Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 15.07.2016
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 13
състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи април през две хиляди
и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН
ДИМИТРОВ
при секретаря Ц.Д. като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 9728/2014 г., за да постанови решение, взе предвид
следното:
Предявен е иск по чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК-
за съществуване на парично
вземане.
В исковата молба ищецът от "Р. (Б.)"
ЕАД претендира установяване съществуването
на вземане по отношение на А.В.М. - кредитополучател и Т.Д.М. -поръчител
, по Договор
за банков кредит от 06.11.2007 г. ,
Анекс №1/23.09.2009 г. и Анекс №2/25.11.2010 г., в общ размер на 101 830.63 лв. , от които просрочена
главница в размер на 93 005.03 лева , възнаградителна лихва в размер на 6 973.28
лева за периода от 05.07.2013 г. до 06.02.2014 г., наказателна лихва в размер
на 1 395.27, за периода от 05.08.2013 г. до 27.02.2014 г., комисиона за
управление на кредита в размер на 457.05 лева за периода от 05.12.2012 г. до
05.12.2013 г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 28.02.2014 г. до окончателното й изплащане.
Твърди, че горните суми са присъдени по
ч. гр. д. №11989/2014 год. по описа на Софийски районен съд, 90-ти състав, по
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
от 12.03.2014 год.
Срещу заповедта за изпълнение в срока по чл.415, ал.1 ГПК е подадено възражение
от длъжниците.
Поддържа пред съда,че описаното вземане е изаскуемо в
пълния му размер,поради настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Длъжниците
са били уведомени надлежно за горния факт.
Ето защо е предявява настоящия
иск и моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
изискуемото парично вземане срещу ответниците
така, както е заявено по-горе и да му присъди разноските по делото-тези
направени в заповедното производство за платена държавна такса в размер на 2
036,61 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 468 лева , а също
и разноските в настоящето производство .
Ответниците А.В.М. и Т.Д.М. оспорват иска
за неоснователен,поради липса на предсрочна изискуемост на кредита,а също и
поради това, че по отношение на втория ответник като поръчител е изтекъл към
датата на подаване на заявлението в СРС преклузивния срок по чл.147,ал.1,изр.
първо ЗЗД. Твърдят,че не са уведомявани от Б.та за предсрочната
изискуемост.Правят възражения за нищожност на клаузи от договора за кредит и
анексите поради сключването им от неравнопоставена позиция и под натиска на
по-силната икономическата страна, каквато е Б.та
Молят съдът да отхвърли иска и
претендират разноски.
Доказателствата са гласни и
писмени.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Установено е, че на 12.03.2014 год. по ч. гр. д. №11989/2014 г.
по описа на Софийски районен съд, 90-ти състав е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК в полза на "Р. (Б.)"
ЕАД против солидарните длъжници А.В.М. и Т.Д.М.
за заплащане на дължими по Договор за банков кредит от
06.11.2007 г. , Анекс №1/23.09.2009 г. и
Анекс №2/25.11.2010 г., суми , както следва: главница в размер на 93 005.03
лева , възнаградителна лихва в размер на 6 973.28 лева за периода от
05.07.2013 г. до 06.02.2014 г., наказателна лихва в размер на 1 395.27, за
периода от 05.08.2013 г. до 27.02.2014 г., комисиона за управление на кредита в
размер на 457.05 лева за периода от 05.12.2012 г. до 05.12.2013 г. включително,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2014 г. до
окончателното й изплащане и разноски
за държавна такса в размер на 2 036,61 лева и за юрисконсултско възнаграждение
в размер на 1 468 лева.
На същата дата е издаден и
изпълнителен лист за описаното вземане.
В срока по
чл.414,ал.2 от ГПК е подадено
възражение срещу тази
заповед от длъжниците,
сега ответници А.В.М. и Т.Д.М., поради което СРС е указъл на Б.та заявител да предяви
установителен иск по реда на чл.415,ал.1 ГПК.
На 03.07.2014
година в срока по чл.415,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК длъжниците по горното дело А.В.М. и Т.Д.М. са
депозирали в СГС настоящата искова молба.
Видно от
приложения Договор за банков кредит от 06.11.2007 г. "Р.
(Б.)" ЕАД е предоставила на А.В.М. като кредитополучател и С. В. М. като
съдлъжник банков кредит в размер на 92 553,30 лева с
цел рефинансиране кредит, отпуснат на С.
В. М. от „Б. ДСК” АД,застраховки живот и имущество и остатъка за потребителси
нужди. Крайният срок за издължаване на всички суми по процесния кредит е определен до 05.11.2032 г., като погасяването е уговорено
на 299 равни месечни анюитетни вноски в размер на 923.90 лв. всяка .
В глава чл.10.2
от договора е уредена предсрочната изискуемост на кредита при наличие на хипотезите визирани в т.9 на договора,като
първата от тях е просрочено плащане на която и да е вноска/пълно или частично/
за повече от 45 дни. В горната хипотеза,Б.та да има право едностранно с писмено
предизвестие да обяви кредита /главница,лихва и комисионни/ за предсрочно
изискуем.
