№ 20741
гр. София, 16.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110111446 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, срещу Л. Г. Ц., с която се иска да бъде признато
за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 3496,86 лева -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/,
доставена до топлоснабден имот с адрес гр. София, район „Лозенец“, ул. „......“
№26, вх.В, ап.53 за периода 05.2017г. до 04.2019г., мораторна лихва за забава в
размер на 475,20 лв. за периода 15.09.2018г., до 24.08.2020г., както и сумата за
дялово разпределение за периода 07.2017г. до 04.2019г. в размер на 30,91лв. -
главница и мораторна лихва за забава в размер на 6,32лв. за периода от
31.08.2017г. до 24.08.2020г., ведно със законните лихви върху двете главници,
считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
сумите.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на
процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл, 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ
и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2
на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и
по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването.
Посочва че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на
действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.
Сочи че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи
условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД
1
на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация
София” ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране.
Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника.
Поддържа, че съгласно чл.ЗЗ от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така имали
задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно
влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл, 32, ал. 2 и ал.
3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на
задълженията по ал. 2, Клиентите заплащат на продавача обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на
дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал
доставена топлинна енергия през процесния период, но към настоящия
момент не е заплатил задължението си, ето защо за ищеца възниквал правен
интерес от предявяването на настоящите искове.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба с която оспорва исковете по основание. Поддържа че не оспорва че до
процесния имот е доставена топлинна енергия в количествата и стойностите
както са посочени от ищеца. Поддържа че между страните не е налице
облигационно отношение. Сочи че е представен нотариален акт на друг имот.
Оспорва задълженията за лихва, тъй като ищецът не бил представил
доказателства за публикуването на сумите на сайта на дружеството. Оспорва
дължимите суми за услугата дялово разпределение, тъй като ищецът не е
представил доказателства относно уговорения и съобщен на страните размер.
Ето защо намира че исковете следва да бъдат отхвърлени
Конституираното трето лице – помагач „Техем сървисис“ ЕООД с молба
от 31.05.2024 г., поддържа, че дяловото разпределение за процесния период е
извършено в съответствие с всички действащи към този момент нормативни
разпоредби.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното от
фактическа и правна страна.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1
ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже възникнало облигационно
отношение между страните и изпълнение на задълженията му по това
правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както и
изискуемост на вземането.
В тежест на ответника е да докаже изпълнение, както и всички
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
От представения по делото Договор № 4 – № 99 / 06.11.2007 г.., се
2
установява, че на дата 06.11.07 г. ищцовото дружество – „Топлофикация
София“ АД в качеството на възложител и „ИСТА БЪЛГАРИЯ“ в качеството на
изпълнител е сключен Договор при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за Енергетиката.
По делото е представен Договор № У № 94/01.11.2007 г., се установява,
че на дата 01.11.2007 г. ищцовото дружество – „Топлофикация София“ АД в
качеството на възложител и „Техем сървисис“ ЕООД в качеството на
изпълнител е сключен Договор при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в от Закона за енергетиката.
От представения по делото Договор № 74 / 24.10.2020 г.., се установява,
че на дата 24.10.2000 г. „Техем сървисис“ в качеството на възложител и
„Етажна собственост“ в качеството на изпълнител е сключен Договор при ОУ
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, по
чл. 139в от Закона за Енергетиката.
От представения по делото нотариален акт за собственост върху жилище
/апартамент/ построено върху държавно място от ЖСК „ЕНЕРГОПРОЕКТ“, м.
„Лозенец“, гр. София, се установява, че на дата 27.09.1979 г. ответникът Л. Г.
Ц. придобива собствеността върху процесния недвижим имот.
Ето защо съдът приема, че Л. Г. Ц. е собственик на процесния имот и
като такъв има качеството потребител на топлинна енергия и е страна по
облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й, като приема
за неоснователни доводите на ответника, че представения нотариален акт не
се отнася за процесния имот.
Съдът следва да отбележи, че отношенията между доставчика и
потребителя на топлинна енергия за исковия период се уреждат от Закона за
енергетиката, в който закон е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице
от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие
при публично известни условия, следва да бъде установено, че същото има
качество на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание
чл. 153, ал. 6 от ЗЕ, клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела
в общите части на сградата. От тук следва извода, че за да бъде определено
едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно
цитираната законова разпоредба, е достатъчно да бъде установено по делото,
че същото лице е собственик или носител на вещно право на ползване върху
имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, като не е нужно за периода той да е ползвал и
обитавал процесния имот.
