищо упоменато за вътрешни и довършителни работи, но те били
извършени във всички помещения. Именно за тези извършени допълнителни СМР била
сформирана комисията, която установила реално извършеното и съставили протокол
от 18.12.2012г. за установяване завършването и заплащането на натурални
строително-монтажни работи, образец 19, за обект „Ремонт І-во и ІІ-ро детско
отделение към МБАЛ-Стара Загора, който той лично подписал. По повод изготвянето
на този протокол свидетелят разказа, че проектът за него под формата на таблица
му е бил изпратен от изпълнителя в електронен вид и той го е проверявал ред по
ред, при нужда от корекции, те били извършени, след което го е върнал на изпълнителя
в електронен вид, той го е разпечатал и след това са го подписали членовете на
комисията. Казва, че медицинските лица, участвали в комисията, дотолкова,
доколкото да констатират, че е бил извършен ремонт, тъй като те не били
компетентни да правят замервания и да посочват цени. Свидетелят казва още, че
от изпълнителя им била предоставена и количествено - стойностна сметка за
извършеното.
Свидетелката Радиева-И. разказва, че е била началник на ІІ детско
отделение от 2005 г. до преди шест години. При предявяване на констативен
протокол от 26.06.2009г. за установяване на нужда от допълнителни СМР в І-во и
ІІ-ро детско отделение и за вземане на решение за тяхното изпълнение,
свидетелката потвърди, че тя е подписала протокола, но просто фамилното й име било
неправилно изписано. Свидетелката разказва още, че доколкото си спомняла по
проект Красива България трябвало да се направи външната фасада на сградата и
покрай проект „Красива България“ се взело
решение да се направи и вътрешно освежаване на отделенията на първо и второ
детско отделение за цялата сграда от двата етажа. Свидетелката казва също така,
че около две години и половина е приключил ремонта от 2005 г. до началото до
2007 г., без да е сигурна, като в крайна сметка казва, че й е трудно да посочи
конкретни години и името на фирмата, която е извършила ремонта. Свидетелката
казва още, че шлайфане на подовете, мозайки на двете отделения и терасите и
направа с мраморна облицовка, централното стълбище и вход север не е било извършено
и че мрамор в двете отделяния никога не е бил поставян, както и че не знае
конкретно какъв обем от дейности са се включвали по проект „Красива България“ и какви са били извършени
извън проекта.
Свидетелката Калчева разказва, че е работила от 1971 г. до 2010 г. в
болницата, като от 1996 – 1997 г. до 2010 г. е била старша сестра на второ
детско отделение. При предявяване на констативен протокол от 26.06.2009г. за
установяване на нужда от допълнителни СМР в І-во и ІІ-ро детско отделение и за
вземане на решение за тяхното изпълнение, свидетелката казва, че подписът срещу
нейното име не е нейн и че не е виждала този протокол. Относно извършен ремонт
на двете отделения свидетелката разказва, че ремонт е бил извършен от фирмата
на Гюнай Халил, но дали е било по проект
„Красива България“ или не, не може да каже, но сочи годините 2005 –
2006, 2007 г. като години на извършване, а като дейности - ремонт на канализация, всичко било замазано, направена
била ВИП стая с тоалетна, подменени били тръбите на ВиК, смяна на прозорците с
алуминиева дограма, ремонт на тоалетните, боядисване навсякъде, бил сложен
теракот по земята, била направена отделна тоалетна за персонала. За тоалетната лично
тя говорила с бащата на Гюнай да се направи и той казал, „ако д-р Б. разреши,
ще направя”. Това било във второ отделение. Боксирането било извършено в в
първо детско отделение.
