О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№260052
гр.Добрич 26.08.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На двадесет и шести август 2020 год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:………………………
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно частно гражданско дело №538 по описа за 2020
год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на
чл.274 и сл. от ГПК във връзка с чл.396 ал.1 от ГПК.Подадена е частна жалба от Ф.М.Х.
от гр.ЧV,Р.Т. чрез пълномощника й адв.Е.Ф. срещу определение №183/26.07.2019 г.
по гр.д.№52/2019 г. на Тервелския районен съд,с което е допуснато обезпечение
на исковете-предмет на цитираното дело,предявени от А.Н.И. и М.Ю.И.,***,срещу Ф.М.Х.,чрез
налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху нива с площ от 17,167 дка-имот
№*** по плана за земеразделяне на землището на с.П.Г.,общ.Тервел,обл.Добрич,понастоящем
поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната карта на селото.Изложени са
доводи за недопустимост и незаконосъобразност на обжалваното определение,като
се настоява за обезсилването му и прекратяване на производството по молбата за
обезпечение,респ. за отмяната му и отхвърляне като неоснователна на молбата за
обезпечение.Претендират се от частната жалбоподателка сторените от същата
разноски в настоящото производство.
В писмен отговор насрещната страна
А.Н.И. и М.Ю.И.,***,изразяват становище за неоснователност на частната жалба и
настояват за потвърждаване на атакуваното първоинстанционно определение.
Като постави на разглеждане депозираната
частна жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
При данни,че частната жалбоподателка е
уведомена за обжалваното определение и наложената обезпечителна мярка чрез
съобщение от СВ-гр.Тервел,връчено на упълномощения й адв.Райна Божурова на 02.08.2019
г. /виж писма и обратна разписка на листи 155-157 от делото на ТРС/,частна
жалба вх.№1887/09.08.2019 г. по описа на ТРС е депозирана в рамките на
едноседмичния преклузивен срок по чл.396 ал.1 от ГПК,изтекъл за жалбоподателката
на 09.08.2019 г.Предвид горното и като подадена от активно легитимирано лице-ответник
в обезпечителното производство с правен интерес от обжалване на неизгодното за
него определение,респ. като насочена срещу съдебен акт от категорията по чл.396
ал.1 от ГПК във връзка с чл.274 ал.1 т.2 от ГПК,подлежащ на самостоятелен
инстанционен контрол за законосъобразност,частната жалба е процесуално
допустима.Разгледана по същество,същата е основателна.
Гр.д.№52/2019 г. на ТРС е образувано по
повод искова молба,с която са предявени активно субективно и обективно
съединени искове от А.Н.И. и М.Ю.И.,***,срещу Ф.М.Х. от Р.Т. за осъждане на
ответницата да заплати на ищците сумата от 13 6* лв,представляваща заплатена от
ищците на ответницата продажна цена на описаната по-горе нива по договор за
покупко-продажба от 27.01.2016 г.,обективиран в нотариален акт №*,т.I,рег.№***,д.№***г. на нотариуса ДVП.с район на
действие ТРС,подлежаща на връщане от ответницата,и сумата от 833,60
лв,представляваща сторени от ищците разноски по нотариално изповядване на
горния договор за покупко-продажба.
В хода на производството по гр.д.№52/2019
г. на ТРС е подадена на основание чл.389 и сл. от ГПК молба вх.№1779/24.07.2019
г. от ищците по делото за допускане обезпечение на предявените висящи искове
чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху нивата-предмет на горната
сделка.Молбата е уважена с обжалваното първоинстанционно определение.
Молбата за обезпечение е подадена от
активно легитимирани лица-от ищците по делото пред родово компетентния по
смисъла на чл.389 ал.1 от ГПК съд,пред който делото е висящо.Като депозирана от
активно легитимирани лица и пред родово компетентния съд молбата за обезпечение
е допустима,респ. и атакуваното определение е допустимо.Доводите на частната
жалбоподателка,че обжалваното определение е недопустимо,тъй като с него се
обезпечават недопустими искове,са неоснователни,защото същите касаят
правилността на определението по същество,а не неговата допустимост.По дефиниция
определение,с което се допуска обезпечение на недопустими искове,е неправилно и
подлежи на отмяна поради липса на законоустановените предпоставки по чл.391
ал.1 от ГПК за обезпечаване,а не е недопустимо.Същото е допустимо като постановено
по допустима молба по чл.389 ал.1 от ГПК.
Основателността на молба по чл.389 и сл.
от ГПК за допускане обезпечение на висящ иск се обуславя от кумулативното
наличие на няколко предпоставки.Съобразно разпоредбата на чл.391 ал.1 от ГПК
обезпечение на иск може да се допусне,когато без него за ищеца ще бъде
невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението,т.е.следва да е налице обезпечителна нужда,като искът следва да е
допустим и вероятно основателен,т.е.подкрепен с писмени доказателства,а при
липса на убедителни писмени доказателства неговата вероятна основателност
следва да е удостоверена от молителя чрез внасяне на гаранция в определен от
съда размер.На следващо място претендираната обезпечителна мярка следва да е
подходяща и да води до оправдано накърняване правната сфера на
ответника,съответстващо на вида на търсената с обезпечения иск защита.
Обжалваното определение е
неправилно,респ. молбата за допускане на исканото обезпечение е неоснователна,поради
следните съображения:
Основателни са възраженията на
жалбоподателката Ф.М.Х.,че исковата
молба,с която са предявени исковете,е нередовна.Предявените с нередовна искова
молба искове са процесуално недопустими и не подлежат на
обезпечаване.Първоинстанционният съд не е констатирал своевременно
нередовността на исковата молба и не е дал указания на ищците по реда на чл.129
ал.2 от ГПК за отстраняване на нередовностите.Ищците са квалифицирали исковете
си като такива по чл.189 ал.1 от ЗЗД и чл.191 ал.1 от ЗЗД,които разпоредби
касаят реализация и защита на правата на купувача при продадена му от продавача
чужда вещ /несобствена на продавача/,т.е. при евикция вследствие права на трето
лице върху вещта и разваляне по тази причина на продажбата по реда на чл.87 от ЗЗД.В обстоятелствената част на исковата молба не са изложени обстоятелства за
отстраняване на ищците от процесния имот поради права на трето лице /различно
от продавача/ върху вещта.Исковете са насочени срещу продавачката по цитирания
договор за продажба от 2016 г. Ф. М.Х.,за
която не се твърди от ищците да не е била собственик на процесната нива към
датата на продажбата,нито се сочи,че трети лица имат установени впоследствие
след горната сделка права върху имота.Очевидно е налице противоречие между
дадената от ищците правна квалификация на исковете и изложените от тях
обстоятелства,обосноваващи исковите им претенции.По правило дадената от ищеца
правна квалификация на иска не обвързва съда,който е длъжен да подведе спора
към релевантната правна норма,но последното е възможно само при съдържащи се в
обстоятелствената част на исковата молба достатъчно обстоятелства,които да
обосноват дадена правна квалификация.Обстоятелствата,на които се основават
исковете,в случая не са детайлно и ясно изложени в исковата молба.Посочено е
единствено,че ищците са отстранени от владението на закупения от тях имот въз
основа на невлязло в сила решение по в.гр.д.№574/2017 г. на ДОС,с което е
отменено решение по гр.д.№291/2016 г. на ТРС,постановено по ревандикационен иск
по чл.108 от ЗС на Ф. М.Х. срещу двамата ищци по настоящото дело,като искът е
уважен от въззивния съд.Не се излага на какво основание /поради какви
обстоятелства/ ищците претендират от продавачката Ф. М.Х. връщане на
заплатената по договора за продажба цена-дали на основание развален договор за
продажба /в този случай искът за сумата от 13 6* лв би следвало да се
квалифицира като такъв по чл.88 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД/,дали поради недействителност на договора за продажба /в този случай искът
за горната сума би следвало да се квалифицира като такъв по чл.55 ал.1 предл.1
от ЗЗД/.Никакви обстоятелства не са изложени досежно действието на договора за
продажба,по който е заплатена сумата от 13 6* лв,и не се обосновава
задължението на продавачката по него Ф. М.Х. да върне на ищците продажната
