№ 230
гр. Ловеч, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20224300500379 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА
ДВАДЕСЕТА ГПК)
Производството е образувано по въззивна жалба с вх. №
5695/27.06.2022г. от Н. Т. Т., ЕГН **********, гр. *** чрез процесуален
представител адв. М. М., АК – Плевен, гр. *** изцяло против Решение №
203/20.05.2022г. по гр.д. № 1861 по описа за 2021 година на РС – Ловеч, с
което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан, предявеният от Н. Т. Т.
против Всестранна Кооперация „К.Е.-Б.“, ЕИК *********, иск с правна
квалификация по чл.58, ал.1 ЗК, с който се иска да бъдат отменени като
незаконосъобразни и противоуставни всички решения на Общото събрание
(ОС) на Всестранна Кооперация „К.Е.-Б.“ от 18.09.2021г.
В жалбата въззивникът посочва следните въззивни възражения: 1. съдът
в нарушение на диспозитивното начало не се е произнесъл по всички
основание за незаконосъобразно решение, а само е обсъдил процедурата по
изключването му; 2. Липсвали доказателства, че с действието си ищецът
1
пречил за постигане целите на кооперацията, което е било основание за
неговото изключване; 3. Съдът не е обсъдил материалноправните
предпоставки за изключването на ищеца от кооперацията; 4.Липсват
доказателства, от които да е видно, че ищецът е нарушил закона и устава на
кооперацията; 5. съдът не е обсъдил, че липсвало мотиви при взимането на
решение за изключването на кооператора и не обсъждал този въпрос; 6.
Съдът не е приложил ТР № 1/27.04.2022г. по тълк.д. № 1/2020 на ОСГТК за
това, че решението на общото събрание е недействително, тъй като
решението за изключване на членове е взето от управителния съвет (УС), а не
от общото събрание (ОС). 7. Сочи че, не могло да се установи как са
призовани членовете, броят присъстващи и по какъв начин членовете са
уведомени за ОС; 8. ОС не е имал право да разглежда предложението за
изключване, тъй като решение за свикване на ОС е взето на 31.08.2021г.,
решението на УС за изключване е било взето на 17.09.2021г., а ОС е
проведено на 18.09.2021г., този въпрос – изключване, респективно тази
гледна точка не била сформирана воля от УС за изключване на кооператора
към момента на насрочване на ОС, а именно 31.08.2021г. 9. Твърди, че
протокол от 18.09.2021г. на ОС е неотносим към доказателствата, защото
същият бил изготвен няколко дни след провеждане на ОС на 18.09.2021г.,
съществувало друг първообраз, който бил на хартиен носител, а на основание
чл.164, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.18, ал.5 това е недопустимо. Моли съда да отмени
атакуваното решение и да уважи иска. Претендира разноски
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият Всестранна Кооперация „К.Е.-
Б.“, представлявана от председателя Б.В.Б. чрез процесуален представител
адв. Г. Г., АК – Ловеч с пълномощно по делото (л.19) изразява становище за
неоснователност и необоснованост на жалбата. Счита, че съдът е отговорил
на всеки един от въпросите, които са въведени в исковата молба, а в нея не са
релевирани факти и обстоятелства досежно материалните предпоставки за
изключването на ищеца. Счита, че той като ответник е доказал
законосъобразността на процедурата по свикване и провеждане на ОС.
Твърди, че още с отговора на ИМ е направил възражение за
материалноправните предпоставки за прекратяване на членството. Изцяло
оспорва оплакването за недействителност на решението по чл.26 ЗЗД, тъй
като счита, че решението на ОС не е многостранна сделка. Счита, че
възражението, че ОС не е могло да утвърждава изключване е въведено в ИМ,
2
а сега само във въззивната жалба, което е недопустимо. Ирелевантно било
дали щяло да има обсъждане или не за изключване на даден кооператор.
Сочи, че точката за изключване на кооператори може да бъде обща и да не
включва точното име на члена, което изключване ще се гласува, като твърди,
че това било постоянна практика. Твърди, че УС определя точката от дневния
ред на ОС за всички, за които има решение за изключване до деня на
провеждане на ОС. ОС нямало право да откаже изключването на член, само
защото решението било взето скоро. Предложението за изключване се
заявява началото на работата на ОС. Поканата на членовете не е трябвало да
бъде осъществена кумулативно чрез два способа, а само чрез един от
възможните начини, описани в устава. Счита, че по делото е изяснено колко
са броя на членовете, както и поканата за насрочване на ОС била залепена на
видни места в селото. За съставянето на протокола от 18.09.2021г. счита, че
това е допустимо средство, тъй като по време на ОС се пише на ръка, който
текст после набира на компютър, подобно на съдебен протокол. Моли съда
да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) въззивникът Н. Т., редовно
призован се явява лично и с процесуален представител адв. М.. Поддържат
въззивната жалба, считат, че представеният от въззиваемата страна преписи
от протокол 4 и 5 са неотносими и възразяват срещу така представените
преписи. Моли въззивната жалба да бъде уважена. Претендира разноски, за
което представя списък по чл.80 ГПК.
За въззиваемата страна Всестранна Кооперация „К.Е.-Б.“ (ВККЕБ) се
явява председателят й Б.В.Б. и адв. Г. Г.. Поддържат отговора на въззивната
жалба. Счита, че оригиналите написани на ръка са четливи, но не възразява
да се приемат като доказателство набраните на компютър разпечатки.
Посочва, че в първоинстанционното производство са носени оригиналите на
протоколите на ОС, за което се установило, че няма промени или различия
между представените преписи от книгата и оригинала, поради което счита, че
няма никакъв спор по съдържанието на протоколите. Молят да се отхвърли
въззивната жалба, решението на РС – Ловеч да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Претендират разноски в размер на 600 лева.
Правят възражение за прекомерност, Считат, че сумата не е платена.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
3
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.273 вр.
чл.235, ал.2 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
По допустимостта на обжалването
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване. Внесена е дължимата държавна такса. С оглед изложеното следва,
че жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
По валидността и допустимостта на първоинстанционното решение
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
налице са мотиви, поради което решението е валидно.
Пред РС – Ловеч е предявен конститутивен иск с правна
квалификация по чл.58, ал.1 ЗК от Н. Т. Т., ЕГН **********, гр. *** срещу
Всестранна Кооперация „К.Е.-Б.“, ЕИК *********. С исковата молба с вх. №
6571/30.09.2021г. ищецът иска да бъдат отменени като незаконосъобразни и
противоуставни всички решения на ОС на кооперацията, взети с протокол от
18.09.2021г., в това число и решението за неговото изключване, а именно:
1. Приемане и освобождаване на член – кооператори;
2. Отчет на управителния съвет за 2019 и 2020 година;
3. Отчет на контролния съвет за 2019 и 2020 година;
4. Приемане на годишния финансов отчет за 2019 и 2020 година;
на следните основания:
в поканата за свикване на ОС не е включена точката за изключване на
ищеца;
нарушаване правилата за свикване на ОС – чл.24, ал.1-2 от устава на
кооперацията
4
не са спазени правилата за вземане на решения от ОС – чл.24, ал.4 от
Устава
не е спазена процедурата за изключване на член – кооператор – чл.11,
ал.1-3 от Устава
не са налице материалноправни предпоставки за изключване на
кооператора – чл.12, ал.3 от Устава
не са спазени процесуалноправните предпоставки за изключване на
кооператора – чл.12, ал.4-6 от Устава
С допълнителна молба с вх. № 8163/19.11.2021г. ищецът е уточнил, че
иска отмяна на всички решения, взети от ОС на кооперацията, проведено на
18.09.2021г., а не само отмяна на решението за неговото изключване.
