№ 691
гр. В., 07.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20233100501042 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 17 вр. § 1 от ЗР на ЗЗДН вр. Глава ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба на В. П. Д. срещу Решение № 1083 от
31.03.2023г. по гр.д. № 2134/2023г. по описа на ВРС, ХIV-ти състав, поправено с Решение №
1085 от 31.03.2023г., с коeто на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН са постановени
мерки за защита от домашно насилие в полза на молителката И. С. Д. с ЕГН **********
срещу извършителя В. П. Д. с ЕГН **********, като въззивникът е задължен да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо молителката; забранено му е да приближава на
по-малко от 200 метра пострадалото лице И. С. Д., обитаваното от него жилище, находящо
се в гр. В., ж.к. „В.“ № 12, бл. 3, вх. 2, ап. 32, както и Д. г. 30 „С.“, която посещава детето М.
В.ова Д.а, находяща се в гр. В., ж.к. „М.“, до бл. ... за срок от шест месеца /считано от
31.03.2023г./, както и на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН извършителят е осъден да заплати
глоба в размер на по 300 лева.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението. Изложени са доводи, че въззивникът не е извършил акт на домашно насилие
спрямо молителката, като не е вярно, че на 18.02. и на 21.02.2023г. я е заплашвал по
телефона. Не е звънял по телефона, тъй като тя е блокирала номера му, както го е блокирала
и в социалните мрежи, поставяйки го в невъзможност да й се обажда и да получава
информация за децата им. Последното се установява от представената от него разпечатка на
телефонния му номер. Това доказателство е игнорирано от първоинстанционния съд, както
и направените други искания от него по доказателствата. С оглед липсата на изходящи
обаждания от неговия телефон, доказателствената стойност на представената декларация по
1
чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е разколебана и същата отразява единствено гледната точка на
молителката. В този смисъл счита, че по делото не е проведено пълно и главно доказване, че
на твърдяните дати е осъществен акт под формата на отправяне на заплахи от негова страна.
В този смисъл отправя искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се
постанови друго, с което молбата за защита да се остави без уважение с извод за
неоснователност.
В срока и по реда на чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН е депозирано възражение от И. Д.а, с което
оспорва доводите в жалбата. Поддържа, че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно, постановено при отчитане на съвкупната доказателствена стойност на
събраните по делото доказателства. Отправя искане поради това решението да се потвърди.
В хода на проведеното по делото съдебно заседание, всяка от страните поддържа
изразената позиция по делото и претендира присъждане на разноски. Въззиваемата
признава, че е имало период, в който е блокирала телефонния номер на въззивника, както и
че нейният телефонен номер е .................
При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно
нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявена от И. С. Д. молба с правно
основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН за налагане на мерки за защита по отношение на
В. П. Д. по повод извършени от последния актове на домашно психическо и емоционално
насилие.
Молбата, депозирана на 23.02.2023г. е основана на следните фактически твърдения:
страните са бивши съпрузи и родители на четири деца. С Решение по гр.д. № 31/2021г. на
РС – Б., след развода упражняването на родителските права по отношение на детето В. са
предоставени на бащата, а по отношение на децата В., А. и М. са предоставени на майката, а
на бащата е определен режим на лични отношения с децата. На 31.08.2022г. молителката
сключила граждански брак с И. Д. Д., приела фамилията на новия си съпруг, при което
ответникът „направо превъртял“. Започнал да отправя спрямо молителката заплахи, че ще я
убие, постоянно я обиждал. На 31.01.2023г. ответникът нанесъл жесток побой на настоящия
й съпруг, вследствие която безпричинна жестокост на ответника, молителката е в шок и
изпитва силен страх за себе си и за семейството си. След този случай молителката, заедно
със съпруга й се преместили да живеят от гр. В. в гр. В., от което ответникът побеснял. Така
на 18.02.2023г. й се обадил разярен по телефона, отправяйки заплаха, че ако до края на
предстоящата седмица не се върне в гр. В., ще измине целия път, ще я убие и ще вземе
децата; обиждал я с думите „долна и мръсна курва“ и „долен боклук“. Молителката го
блокирала и се заключила в дома си. Продължил да й звъни по няколко пъти на ден. На
21.02.2023г. отново в телефонен разговор я заплашил, че времето й изтича, че знае в коя д. г.
е детето и знае къде живеят и че ще дойде. Вследствие на осъществените актове на домашно
насилие и агресивния характер на ответника, молителката изпитва постоянен страх за
2
живота си и този на съпруга й, поради което отправила искане за постановяване на мерки за
защита посредством задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо нея; забрана да я приближава на по-малко от 200 м., както и адреса по
местоживеенето й и този на ДГ „С.“, посещавана от детето им, както и да бъде задължен
ответникът да посещава специализирани програми за максимален срок.