В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
3
предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в 45 – дневен срок от
публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от
потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право
да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се
отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото няма данни от
страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални
условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното
предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено
изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по
спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при
действащите публично известни условия.
От заключението по приетата съдебно – техническа експертиза се
установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е
топлоснабдена за процесния период, съответно в нея е въведена система за
дялово разпределение.
От горепосоченото стигаме до извода, че имотът се намира в сграда, в
която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди,
поради което и по силата на действащата нормативна уредба – чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител
на доставената топлинна енергия и на основание чл. 150, ал. 2 от ЗЕ е
обвързан от ОУ на договорите за продажба на топлинна енергия за битови
нужди и без изричното им приемане. С оглед на гореизложеното съдът
приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по
продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и
задължения на страните, съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от ищцовото дружество, както и Закон за енергетиката, като
ищецът има задължение да доставя топлинна енергия в имота, а ответника да
заплаща стойността на доставената топлинна услуга.
Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да
достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена,
възлизаща на претендираната стойност в рамките на процесния период.
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – техническа
експертиза, което се възприема от съда като обективно и компетентно дадено,
се установява, че сумите за топлинна енергия в имота на ответника са
начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Установява се, че дяловото разпределение, извършено от „Техем
сървисис“ ЕООД за ЕС и процесния имот е в съответствие с методиката,
проверените документи и данни от уреди за сградата и имота. Безспорно се
установи, че извършените измервания в АС, начисления по фактури, дялово
разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за процесния имот на
ответника са в съответствие с изискванията на действащите Наредби за
топлоснабдяване и актуални цени на ТЕ за процесния период. Установява се
още, че общата сума за топлинна енергия начислена от ищцовото дружество
4
във фактури за абоната през процесния период е 3007,11 лева, от която 2397,02
лева за отопление на имот и сградна инсталация общо и 610,09 лева за битово
гореща водоснабдяване.
Съгласно приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, се
установява, че на база извършен анализ на предоставена хронология за
плащания от ищцовото дружество, вещото лице констатира, че по партида с
абонатен № 277678 за процесния период – м.05.2017 г. – м.04.2019 г. няма
извършени плащания. Установява се, че непогасената сума главница за
топлинна енергия за процесния период възлиза в размер на 3496.86 лева,
ведно със законната лихва от дата 31.08.2020 г. до изплащане на вземането, а
сумата по главница за такса дялово разпределение е в размер на 30,91 лева.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата
молба:
Следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на
вземанията на ищцовото дружество по давност. Съгласно Тълкувателно
решение № 3 от дата 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК на ВКС по
отношение на претендираната главница , представляваща стойност на
доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл. 111, б. „в“ ЗЗД
тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б“, предл. 1 от ЗЗД – давността се
прекъсва с предяваване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за
съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по
чл. 415, ал. 4 от ГПК. В конкретния случай Заявлението е депозирано на дата
31.08.2020 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията,
чиято изискуемост е настъпила преди 31.08.2017 г.
С оглед на гореизложеното, съдът намира иска за заплащане на главница
за ТЕ за частично основателен, като ответникът се явява задължен за сумата в
размер на 2909,54 лева, представляваща главница за незаплатена ТЕ за
периода от м.09.2017 г. до м.04.2019г., като за разликата до пълния предявен
размер от 3496,86 лева и за периода от м.05.2017 г. до м.08.2017 г.,
включително искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По горните мотиви, съдът намира иска за заплащане на главница за
дялово разпределение за частично основателен, като ответникът се явява
задължен за сумата в размер на 28,15 лева, представляваща главница за
незаплатена ТЕ за периода от м.09.2016 г. до м.04.2019 г., като за разликата до
пълния предявен размер от 30,91 лева и за периода от м.07.2017 г. до м.08.2017
г., включително, искът се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД:
За основателност на иска в тежест на ищеца е да докаже наличието на
главен дълг и изпадането на ответника в забава – изтичането на срока за
плащане на задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.