С решение № 203/20.05.2020г. РС – Ловеч е отхвърлил предявеният иск
с правно основание чл.58, ал.1 ЗК за отмяна като незаконосъобразни и
противоуставни всички решения на ОС на кооперацията, взети на
18.09.2021г., на всички предявени основания. В този смисъл неоснователно е
възражението на въззивника, че съдът не се е произнесъл по всички
основания в исковата молба.
Видно от представения протокол от ОС, проведено на 18.09.2021г., ОС
на кооперацията е взело следните решения: 1. Приемане на два нови член-
кооператори; 2. Прекратяване на членственото правоотношение на лица,
поради тяхната смърт; 3. Освобождаване на член-кооператори по тяхна
молба; 4. Изключване на член-кооператори за неспазване на устава на
кооперацията и съгласно чл.12, ал.3, т.2 – пречи за постигане целите на
кооперацията и т.3 – не опазва, присвоява или уврежда кооперативното
имущество: Т.А., Н. Т., Х.С., П.Д., М.М.; 5. Приемане на отчета на УС за
дейността на кооперацията през 2019; 6. Приемане отчета на КС на
кооперацията за 2019 и освобождаване от отговорност на членове на КС; 7.
Приемане на Годишния финансов отчет (ГФО) на кооперацията за 2019г. и
прехвърляне на печалбата във фонд „Резервен“; 8. Приемане на отчета на УС
за дейността на кооперацията през 2020г. и освобождаване от отговорност на
председателя на кооперацията и УС; 9. Приемане на отчета на КС на
кооперацията за 2020г. и освобождаване от отговорност на членове на КС; 10.
Приемане на ГФО на кооперацията за 2020г. и прехвърляне на печалбата във
фонд „Резервен“. Видно от този документ ищецът Н. Т. е присъствал на ОС,
5
взел е думата на това общо събрание като е възразил, че не знае какви са
мотивите за неговото изключване (л.29-38 от първоинстанционното дело).
Съгласно чл.58, ал. 2 ЗК срокът за предявяване на иска е преклузивен и
започва да тече от деня на решението, когато ищецът е присъствал (ТР
4/05.04.2006г. по тълк. д. № 4/2005г. на ОСГК на ВКС ). След като ищецът е
присъствал на това ОС преклузивният срок започва да тече от тази дата
18.09.2021г., а изтича на 02.10.2021г. Исковата молба е подадена на
30.09.2021г., поради което е спазен преклузивният срок, поради което
възражението на ответника е неоснователно. Липсва изтекъл преклузивен
срок, което е абсолютна отрицателна предпоставка за надлежното
упражняване правото на иск. В този смисъл искът не е недопустим поради
липса на този порок.
Съдът намира, че не са налице всички положителни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при постановяване на съдебното решение в частта, с която се
иска отмяна на решенията на ОС, посочени в предишния абзац, под точки с
номера 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10.
На първо място, искът с правна квалификация чл. 58 ЗК е
конститутивен, а потестативното право на отмяна на решения на органите на
кооперацията е предоставено в полза на лицата по чл. 58, ал. 2 ЗК, вкл. на
всеки член-кооператор за защита на неговите лични членствени права
(имуществени и неимуществени), но и с оглед интересите на останалите член-
кооператори и на кооперацията. Съгласно практиката на ВКС по чл.290 ГПК ,
ако целеното изменение в съществуващото правно положение не би могло да
настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за
съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред
правна защита за страната не съществува (Решение № 150/30.06.2014 г. по т.
д. № 286/2012 г.; Решение № 254/12.07.2018 г. по т. д. № 1479/2017 г.;
Решение № 255/12.07.2018 г. по т. д. № 1734/2017 г.) Освен това, независимо
от принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, исковете
за отмяна решения на ОС предполагат конкретен правен интерес от
оспорване на съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на
същото (Решение № 81/25.04.2017 г., по т. д. № 563/2016 г.). Макар и същите
решения да са постановени по искове по чл.74 ТЗ и чл.. 25 ЗЮЛНЦ, то това
6
са принципни правила за правния интерес при конститутивните искове и са
релевантни по иска по чл.58, ал.1 ЗК (Решение № 27/22.04.2021 г. по т. д. №
240/2020 г. ВКС, постановено по чл.290 ГПК).
В делото ищецът няма правен интерес да оспорва решенията на ОС по
точки с номера 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10, тъй като евентуалното положително
съдебно решение за тяхната отмяна не би имало присъщото за
конститутивните решения преобразуващо действие, т. е. не би довело до
целената правна промяна в патримониума – имуществен и неимуществен на
ищеца Н. Т.. Евентуалното уважаване на иска не би засегнало по никакъв
начин промяна на статута на ищеца. По отношение на точка 2 (Прекратяване
на членственото правоотношение на лица, поради тяхната смърт), не е налице
правен интерес, тъй като прекратяването на членството правоотношение
настъпва по силата на закона (ex lege, арг. чл.12, ал.1 т.3 ЗК) с настъпването
на юридическия факт на смъртта, което за разлика от разпоредбите на ТЗ,
членството правоотношение в кооперацията не може да се наследява и да се
даде възможност на наследниците дали да встъпят в правата на съдружник.
По отношение на точка 3 ищецът също няма правен интерес, тъй като
напускането на член-кооператора представлява едностранно волеизявление
отправено до органите на кооперацията (чл.12, ал.2 от Устава на ВККЕБ), а
вземането на решение касае единствено имуществените отношения по повод
прекратяване на членственото правоотношение. Правният интерес е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото
на иск, независимо от общото процесуално правило, че при конститутивния
иск правният интерес се презумира от закона, регламентиращ защитата на
претендираното потестативно право, а при осъдителния иск – с оглед
твърдението на ищеца за наличие на вземане срещу ответника. Отсъствието
на тази предпоставка – правен интерес води до недопустимост предявения
иск по чл.58, ал.1 ЗК и съответно на постановеното по него решение.
За ищеца е налице правен интерес от обжалване на решенията, приети
от ОС на 18.09.2021г. по точка 1 и 4, а именно 1. Приемане на два нови
член-кооператори; 3. Освобождаване на член-кооператори по тяхна молба; 4.
Изключване на член-кооператори за неспазване на устава на кооперацията и
съгласно чл.12, ал.3, т.2 – пречи за постигане целите на кооперацията и т.3 –
не опазва, присвоява или уврежда кооперативното имущество: Т.А., Н. Т.,
Х.С., П.Д., М.М.. Съществува правен интерес включително и за неговото
7
изключване като член-кооператор. Спазването, респ. неспазването на
правилата за свикване на общото събрание от УС ще се отрази на
законосъобразността на взетите от член-кооператорите решения. този смисъл
е Решение № 27/22.04.2021 г. по т. д. № 240/2020 г. ВКС, постановено по
чл.290 ГПК.
На второ място, съгласно изричната новела на чл.58, ал.2 ЗК,
конститутивният иск за отмяна решенията на органите на кооперацията, в т.
ч. и на ОС на кооперацията, може да бъде предявен от член-кооператор.
Съгласно даденото в Решение № 83/24.07.2015 г. по т. д. № 924/2014 г. на
ВКС, постановено по чл.290 ГПК, активно легитимирани да обжалват по реда
на чл.58, ал.1 ЗК решенията на ОС на кооперацията са член-кооператори,
които към момента взимане на решенията са членове. Ако член-кооператорът
бъде изключен, същият не е активно-легитимиран да обжалва решенията на
ОС, макар и при висящо дело, тъй като отмяната на решенията на ОС има
действие занапред (ex nunc). Допустимо е член-кооператор да обжалва
решения на ОС, наред със своето изключване, само ако има постановено
спиране на изпълнението на решението на ОС до постановяване решение
относно законосъобразността му, на основание чл. 61 ЗК. Това е така, тъй
като съгласно постановеното спиране на изпълнението на решението на ОС за
изключването на член-кооператор, означава продължаване на предишното
правно положение в кооперативния живот до изхода на спора по иска за
отмяна на това решение. Изключеният член-кооператор продължава да
упражнява права, както и да бъде адресат на задължения, произтичащи от
качеството му на такъв, тъй като пределението по чл. 61 ЗК е задължително за
органите на кооперацията и за член кооператорите до окончателното
разрешаване на спора в производството, по което то е постановено. В този
смисъл е Решение № 227/26.06.2014 г. по гр. д. № 6590/2013 г. на ВКС.