Към договора е съставен
Анекс №2/25.11.2010 г. , който е подписан и от Т.Д.М. като
поръчител .В този анекс е уговорена автоматична предсрочна изискуемост на
кредита при неплащане
на която и да е вноска/пълно или частично/ за повече от 90 дни,която
изискуемост настъпва на първия ден след изтичането на горните 90.Уговорено е,че
Б.та не е длъжна да уведомява за горния факт длъжниците,а може да премине
директно към събиране на вземанията си.
За
обезпечение връщането на кредита е учредена договорна ипотека
върху недвижим имот, собственост на С. В. М.- представляващ апартамент №115,
находящ се в гр. София, район „******** село", бл******** ет. 7, съгласно
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №79, том
III, per. № 3976, дело №441 от 2007 г. по описа на нотариус Нина В., с район на
действие- Софийски районен съд, peг. №014 на Нотариалната камара.
Поради спиране на
плащанията по кредита от 21.12.2013 г. "Р. (Б.)" ЕАД е изпратила до
ответниците писма, с които ги е уведомила за просрочието, размера на
задълженията към 29.01.2014 год. в общ размер от 99524.72 лв. и ги е поканила
да заплатят задължението към Б.та.
Писмата са
изпратени по пощата с обратна разписка, като в приложените по делото известия
за доставяне има отбелязване,че тези до А.В.М. и Т.Д.М. са получени на
06.02.2014 год. срещу подпис и ръкописно
изписано „М.“, а писмото до С. В. М. е връчено на 07.02.2014 год. срещу подпис
и ръкописно изписано „В.“.
На
28.02.2014 год. е съставено Извлечение от счетоводните книги
по Договор за банков кредит от 06.11.2007 г. , Анекс №1/23.09.2009 г. и Анекс №2/25.11.2010
г., за задължение в общ размер на 101 830.63 лв. , от които просрочена
главница в размер на 93 005.03 лева , възнаградителна лихва в размер на
6 973.28 лева за периода от 05.07.2013 г. до 06.02.2014 г., наказателна
лихва в размер на 1 395.27, за периода от 05.08.2013 г. до 27.02.2014 г.,
комисиона за управление на кредита в размер на 457.05 лева за периода от
05.12.2012 г. до 05.12.2013 г. включително.Посочено е,че не са
платени вноски с падежи от 05.08.2013 год., 05.09.2013 год., 07.10.2013 год.,
05.11.2013 год., 05.12.2013 год., 06.01.2014 год. и 05.02.2014 год.
По делото е
назначена съдебно счетоводна експертиза, чието заключение съдът възприема като
обективно и професионално. От същото се установяват отпуснатите от Б.та суми и
извършените от ответника плащания по договора за кредит. Установено е,че
отпуснатия кредит в размер на 92553.30 е
усвоен еднократно в пълен размер на 14.11.2007 год. Размерът на паричните задължения по кредита към датата на
подаване на Заявлението по чл. 417 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение –
28.02.2014 г. е в размер,както следва: просрочена
главница в размер на 93 005.03 лева , възнаградителна лихва в размер на
6 973.28 лева за периода от 05.07.2013 г. до 06.02.2014 г., наказателна
лихва в размер на 1 395.27, за периода от 05.08.2013 г. до 27.02.2014 г.,
комисиона за управление на кредита в размер на 457.05 лева за периода от
05.12.2012 г. до 05.12.2013 г. включително,като общия размер на падежираните до
05.02.2014 год. 7 вноски е в размер на 2790.48 лв. Заключението не е оспорено
от страните.
По делото е
назначена съдебно графическа експертиза, чието заключение съдът възприема като
обективно и професионално. От същото се установява,че в обратните разписки на
л.35 и 37 от делото адресирани съответно до А.В.М. и Т.Д.М. се съдържат ръкописно изписани
дата 06.02.2014 год. и име -„М.“, както и подпис.Подписите на двете обратни
разписки не са положени нито от А.В.М. ,нито от Т.Д.М. .
Заключението не е
оспорено от страните,нито е поискано допълнително такова.
Предвид установената фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Предявеният е иск по чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК - за съществуване на
вземането е процесуално допустим.
Безспорно е установен факта на сключения Договор за банков кредит от
06.11.2007 г. между
"Р. (Б.)"
ЕАД и А.В.М. като
кредитополучател и С. В. М. като съдлъжник в размер на 92 553,30 лева . Установено
е, че с Анекс
№2/25.11.2010 г. Т.Д.М. е станала поръчител на длъжниците
за връщането на сумите по кредита .
По
възраженията на ответниците за нищожност на клаузи от договора за ипотечен
кредит, съдът намира,че са неоснователни. Това е така,тъй като клаузите, които
дават право на търговеца едностранно да увеличава цената на стоката, без
потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако
окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената,
уговорена при сключването на договора, е предвидено като изключение за сделките
с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки и услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на
лихвения процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или
доставчика на финансови услуги. Основният критерий за приложимостта на
изключението е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не
зависят от търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор. Тогава
търговецът/доставчикът на финансови услуги не може да се счита за
недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза,
съдържаща се в чл. 143 от ЗПП, тъй като увеличението на престацията не зависи от
неговата воля.
