№ 77
гр. София, 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110212245 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „******“ ЕООД с ЕИК
******** чрез адв. С. Ж. срещу наказателно постановление №
694963-F685059/13.03.2023 г., издадено от началника на отдел „Оперативни
дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“ в ЦУ на НАП, с което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка
върху добавената стойност /ЗДДС/ на дружеството-жалбоподател е наложена
„имуществена санкция” в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева за нарушение
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се поддържа незаконосъобразност на наказателното
постановление поради издаването му от некомпетентен орган, тъй като
съгласно чл. 193, ал. 2 от ЗДДС наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на НАП. Наред с това се посочва, че АНО не се е
произнесъл в месечния срок по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, който жалбоподателят
счита за преклузивен. По същество се твърди, че нарушение не е извършено,
както и че деянието не е извършено виновно. Алтернативно жалбоподателят
счита случая за маловажен. От съда се иска отмяна на наказателното
постановление и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят „******“ ЕООД редовно призован,
не се представлява.
Въззиваемата страна – началника на отдел „Оперативни дейности“ в ЦУ
на НАП, редовно призован, се представлява от юрисконсулт *******, който
моли жалбата да бъде оставена без уважение и наказателното постановление
1
да бъде потвърдено в неговата цялост. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 06.11.2022 г. около 14:40 часа свидетелят Р. П. Г. - инспектор по
приходите в ГД „Фискален контрол” в ЦУ на НАП, извършил проверка на
търговски обект по смисъла на пар.1, т.41 от ПР на ЗДДС- Аптека, находящ се
в гр. София, ж.к. „***“, улица „****“ до бл. 981, стопанисван и експлоатиран
от „******“ ЕООД с ЕИК ********. В търговския обект имало монтирани два
броя фискални устройства модел DATECS DP -25X вер. 2 с ИН на фискалното
устройство DT578908 и фискална памет 02578908 и DATECS DP -25X с ИН на
фискалното устройство DT578736 и фискална памет 02578736. Свидетелят Г.
извършил наблюдение в търговския обект, след което извършил контролна
покупка на една опаковка „Стопацид“ на стойност 1,70 лева, заплатена в
брой. Сумата била приета от служител на дружеството - *********, магистър-
фармацевт, като за приетата сума не бил издадена фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон), а била издадена бележка, която не
притежавала характеристиките на фискален бон. Свидетелят се легитимирал и
извършил проверка, в хода на която от фискалните устройства били изведени
дневни Х отчети и била преброена касовата наличност в двете каси, при което
била установена положителна разлика между фактическата касова наличност
и тази по дневните Х отчети.
С оглед обстоятелството, че за извършената покупка на една опаковка
„Стопацид“ не бил издаден фискален касов бон свидетелят **** счел, че
„******“ ЕООД е осъществило нарушение на 118, ал. 1 от ЗДДС и на
15.11.2022 г. в присъствие на упълномощен представител на дружеството
съставил срещу последното акт за установяване на административно
нарушение сер. № F 685059/15.11.2022 г. Актът бил предявен за запознаване
на представителя на дружеството, който го подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН на 13.03.2023 г. началникът на отдел
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП - София
издал обжалваното наказателно постановление, препис от което бил връчен на
упълномощен представител на дружеството на 30.07.2024 г., а на 13.08.2024 г.
по пощата била депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът намери за установена след
анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля Р. П. Г., протокол за извършена проверка в обект
Серия АА, № 0127307/06.11.2022 г., опис на парични средства в касата – 2 бр.,
дневен отчет – 2 броя, пълномощно, копие от системен бон от „Български
пощи“ ЕАД, заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП.
Съдът възприе безкритично показанията на свидетеля Р. П. Г., който
лично е извършил проверката в търговския обект, стопанисван от
жалбоподателя, извършила е контролната покупка, за която не е бил издаден
фискален касов бон, като прецени, че показанията му представляват източник
на пряка доказателствена информация относно релевантните за процеса
факти. Показанията на свидетеля са в достатъчна степен подробни,
последователни, логични и подкрепени от останалия събран по делото
2
доказателствен материал. Представеното по делото копие на издадената при
покупката бележка категорично не представлява фискален бон, не притежава
задължителните реквизити, посочени в чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. /например графично фискално лого съгласно приложение №
18 и текст „фискален бон“, индивидуални номера на ФУ и фискалната памет/
и не съответства на образеца, съгласно приложение 1 към чл. 26, ал. 1 от
Наредбата.