В процесния решението за изключване на ищеца е в точка 4, а
решенията по точки 5, 6, 7, 8, 9, 10 са взети след изключването му. По делото
не се установи да има постановено спиране по чл.61 ЗК на решенията на ОС
взети на 18.09.2021г. Така за периода от приемане на решението за
изключване на ищеца до влизане в сила на решението за отмяна на
изключването, ищецът няма качеството на член-кооператор и не притежава
потестативното право да атакува взетите в този период решения на
8
кооперацията, сред които са и процесните решения, означени като точки 5, 6,
7, 8, 9, 10. В този смисъл Решение № 31/10.04.2017 г. по т. д. № 3646/2015 г.
на ВКС.
Следователно липсата на активна легитимация за ищеца Н. Т. да
атакуват процесните решения на Общото събрание на ответната кооперация,
взети на заседание от 18.09.2021г., произтича от обстоятелството, че към тази
дата членството на същия вече е било прекратено поради изключването им с
предходно решение на Общото събрание, преди тези точки. И тъй като
активната легитимация е една от абсолютните процесуални предпоставки за
надлежното упражняване на правото на иск, отсъствието на същата има за
последица недопустимост на предявения иск и съответно на постановеното по
него решение.
Неправилно първоинстанционният съд не е приложил закона – чл.130,
ал.3 ГПК като не е върнал исковата молба и не е прекратил
първонистанционното дело в частта, с която се иска отмяна на решения на ОС
за обявяване на незаконосъобразни и противоуставни решения на ОС, взети
на 18.9.2021г., а именно по точки 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9, 10 , поради недопустимост
на иска – липса на правен интерес, а за точки 5, 6, 7, 8, 9, 10 и поради липса на
активна легитимация на ищеца. Като не е съобразил липсата на правен
интерес и активна процесуално правна легитимация на ищеца да атакуват
изброените решения, районният съд е постановил недопустим акт, който
следва да бъде обезсилен, а производството по предявените искове -
прекратено.
С оглед изложените съображения, настоящият състав приема, че на
основание чл.270, ал.3 ГПК Решение № 203/20.05.2022г. по гр.д. № 1861 по
описа за 2021 година на РС – Ловеч, в частта, с която е отхвърлен иска с
правна квалификация по чл.58, ал.1 ЗК от Н. Т. Т., ЕГН **********, гр. ***
срещу Всестранна Кооперация „К.Е.-Б.“, ЕИК *********, за обявяване на
незаконосъобразни и противоуставни решения на ОС, взети на 18.09.2021г., а
именно: 2. Прекратяване на членственото правоотношение на лица, поради
тяхната смърт; 3. Освобождаване на член-кооператори по тяхна молба; 5.
Приемане на отчета на УС за дейността на кооперацията през 2019; 6.
Приемане отчета на КС на кооперацията за 2019 и освобождаване от
отговорност на членове на КС; 7. Приемане на Годишния финансов отчет
9
(ГФО) на кооперацията за 2019г. и прехвърляне на печалбата във фонд
„Резервен“; 8. Приемане на отчета на УС за дейността на кооперацията през
2020г. и освобождаване от отговорност на председателя на кооперацията и
УС; 9. Приемане на отчета на КС на кооперацията за 2020г. и освобождаване
от отговорност на членове на КС; 10. Приемане на ГФО на кооперацията за
2020г. и прехвърляне на печалбата във фонд „Резервен“; следва да бъде
обезсилено като недопустимо, поради липса на правен интерес от страна на
ищеца, а в частта по точки 5, 6, 7, 8, 9, 10 и поради липса на активна
легитимация на ищеца. Производството по делото в тази част следва да бъде
прекратено.
Съдът установи, че са налице всички положителни и липсват всички
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
надлежното упражняване правото на иск в останалата част от съдебното
решение - произнасянето на съда за обявяване на незаконосъобразни и
противоуставни решения на ОС, взети на 18.09.2021г., а именно: 1. Приемане
на два нови член-кооператори; 4. Изключване на член-кооператори за
неспазване на устава на кооперацията и съгласно чл.12, ал.3, т.2 – пречи за
постигане целите на кооперацията и т.3 – не опазва, присвоява или уврежда
кооперативното имущество: Т.А., Н. Т., Х.С., П.Д., М.М.. В този си част искът
е допустим. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими в тази им част. Произнасянето на
съда напълно съответства на предявения иск по субекти, основание и търсена
защита, поради което произнасянето на РС – Ловеч съответства на
предявеното искане. Атакуваният съдебен акт е допустим, поради което
въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
По правилността на решението и основателността на иска
Предявен конститутивен иск с правна квалификация по чл.58, ал.1
ЗК за отмяна като незаконосъобразни и противоуставни решения на ОС на
кооперацията, взети с протокол от 18.09.2021г., а именно: 1. Приемане на два
нови член-кооператори; 4. Изключване на член-кооператори за неспазване на
устава на кооперацията и съгласно чл.12, ал.3, т.2 – пречи за постигане целите
на кооперацията и т.3 – не опазва, присвоява или уврежда кооперативното
имущество: Т.А., Н. Т., Х.С., П.Д., М.М.; на следните основания:
в поканата за свикване на ОС не е включена точката за изключване на
10
ищеца;
нарушаване правилата за свикване на ОС – чл.24, ал.1-2 от устава на
кооперацията
не са спазени правилата за вземане на решения от ОС – чл.24, ал.4 от
Устава
не е спазена процедурата за изключване на член – кооператор – чл.11,
ал.1-3 от Устава
не са налице материалноправни предпоставки за изключване на
кооператора – чл.12, ал.3 от Устава
не са спазени процесуалноправните предпоставки за изключване на
кооператора – чл.12, ал.4-6 от Устава
Съгласно задължителните указания, дадени в ТР 4/05.04.2006г. по
тълк. д. № 4/2005г. на ОСГК на ВКС, ищецът при пълно и главно доказване
следва да установи, че решението на общото събрание противоречи на закона
и устава на посочените в исковата молба основания.
В отговора на исковата молба, ответникът ВККЕБ е направил следните
възражения: в поканата за свикване на ОС е написана точка „Изключване на
членове“, нямало пречка да се включи конкретното име за изключване на
човек, но практиката наложила да се пише обща точка от дневния ред
(възражение за обичай в практиката); твърди, че редът за свикване на ОС е
съгласно устава, според който един от начините за уведомяване е достатъчен
да се счита за редовен (възражение за алтернативност на поканата); не
може да посочат коя разпоредба ищецът е нарушил, за да го изключат;
позоваването на чл.11, ал.1-3 от Устава касаят леки нарушения (възражение
за маловажен случая): не са нарушени разпоредбите на чл.12, ал.2-7 от
Устава. Твърди, че ОС не е длъжно да обсъжда точките, по които ще гласува
и ОС не е ограничило правото на изказване на участниците (възражение за
обсъждане), както и че ОС не е длъжно да изчита мотивите на УС за
изключване на член-кооператора, тъй като щяло да злепостави ищеца
(възражение за мотиви).
