Р E Ш Е Н И Е
№ 122
гр.Плевен, 17.02.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
януари две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: 1.Цветелина Кънева
2.Снежина
Иванова
при
секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно
административно-наказателно дело № 1364 по описа за 2019 год. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 171 от 04.10.2019 г., постановено по н.а.х.д.
№ 215/2018 г., Районен съд – Кнежа е потвърдил Наказателно постановление № 009-18 от 20.08.2018 г. на Председател КПКОНПИ.
Със същото наказателно постановление на Н.И.Д., на основание чл.35, ал.1 от
ЗПУКИ /отм/., във вр. с чл.171, ал.1 от ЗПКОНПИ и във вр. с чл.3, ал.2 от ЗАНН,
за осъществен конфликт на интереси по чл.2 от ЗПУКИ /отм./ за нарушение на
чл.9, ал.1, предл. 2 от ЗПУКИ /отм./, извършено в качеството му на заместник
кмета на Община Кнежа и лице, заемащо публична длъжност по чл.3, т.8 от ЗПУКИ
/отм./ е наложена глоба в размер на 5000 лева, на основание чл.33, ал.2 от ЗПУКИ
/отм./ е отнета в полза на община Кнежа сума в размер на 179,45 лева,
представляваща общата сума от нетните дневни възнаграждения, получени от
деянието, породило конфликт на интереси, на основание чл.33, ал.3 от ЗПУКИ
/отм./ е присъдена в полза на държавата сума в общ размер 5003,37 лева,
представляваща равностойността на материалната облага, получена от „Смесени
превози“ ЕООД, гр.Кнежа, чийто едноличен собственик на капитала е свързаното с Н.И.Д.
лице по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПУКИ /отм./, чиято сума следва да се
отнеме от Н.И.Д..
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от Д.. В същата се сочи, че
са налице предпоставките визирани в чл.11 ЗАНН във вр. с чл.80, ал.1, т.5
вр.чл.81, ал.3 от НК - наличие на изтекла абсолютна погасителна давност. Твърди
се, че от датата на която е последното платежно нареждане е от 20.04.2015 г.,
до настоящия момент е изтекла
абсолютната погасителна давност - на 20.10.2019 г. Моли да се постанови
решение, с което да се отмени съдебното решение, да се отмени НП и да се
прекрати административно наказателното производство.
В съдебно заседание касаторът – Н.И.Д., редовно призован, се явява лично и с адвокат С. Я.от Адвокатска
колегия – Плевен. Моли да се отмени постановеното съдебно решение на Районен
съд – Кнежа и наложените санкции, като изрично се позовава на изтекла абсолютна
погасителна давност. Излага становище, че видно от доказателствата по делото,
последното платежно нареждане е от 20.04.2015 г. и докато е висящ процеса е
изтекла давността, която е предвидена в чл.80 ал.1 т.5, във връзка с чл.81 ал.3
от НК.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за противодействие на корупцията и за
отнемане на незаконно придобитото имущество, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Л. И.. Моли да се остави без уважение касационната жалба.
От направените и в днешното съдебно заседание, и в самата касационна възражения
е видно, че не оспорва че са налице предпоставките,
визирани в чл.11 от ЗАНН, във връзка с чл.80 ал.1 т.5, във връзка с чл.81 ал.3
от НК, а именно изтекла абсолютна погасителна давност, но тъй като с
наказателното постановление, освен наложената глоба по т.1, в т.2 и т.3 на
основание чл.33 ал.2 от отменения ЗПУКИ в полза на община Кнежа е отнета и
сума, представляваща общата стойност на нетните дневни възнаграждения, получени
от деянието, породило конфликт на интереси. Отделно от това, на основание чл.33
ал.3 от същия закон е присъдена в полза на държавата сума, представляваща
равностойността на материалната облага, получена от „Смесени превози“ ЕООД –
Кнежа, чийто едноличен собственик на капитала е свързано с Д. лице. Излага
становище, че има две групи последици от влязлото в сила на решение, като
първото е реализирането на административно наказателна отговорност под формата
на глоби и на второ място са изрично предвидените други последици от
установения конфликт. Счита, че абсолютната погасителна давност, предвидена за
административното наказание глоба, не е приложима по отношение на отнемането по
чл.33 ал.2 и ал.3. В този смисъл представя и писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение, че с оглед на събраните по делото доказателства решението на РС е правилно и
законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
С обжалваното решение съдът е приел за установено, че НП № 009-18 от 20.08.2018 г. е издадено в законоустановения
срок, доколкото решение №РС-214-15-027/20.06.2018 г., с което по отношение на Д.
е установен конфликт на интереси, е влязло в сила на 19.07.2018 г. НП е следвало
да бъде издадено до 19.08.2018 г. тъй
като 19.08.2018 г. е неприсъствен ден /неделя/, срокът за издаването му изтича
на 20.08.2018 г., с оглед на което съдът
е приел, че едномесечния срок за издаване на НП е спазен. Доколкото същото НП е основано на влязло в
сила решение №РС-214-15-027/20.06.2018 г., РС го е потвърдил.
