№ 5631
гр. София, 05.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Частно гражданско
дело № 20231110134461 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Развива се по искане на длъжника С. Н. В. за присъждане на разноските за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв.
Препис от молбата е връчен на заявителя, който в указания срок е изразил становище за
недопустимост и неоснователност на искането, съответно за намаляване на разноските.
Съдът като обсъди доводите в молбата и събраните по делото доказателства намира
следното:
По делото е издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на заявителя
"***" АД.
Длъжникът е подал възражение в срок.
С влязло в законна сила определение заповедта за изпълнение е обезсилена, тъй като
заявителят не е предявил иск в срока по чл. 415 ГПК.
В деня на получаване на препис от разпореждането, с което производството е прекратено и
заповедта е обезсилена, длъжникът е депозирал молба по чл. 248 ГПК за допълване на
разпореждането, като бъдат присъдени разноски в полза на длъжника. Представено е
доказателство за уговорено и заплатено възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 400 лева.
При така установените факти съдът намира искането за основателно по следните
съображения:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението, с което
делото се прекратява е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да го допълни или измени в частта за разноските. П
ри постановяването на окончателния си съдебен акт /решение по същество или определение
за прекратяване/, при направено искане за разноски, съдът е длъжен да ги присъди.
Съгласно чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на
1
делото.
Съгласно т.7 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбите на чл.247,
248, 250 и 251 от ГПК, намират приложение и в заповедното производство, каквото в случая
се явява настоящото ч.гр.д.
В случая длъжникът има право на разноски за адвокат.
Същите са поискани своевременно.
Видно от договора за правна защита и съдействие, възлизат на 400 лв.
Заявителят е релевирал възражение за прекомерност, което е основателно.
С оглед решение от 25.01.2024г. на СЕС по дело С-438/2022г., по съображенията по
цитираното решение настоящият състав приема, че следва да откаже приложение на НМРАВ
при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Следователно съдът не е обвързан
в преценката си от критериите по НМРАВ, а конкретното дело не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност /подаването на възражение по чл. 414 от ГПК е по
бланка, без изискване за мотивирането му/, така и с нисък материален интерес, поради което
настоящият състав намира, че не е налице основание да бъде определян по - висок размер на
възнаграждението от такъв в размер на 50.00 лв.
С оглед изложеното, разпореждането от 07.12.2023 г. следва да бъде изменено, като
заявителят бъде осъден да заплати на длъжника сумата от 50 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
При тези мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ разпореждане №154656 от 07.12.2023 г. постановено по ч.гр.д. № 34461/2023 г. по
описа на СРС, 178-ри състав, като
ОСЪЖДА "***" АД, ЕИК **, да заплати на С. Н. В., ЕГН **********, сумата от 50 лева
разноски в заповедното производство.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2