Страните не спорят, а и от представеното актуално извлечение от
книгата на член-кооператорите на ВКЕБ се установи, че към 17.09.2021г., т.е.
един ден преди оспореното ОС, ищецът е бил член на тази кооперация (л.55-
66 от първоинстанционното дело). Съдът напълно кредитира представената
11
справка като писмено доказателство.
Съдът обявява за ноторно известен факт, който не се нуждае за
доказване, че на процесната дата 18.09.2021г. в държавата е имало
епидемиологична обстановка и мерки, въведени според заповедните на
министъра на здравеопазването, съгласно Решение № 629 на Министерския
съвет от 26 август 2021 г.
По искане на ищеца е открито производство по чл.193 ГПК за
оспорване на датата и подписите (авторството) на протокол от 18.09.2021г.
Същият представлява частен свидетелстващ документ (Решение №
1293/20.10.2003 г. по ч. гр. д. № 267/2003 г. на ВКС ), поради което тежестта
на доказване на основание чл.193, ал.3 ГПК е на страната, която го е
предоставила, а именно ВКЕБ. За тази цел тя е представила оригинал на
протокола (л.71-80 от първоинстанционното дело), ангажирани са гласни
доказателствени средства – свид. Т. и свид. Б.. На основание чл. 194, ал.1 ГПК
проверката на представеният протокол от ОС следва да се осъществи чрез
всички доказателствени средства, вкл. и разпит на свидетели. Събирането на
свидетелски показания не противоречи на императивните забрани по чл. 164,
ал.1, т.-6 ГПК и е изрично допустимо съобразно специалната разпоредба на
чл. 194, ал.1 ГПК.
Свид. Т. потвърждава факта, че подписът на този протокол под
словосъчетанието „секретар-протоколчик“ е неин, както и че тя е съставила
този протокол на 18.09.2021г. Установява факти, че събранието се е провело в
стопанския двор на кооперацията, тъй като е имало противоепидемични
мерки. Същата стриктно си е водила записки на тетрадка, на хартиен носител,
като чернова, за взетите решения, гласуванията, присъствалите, изказванията
на това общо събрание. Това се налагало, тъй като мястото няма възможност
да се използва компютър. Потвърждава, че събранието било събота, в
неработен ден и веднага на следващия работен ден – понеделник чрез
разчитане на написаното от нея на ръка, съставила протокола от ОС на
компютър, за да бъде четлив и прегледен. Установява, че всичко, което е
записано на хартиен носител, няма никакви изменения или промени в
протокола, който е написан на компютър. Не е забелязала да има проблеми на
събранието. Установява, че при изготвянето на протокола на компютър им
помогнала Д. Б. (личен състав на кооперацията). В о.с.з. на 21.04.2022г. при
12
предявяване на протокола свид. Т. е потвърдила своя подпис. Съдът напълно
кредитира нейните показания като достоверни, обективни, последователни и
логични. Същата има е стаж в кооперацията от 20 години (към датата на
разпита 21.04.2022г.). По отношението на написаното в протокола от о.с.з., че
ОС на Кооперацията се е състояло на 17.09.2021г., съдът счита, че това е
техническа грешка на протоколиста от РС – Ловеч. Това е така, тъй като
18.09.2021г. е бил петъчен ден – работен, а свидетелката казва, че събранието
се е състояло на в неработен ден – събота, която дата е 18.09.2021г., а
съставянето на компютър е било на първия работен ден – понеделник. Всичко
това се подкрепя и с останалите доказателства по делото, в тяхната
съвкупност. Поради което съдът не счита, че протоколът е антидатиран и
общото събрание не било на 18.09.2021г. Още повече в исковата молба
ищецът потвърждава факта за провеждане на датата на общото събрание.
(л.84 от първоинстанционното дело).
Свид. Д. Б. установява обстоятелства, че работи в кооперацията като
личен състав от нейното създаване през 1993-1994г., оказала технически
помощ на свид. Т. при набирането на текст на компютър, всичко била
записано според записките на свид. Т.. След набирането на текста, свид. Т.
изчела протокола, разпечатила го, прегледала го и едва след това е положила
подписа си като секретар-протоколчик. Съдът напълно кредитира показанията
на свидетелката като обективни, пълни, последователни и непротиворечиви
(л.84 от първоинстанционното дело).
Ответникът ВКЕБ не оспорва подписа на председателя на ОС на
кооперацията В.В..
Следователно - преобладаващата част от събраните гласни
доказателства сочат, че протоколът на ОС удостоверява действителните
дискусии и приетите решения на ОС от 18.09.2021г. С оглед установените
факти и обстоятелства, съдът приема, че ответникът кооперацията успешно е
доказала истинността на този частен свидетелстващ документ – протокол на
ОС от 18.09.2021г., поради което неоснователно е възражението на ищеца за
изключването му от писмените доказателствени средства. Напълно права е
въззиваемата страна, че в случая по време на ОС на кооперацията са
съставени бележки (съкращения на всичко случило се - стенограма), въз
основа на които е изготвен протокола, по аналогия на изготвяне на протокола
13
от съдебно заседание. Ето защо съдът напълно кредитира протокола от
18.09.2021г. Истинността на протокола в производството по чл.193 ГПК е
напълно доказана. В този смисъл неоснователно е възражението на
въззивника, че този протокол следва да се изключи от доказателствения
материал.
С определение № 636/16.09.2022г. (по чл.267 ГПК) настоящият съд е
изискал от кооперацията да представи четлив вариант на Протоколи №
4/31.08.2021г. (л.12-15 от първоинстанционното дело) и № 5/17.09.2021г.
(л.26-28 от първоинстанционното дело). Същите представляват протоколи от
управителен съвет (УС) на кооперацията. По делото са представени в заверен
препис, а оригиналите от тези протоколи са в тетрадката на УС. Оригиналите
на тези протоколи са представи в о.с.з. пред РС – Ловеч на 21.04.2022г., което
е отразено в протокола. Първоинстанционният съд е констатирал, че има
пълно съответствие между написаното в тетрадката и представеното в
заверените преписи е идентично. Ето защо настоящият състав напълно
кредитира тези писмени доказателствени средства и констатира пълна
идентичност между текста от заверения препис и представените копия в
четлив вариант (л.84 от първоинстанционното дело).
По делото е представена покана на УС на кооперацията за свикване на
ОС на 18.09.2021г. (л.16 от първоинстанционното дело), Заповед №
29/01.09.2021г. за разгласяване на поканата (л.17-18 от
първоинстанционното дело), протокол за разгласяване на поканата (л.19 от
първоинстанционното дело), списък на лично връчени покани на член-
кооператори за процесното ОС (л.20-25 от първоинстанционното дело).
Съдът напълно кредитира тези доказателства като годни, относими и
необходими, като тяхното обсъждане ще бъде изложено при разглеждане на
всяко едно от основанията, посочени в исковата молба.
Актуалното правно състояние на въззиваемата страна ВККЕБ се
установи от служебна справка в Търговски регистър. На основание чл.23, ал.6
ЗТРРЮЛНЦ, настоящата инстанция служебно се запозна с устава на
процесната кооперация. Актът е обявен на 07.06.2019 г. 11:07:06, поради
което на основание чл.9-10 ЗТРРЮЛНЦ съдът приема, че това е
действителният устав, приложим за процесната дата 18.09.2021г. В поканата
за свикване на ОС не е включена точката за изключване на ищеца.