В отговор на молбата, ответникът оспорил фактическите твърдения в нея с довод, че
основният спор между страните е по повод осъществяване на контакт на лични отношения с
ненавършилите пълнолетие деца, упражняването на родителските права по отношение на
които е предоставено на майката. По този спор между страните е висящо и съдебно дело.
Оспорил фактическите твърдения за упражнени от него актове на домашно насилие спрямо
молителката на 18 и 21.02.2023г. с довод, че не е могъл да й се обажда по телефона, поради
това, че телефонният му номер, както и социалните мрежи били блокирани от молителката.
Последното е видно от разпечатка на телефонните му разговори. Последното опровергава
декларираните от молителката обстоятелства, поради което отправил искане молбата да се
отхвърли като неоснователна.
С молбата е сезиран местно и родово компетентен да се произнесе съд /чл. 7, ал. 1 от
ЗЗДН/, съдържа предвидените в чл. 9 от ЗЗДН реквизити, както е подадена в срока по чл. 10,
ал. 1 от същия закон. Съобразно твърденията на молителката с извършителя са бивши
съпрузи /чл. 3, т. 1 от ЗЗДН/. Ето защо молбата е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за
установено следното от фактическа страна:
Придружаващата молбата декларация, изхождаща от И. С. Д. по смисъла на чл. 9, ал.
3 вр. чл. 13, ал. 3 от закона, кредитирана по реда на чл. 13, ал. 4 от закона, установява със
съдържанието си времето, мястото и действията, които в съвкупност описват упражнените
спрямо деклараторката актове на домашно психическо и емоционално насилие в конкретен
момент – 18.02.2023г. и на 21.02.2023г., от страна на ответника, изразяващи се в отправяне
на заплахи за живота на молителката и обидни изрази в телефонен разговор.
От приета по делото разпечатка на разговори към фиксирани оператори от
................... на В. Д. е видно, че на 18.02.2023г. и на 21.02.2023г. липсват изходящи
обаждания към телефонен номер ..................
От справка за съдимост, издадена на 13.03.3023г. от РС – Б. се установява, че В. П. Д.
не е осъждан.
Пред ВРС са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетеля
И. Д. – настоящ съпруг на молителката, от показанията на който се установява, че след като
са сключили брак, ответникът започнал ежедневно да се обажда по телефона на молителката
като отправял обидни изрази и заплахи, че ще я причака някъде и ще я пребие. И. го
блокирала, но обажданията продължили ежедневно със заплахи за убийство, че ще я
3
причака, ще я залее с киселина. Така, на 18.02.2023г. отново й се обадил, заявил, че й дава
няколко дни срок да се върне и да върне децата, иначе ще я убие. На 21.02.2023г. отново се
обадил и отново отправил заплахи спрямо молителката, вследствие на което последната
изпитва страх. След подадената молба за защита ответникът не се е обаждал на И..
СЪДЪТ, въз основа на така установеното от фактическа страна, прави следните
правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени
спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във
фактическо съпружеско съжителство. Следователно, основателността на молбата за защита
по реда на ЗЗДН предполага установяване на твърдяния акт на домашно насилие по вид,
интензитет и време, както и авторството на деянието – лице, попадащо в кръга на лицата по
чл. 2 и чл. 3 от закона.
Няма спор по делото, че страните са бивши съпрузи и родители на четири деца,
упражняването на родителските права по отношение на три от които е предоставено на
майката, а на бащата – определен режим на лични отношения. Няма спор също, че от м.
февруари 2023г. молителката, заедно с трите си деца се е преместила да живее в гр. В.,
който факт е провокирал спор между бившите съпрузи относно условията за упражняване на
определения режим на лични отношения между родителя, на когото не е предоставено
непосредственото упражняване на родителските права и децата. По същия между страните е
налице висящ съдебен спор.
В подкрепа на твърденията за осъществени актове на домашно насилие по отношение
на молителката под формата на психическо и емоционално такова по делото е приета
изхождаща от пострадалата декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. Съобразно поддържаното в
жалбата оплакване, спорен пред настоящата инстанция е въпросът доколко по делото е
проведено пълно доказване на твърдяните актове на домашно насилие при разколебана
доказателствена стойност на декларацията от представената от ответника справка за
изходящи обаждания от личния му телефонен номер.