Свидетелката Г. разказва, че била старша сестра на второ детско отделение
от 07.06.2010 г. докато напуснала болницата през 2015г.. Извършван би ремонт,
но не можела да каже по какъв проект. Когато се върнала през 2007 г. от
майчинство, видяла, че бил извършен ремонт.При предявяване на протокола от 18.12.2012 г., обр.19, същата
заяви, че тя го е подписала. Протоколът й го донесъл Гюнай Халил и тя го подписала,
без да го чете, знаела, че той е извършвал ремонтни дейности, но точно какви,
не можела да каже. Доверила се на техническите лица на болницата, което й дало
увереност, че документът отговарял на действителността и затова го подписала. По
отношение на останалите въпроси във връзка с ремонта, свидетелката заяви, че не
може да си спомни подробности, освен че фасадата е била боядисана, имало
промяна в устройството на стаите.
Свидетелката К.Б. – С.К, разказва, че от 2000 година до м. октомври 2009
г. била изпълнителен директор на УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“ АД. Бил
извършен ремонт на двете детски отделения, който нямал няма нищо общо с ремонта
по проект „Красива България“. По проекта била сменена дограмата на детските
отделения, подменен покривът и обновена фасадата. Поради това, че средствата по
проекта не били достатъчни, а имало нужда от преустройство на детските
отделения за малките деца, се наложило допълнително възлагане на фирмата на
Гюнай Халил да извърши тази дейност, като сключили анекс. Допълнителните
ремонтни работи се състояли в извършване на боксиране на отделението за малките
деца, оформяне и структуриране на сектор за интензивно лечение за изключително
тежки случаи, с възможност за директно наблюдение и ремонт по санитарните
помещения. Тези допълнителни ремонтни работи били възложени към средата на
Съдът кредитира изцяло
показанията на всички свидетели като еднопосочни и взаимодопълващи се,
кореспондиращи със събраните писмени доказателства по делото, изключая само
свидетелските показания на Б., в частта, че е бил подписан анекс и че е било
взето решение на СД на ответника за извършване на допълнителни СМР, тъй като в
тази си част същите не намират опора в писмените доказателства по делото
(протоколи на СД, на л. 493-л.501), а са и в противоречие с твърденията и на
двете страни по делото. Останалите констатирани противоречия в показанията на другите
свидетели, съдът цени като несъществени и ги отдава на изминалото време и на
субективната способност на отделните лица да запаметяват и възпроизвеждат
факти, касаят несъществени детайли и така или иначе не се отразяват на
същността на казаното от всички свидетели относно релевантния факт на
извършените от ищеца СМР – та в І-во и
ІІ-ро детско отделение, видно от подробното им пресъздаване по – горе.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е допусната комплексна съдебно – счетоводна и
техническа експертиза. От заключението по същата, в частта техническа и от
изслушване на вещото лице П. се установява, че вещото лице е извършило оглед и замервания
на място, че е отчела извършените по проект „Красива България“ СМР – та, които
са документирани и че по този начин получената разлика е приела като извършени
СМР по протокол, обр.19 от 18.12.2012 г., на обща стойност 197 147, 15
лева. Скритите видове СМР е определила на стойност 47853,37 лева по протокола
от 18.12.2012г. Вещото лице при отговор на въпрос 3 от заключението и в съдебно
заседание поясни, че пункт по пункт от протокола от 18.12.2012г. е проверила
всичко на място, сравнила е с извършеното по проект Красива България и е
посочила разликата, която остава, като има десетина пера (пунктове), които
съвпадат по вид СМР по Проект „Красива България“ и по протокола от 2012 г., но
не съвпадат по място и като количество. Всичко останало по протокола от 18.12.2012
г. вещото лице е посочило, че не съвпада с описаното като извършено по Проект
„Красива България“ и това всъщност е имало предвид в изречението, на стр. 16 - отговор на
въпрос 3, първо изречение „от извършената проверка на място констатирахме, че
са извършени всички видове работи, за които ищецът има претенции“. Вещото лице по счетоводната част, е посочило,
че СМР - та по протокола от 18.12.2012 г. не са фактурирани, както и че при
проверка в счетоводството на ответника не са представени извлечения от
счетоводната система за наличие на следа по отношение на счетоводно отчитане на
процесния протокол. Вещото лице също така е посочило, че липсват регистри за
аналитично отчитане на дейността на ищеца по обекти. Вещото лице е изчислило
размера на мораторна лихва съобразно зададената му задача. Съдът кредитира
изцяло заключението на вещите лица като съответно на писмените и гласните
доказателства. С оглед дадените в съдебно заседание разяснения от вещото лице
по техническата част как е установило дали отразените в протокола от 18.12.2012
г. са извършени – чрез оглед, замервания и приспадане на документално
отразените като извършени по проект „Красива България“ СМР - та, съдът намира за неоснователно възражението на
процесуалния представител на ответника за некредитиране на заключението в тази
му част, защото обективно няма по какъв друг начин да бъде установено
фактическото извършване на СМР - та, като се има предвид и че оттогава са
изминали повече от десет години.