14
Съгласно чл. 16 ЗК, общото събрание се свиква от управителния съвет с
писмена покана, разгласена по ред, определен в устава, най-малко 14 дни
преди деня на провеждането му. В поканата се вписват въпросите, които ще
бъдат разглеждани, както и денят, часът и мястото, където ще се проведе
събранието. То не може да взема решения по въпроси, невписани в поканата,
освен за свикване на друго общо събрание. Управителният съвет осигурява
достъп на всички членове на общото събрание до подлежащите на обсъждане
материали, а съгласно ал. 2 на същата разпоредба Общото събрание може да
взема решения по въпроси, невписани в поканата, ако в него участват всички
членове (пълномощници) и те са съгласни с това. Такива въпроси се включват
в дневния ред в началото на заседанието. Същият текст от закона е
възпроизведен в чл.24, ал.1,3,4,5 от Устава на кооперацията. Същите са
напълно идентични.
Съгласно даденото в Решение № 139/11.11.2013 г. по т. д. № 301/2012
г. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, когато в дневния ред е
включено предложение за изключване на член-кооператор, в съдържанието
на поканата за свикване на Общо събрание на кооперацията следва да се
посочат конкретните действия или бездействия на член-кооператора, респ.
такива извършени съвместно с други чл. - кооператори, които представляват
несъответствие с конкретни разпоредби на закона, устава или на решение на
орган на кооперацията, представляващи основание на направеното
предложение за изключване.
От представената покана се установи, че УС на кооперацията е свикала
ОС на 18.09.2021г. от 09.00 часа в стопанския двор на кооперацията: с. ***
при следния дневен ред: 1. Приемане и освобождаване на член-кооператори с
докладчик – председател на кооперацията; 2. Отчета на Управителния съвет
за 2019г. и 2020г. с докладчик председателя на кооперацията; 3. Отчет на
контролния съвет (КС) за 2019 и 2020г. с докладчик председателя на КС; 4.
Приемане на годишния финансов отчет за 2019 и 2020 с докладчик – главния
счетоводител. Написано е, че в случай, че в посоченият час не се явят
необходимият брой членове събранието ще се проведе същия ден и при
същия дневен ред, един час по-късно независимо от броя на присъстващите.
Отбелязано е, кооператорите да си носят лична карта и настоящата покана,
която ще служи като пропуск на събранието. Написано е, че събранието ще се
15
проведе на открито и при стриктно спазване на обявените
противоепидемични мерки. Като автор на поканата, от долу в дясно, е
написано УС на ВК „Единство-Баховица“ (л.16 от първоинстанционното
дело).
С императивната норма на чл. 16, ал. 1 ЗК се въвеждат изисквания
(форма, съдържание, момент на разгласяване на поканата), обезпечаващи
постигането на няколко цели: да бъде информиран всеки член-кооператор за
свикването на общо събрание; да се запознае с конкретните въпроси, които
ще се обсъждат на същото; тази информация да достигне до знанието му.
Чрез отправянето на писмена покана, която отговаря на посочените
изисквания, се създават условия да е обективно възможно член-кооператорът
да получи нужната информация, за да подготви участието си в общото
събрание и да упражни ефективно правото си на глас при вземане на
конкретни решения. В поканата не е посочено нито едно изрично нарушение
по смисъла на чл.13, ал.1 ЗК, по повод на които е предприето изключването,
т.е. правното основание за изключване на кооператорите. Липсва позоваване
на конкретни текстове и разпоредби от закона, устава или решение на орган
на кооперацията. По този начин е възпрепятствана възможността на ищеца да
се подготви адекватно за общото събрание, а останалите член-кооператори да
се запознаят предварително с нарушенията, касаещи действията на ищеца и
по време на събранието да гласуват обосновано и добре обмислено решение
за/против предложеното изключване. Спазването на формалното изискване
вписване на извършените нарушения в поканата за ОС гарантира правото на
защита на предложения за изключване член-кооператор и
законосъобразността на решението за изключване. Същото не може да се
бъде преодоляно с предварително запознаване с материалите, които се
намират в УС и обсъжданията на събранието на УС и неговите протоколи,
нито с устно запознаване на ищеца с нарушенията по време на заседанието на
ЕС, както се твърди от ответника. Следователно е неоснователно
възражението за обичай в практиката.
Данни за извършените нарушения, послужили като основание за
изключване, не се съдържат в приетите и неоспорени протоколи от събрание
на УС. Същите не са достигнали до знанието на членовете в това число и до
ищеца, поради което е нарушено неговото право на защита.
16
По тези съображения съдът приема, че поканата за свикване на общото
събрание не съдържат посочване на конкретните действия или бездействия на
член-кооператора, които представляват несъответствие с конкретни
разпоредби на закона, устава или на решение на орган на кооперацията,
представляващи основание на направеното предложение за изключване,
поради което е налице основанието по чл. 16, ал. 1 ЗК за отмяна на приетото
решение 4. за изключване на член-кооператори за неспазване на устава на
кооперацията и съгласно чл.12, ал.3, т.2 – пречи за постигане целите на
кооперацията и т.3 – не опазва, присвоява или уврежда кооперативното
имущество: Т.А., Н. Т., Х.С., П.Д., М.М.. На това основание искът се явява
основателен и доказан, а взетото решение за незаконосъобразно и
противоуставно.
По отношение твърденията за нарушаване правилата за свикване на ОС
– чл.24, ал.1-2 от устава на кооперацията съдът приема, че редовното
свикване на ОС е част от условието за валидността на приетите от него
решения, тъй като нередовно свиканото ОС не може да приеме
законосъобразни решения (Решение № 1008/20.12.2007г. по гр.д. №
565/2007г. на ВКС).
Съгласно чл.16, ал.4 ЗК редът за свикване на ОС се определя от устава
на кооперацията, като поканата се оповестява най-рано 14 дни от преди ОС.
При нормативно закрепено право на всеки член-кооператор да бъде уведомен
за предстоящото общо събрание, законът в чл. 16, ал. 1, изр. 2 ЗК делегира
правомощия в устава на кооперацията да се предвиди ред как да се осъществи
това уведомяване. Член-кооператорите не са ограничени от закона в избора на
конкретен способ за разгласяване на поканата, по отношение броя на
способите и поредността, при която те ще се предприемат: кумулативно,
алтернативно или евентуално, стига този ред да не дерогира законово
гарантираното право на всеки един от членовете да узнае за свиканото общо
събрание и оттам да участва в него (Решение № 211/09.02.2017 г. по т. д. №
3329/2015 г. на ВКС).
Съгласно чл.24, ал.2 от Устава поканата за свикване на ОС се разгласява
по един от следните начини: 1. поставяне на видни места в населеното място;
2. съобщение по местната радиоуредба; 3. с писма до членовете кооператори;
4. чрез сайт в интернет. Следователно разпоредбата на устава е диспозитивна,
17
а възможните хипотези са дадени при алтернативност, т.е. за да бъде редовно
съобщено поканата е достатъчно само по един от тези начини, описани чл.24,
ал.2 от Устава. Не е необходимо тяхното кумулативно сбъдване.
Предвиждането в устава на два алтернативни способа за връчване
предполага, че независимо кой от тях бъде предприет, това в еднаква степен
ще гарантира както правото на всеки член-кооператор да бъде уведомен за
свиканото общо събрание, така и ще обезпечи ефективността и бързината в
организацията по провеждане на общото събрание и вземане на процесуално
законосъобразни, респ. съответстващи на устава решения на същото.
По отношение на процедурата по свикване на общо събрание на
кооперациите казуалната съдебна практика допуска разширяване на начините
на разгласяване вкл. и чрез средствата за масово осведомяване, с регионално
и национално покритие. Следователно избраните от ответната кооперация
способи за лично връчване и по пощата са в съответствие със закона. В този
смисъл Решение № 211/09.02.2017 г. по т. д. № 3329/2015 г. на ВКС.
Видно от представена заповед № 29/01.09.2021г., УС на кооперацията е
наредила на служителите й да уведомят всички член-кооператори чрез
индивидуални покани – лично връчени или изпратени с писмо с обратна
разписка и чрез залепване на поканата с дневния ред за свикване на ОС на
видни места в с. Баховица (л.17-18 от първоинстанционното дело).
