Определение по дело №556/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 855
Дата: 13 май 2019 г.
Съдия: Марина Иванова Мавродиева
Дело: 20192100500556
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 април 2019 г.

Съдържание на акта

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

                                                                                                                                                                              

855                                             13.05.2019 г.                                    град Бургас

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  I-ви  въззивен  граждански състав, на тринадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в закрито  заседание в следния състав:

                                                                           Председател: Мариана Карастанчева

                                                                                  Членове:  1. Таня Русева-Маркова                                  

                                 2.мл.с. Марина Мавродиева

Секретар:

Прокурор:

Като разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева въззивно гражданско дело № 556 по описа за 2019 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от П.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, офис 6 чрез адв. П.В. (пълнм. л. 3) срещу Решение № 255/01.02.2019г. постановено по гр.д. № 2120/2018г. на РС Бургас в отхвърлителната му част, а именно в частта, в която е отхвърлен иска за горницата над 8000 лева до 42000 лева, както и акцесорния иск за законна лихва върху тази горница от деня на трудовата злополука до окончателното изплащане.

Счита решението в обжалваната част за неправилно и незаконосъобразно. На първо място намира, че съдът неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и че справедливия размер на обезщетението следва да се определи в размер на 42000 лева. Сочи, че обстоятелствата, обосноваващи размера на справедливото обезщетение не са били обсъдени поотделно и в съвкупност. Акцентира на съдебна практика и счита, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, сочещи на трайно увреждане на здравето, което има както физически така и психично – емоционални отражения, отделно, не съобразил конкретната икономическа обстановка в страната, както и практиката на съдилищата по сходни случаи. Сочи, че ищецът е бил в активна трудова възраст – 34 години, но в резултат от инцидента преживял тежък и продължителен възстановителен период с интензивни болки и психически страдания, с трайно променен начин на живот, тежки поражения на психо-емоционално ниво, бил непълноценен работник. При съвкупна преценка на обстоятелствата намира, че справедливото обезщетение за преживени болки и страдания е в размер на 42000 лева. На следващо място счита, че неправилно РС Бургас е приел, че е налице съпричиняване. Отделно от това РС не определил процентно съотношение на съпричиняването. Твърди, че правилата за безопасност на труда не били спазвани от работниците и работодателят не осъществявал контрол за спазване на безопасни условия на труд, липсвали данни за дисциплинарни наказания. Никой не носил дадената работна куртка, тъй като работното облекло не било съобразено с климатичните условия, липсвала климатизация. Сочи, че съгласно съдебна практика обезщетението не следва да се намалява поради допусната груба небрежност, тъй като работодателят допускал постоянна практика, нарушаваща правилата за безопасна работа. Оспорва, че злополуката е резултат от непочистване на машината като липсвали данни тя да е била обслужвана технически и затова било възможно злополуката да е резултат от овехтяване. Нямало ясни правила кой трябва да почиства машината, не се установявало ищецът да е бил обучаван да почиства машината, а лицето, което ръководело производствения процес не осъществило нужния контрол за правилното почистване. Счита, че машината не отговаряла на техническите изисквания. Поддържа, че работникът не е инструктиран за правилата за безопасност на труда, работодателят не създал подходящи условия за труд, не доказал какви правила за безопасност е въвел и какво обучение по спазването им е провел, не упражнил контрол за спазване на правилата за безопасни условия на труд и носи отговорност за вредите, причинени от настъпилата трудова злополука като отговорността му има обективен и безвиновен характер.

Моли да се определи справедливо обезщетение в размер на 42000 лева и да се отхвърли като недоказано възражението за съпричиняване. Моли да се отмени първоинстанционното решение в отхвърлителната част и вместо това да се постанови друго, с което ответното дружество Брод-Да ООД да бъде осъдено да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди допълнително в размер на 34000 лева, представляващо разлика между претендирания размер от 42000 лева и уважения размер от 8000 лева, ведно със законна лихва върху същото от 14.02.2018г. до окончателното изплащане, както и да се остави без уважение възражението за съпричиняване.

Претендира разноски. Няма искания по доказателствата.

В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „Брод – Да“ ООД чрез адв. А.Т., с който въззиваемото дружество чрез процесуалния си представител намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на РС Бургас за правилно и законосъобразно. Сочи, че първа инстанция е обсъдила всички събрани по делото доказателства, както и е съобразила степента на настъпилите увреждания. Намира за неоснователно оплакването, че ищецът е получил трайно увреждане на здравето. Поддържа, че не е налице проникване в гръдната кухина, а проникването е подкожно. От забиването на треска в ръката не било настъпило увреждане на кости и нерви, което да доведе до значителни или трайни увреждания, не била налице изходна рана. Поддържа становището, изложено в отговора на исковата молба, че не е налице такова увреждане, което да обоснове обезщетение в претендирания размер, а съдът правилно преценил интензивността на претърпените увреждания и определения размер от 15000 лева като обезщетение за претърпени неимуществени вреди кореспондират на събраните доказателства и претърпените болки и страдания. Счита за неоснователни твърденията, че не са съобразени икономическите условия, както и практиката на други съдилища в страната. Намира, че е неоснователно възражението за липса на груба небрежност и излага съображения - ищецът не уведомил за друг подобен инцидент, не почистил машината, не спазил общите инструкции и предписания за безопасност и хигиена на труда, не носил работно облекло, в резултат сам с поведението си допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Поддържа, че работодателят осъществявал контрол за здравословни и безопасни условия на труда съгласно представен сертификат, протоколи за контрол, а помещението не можело да се климатизира, тъй като било полуоткрито, всички работници били инструктирани за спазване на здравословни и безопасни условия на труд и за работа с машините. Намира, че цитираната от въззивника практика на ВКС, не касае процесния случай и не са налице предпоставките за изключване на груба небрежност. Работодателят изпълнил задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, а от своя страна работникът не спазил изискванията за здравословни и безопасни условия на труд и злополуката настъпила поради неговата груба небрежност. Сочи, че ищецът бил инструктиран за работа с машина и за нейното почистване, което почистване било задължение на работещите с нея лица, а обстоятелството, че не била почистена се установявало от разпитаните свидетели. Отделно, още с отговора на исковата молба ответникът поискал назначаване на СТЕ за установяване на изправността на машината, причините за настъпване на злополуката и за уврежданията на ищеца. Първа инстанция не допуснала експертиза, тъй като намерила, че не е необходима за изясняване на обстоятелствата по делото, а същите се установявали от разпита на свидетелите. Счита, че с отказа да допусне експертиза РС Бургас е допуснал нарушение на процесуалните правила, което довело до ограничаване на правото на защита, поради което моли при предпоставките на чл. 266, ал. 3 ГПК да се допусне СТЕ от въззивна инстанция.

Моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

В законния срок е постъпил отговор на въззивна жалба от ЗЕАД „БУЛСТРАД ЖИВОТ ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕАД чрез юрк. Десислава Игова, с който оспорват въззвината жалба като счита, че при определяне на размера на обезщетението съдът е преценил релевантните обстоятелства, както и правилно е намерил, че е налице съпричиняване от работника като уврежданията му се дължат изключително на собственото му противоправно поведение.

Препис от решението на първа инстанция е връчен на П.Н. на 07.03.2019г. като въззивната жалба е постъпила на 18.03.2019г., т.е. в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирано лице, поради което е редовна и допустима и следва да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.

Решението на РС Бургас, в частта, в която е отхвърлен иска за сумата над 42000 лева, които се претендират пред въззивна инстанция като справедлив размер на обезщетението, до претендираните в първа инстанция 45000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, резултат от трудова злополука, е влязло в законна сила поради липсата на въззивна жалба в тази част.

Относно доказателственото искане:

С отговора на исковата молба ответното дружество е заявило искане за допускане на съдебно-техническа експертиза, която да отговори на въпроси, които от значение за изясняване на релевантни за спора факти – техническото състояние на машината, отразява ли се нейното почистване на работата с нея, както и за възможните увреждания, ако работникът носи работно облекло. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Страната сама преценява доказателствените средства, с които ще установи фактите, подлежащи на доказване. Основание за отхвърляне на доказателствено искане е ако то е недопустимо, неотносимо или не е необходимо, заявено е несвоевременно или се цели установяване на факти и обстоятелства, които не са от значение за решаване на делото – чл. 159 ГПК. Процесуалният закон не съдържа ограничение на броя на доказателствените средства, с които да бъдат установявани релевантните за спора факти. В случая РС е намерил, че искането е неоснователно, тъй като целените за установяване факти се установявали от непротиворечиви показания на свидетелите. В този смисъл съдът е извършил предварителна преценка на доказателствената стойност на свидетелските показания, а от друга страна е ограничил възможността на страната да проведе доказване на фактите от значение за делото. С въззивната жалба въззивникът оспорва техническата изправност на машината и счита, че свидетелските показания в този смисъл са заинтересовани и не установяват, че тя съответства на изискванията за изправност. Искането на ответника за допускане на СТЕ е направено своевременно, при спазване на процесуалните правила, същото е допустимо, необходимо и относимо, поради което този състав на съда намира, че като е оставил без уважение доказателственото искане с аргумента, че обстоятелствата се установяват от показанията на свидетелите, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и исканата експертиза следва да се допусне от въззивна инстанция. Вещото лице след като се запознае с делото и извърши проверка на място и където е нужно за да отговори на поставените с отговора на исковата молба и повторени във въззивната жалба въпроси като за изготвянето на експертиза въззиваемото дружество следва да заплати предварителен депозит в размер на 200 лева.

Предвид изложеното и на основание чл. 267 ГПК, съдът

 

                                                 О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА въззивна жалба, П.С.Н., ЕГН **********, с адрес ***, офис 6 чрез адв. П.В.  срещу Решение № 255/01.02.2019г. постановено по гр.д. № 2120/2018г. на РС Бургас, съобразно настоящото определение.

ДОПУСКА И НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза вещото лице, по която да отговори на поставените в отговора на исковата молба и повторени във въззивната жалба въпроси.

УКАЗВА на въззивника, че в срок от три дни, считано от датата на получаване на настоящото може да постави допълнителни въпроси на вещото лице.

ОПРЕДЕЛЯ предварителен депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 (двеста) лв., платим от „Борд – Да“ ООД по сметка на БОС, в 1-седмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по делото ИВАНКА ЯНЕВА ЯНЕВА – гр. Бургас , к/с “Възраждане” бл. 6, вх. Г, ет.6, ап.66, тел.  056/54-74-41,**********.

ВНАСЯ в.гр.д. № 556/2019г. по описа на Окръжен съд Бургас за разглеждане в открито съдебно заседание, насрочено за 22.05.2019 г. от 10,20 часа.

Преписи от настоящото определение да се връчат на страните.  

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2. мл.с.