Съдът
не обсъжда и изключва от доказателствения материал представения по делото констативен
протокол от 26.06.2009г. (л.74-75 от делото), в който е посочено, че комисия в
състав: др. Румяна Раднева, ст. мед.сестра Калчева, др. Димова, ст.мед. сестра
Делчева и Гюнай Халил, която направила оглед на І-во и ІІ-ро детско отделение е
установила нужда от направа на СМР, които не са включени в ПСД, и които са
изброени, като е възложено на изпълнителя да представи количествено –
стойностна сметка за тях за установяване на нуждата от допълнителни средства. Съдът
констатира, че неправилно го е приобщил като доказателство по делото и неправилно
е открил производство по чл. 193 ГПК, тъй като ползващата се от документа
страна (ищеца) не заяви изрично, че желае приобщаването му към делото, а напротив
- че го представя по искане на ответника (л. 85 от делото), в който случай
писменото доказателство просто не се приема – в този смисъл е трайната съдебна
практика, ГПК, Практическо помагало – НИП, 2007г.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна,
намира следното:
С оглед уточненията на
исковата молба по реда на чл. 145, ал.1 и ал. 2 ГПК, заявени в първото по
делото съдебното заседание от процесуалния представител на ищеца, съдът намира,
че е сезиран с частичен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, кумулативно
обективно съединен с акцесорен частичен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД. Съдът не е
обвързан от правната квалификация, посочена в исковата молба и именно на
основание цитираното от самия ищец съдебно
решение № 219 от 04.02.2014 г. по т.д. № 871/2012 г. на ВКС, съдът дава
тази правна квалификация, поради това че с оглед уточненията на исковата молба в
съдебно заседание, става ясно, че ищецът твърди, че е налице договор за
изработка между страните, нищожен, че е изпълнил СМР по този договор, като по
този начин възложителят (ответникът) е спестил разходи, а за изпълнителя е
възникнало вземане, предвид невъзможността да се върне полученото, а в
патримониума на ответника е настъпил резултата от възложената работа. Сочената
от ищеца правна квалификация по чл. 61, ал.1 ЗЗД, съгласно мотивната част на
горепосоченото решение, касае хипотеза, при която резултатът е постъпил в
патримониума на едно трето лице, различно от насрещната страна по договора, в
която хипотеза не попада настоящия случай.
В съдебната
практика на ВКС се прави следното разграничение относно лицето, в чийто патримониум
е настъпил резултатът от извършените СМР, като се приема, че правилата за
водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60-62 ЗЗД
се прилагат, когато между собственика на имота и извършилия СМР не съществуват
договорни отношения, а правилата за неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД,
когато СМР са извършени в имот на възложителя по нищожен договор или извън
предмета на сключения договор - решение
№ 179 от 16.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 2235/2015 г., I т. о., в което са цитирани
редица други решения на ВКС в същия смисъл, определение № 211 от 10.04.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2235/2015 г., I т. о, решение № 12 от 28.02.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 630/2019 г., I т. о. и др.