Съдът кредитира и останалите приобщени по надлежния ред на чл. 283
от НПК писмени доказателства като обективни и достоверни. От
представената по делото заповед № ЗЦУ –1149/25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП се извлича информация за компетентността на
актосъставителя и административнонаказващия орган – първият да съставя
АУАН, а вторият – да издава наказателни постановления. От дневния Х отчет
и клен се установява, че именно жалбоподателят „******“ ЕООД с ЕИК
******** стопанисва проверения търговски обект и в него извършва
търговска дейност.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (препис от НП е връчен на
пълномощник на дружеството на 30.07.2024 г., а жалбата е депозирана на
13.08.2024 г. по пощата), от процесуално легитимирано лице и срещу акт,
който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално
допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т. 2.1 на представената и
приета по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., органите по приходите са
оправомощени да съставят актове за нарушения на разпоредбите на ЗДДС.
Според чл. 7, ал.1 т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност „инспектор по
приходите”, с оглед на което свидетелят Р. П. Г., заемащ именно такава
длъжност е бил компетентен да състави процесния АУАН. От т. 1.1, б. „г“ на
цитираната заповед е видно, че изпълнителният директор на НАП е делегирал
правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл.
185 от ЗДДС и на началника на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който е издал
и обжалваното НП. Ето защо съдът намира за неоснователно възражението,
изложено в жалбата за некомпетентност на АНО.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не
са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от
ЗАНН. И двата процесуални документа съдържат всички изискуеми от закона
реквизити, нарушението е описано ясно и конкретно, като му е дадена
съответна правна квалификация. Изрично следва да се подчертае, че срокът по
чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за произнасяне на АНО е инструктивен, а не
3
преклузивен /както неправилно се застъпва в жалбата/, поради което
неспазването му не обуславя незаконосъобразност на издаденото НП.
Съгласно чл. 118, ал.1 ЗДДС всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че
на 06.11.2022 г. дружеството - жалбоподател - „******“ ЕООД, ЕИК ********
е извършило продажба на стоки- една опаковка „Стопацид“ в свой търговски
обект /аптека/ и е приело плащане в брой за посочената стока, но не е
регистрирало продажбата чрез издаване на фискална касова бележка от някое
от монтираните в обекта фискални устройства нито в момента на продажбата,
нито по- късно до приключване на проверката, с което от обективна страна е
осъществило състава на вмененото му нарушение. Както вече беше посочено
издадената бележка при покупката категорично не представлява фискален
касов бон, чрез нейното издаване не е отчетена и регистрирана продажбата на
закупената от свидетеля Г. стока, като издадената бележка съдържа текст, че
„клиента е длъжен да изиска фискален бон“. Тук е мястото да се отбележи, че
не е задължение на клиента да изиска фискален бон, а напротив, търговецът е
длъжен да издаде такъв, като задължението на клиента се състои в това да го
получи и съхранява до напускане на търговския обект.
Доколкото нарушението е извършено от юридическо лице, чиято
отговорност е обективна и безвиновна, то въпросът за субективната страна на
деянието не следва да се обсъжда и в този смисъл възражението на
жалбоподателя, че деянието не е извършено виновно е лишено от основание.
В съответствие с изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г. на ОСНК на ВКС, съдът обсъди, но не намери основания за
квалифициране на нарушението като маловажен случай като отчете, че
извършеното не разкрива по - ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Нарушението е
формално, поради което стойността на стоката, за чиято продажба не е
издаден фискален бон е без значение, още повече, че не може да се изисква от
контролните органи да разполагат с бюджет, който да им позволява при всяка
проверка да закупуват стоки на значителна стойност.
Съгласно чл. 185, ал.1 ЗДДС на лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в
размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. В конкретния случай на
дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
1200 лева, тоест малко над минимума, която съдът намира за справедлива и с
оглед тежестта на извършеното нарушение и съдържа потенциал да
въздейства предупредително и превъзпитателно по отношение на субекта-
нарушител, съобразно предвиденото в чл. 12 от ЗАНН. Тук трябва да се
отбележи, че санкцията надвишава съвсем малко законоустановения минимум
и не може да бъде приета за прекомерна, с оглед предвидения максимален
размер от 4000 лева.
4
С оглед изложеното съдът счита, че издаденото НП е законосъобразно и
следва да бъде потвърдено изцяло.
При този изход на спора и с оглед направеното искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.4
от ЗАНН, в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал
акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда,
ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо
образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от
Закона за правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност на
делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 694963-F685059/13.03.2023
г., издадено от началника на отдел „Оперативни дейности“ – София,
Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с
което на основание чл. 185, ал. 1 от Закона за данъка върху добавената
стойност на дружеството-жалбоподател „******“ ЕООД с ЕИК ******** е
наложена „имуществена санкция” в размер на 1 200 /хиляда и двеста/ лева за
нарушение на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „******“ ЕООД с ЕИК ******** да заплати на ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14 - дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5