По отношение на наведеното касационно основание -
изтекла погасителна давност, съдът съобразява следното:
Съгласно чл. 30, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 97
от 2010 г., в сила от 01.04.2011 г.) на ЗПУКИ /отм./ в едномесечен срок от
влизане в сила на решението, с което е установен конфликт на интереси,
председателят на комисията издава наказателно постановление за налагане на
административно наказание по чл. 35 и 37 и се произнася по чл. 33, ал. 2 и 3. В
тези случаи не се съставя акт за установяване на административно нарушение, а
по аргумент на ал. 2 от същата разпоредба наказателното постановление се
обжалва по реда на Закона за административните нарушения.
Константна е съдебната практика, че
специалният закон – ЗПУКИ (отм.), не изключва приложението на общите разпоредби
на ЗАНН. В случая в ЗПУКИ (отм.) е уредено отклонение от производството по
ЗАНН, което отклонение се изразява в това, че установяването на нарушения не
става с акт за установяване на административно нарушение, а с решение на КПУКИ
по чл. 27 от ЗПУКИ в самостоятелна фаза, по реда на АПК. Това решение има
характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на
АПК, съгласно чл. 27, ал. 5 от ЗПУКИ /отм./ В закона е предвидено, че след
влизане в сила на решението и на основание чл. 30 от ЗПУКИ /отм./ Председателят
на КПУКИ /а след отмяната на ЗПУКИ - председателят на КПКОНПИ, както е в
случая/ издава наказателното постановление. Наличието на специална правна
уредба относно процедурата по установяване на нарушения по ЗПУКИ /отм./ изключва
прилагането на ЗАНН единствено и само в частта му за регламентацията относно
установяването на нарушенията и съставянето на АУАН. За всички въпроси,
свързани с реализирането на административнонаказателна отговорност по ЗПУКИ,
които не са предмет на специална правна уредба, се прилага общия закон - ЗАНН.
Обстоятелството, че само в чл. 30, ал. 2 от ЗПУКИ е посочено, че наказателното
постановление се обжалва по реда на ЗАНН, не означава, че не са приложими
разпоредбите на ЗАНН относно извършено ли е административно нарушение, по
въпросите за административно-наказателно отговорните лица, вината,
обстоятелствата изключващи отговорността, давността, административните
наказания и др.ЗПУКИ е специален закон, който дерогира приложението на ЗАНН
досежно процедурата по издаване и оспорване на АУАН. В производството по ЗПУКИ
съгласно член 27, ал. 1 установяването на конфликт на интереси става с решение
на КПУКИ в двумесечен срок от откриване на производството. Съгласно член 27,
ал. 5 от ЗПУКИ това решение се оспорва от заинтересованото лице по реда на АПК.
Разликата с производството по ЗАНН е, че в производството по ЗАНН, АУАН подлежи
на оспорване пред административнонаказващия орган. Влязлото в сила решение на
КПУКИ има установително действие по отношение на нарушението. Веднъж влязло в
сила решението не подлежи на оспорване в частта за установеното нарушение като
релевантните факти и правната квалификация, посочени в него имат сила на
пресъдено нещо. За разлика от обстоятелствата, посочени в АУАН, които в
производството по ЗАНН подлежат на доказване, респектвино на опровергаване,
установените с влязло в сила решение на КПУКИ факти, свързани с извършването на
конкретно нарушение на ЗПУКИ, не могат да бъдат ревизирани. Решението на КПУКИ
не замества АУАН, но "със силата на администартивен акт презумира
подлежащите на установяване данни за законоуставеността на административното
нарушение - както относно самия нарушител, така и относно нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено"(решение № 2843 от 26.02.2014
година по адм. дело № 12992/2013 година на ВАС, VII отд. и др.). Липсата на акт за установяване на
административно нарушение в производство по ЗПУКИ логично има за правна
последица неприложимост на нормата на чл. 34 ЗАНН, доколкото давностните
срокове в същата са обусловени от наличието на АУАН и момента на неговото
съставяне. В ЗПУКИ /отм./ - чл. 30, ал. 1 е уреден специален срок за съставяне
на НП, който започва да тече от влизане в сила на решението на КПУКИ по чл. 27.
В случая Обжалваното наказателно постановление е издадено всрока по чл. 30 ал.1 от ЗПУКИ. В касационната жалба е
изложено становище, че в хода на производството е изтекла абсолютната давност,
поради което наказателното постановление следва да бъде отменено.
Давността в наказателното производство е
материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява
възможността за реализиране на отговорността. В административнонаказателното
производство при преценка на давността са приложими нормите на чл. 34 ЗАНН и чл.
81, ал. 3 НК вр. чл. 80, ал. 1 НК в съответствие с препращащата норма на чл. 11 ЗАНН.