От заключението на ССЕ се установява, че преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК не са били
погасени изцяло 7 вноски по кредита в
размер на 2790.48 лв.
Въпреки
уговорената в последния анекс към договора автоматична предсрочна изискуемост
при забава повече от 90 дни,Б.та е била длъжна според задължителните указания в
т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2013 г. на ОСГТК на ВКС, да е уведоми длъжниците
за настъпилата предсрочната изискуемост преди подаване на заявлението за
незабавно изпълнение по чл.417 ГПК. Твърденията на ищеца,че такова уведомяване
е извършено не се подкрепя от доказателствата по делото.
Това е така,тъй
като приложените две обратни разписки са подписани и съответно може да се
приеме и връчени на лице/или лица/ различни от адресатите им.Заключението на
СГрЕ е катогерично,че подписите на горните две разписки не са положени от никой
от ответниците,което е достатъчно/и при липса на оспорване на заключението/
съдът да приеме,че уведомяването на длъжниците съобразно изискванията на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ не е извършено надлежно,т.е. такова
уведомяване не е извършено спрямо длъжника по кредита /уведомяването на
поръчителя не е от значение за предсрочната изискуемост/.
Във връзка със
самостоятелните възражения за недължимост на втория ответник следва да се
отбележи,че отговорността на поръчителя, се погасява, ако към момента на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е изтекъл
6-месечният срок по чл. 147, ал.
1 ЗЗД, чийто начален момент се определя от датата, на която
волеизявлението на Б.та, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнала
до длъжника - кредитополучател и то ако към този момент са били налице
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.В случая този
срок изобщо не е започнал да тече,поради липса на доказателства,че
волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, е
достигнала до кредитополучателя А.В.М..
При това положение съдът намира,че към датата
на подаване на заявлението по чл.417 ГПК не е била настъпила предсрочна изискуемост
на кредита.
Доколкото
предметът на делото по установителния иск е вземането по представения документ
по чл.417, т.2 ГПК - извлечение от счетоводните книги, в които може да се
съдържат и данни за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед на изпълнение, то няма
пречка вземането да се признае за съществуващо в размер на тези вноски.
Установен
е факта на неплащане от страна на длъжника на седем вноски с падежи от
05.08.2013 год., 05.09.2013 год., 07.10.2013 год., 05.11.2013 год., 05.12.2013
год., 06.01.2014 год. и 05.02.2014 год. или общо вноски в размер на 2790.48
лв.
Дължимата възнаградителна лихва върху
неплатените 7 вноски за периода от 05.08.2013 год. до 27.02.2014 год. съобразно
заключението на вещото лице е в размер на 1395.28 лв.,а на наказателната лихва в
размер на 792.32 лв.
С оглед на
гореизложеното настоящия съдебен състав намира,че предявеният иск с правно
основание чл.422,ал.1 ГПК за установяване съществуването на вземането е
основателен досежно седем вноски с
падежи от 05.08.2013 г. до 05.02.2014 г. в общ размер на 2790.48 лв. лв.,
възнаградителна лихва в размер на 1395.28 лв., и наказателна лихва в размер на 792.32
лв.
Над тези размери
за главницата , възнаградителната /редовната/ и наказателната лихви,а изцяло за
претенцията за комисионна искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответниците разноските по делото в размер на
4384 лв. общо .
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
признава ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр. с чл.415, ал.1 от ГПК
съществуване на парично вземане на
Р. (Б.)” ЕАД с ЕИК
********, със седалище и адрес на управление *** против А.В.М. ЕГН:********** и Т.Д.М. ЕГН:********** и двамата със
съдебен адрес: *** чрез адв. В.В. за сумата от 2790.48 лв. – сбор от седем
вноски с падежи на 05.08.2013 год., на 05.09.2013 год., на 07.10.2013 год., на 05.11.2013
год., 05.12.2013 год.,на 06.01.2014 год.
и на 05.02.2014 год. по Договор за банков
кредит от 06.11.2007 г. , Анекс
№1/23.09.2009 г. и Анекс №2/25.11.2010 г., възнаградителна лихва върху върху
сумата от 2790.48 лв. за периода от
05.08.2013 год. до 27.02.2014 год. в размер на 1395.28 лв. и наказателна
лихва върху сумата от 2790.48 лв. за
същия период в размер на 792.32 лв. ,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението-04.03.2014 год. до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над уважения размер за главницата до претендирания такъв от 93 005.03 лв.,над уважения
размер за възнаградителната лихва от 1395.28 лв. до претендирания от 6 973. 28 лева, над уважения размер за наказателната лихва от
792.32 лв. до претендирания такъв от 1 395.27
лева и изцяло претенцията за 457,05 лева – комисион за управление на кредита за периода от 05.12.2012 г. до 05.12.2013 г.
включително, като неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,
ал.3 от Р. (Б.)” ЕАД с ЕИК ******** да
заплати общо на А.В.М.
ЕГН:********** и Т.Д.М. ЕГН:********** сумата от 4384 лв. представляваща
направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: