Решение по дело №46/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Ж. Д. Р., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет., офис , адв. Л. Г. срещу Решение № 1/20.01.2025г., постановено по АНД № 42/2024г. на Районен съд-Златоград.

С обжалваното решение е потвърден изцяло ЕФ серия К, № 9098590 на ОДМВР-Смолян, с който за извършено нарушение, установено с АТС TFR1-M 654, на 21.04.2024г. в [населено място], на ул. „България“ №2 при общо въведено ограничение на скоростта за населено място от 50 км. и отчетен толеранс от 3 км. в полза на водача е установена стойност на скоростта на собствения й лек автомобил марка БМВ 330 ХД с рег. № [рег. номер] от 93 км/ч или превишение над разрешената скорост от 43 км/ч, при което на основание чл. 189, ал.4 вр.чл. 182, ал.1,т.5 ЗДвП е наложена на собственика на автомобила глоба в размер на 600 лв. С въззивното решение е осъдена Ж. Р. да заплати на ОДМВР-Смолян юриск. възнаграждение в размер на 80 лв.

В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановеното въззивно решение. Неправилно били оценени доказателствата по делото. Изводите на съда не кореспондирали с данните, посочени в приетите по делото доказателства по отношение на координатите на посоченото място на нарушението и местоположението на служебния автомобил, в който било монтирано техническото устройство. Посоченото място по координати дори не било на главния път и отстои на около 400 м. от декларираното местонарушение. Налице било и разминаване в отразения час на извършване на нарушението, както и по отношение на посочения като издател административен орган.

По тези съображения моли съда да постанови решение, с което да отмени въззивното решение и с акт по същество да отмени издадения ЕФ като незаконосъобразен.

В съдебно заседание касаторът р.пр. не се явява и не изпраща процесуален представител и не ангажира становище.

Ответникът по касация р.пр. не изпраща процесуален представител. От гл. юриск. Н. Ш. е постъпило писмено становище, в което развива съображенията си за неоснователност на подадената жалба. Счита, че решението на въззивния съд е законосъобразно и правилно. Наведените от касационния жалбоподател доводи за отмяна на постановеното съдебно решение били неоснователни. Обжалвания съдебен акт се основавал на цялостен и задълбочен анализ на събраните доказателства и съдържал мотиви по всички съставомерни обстоятелства по делото. По делото не се съдържали доказателства, които да противоречат на мястото на контрол, мястото на нарушението и времето на извършването му. Снимковия материал съответствал на съдържанието на приложената по делото преписка. С тези аргументи счита жалбата за неоснователна.

Участващият по делото прокурор от ОП-Смолян заема становище за неоснователност на подадената касационна жалба. Дава заключение за законосъобразност и правилност на постановеното въззивно решение.

След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и мотивите на обжалваното съдебно решение, АССм в настоящия си съдебен състав направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, в срока по чл. 211, ал.1 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, при което е процесуално допустима и по нея съдът дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови обжалваното решение Районен съд-Златоград е приел от фактическа страна, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че на 21.04.2024г. в [населено място] при осъществяване на видеоконтрол за установяване на нарушения на правилата на ЗДвП, с мобилна система TFR1-M 654, позиционирана в служебен автомобил с рег. № [рег. номер] на ул. „България“ №2, в 11:06ч. бил заснет движещ се на това място лек автомобил БМВ 330 ХД с рег. Номер [рег. номер] със скорост 93 км/ч. при съществуващо ограничение на скоростта за населеното място от 50 км/ч. Изложил е мотиви, че след обработка на информацията било установено, че собственик на процесното МПС е Ж. Р., срещу която бил издаден електронния фиш. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл. 21, ал.1 ЗДвП, при което на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал.1,т.5 ЗДвП на собственика било наложено наказание „глоба“ в размер на 600 лв. При тази фактическа обстановка били направени правни изводи за доказаност на нарушението и липса на съществени процесуални нарушения в производството, които да обуславят извод за отмяна на санкционния акт.

Изводите на въззивния съд са законосъобразни и правилни и се споделят от решаващият състав на касационната инстанция със следните мотиви:

Твърди се в касационната жалба, че изводите на съда не кореспондирали с данните по делото досежно координатите на местоположението на служебния автомобил и на мястото на нарушението. Разликата била 378, съответно 420 метра, което било несъвместимо със съвременните средства за определяне на GPS координати. Това възражение е неоснователно. Нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП регламентира задължителното съдържание на електронните фишове. Съгласно тази норма електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Мястото на нарушението е посочено точно в електронния фиш и то е на ул. „България“ в [населено място]. За преценка съставомерността на такова деяние следва да се установи мястото на нарушението дотолкова, за да се установи дали то е в населено място и какво е ограничението на скоростта в този участък. GPS координатите на това място не са задължителен реквизит и не влияят неблагоприятно върху организиране на защитата на дееца, след като мястото е описано с неговия административен адрес в ЕФ. Мобилната система при заснемане на нарушенията генерира и снимков материал, който не противоречи на посоченото място на нарушението в издадения санкционен акт. Тези изводи сочат, на първо място, че дори да е налице твърдяното разминаване в координатите на посоченото място, това е несъществено нарушение, тъй като не ограничава правото на защита на дееца и на следващо място, не внасят съмнение и не разколебават извода за действителното положение на управлявания автомобил в момента на заснемането му при движение с превишена скорост. Също така следва да се отбележи, че изложеното в касационната жалба относно това разминаване в координатите е само твърдение за факт, без той да е доказан. Не се сочи източника, от който са отчетени тези координати, нито начина на тяхното отчитане. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че ако твърдението в касационната жалба се основава на проверка в Google Earth, то тези координати няма възможност да съвпадат с отчетените от GPS, защото гноминомичната проекция, с която работи тази програма и меркаторовата проекция не са тъждествени.

Твърдението за разминаване в часа на нарушението като основание за отмяна на издадения ЕФ също е неоснователно. Информацията за часа на нарушението, 11:06 е еднопосочна и в издадения ЕФ и в снимката към него и няма разминаване. Означеният час на снимката на служебният автомобил 11:23ч. сочи само кога този автомобил е заснет, но не и кога е заснет автомобила на нарушителя.

Неоснователно е и възражението за недописаното в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. наименованието на улицата, на която е бил позициониран автомобила. Да, действително там е записано „Българи“ вместо „България“, при това без да се поставят кавички, но този пропуск не обосновава извод за отмяна на издадения ЕФ.

По тези съображения касационната жалба е изцяло неоснователна и следва да се остави без уважение.

На ответника следва да се присъди юриск. възнаграждение на основание чл. 63д АПК, но в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1/20.01.2025г., постановено по АНД № 42/2024г. на Районен съд-Златоград КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.

ОСЪЖДА Ж. Д. Р., [ЕГН], със съдебен адрес [населено място], [улица], ет., офис , адв. Л. Г. ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР-Смолян юриск. възнаграждение в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.