Изхождайки от горното и от
твърденията на ищеца, че болницата, чрез изпълнителния си директор тогава, е
възложила извършване на допълнителни СМР по нищожен устен договор и че резултатът
от извършването на СМР е възникнал в патримониума на болницата, съдът
приемайки, че е сезиран с главен иск по чл. 59 ЗЗД, с доклада по делото е
разпределил в доказателствена тежест на ищеца да
установи своето обедняване, обогатяването на ответника, ( в случая това
означава преминаване на едно имуществено благо от патримониума на ищеца в този
на ответника на основание нищожен договор), връзката между обогатяването и
обедняването (това не е причинно – следствена връзка, а да докаже че
обогатяването и обедняването произтичат от един общ факт) и съответно да докаже
размера на исковата си претенция.
Подвеждайки установените по
делото факти под съответните приложими правни норми, съдът намира за доказано,
че по устно възлагане на тогавашния изпълнителен директор на болницата и без да
е проведена задължителната процедура по ЗОП, в редакция ДВ, бр.37/05.05.2006г.,
през 2009г. са били извършени допълнителни СМР – та в Първо и Второ детско
отделение на Болницата, които не съвпадат с извършените такива от ищеца по договор
за СМР №МБАЛ/СТАРА ЗАГОРА/2009/01 от 21.05.2009г., по проект „Красива България“.
Фактическото извършване на СМР – та по протокола от 18.12.2012 г. (изключая
тези, които са приети като скрити работи от комплексната експертиза по делото) се
доказва, както от свидетелските показания на изслушаните свидетели, така и от
заключението на изслушаната по делото експертиза, съпоставени с приетите
писмени доказателства, включително документацията по проект „Красива България“
– подробно обсъдени при изложението на фактическата обстановка по делото,
поради което тяхното преповтаряне не е необходимо. Единствено съдът намира, че
по изискуемия пълен и главен начин не се установяват в пълен обем тъй наречените
скрити работи по протокол, обр.19, от
18.12.2012г., предвид и обективната невъзможност за това поради липса на
други документи освен въпросния протокол, предвид отдалечеността във времето на
извършването им и предвид казаното от вещото лице по техническата част от
комплексната експертиза, че за установяването на тези скрити работи има обективни
пречки поради естеството им – даден пример от вещото лице е за лайсна за
оформяне на ръбове, на едно място, където е било откъртено се е виждала, че има
такава, но няма как обективно да се провери, че е вложена като количество –
това, което е описано по протокола от 2012 г. (виж казаното от вещото лице –
л.481 от делото). А от свидетелските показания се установява, че двустранно
подписания протокол, обр.19 от 18.12.2012г.
е съставен няколко години след извършването на СМР - та, като за основа се е
ползвала изготвена само от изпълнителя количествено – стойностна сметка от
2009г. и че на практика и към 2012 г. е била налице обективна невъзможност за
оглед и измерване на скритите работи поради естеството им, за да може с точност
и категоричност да бъдат проверени и протоколирани тези работи, като комисията
е изхождала за тях основно от посоченото от изпълнителя. Тези скрити работи са
на стойност 47 853,37 лева, а останалите извършени СМР са на стойност
149 293, 78 лева съгласно заключението на комплексната експертиза.
Възраженията
на процесуалния представител на ответника, че извършените от ищеца СМР в полза
на ответника са били само по проект „Красива България“ и съответно заплатени, се
опровергава с категоричност от писмените доказателства по делото, от
заключението на комплексната експертиза по делото и от свидетелските показания
на Т. В., Д. Д., и К.Б. – С.К. Също така
и косвено от показанията на останалите свидетелите Р.Р – И. и С.К, М Г. предвид
описаното от тях като извършено. Това че тези три свидетелки заявиха, че не
могат да кажат дали тези СМР – та са били извършвани по проект „Красива
България“ е разбираемо предвид длъжностите, които са заемали по това време и
предвид изминалия период от време, така че превратно е позоваването на
ответника на показанията на св. Калчева (посочена
погрешно като Г. в писмената защита на процесуалния му представител).
