Р Е Ш Е Н И Е
№
110 02.02.2022г. гр.
Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - БУРГАС, XIX СЪДЕБЕН СЪСТАВ, на тринадесети януари,
две хиляди двадесет и втора година, в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ХРИСТО ХРИСТОВ
2.МАРИНА
НИКОЛОВА
секретар:
И.Г.
прокурор: Андрей
Червеняков
Като разгледа докладваното от съдия Хр. Христов КАН дело № 2785 по описа за 2021г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на Районно управление Приморско към ОД
на МВР Бургас, против Решение № 736 от 01.11.2021 г., постановено по НАХД № 3801
по описа на Районен съд – Бургас за 2021 г., с което е отменено Наказателно
постановление № 21-4635-000128/05.05.2021 г. на началника РУ Приморско към ОД
МВР Бургас, с което на Д.Д.Я., ЕГН **********, адрес: ***, за нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и „лишаване от право
да управлява МПС” за срок от 6 месеца.
Изложени са доводи, че решението на РС – Бургас е постановено при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалния
закон. Не се споделят мотивите на съда, обосновали отмяната на издаденото
наказателно постановление, като излага подробни доводи в тази насока. Моли се
същото да бъде отменено, а НП потвърдено.
В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно призован, не изпраща
процесуален представител. Извънсъдебно е депозирал
становище, с което поддържа жалбата. Прави възражения за прекомерност на
адвокатското възнаграждение.
Ответникът по касацията Д.Д.Я., редовно и своевременно призована, се
представлява от адв. Е.Д., която оспорва касационната жалба като неоснователна.
Участващият в процеса представител на ОП - Бургас дава становище за
неоснователност на жалбата. Пледира за оставяне в сила на решението на
въззивната инстанция.
Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и
обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в съдебно
заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното
решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество
същата се явява основателна поради следните съображения:
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд
подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК
по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218 от АПК съдът обсъжда само
посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна
страна, че при издаване на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи до отмяната му. По
същество е обоснован извод, че от субективна страна Я. не е осъществила състава
на нарушението, за което е ангажирана отговорността ѝ, тъй като не може
да се направи извод, че е знаела за служебно прекратената регистрация на автомобила,
доколкото същият е бил с регистрационни табели и документи. По изложените съображения
е приел, че Я. не е действала виновно и извършеното от нея не
съставлява административно нарушение, поради което наказателното постановление
е отменено.
Така
постановеното решение е неправилно. Съображенията за това са следните:
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в
АУАН дата и място Д.Д.Я. е установена от контролни длъжностни лица при РУ
Приморско при ОД МВР - Бургас да управлява лек автомобил „Ситроен Берлинго”с
рег. № СТ9071ВК, който не е регистриран по надлежния ред. Автомобилът е
придобит от лицето Николай Кирилов с договор за покупко-продажба на МПС на 01.10.2019
г., като същият не е изпълнил задължението си да го пререгистрира в двумесечен
срок от придобиването му и към момента на проверката – 01.03.2021 г., автомобилът
е бил с прекратена служебно регистрация, считано от 02.12.2020 г. Нарушението е
квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и за извършването му Я.
е санкционирана на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Служебното прекратяване
на регистрацията на автомобила, на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП е
законовата последица от неизпълнението на задължението да се регистрира
закупения автомобил, в предвидените срокове. Прекратяването на регистрацията в
посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на
административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи
да информират за прекратяването на регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения
срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на
разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП
за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява
служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация
на същия.
На всеки водач на МПС е
вменено задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били свалени,
не освобождава водача от тази му отговорност. Действително с оглед разпоредбата
на чл. 14, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК незнанието на фактическите
обстоятелства, които принадлежат към състава на престъплението, изключва вината
и за непредпазливите деяния, но само в случаите, когато самото незнание на
фактическите обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай
незнанието на факта, че управляваният автомобил е със служебно прекратена
регистрация, се дължи на проявена от водача непредпазливост под формата на
небрежност, като същият не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на
противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е
управлявал автомобил чужда собственост (доколкото Я. сама заявява, че
автомобилът не е придобит от нея към момента на установяване на нарушението). По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено
или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния
не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение
не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо
деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, лицето следва да носи
административно наказателната отговорност по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Установените по делото факти и анализът на
цитираните законови разпоредби обосновават извод, че Я. е осъществила виновно
вмененото ѝ нарушение. Като водач, тя е приела да управлява лек
автомобил, на който не е била собственик към процесната дата, но въпреки това е
била длъжна, именно в качеството си на водач, да се осведоми дали автомобилът
има действаща регистрация. На практика е следвало да провери предадените
ѝ с автомобила документи и конкретното за случая - свидетелство за
регистрация на процесното МПС, като установи и си изясни данните, вписани
относно собствеността на автомобила. При различие между вписания собственик на
МПС и лицето, което ѝ предоставя автомобила, е следвало да се увери на какво
се дължи това несъответствие. Като не е сторено това, то водачът Я. е проявила
небрежност, а това обосновава и вината ѝ. Независимо, че същата не е била собственик на автомобила, а
само го е управлявала, тя е била длъжна да знае предвидените в ЗДвП последиците
при бездействие да се регистрира новия собственик. Всеки
правоспособен водач на МПС, преди да предприеме управление на МПС по пътищата,
отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени
пречки да извърши това, включително дали управляваното от него МПС е
регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има
сключен договор за задължителна застраховка ГО и други. В този смисъл, може да
бъде направен обоснован извод, че в настоящия случай е имало достатъчно
обстоятелства, които е следвало да накарат водача да прояви активност, като
установи дали управляваният процесен автомобил е редовно регистриран.
Делото е изяснено от
фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде решено
по същество.
Въз основа на събраните
доказателства и установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав
приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
изискуемата форма и със законово регламентираното по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН
съдържание. Не са допуснати формални и процесуални нарушения, които да бъдат
квалифицирани като съществени такива, довели до ограничаване правото на защита
на санкционираното лице.
Извършването от Д.Я. на
съставомерно от обективна и субективна страна деяние, правилно квалифицирано
като административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, се потвърждава от
събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, от
които е видно, че на инкриминираните място, дата и час именно Я. е управлявала
МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Административнонаказващият орган
правилно е определил правната квалификация, като при индивидуализация на
наказанието е отчел смекчаващите вината обстоятелства и е наложил предвиденият
в закона минимум.
По изложените
съображения обжалваното Наказателно постановление № 21-4635-000128/05.05.2021 г.
на началника РУ Приморско към ОД МВР Бургас, се явява правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 221,
ал. 2, изр. 1, предл. последно и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, АдмС - Бургас, XIX
касационен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 736 от 01.11.2021 г., постановено по НАХД №
3801 по описа на Районен съд – Бургас за 2021 г.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
21-4635-000128/05.05.2021 г. на началника РУ Приморско към ОД МВР Бургас, с
което на Д.Д.Я., ЕГН **********, адрес: ***, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 200.00 лева и „лишаване от право да управлява
МПС” за срок от 6 месеца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.
2.