Следователно необходимо и достатъчно условие само един от тези два факта
да са се случили: поканата да е залепена на видни места в селото или да е
лично връчена на член-кооператорите. И за двата факта важат, че следва да се
осъществили най-късно 14 дни преди 18.09.2021г., а именно 04.09.2021г.
Видно от представения протокол за изпълнение на цитираната заповед,
служителите на кооперацията са поставили поканата за свикване на ОС на
01.09.2021г. на сградата на фурната в с. Баховица, административната сграда
и на стопанския двор (л.19 от първоинстанционното дело). Следователно
поканата е поставено на три места. Съдът напълно кредитира това
доказателствено средство. Макар и не упоменато коя административна сграда
и кой стопански двор, съдът направи доказателствения извод, че това са
публично достъпи места в селото, всеки има достъп до тях, поради което
направи доказателствения извод, че залепянето на обявата на посочените
места отговаря на изискването на чл.24, ал.2, т.1 от Устава - поставяне на
18
видни места в селото. Съгласно чл.24, ал.2 от Устава най-късната дата на
която може да бъде залепена поканата е 14 дни преди 18.09.2021г., т.е. това
04.09.2021г. Поканата е залепена на 01.09.2021г., т.е. 17 дни преди ОС,
поради което отговаря на условието за срок за поставяне. По делото са налице
категорично писмени доказателства, от които се установи, че уведомяването
на членовете за проведеното ОС е осъществено чрез залепване на поканата на
видни места в с. Баховица, 17 дни преди събранието. В този смисъл
неоснователно е възражението на въззивника, че не е ясно по какъв начин
членовете са уведомени.
Въпреки, че свикването на събранието отговора на правилата на устава,
управителния съвет е решил да уведоми член-кооператорите и по друг начин,
а именно чрез лично връчване на поканата. От представения списък за лично
връчени покани на член-кооператори се установи, че на 189 от членовете
(л.21-25 от първоинстанционното дело), общо от 197 (л.55-66 от
първоинстанционното дело) поканата е била лично връчена като най-късната
дата е 03.09.2021г. Лично ищецът е уведомен 03.09.2021г., за което се е
разписал под номер 129 и който факта не е оспорен от него в производство
(л.24 от първоинстанционното дело). На останалите членове от кооперацията
е изпратена поканата по пощата с обратна разписка, които не са приложени.
Този факт е неотносим, тъй като с оглед алтернативния характер на
съобщаване на поканата по чл.24, ал.1-2 от Устава е ирелевантно кога са
получените обратните разписки, тъй като има редовна процедура по
залепване на поканата на видни места в селото.
Следователно не е налице твърденият в исковата молба порок –
нарушение на чл.24, ал.1-2 от Устава и е основателно е правоизключващото
възражение на ответника-кооперация за алтернативност на поканата. По
отношение на твъденията на ищеца, че не са спазени правилата за вземане на
решения от ОС – чл.24, ал.4 от Устава съдът намира, че този текст напълно
преповтаря чл.16, ал.1-2 ЗК, а именно ОС не може да взема решения по
въпроси, ненаписани в поканата, освен за свикване на друго общо събрание.
ОС може да взема решения по въпроси, невписани в поканата, ако на
събранието присъстват всички членове и те са съгласни с това. Такива
въпроси се включват в дневния ред в началото на заседание.
Както съдът констатира в поканата най-общо е написано Приемане и
19
изключване на членове като по този начин не е дадена възможност на член-
кооператорите да се запознаят с мотивите, причините за изключването,
нарушенията ако е имало такива и съответно да формират воля. Доколкото
тази точна и бланкетна и не дава никакви конкретизация, настоящият състав
приема, че по този начин ОС е приело решение по точка, която не е включена
в дневния ред. В представения по делото протокол (л.29-38 от
първоинстанционното производство) липсват точки за изключване на
конкретни членове, както и докладване за предложението на изключване на
кооператорите. При провеждане на събранието не са обсъждани нарушенията
и взетото решение за изключване не е мотивирано, без да се въведени
допълнителни съображения за изключването. В този смисъл липсата на
мотиви създава пречка на ищеца да разбера своите права. Данни за
извършените нарушения, послужили като основание за изключване, се
съдържат в приетото и неоспорени протоколи от събрание на УС. Същите не
са достигнали до знанието на членовете. Ето защо съдът приема, че точка за
изключване на кооператори липсва, а няма специално проведена процедура
по чл.24, ал.3-4 от Устава, респ. чл.16, ал.1-2 от ЗК. На това основание
оспорените решения на ОС се явяват незаконосъобразни и противоуставни.
Неоснователни са възраженията на ответника за обсъждане и за мотиви,
тъй като с оглед принципа за пропорционалност правото на защита на
кооператора, който ще се изключва, надделява на липсата на мотиви на ОС и
изказвания, тъй като именно въз основа на тях, лицето ще разбере правата си
и ще вземе становище. Липсата на мотиви е съществено нарушение, тъй като
нарушава принципа за обоснованост.
По отношение на оплакването, че не е спазена процедурата за
изключване на член-кооператор – чл.11, ал.1-3 от Устава, съдът намира, че
съгласно чл.11, ал.1-2 от Устава за неизпълнение на задълженията на члена на
кооперация могат да се правя бележка и предупреждение за изключване на
заседание на УС, които се протоколират. Предупреждението се прави за
системно неизпълнение на задълженията от кооператора и след като му е
направена една бележка. Така уставът регламентира факултативна процедура,
която се извършва преди изключване на член-кооператора, с оглед
използваната дума „могат“. След като този ред не е задължителен, то и
липсата му не води до недействителност на взетото решение на ОС. Ето защо
на това основание искът е неоснователен.
20
По отношение твърдението, че не са налице материалноправни
предпоставки за изключване на кооператора – чл.12, ал.3 от Устава, съдът
установява от представения протокол № 4/31.08.2022г. от заседание на УС на
ВККЕБ, че е взето решение относно провеждане на ОС на кооперацията,
което да се проведе на 18.09.2021г. от 09.00 часа при стриктно спазване на
противоепидемичните мерки със дневен ред: 1. Приемане и освобождаване на
член-кооператори с докладчик – председател на кооперацията; 2. Отчета на
Управителния съвет за 2019г. и 2020г. с докладчик председателя на
кооперацията; 3. Отчет на контролния съвет (КС) за 2019 и 2020г. с
докладчик председателя на КС; 4. Приемане на годишния финансов отчет за
2019 и 2020 с докладчик – главния счетоводител (л.12-15 от
първоинстанционното дело).
От представения протокол № 5/5/17.09.2021г. от заседание на УС на
кооперацията се установи, че Т.А., Н. Т., Х.С., П.Д., М.М. са предложени за
изключване, тъй като са подали молба техният дялов капитал да се прехвърли
на И.А.. Управителният съвет е решил, че тази молба е равносилна да се
прекрати членството им, тъй като няма да имат земеделска земя в
кооперацията, а желаят дяловият им капитал да се прехвърли на трето лице.
УС е приел, че капиталът може да се изплати, но не и да се прехвърля на
трето лице. По тези съображения УС е решил да предложи на ОС да се
изключат посочените лица на основание чл.12, ал.3, т.2-3 от Устава (л.26-28
от първоинстанционното дело).
Съгласно посочените разпоредби от устава, член-кооператор се
изключва, когато: пречи за постигане на целите на кооперацията, не спазва,
присвоява или уврежда кооперативното имущество. От цитирания протокол
№ 5 съдът установи, че мотивът за предложението за изключване на
кооператорът е, че той е поискал да си прехвърли дяловата си вноска на трето
лице, което не е кооператор.