Възраженията за недопустимо устно възлагане на СМР в случая, релевирани в
отговора на исковата молба, принципно са правилни, но тези възражения не касаят
фактическото извършване на СМР, претендирани на извъндоговорно основание,
каквато е претенцията по настоящото дело.
Неоснователно
е и възражението на процесуалния представител на ответника по чл. 299 ГПК,
което е поддържано и с писмената защита с искане за прекратяване на делото като
недопустимо. Исковите претенции по т.д.
№ 211/2015 г. по описа на ОС – Стара Загора , въззивно търг. дело № 289/2017 г.
по описа на Апелативен съд гр. Пловдив и т.д. № 1206/2018 г. по описа на ВКС,
са били с правна квалификация чл. 266, ал.1 ЗЗД, т.е. ищецът е претендирал
заплащане на суми на договорно основание, а в настоящото производство част от
тези суми (доколкото са предявени частични искове) се претендират на
извъндоговорно основание, така че предмет на настоящото дело не е спор,
разрешен с влязло в законна сила съдебно решение.
В
заключение, съдът приема, че са били извършени от ищеца в полза на ответника по
устно възлагане на изпълнителния директор на последния допълнителни СМР,
специфицирани в протокол, обр.19, от 18.12.2012г., изключая тези от тях, които
представляват скрити работи съгласно заключението на комплексната съдебно –
счетоводна и техническа експертиза.
В
случая обогатяването на ответника представлява спестяване на разходи и включва
стойността на материалите и труда, както и на всички други разходи и ползи,
включително печалба, които биха се дължали като възнаграждение на изпълнителя,
ако бе сключен действителен договор. Обедняването представлява реалното
намаление на имуществото на изпълнителя и включва стойността на материалите и
труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във
връзка със СМР, включително ДДС, ако такъв следва да се начислява, но без формиране
на печалба за изпълнителя.
Следователно
отговорността на ответника за работата по нищожния договор, е в размер на
по-малката сума между обогатяването и обедняването.
Предвид
горното, предявеното частично вземане за сума от 20 000 лева, представляваща стойността
на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и други обичайни
разходи във връзка със СМР, без печалба, като по – малката сума между
обогатяването и обедняването, би подлежало на присъждане, ако това вземане не
беше погасено по давност.
Възражение
за давност е направено от ответника още с отговора на исковата молба и съдът го
намира за основателно, по следните съображения:
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователно
обогатяване, се погасяват с изтичането на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, като в случаите на първия
фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и на чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва
да тече от деня на получаването на престацията.
Предвид това, че процесните СМР са извършени през 2009г., а тяхното
приемане е било извършено с протокола от 18.12.2012г., а исковата молба е
подадена на 06.12.2019г. е очевидно, че претендираното в настоящото
производство вземане е погасено по давност. В този смисъл са редица решения,
като такива, доколкото касаят извършване на СМР без договор или въз основа на
нищожен такъв и то независимо дали искът е бил квалифициран по чл. 59 ЗЗД,
респ. 61, ал.1 ЗЗД, могат да бъдат посочени решение № 1189 от 17.12.2008 г.
на ВКС по гр. д. № 4743/2007 г., I г. о., решение № 797 от 23.10.2006 г. на ВКС
по т. д. № 948/2005 г., II г. о. и др.
Предявеният през 2015г. иск с правно основание чл. 266, ал.1 ЗЗД за
същата сума не прекъсва давността, поради това че същият е отхвърлен с влязло в
законна сила решение №82/09.08.2019 г. по т.д. № 1206/2018 г. на ВКС, по
аргумент на противното от разпоредбата на чл. 116, б. „б ЗЗД, че давността не
се прекъсва, ако искът бъде отхвърлен.