За да се произнесе на тази плоскост, съдът съобрази, че с оглед особения характер на
производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие и поради
обстоятелството, че проявите на домашно насилие протичат обикновено в домашна
обстановка и възможностите за доказването им са ограничени, законодателят е разширил
кръга на годните доказателствени средства в това производство /чл. 13, ал. 2 и 3 от ЗЗДН/,
като е предал такова качество и на едностранни писмени изявления на молителя,
обективирани в декларация. Действително материалната доказателствена сила на
последната, не е абсолютна. Тя е задължителна за съда, само ако няма други доказателства,
които да я оборват и съдържа ясно, точно и изчерпателно описание на твърдяните актове на
домашно насилие.
4
В конкретния случай представената по делото декларация, изхождаща от
молителката удовлетворява изискванията на закона за съдържание – описва твърдяните
актове на домашно психическо и емоционално насилие по конкретен и еднозначен начин,
съдържа имената на дееца, времето на извършване на актовете, обстоятелствата, при които
са извършени, както и характера на посегателствата. От същата се установява, че на
18.02.2023г. в телефонен разговор, ответникът отправил към молителката заплаха за
убийство, както и конкретни обидни изрази, а на 21.02.2023г. отново в телефонен разговор
отправил заплаха за саморазправа. Така декларираните от молителката актове на домашно
насилие, са подкрепени от събраните по делото свидетелски показания на свидетеля И. Д.,
които преценени при условията на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира като преки, конкретни,
кореспондиращи с описанието на актовете на насилие в декларацията, както и като
допълващи същите с последиците и интензитета на въздействието им спрямо психическото
и емоционално състояние на пострадалата. Гласните доказателства не са опровергани по
делото. Въз основа на тези доказателства, съдът приема за доказан факта на осъществяване
на твърдяните актове на домашно насилие по отношение на молителката. Доказателствената
стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН не е разколебана от представената от
ответника разпечатка на разговори към фиксирани оператори, доколкото във вида, в който е
представена – без данни за време на издаване, за издател, за относим период, за цялост и
пълнота на съдържанието – по правната си същност описът на ползваните от въззивника
мобилни услуги, представлява частен неподписан документ, който не се ползва с никаква
доказателствена сила /арг. от чл. 180 от ГПК/. Дори обаче документът да се ползваше с
формална доказателствена сила, то данните за изходящите разговори към фиксирани
оператори от телефонния номер на ответника отново не биха били годни да опровергаят
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, доколкото за
осъществяването на разглежданите актове на насилие е без значение от кой телефонен
номер са инициирани разговорите между страните на процесните дати, в хода на които с
действията си ответникът е извършил насилствените деяния. А телефонни разговори е
възможно да бъдат инициирани от всеки друг активен телефонен номер. Несъстоятелни
поради това са и оплакванията в жалбата, че номерът на въззивника бил блокиран от
въззиваемата, поради което същият не е могъл да инициира разговорите на 18.02.2023г. и на
21.02.2023г. Факта на блокирането не е и спорен по делото и няма отношение към
осъществяването на спорните актове.
В заключение и въз основа на така установените факти, ВОС приема, че на описаните
в молбата дни, време и място, В. Д. упражнил по отношение на бившата си съпруга актове
на психическо и емоционално домашно насилие по смисъла на дефинитивната норма чл. 2,
ал. 1 от закона. Молбата за защита е основателна и следва да се уважи.
Изхождайки от целта на защитните мерки от домашно насилие съдебният състав
намира, че налагането на мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН чрез задължаването на
извършителя да се въздържа от домашно насилие /в каквато и да е проявна форма – дори и
само вербална/, забрана да приближава пострадалата, жилището й, както и посещаваната от
5
детето им д. г. за срок от 6 месеца, считано от постановяване на решението на ВРС,
обезпечава адекватна и пълна защита на пострадалата в подкрепа на психическото и
емоционалното й съхранение, както и служи като превенция срещу нови актове на домашно
насилие. По отношение вида, характера и определения срок на постановените мерки, в
жалбата не се съдържат и конкретни обосновани оплаквания.
По тези съображения, съдебният състав приема, че обжалваното решение на ВРС, с
което молбата за защита е уважена е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да се потвърди.
На основание чл. 17, ал. 2 от ЗЗДН въззивникът дължи държавна такса за въззивното
производство, а на основание чл. 11, ал. 3 от ЗЗДН – дължи и разноските на въззиваемата
страна, чийто доказан размер под формата на платено адвокатско възнаграждение възлиза
на 700 лв.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН,
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1083 от 31.03.2023г. по гр.д. № 2134/2023г. по описа
на ВРС, ХIV-ти състав, поправено с Решение № 1085 от 31.03.2023г.
ОСЪЖДА на основание чл. 17, ал. 2 вр. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН В. П. Д. с ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 15 лева,
представляваща държавна такса по въззивна жалба.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН В. П. Д. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на И. С. Д. ЕГН ********** сумата от 700 лв. – разноски пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на основание чл. 17, ал. 6 от ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6