Съгласно чл.30 от ЗК източник на средства на кооперацията са дяловите
вноски на членовете, която определя капитала на кооперацията и дяловият
капитал. Т.е. всеки член на кооперация притежава дял, който оформя капитала
на кооперацията. Така наличието членството правоотношение е предпоставка
за дял в кооперацията, затова само членовете могат да имат дружествен дял.
Затова прехвърлянето на кооперативен дял не води до възникване на
21
членствено правоотношение (чл.8 ЗК).
В представения протокол и между кориците по делото липсват
доказателства за това в какво точно ищецът е пречил за постигане на целите
на кооперацията, по какъв начин не е опазвал, присвоявал или увреждал
кооперативното имущество. При провеждане на събранието не са обсъждани
нарушенията и взетото решение за изключване не е мотивирано, без да се
въведени допълнителни данни за изключването. Не е ясно по каква причина е
изключен ищецът. Няма данни за извършените нарушения, послужили като
основание за изключване, такива не се съдържат и в представените протоколи
от събрание на УС.
Съдът констатира противоречие между фактическото основание за
изключване на ищеца (молба да прехвърли дела си) и правната му
квалификация според устава. Ето защо настоящият съд приема че по делото
не са налични доказателства, от които да се направи заключение за наличието
на материалноправни предпоставки за изключването на кооператора. В този
смисъл е правилно основанието, посочено във въззивната жалба, че не са
налице доказателства, от които да е видно, че ищецът е пречил за постигане
целите на кооперацията, както и че липсват доказателства, че ищецът е
нарушил устава.
Следващото оплакване на ищеца касае твърдението, че не са спазени
процесуалноправните предпоставки за изключване на кооператора – чл.12,
ал.4-6 от Устава.
Съгласно чл.12, ал.4 от Устава УС изяснява и документира фактите,
които са основание за изключване на члена на кооперацията. Член
кооператорът се поканва писмено да присъства на заседанието, когото се
обсъжда неговото изключване. По делото не се събраха доказателства, че УС
е документирал фактите за изключване на ищеца. От представения протокол
№ 5 се установи само, че същият е подал молба да прехвърли дела си на трето
лице, което не е участник в кооперацията. В този смисъл молбата е била
нередовна и УС е следвало да даде указания за отстраняване на
нередовностите на тази молба и да уточни какво било искането на този член-
кооператор, а не директно да взима решението за неговото изключване,
поради пречене за постигане на целите на кооперацията, не спазване,
присвояване или увреждане на кооперативното имущество.
22
Налице е още един порок в решението за изключване на ищеца –
нарушение чл.12, ал.6 от Устава. За това ОС ищецът е следвало да бъде
поканен писмено да присъства. В изпратената покана е отразено, че точка
първа от дневния ред е изключване и приемане на кооператори. Макар
ищецът лично да е получил покана срещу подпис за процесното ОС, отразен
под номер 129 на л.24 от първоинстанционното дело, то същият не е бил
запознат, че ще се обсъжда неговото изключване, тъй като в поканата не са
посочени имената на лицата, които са предложени за изключване.
Следователно е налице порок по чл.12, ал.6 от устава, което прави взетото
решение за незаконосъобразно и противоуставно.
С оглед изложеното съдът намира, че решение на ОС, взето на
18.09.2021г., а именно: 4. Изключване на член-кооператори за неспазване на
устава на кооперацията и съгласно чл.12, ал.3, т.2 – пречи за постигане целите
на кооперацията и т.3 – не опазва, присвоява или уврежда кооперативното
имущество: Н. Т. е противозаконно и противоустановно, на основания: в
поканата за свикване на ОС не е включена точката за изключване на ищеца;
не са спазени правилата за вземане на решения от ОС – чл.24, ал.4 от
Устава; не са налице материалноправни предпоставки за изключване на
кооператора – чл.12, ал.3 от Устава; не са спазени процесуалноправните
предпоставки за изключване на кооператора – чл.12, ал.4-6 от Устава.
Съдът неправилно е приложил материалния закон, поради което на
основание чл.271 ГПК, настоящият съд следва да отмени обжалваното
Решение № 203/20.05.2022г. по гр.д. № 1861 по описа за 2021 година на РС –
Ловеч в частта, с която е отхвърлен иска по чл.58, ал.1 ЗК за отмяна на
решение на ОС на кооперацията, взето на 18.09.2021г., а именно:
4.Изключване на член-кооператори за неспазване на устава на кооперацията и
съгласно чл.12, ал.3, т.2 – пречи за постигане целите на кооперацията и т.3 –
не опазва, присвоява или уврежда кооперативното имущество: Н. Т.; и вместо
него съдът да постанови ново, с което на основание чл.54, ал.1 ЗК по иск
предявен от Н. Т. Т., ЕГН **********, гр. *** срещу ВСЕСТРАННА
КООПЕРАЦИЯ „К.Е.-Б.“, ЕИК ********* да отмени решение на ОС на
кооперацията, взето с протокол от 18.09.2021г., а именно: 4. Изключване на
член-кооператори за неспазване на устава на кооперацията и съгласно чл.12,
ал.3, т.2 – пречи за постигане целите на кооперацията и т.3 – не опазва,
23
присвоява или уврежда кооперативното имущество: Н. Т.; на основание: че в
поканата за свикване на ОС не е включена точката за изключване на ищеца;
не са спазени правилата за вземане на решения от ОС – чл.24, ал.4 от
Устава; не са налице материалноправни предпоставки за изключване на
кооператора – чл.12, ал.3 от Устава; не са спазени процесуалноправните
предпоставки за изключване на кооператора – чл.12, ал.4-6 от Устава.
По делото се установи, че процедурата по съобщаване за насроченото
ОС е спазена, поради което при липса на посочените в исковата молба
пороци, останалите решения се явяват законосъобразни, съгласно закона и
съгласно устава. Ето защо следва решение на ОС, взето на 18.09.2021г., а
именно: 1.Приемане на два нови член-кооператори; 4. Изключване на член-
кооператори за неспазване на устава на кооперацията и съгласно чл.12, ал.3,
т.2 – пречи за постигане целите на кооперацията и т.3 – не опазва, присвоява
или уврежда кооперативното имущество: Т.А., Х.С., П.Д., М.М. да се приеме,
че е законосъобразно.
В този смисъл исковата молба се явява неоснователна и недоказана.
Обжалваното Решение № 203/20.05.2022г. по гр.д. № 1861 по описа за 2021
година на РС – Ловеч в частта, в което е отхвърлен иска по чл.54, ал.1 ЗК
от Н. Т. Т., ЕГН **********, гр. *** срещу ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ
„К.Е.-Б.“, ЕИК ********* за отмяна решение на ОС на кооперацията, взето с
протокол от 18.09.2021г., а именно: 1.Приемане на два нови член-
кооператори; 4. Изключване на член-кооператори за неспазване на устава на
кооперацията и съгласно чл.12, ал.3, т.2 – пречи за постигане целите на
кооперацията и т.3 – не опазва, присвоява или уврежда кооперативното
имущество: Т.А., Х.С., П.Д., М.М.; е правилно и следва да се потвърди на
основание чл.272 ГПК.
По разноските
Ищецът и въззивник Н. Т. е направил следните разноски, за които
представя доказателства за тяхното плащане: в първоинстанционното
производство – 800.00 лева, адвокатско възнаграждение и 30.00 лева
държавна такса, за тяхното извършване (л.6, 81-82 и л.6); а във въззивното –
1250.00 лева адвокатски хонорар и 25.00 лева държавна такса (л.9,38,39).
Въззивното производство е приключило 08.11.2022г., а представените
24
разходо-оправдателни документи са преди 07.11.2022г., поради което по това
време е действала Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, преди нейното изменение (ДВ, бр.