цена.Не са изложени и обстоятелства,обосноваващи активната материална
легитимация на ищцата М.Ю.И. да иска връщане на сумата от ответницата,като се
има предвид,че същата не е купувач по сделката /купувач е само ищецът А.Н.И./.Не
е обоснована съвместната активна легитимация на ищците и не е уточнено защо
същите претендират сумите общо /като тяхно общо вземане/,а не разделно /не е
посочена сума,претендирана от всеки от ищците/.Абсолютно никакви обстоятелства
не са изложени за обосноваване на исковите претенции на ищците за сумата от
833,60 лв-разноски по нотариално изповядване на договора за продажба от 2016
г.Сочи се,че сумата се претендира като „вреди“,но от какви действия на
ответницата произтичат тези вреди не се посочва.Отново липсва мотивировка на
съвместната материалноправна и процесуалноправна легитимация на двамата ищци по
исковете за тази сума,като се има предвид,че ищцата М.Ю.И. не е участник като
страна по сделката,т.е. не е участвала в нотариалното й изповядване.Не е
уточнено и какви конкретни разноски се включват в горната сума.
При липса на доводи в насока дали
договорът за продажба е валиден и е породил вещно-правно действие,респ.
дали,ако е валиден,е бил развален по съответния съдебен ред,не става ясно защо
ищците претендират връщане на продажната цена по договора.Не е ясно и защо претендират
заплащане на разноските по нотариалното изповядване на сделката.
Исковата молба е нередовна и поради
невнесена в дължимия размер държавна такса за водене на делото,доколкото от
една страна не е ясно колко иска с каква цена са предявени /доколкото липсва
уточнение защо и дали се претендира разделно или общо присъждане на сумите в
полза на двамата ищци/,а от друга страна при два иска с цена съответно
13 6* лв и 833,60 лв дължимата държавна такса по сметка на ТРС е в размер
на 545,48 лв по първия иск и в размер на 50 лв по втория иск /общо 595,48 лв/,а
е внесена такава в размер на 578,82 лв.
Предвид горното с атакуваното определение
са обезпечени искове,предявени с нередовна искова молба,поради което и на
настоящия етап от производството по делото са недопустими.Обезпечаването на
недопустими искове е незаконосъобразно,което обосновава неправилност на
атакуваното определение.Последното следва да бъде отменено.Молбата за
обезпечение е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Частната жалбоподателка претендира
присъждане на разноски за настоящото производство,но такива не й се
следват.Съгласно т.5 от Тълкувателно решение №6/06.11.2013 г. по тълк.д.№6/2012
г. на ОСГТК на ВКС сторените в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед
крайния му изход.
Водим от горното,Добричкият окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №183/26.07.2019 г. по
гр.д.№52/2019 г. на Тервелския районен съд,като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ молбата,подадена от А.Н.И. с ЕГН
********** и М.Ю.И. с ЕГН **********,***,за допускане обезпечение на
предявените от молителите срещу Ф.М.Х. /Ф. ./ с ЕГН ********** с постоянен
адрес *** искове за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата от 13 6*
лв,представляваща заплатена от ищците на ответницата продажна цена на нива по
договор за покупко-продажба от 27.01.2016 г.,обективиран в нотариален акт №*,т.I,рег.№***,д.№***г. на нотариуса ДVП.с район на
действие ТРС,подлежаща на връщане от ответницата,и сумата от 833,60
лв,представляваща сторени от ищците разноски по нотариално изповядване на горния
договор за покупко-продажба,които искове са предмет на гр.д.№52/2019 г. на Тервелския
районен съд,чрез налагане на обезпечителна мярка „възбрана“ върху нива с площ
от 17,167 дка,съставляваща поземлен имот с идентификатор ****по кадастралната
карта на с.П.Г.,общ.Тервел,обл.Добрич.
Определението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.