Основателността на иска за обезщетение за забава предпоставя наличие
на главен дълг и забава в погасяването му. Както е посочено в исковата молба,
5
съгласно приложимите ОУ на ищеца, лихва за забава се начислява само върху
сумата по общите фактури, издадени след отчитане на средствата за дялово
разпределение, като същата се дължи след изтичане на 45-дневен срок от
датата на публикуване на всяка една от общите фактури на интернет
страницата на „Топлофикация София“ ЕАД. При тази уредба, за да изпадне
длъжникът в забава, доставчикът на топлинна енергия следва да докаже, че е
публикувал фактурите на своята интернет страница. В тази насока, ищецът не
е ангажирал никакви доказателства за публикуване на общите фактури на
интернет страницата си.
От гореизложеното следва, че претенцията с правно основание чл. 86, ал.
1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва е
неоснователна.
По отношение цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – аргумент от чл. 84, ал.
2 от ГПК. По делото не са представени доказателства за отправена и получена
от ответника покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща
настоящото производство.
Предвид това тази акцесорна претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК право
на разноски се поражда в полза и на двете страни.
Съдът намира, че по отношение на направеното искане на ищеца за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед на кратката
продължителност на делото и ниската правна сложност на ищцовото
дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лева /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал.
1 от Наредба за заплащането на правната помощ./
Ищецът доказва, че е направил разноски в общ размер от 850,19 лева, от
които 80,19 лева – държавна такса за заповедното производство, 120,00 лева
платена държавна такса в исковото производство, 500,00 лева депозити за
експертизи, 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение за исковото
производство и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение за заповедното
производство. От тях по съразмерност на ищеца се дължат разноски в размер
на 527,56 лева за исковото производство и 95,39 лева за заповедното
производство.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените по делото разноски. Ответникът
претендира на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА в полза на адвокат Д. Й. Ч.. В
6
исковата молба ищецът е навел възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, поради което следва да бъде
определен минимално предвиденият в Наредба № 1/2004 г. на ВАдС размер.
Минимално дължимият размер на адвокатско възнаграждение в случая
възлиза в размер на 700,00 лева, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ. От тях по
съразмерност ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 вр. чл.
7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ да заплати на адвокат Д. Й. Ч. сумата от 187,10 лева
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ съобразно
предвидения минимален размер.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че Л. Г.
Ц., ЕГН ********** с адрес: гр. София, район „Лозенец“, ул. „......“ № 26, вх.
В, ап. 53, дължи на „Топлофкация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление – гр. София, улица „Ястребец“ № 23Б, сумите, както
следва:
-на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 от ЗЕ, сумата от 2909,54
лева главница за потребена топлинна енергия, за периода от м.09.2017 г. до м.
04.2019 г. и сумата от 28,15 лева - главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за период от м.09.2017 г. до м. 04. 2019 г., ведно със
законна лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението
(31.08.2020 г.) до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главници за сумата над присъдените размери до пълните
предявени размери, за които вземания е издадена заповед за изпълнение от
15.10.2020 г. по ч.гр.д. № 41364/2020 г. на СРС, 142 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофкация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр. София, улица
„Ястребец“ № 23Б, срещу Л. Г. Ц., ЕГН ********** с адрес: гр. София, район
„Лозенец“, ул. „......“ № 26, вх. В, ап. 53, искове с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че Л. Г. Ц., ЕГН
7
********** с адрес: гр. София, район „Лозенец“, ул. „......“ № 26, вх. В, ап. 53,
дължи на „Топлофкация София” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 475,20 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за ТЕ за периода
от 15.09.2018 г. до 24.08.2020 г., както и за сумата от 6,32 лева,
представляваща лихва за забава, начислена върху вземането за дялово
разпределение за периода от 31.08.2017 г. до 24.08.2020 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение от 15.10.2020 г. по ч.гр.д. № 41364/2020 г. на
СРС, 142 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. Г. Ц., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, район „Лозенец“, ул. „......“ № 26, вх. В, ап. 53, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, улица „Ястребец“ № 23Б,, сумата от 527,56 лева.,
представляваща разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Л. Г. Ц., ЕГН ********** с
адрес: гр. София, район „Лозенец“, ул. „......“ № 26, вх. В, ап. 53, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, улица „Ястребец“ № 23Б,, сумата от 95,39 лева.,
представляваща разноски по заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
НМРАВ „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, улица „Ястребец“ № 23Б,, да заплати на адвокат Д.
Й. Ч., със съдебен адрес: гр. София, ул. „.......“ № 19, сумата от 187,10 лева
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ и съдействие на ответника в производството по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице – Техем Сървисис
ЕООД.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 –
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8