88/04.11.2022 г.), което на основание чл.5, ал.5 КРБ влиза в сила 08.11.2022г.
Така за процесните възнаграждения е действала предходната Наредба
№1/9.04.04 г. досежно минималните размери на възнагражденията на
адвокатите. Искът е неоценяем, поради което за всяка една от инстанциите
възнаграждението се определя по чл.7, ал.1 т.4 от Наредбата, а именно по
600.00 лева. Преди 08.11.2022г. изменението на новелата на чл.7, ал.1, т.10 не
е действала. Ето защо възражението за прекомерност на ответника и
въззиваем е основателно, поради което на въззивника и ищец следва да се
присъдят разноски в следния размер: в първоинстанционното 630.00 лева; във
въззивното производство 625.00 лева. На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът и
въззивник има право на разноски съразмерно с уважената част от иска.
Същото се равнява на половината за всяка една от инстанциите, а именно
315.00 лева за първоинстанционното производство; 312.50 лева за въззивното
производство.
Ето защо на основание чл.78, ал.1 ГПК ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ
„К.Е.-Б.“, ЕИК ********* следва да бъде осъдена да заплати на Н. Т. Т., ЕГН
**********, гр. *** сумата от 627.50 лева (шестстотин двадесет и седем лева
и петдесет стотинки), както следва: 315.00 лева (триста и петнадесет лева),
представляващи разноски в първоинстанционното производство по гр.д.
1861/2021г. по описа на РС – Ловеч; 312.50 лева (триста и дванадесет лева и
петдесет стотинки), представляващи разноски в настоящото въззивно
производство.
Ответникът и въззиваем е претендирал следните разноски, за които
представя доказателство: за първоинстанционното – 600 лева адвокатски
хонорар (л.50, 83); а за въззивното – 600 лева адвокатско възнаграждение
(л.40). Или общо това са: 1200 лева. На основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК,
поради предявен недопустим и неоснователен иск, ответникът, сега въззиваем
ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ „К.Е.-Б.“ има право на разноски. С оглед
частта на обезсилващия диспозитив и отхвърлителният диспозитив на
решението от първата инстанция, следва да му се присъдят направените
разноски в размер на 627.50 лева.
25
Ето защо на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК Н. Т. Т., ЕГН **********,
гр. *** следва да бъде осъден да заплати на ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ
„К.Е.-Б.“, ЕИК ********* сумата от 627.50 лева (шестстотин двадесет и
седем лева и петдесет стотинки), както следва: 313.75 лева (триста и
тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки), представляващи разноски в
първоинстанционното производство по гр.д. 1861/2021г. по описа на РС –
Ловеч; 313.75 лева (триста и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки),
представляващи разноски в настоящото въззивно производство.
В този смисъл решението в частта за разноските следва да бъде
отменено изцяло като неправилно, на основание чл.271 ГПК и вместо него да
се постанови отделен диспозитив.
Водим от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА, на основание чл.270, ал.3 ГПК, Решение №
203/20.05.2022г. по гр.д. № 1861 по описа за 2021 година на РС – Ловеч, в
частта, с която е отхвърлен иска с правна квалификация по чл.58, ал.1 ЗК от
Н. Т. Т., ЕГН **********, гр. *** срещу ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ
„К.Е.-Б.“, ЕИК *********, за обявяване на незаконосъобразни и
противоуставни решения на ОС, взети на 18.09.2021г., а именно:
2.Прекратяване на членственото правоотношение на лица, поради тяхната
смърт; 3. Освобождаване на член-кооператори по тяхна молба; 5. Приемане
на отчета на УС за дейността на кооперацията през 2019; 6. Приемане отчета
на КС на кооперацията за 2019 и освобождаване от отговорност на членове на
КС; 7. Приемане на Годишния финансов отчет (ГФО) на кооперацията за
2019г. и прехвърляне на печалбата във фонд „Резервен“; 8. Приемане на
отчета на УС за дейността на кооперацията през 2020г. и освобождаване от
отговорност на председателя на кооперацията и УС; 9.Приемане на отчета на
КС на кооперацията за 2020г. и освобождаване от отговорност на членове на
КС; 10. Приемане на ГФО на кооперацията за 2020г. и прехвърляне на
печалбата във фонд „Резервен“; като недопустимо, поради липса на правен
интерес от страна на ищеца, а в частта по точки 5, 6, 7, 8, 9, 10 и поради
липса на активна легитимация на ищеца, като ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част като недопустимо.
26
ОТМЕНЯ, като неправилно, на основание чл.271 ГПК, Решение №
203/20.05.2022г. по гр.д. № 1861 по описа за 2021 година на РС – Ловеч в
частта, с която е отхвърлен иска по чл.58, ал.1 ЗК за отмяна на решение на
ОС на кооперацията, взето на 18.09.2021г., а именно: 4.Изключване на член-
кооператори за неспазване на устава на кооперацията и съгласно чл.12, ал.3,
т.2 – пречи за постигане целите на кооперацията и т.3 – не опазва, присвоява
или уврежда кооперативното имущество досежно Н. Т. Т.;, а в частта за
разноските изцяло и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ, на основание чл.54, ал.1 ЗК, по иск предявен от Н. Т. Т.,
ЕГН **********, гр. *** срещу ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ „К.Е.-Б.“,
ЕИК ********* решение на ОС на кооперацията, взето с протокол от
18.09.2021г., а именно: 4. Изключване на член-кооператори за неспазване на
устава на кооперацията и съгласно чл.12, ал.3, т.2 – пречи за постигане целите
на кооперацията и т.3 – не опазва, присвоява или уврежда кооперативното
имущество досежно Н. Т. Т.; на основания: в поканата за свикване на ОС не е
включена точката за изключване на ищеца; не са спазени правилата за
вземане на решения от ОС – чл.24, ал.4 от Устава; не са налице
материалноправни предпоставки за изключване на кооператора – чл.12, ал.3
от Устава; не са спазени процесуалноправните предпоставки за изключване
на кооператора – чл.12, ал.4-6 от Устава.
ПОТВЪРЖДАВА в останалата част Решение № 203/20.05.2022г. по
гр.д. № 1861 по описа за 2021 година на РС – Ловеч, като правилно, на
основание чл.272 ГПК.
ОСЪЖДА ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ „К.Е.-Б.“, ЕИК *********
да заплати на Н. Т. Т., ЕГН **********, гр. *** сумата от 627.50 лева
(шестстотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки), както следва: 315.00
лева (триста и петнадесет лева), представляващи разноски в
първоинстанционното производство по гр.д. 1861/2021г. по описа на РС –
Ловеч; 312.50 лева (триста и дванадесет лева и петдесет стотинки),
представляващи разноски в настоящото въззивно производство, на
основание чл.78, ал.1 ГПК
ОСЪЖДА Н. Т. Т., ЕГН **********, гр. *** да заплати на
ВСЕСТРАННА КООПЕРАЦИЯ „К.Е.-Б.“, ЕИК ********* сумата от 627.50
лева (шестстотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки), както следва:
27
313.75 лева (триста и тринадесет лева и седемдесет и пет стотинки),
представляващи разноски в първоинстанционното производство по гр.д.
1861/2021г. по описа на РС – Ловеч; 313.75 лева (триста и тринадесет лева и
седемдесет и пет стотинки), представляващи разноски в настоящото въззивно
производство, на основание чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
получаването му пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД чрез ОКРЪЖЕН
СЪД – ЛОВЕЧ по реда на ГЛАВА XXII ГПК.
ПРЕПИС от настоящото решение да се изпрати на страните чрез
техните процесуални представители.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия – докладчик при постъпване на
книжа и след провеждане на процедура по връчване на книжа.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
28