Именно на основание чл. 30, ал. 2 ЗПУКИ
/отм./, съдът, при разглеждане на спора за законосъобразност на издадено по
реда на същия закон НП, следва да приложи правилата на ЗАНН, обуславящи
преценката за законосъобразност на НП, в т. ч. и изтичане на давностни срокове.
По изложени по-горе мотиви нормата на чл. 34 ЗАНН е неприложима в
производството по ЗПУКИ /отм./, но не така стои въпросът с разпоредбата на чл.
11 ЗАНН, препращаща към Наказателния кодекс /НК/ и приложима на основание чл.
30, ал. 2 ЗПУКИ /отм./, доколкото обуславя преценката за законосъобразност на
НП, осъществена при съдебния контрол върху НП.
Препращащата норма на чл. 11 ЗАНН
предвижда, че по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда
друго. Безспорно давността, изключваща наказателното преследване, е
обстоятелство, изключващо отговорността, доколкото я погасява. Изричните
разпоредби на ЗАНН по въпросите за давността не уреждат абсолютната давност
като максимално възможна продължителност на административнонаказателното
производство – нормата на чл. 34 регламентира сроковете за започване на административнонаказателното
производство, съответно за издаване на НП след съставянето на АУАН, а нормата
на чл. 82 - давността за изпълнение на наложеното административно наказание с
влязъл в сила и подлежащ на изпълнение акт. Следователно в ЗАНН е налице непълнота,
която се преодолява чрез субсидиарното прилагане на разпоредбите на общата част
на НК на основание препращащата норма на чл. 11 ЗАНН (в този смисъл и
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г.,
ОСНК и ОС на Втора колегия на Върховния административен съд.
Разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК е
материалноправна и за нея са приложими правилата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН -
за всяко нарушение се прилага законът, който е бил в сила в момента на
извършване на нарушението, а ако до влизане в сила на НП последват различни
нормативни разпоредби - прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за
нарушителя. С изменението на чл. 80, ал. 1, т. 5 НК /ДВ, бр. 26 от 06.04.2010
г./ се удължава срокът, в който наказателното преследване се погасява по
давност, от две на три години. Това води и до промяна на абсолютния давностен
срок по чл. 81, ал. 3 НК, съответно от три на четири години и половина. Описаните
в НП нарушения са извършени на датите, на които Д. е подписал платежни
нареждания с номера МО1360/10.12.2014 г., МОО426/11.03.2015 г. и МО3389/20.04.2015
г. от името на община Кнежа. Това е станало след изменението на нормата на чл.
80, ал. 1, т. 5 НК, поради което приложим е абсолютният давностен срок от четири
години и половина, който е изтекъл на 20.10.2019 г., както се сочи в
касационната жалба, още преди образуване на настоящето касационно дело.
Институтът на абсолютната давност се
прилага за престъпления, които са противоправни виновни наказуеми деяния с
по-висока степен на обществена опасност от административните нарушения (каквито
са и тези по ЗПУКИ-отм.), поради което същата следва да се прилага и за
административни нарушения, които са противоправни виновни наказуеми деяния с
по-ниска степен на обществена опасност.
Приемането на тезата, че институтът на
абсолютната погасителна давност, не намира приложение при наказателно
преследване за административно нарушение по ЗПУКИ /отм./, би довело като краен
резултат до по-неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено
поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява
административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни
деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението.
Отделно от това твърдението на процесуалния представител на КПКОНПИ за
неприложимост на давността по отношение на определени части от НП не почива на
закона. В случай, че законодателната цел е била именно влизане в сила на
разпоредено отнемането в полза на държавата на нетно дневно възнаграждение и
присъждане в полза на държавата на получена материална облага, то това е
следвало да намери законодателно разрешение, какъвто не е настоящия случай. Тези
последици могат да настъпят само ако се потвърди наложеното наказание. Тезата
на процесуалния представител на КПКОНПИ означава изключване от съдебен контрол
за законосъобразност на НП в определени части, което към настоящия момент не
намира опора в ЗПУКИ /отм./, нито в ЗАНН.
В този смисъл е константната съдебна
практика - Решение № 792 от 17.04.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. №
513/2019 г., Решение № 187 от 5.09.2019 г. на АдмС - Ловеч по к. а. н. д. №
166/2019 г., Решение № 1147 от 23.02.2017 г. на АдмС - София по адм. д. №
11789/2016 г., Решение № 1868 от 18.03.2016 г. на АдмС - София по адм. д. №
11789/2015 г., Решение № 3530 от 20.05.2015 г. на АдмС - София по адм. д. №
1140/2015 г., Решение
№ 575 от 5.07.2017 г. на АдмС - София-област по к. а. н. д. № 446/2017 г.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 171 от 04.10.2019 г., постановено по н.а.х.д.
№ 215/2018 г. на Районен съд – Кнежа и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 009-18
от 20.08.2018 г. на Председателя на Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобито имущество.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЧЛЕНОВЕ:1./п/
2. /п/