Неоснователен е довода на процесуалния представител на ищеца, че
началната дата на давностния срок е датата на влизане в сила на решение
№82/09.08.2019 г. по т.д. № 1206/2018 г. на ВКС, в мотивите на което било
прието, че договорът за възлагане на тези допълнителни СМР – та е нищожен.
Такова становище не намира опора нито в закона, нито в цитираното Постановление
на ВС, нито в съдебната практика. Мотивите на решението на ВКС не се ползват
със сила на пресъдено нещо, още по – малко изместват началния момент на
давностния срок, който започва да тече от момента в който недължимото благо е
излязло от патримониума на обеднялото лице и е постъпило в патримониума на
обогатилото се лице.
Ищецът е следвало преди да изтече давностния срок, предявявайки иск по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД, при условие, че е знаел, че не е спазен реда на ЗОП, да
предяви, при условията на евентуалност и иск за същите суми, но на
извъндоговорно основание. Санкцията за това
му процесуално бездействие е, че към датата на подаване на настоящата исковата
молба, вземането му е било погасено по давност и ответникът е направил
възражение за това.
Предвид гореизложеното частичния иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 20 000 лева като част от обща сума в размер на 197 147,15 лева, представляваща стойността на материалите и труда, които са
вложени за извършване на СМР и други обичайни разходи във връзка със СМР, без начислена
търговска печалба, о в обект „I-во и ІІ-ро детско
отделение”, специфицирани в протокол, обр.19, от 18.12.2012г., като по-малката сума
между обогатяването и обедняване, следва да бъде отхвърлен, като погасен по
давност. Акцесорният частичен иск за заплащане на мораторна
лихва в размер на 1000 лева за периода от 18.12.2012 г. до 09.08.2019г. следва
съдбата на главния иск за главница и следва също да бъде отхвърлен като погасен
по давност без да е необходимо да бъдат излагане на допълнителни съображения в
тази насока.
На
основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати направените от ответника
разноски, както следва: 6000 лева за адвокатско възнаграждение и 642 лева –
възнаграждения за вещи лица или общо сумата 6 642 лева. Ответникът е надвнесъл
на 01.10.2020 г. сума от 150 лева за възнаграждение за вещо лице – л.488, тази
сума е била възложена от съда в тежест на ищеца и съответно същият я е внесъл,
поради което не му се присъжда в полза на ответника, макар да е описана в
списъка по чл. 80 ГПК и претендирана в настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г.Х.Х. в
качеството на ЕТ „АЛЕКС - Г. ХАЛИЛ“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Братя Жекови“ № 3, ет. 5, против УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Ген. Столетов“ № 2,
представлявано от изпълнителния директор Йовчо Петков Йовчев, частичен
иск по чл. 59, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 20 000 лева като част от обща сума в размер на 197 147,15 лева, представляваща
стойността на материалите и труда, които са вложени за извършване на СМР и
други обичайни разходи във връзка със СМР, без начислена търговска печалба, в
обект „I-во
и ІІ-ро детско отделение”,
специфицирани в протокол, обр.19, от 18.12.2012г., като
по-малката сума между обогатяването и обедняването, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2019г. до
изплащането й, и частичен иск за заплащане на мораторна лихва в размер на 1000 лева като част от
обща сума в размер на 49 188,26 лева, за
периода от 18.12.2012 г. до 09.08.2019г., КАТО ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Г.Х.Х. в качеството на ЕТ „АЛЕКС - Г. ХАЛИЛ“, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Братя Жекови“ № 3, ет. 5, да заплати на УМБАЛ „Проф. Д-р Стоян Киркович“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Ген. Столетов“ № 2, сумата от 6 642 лева, представляваща
направените от ответника разноски в настоящото производство.
Решението може да бъде
обжалвано пред ОС – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: