№ 930
гр. София, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елена Иванова
Членове:Златка Чолева
Розалина Г. Ботева
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511278 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258- чл. 273 ГПК.
С решение от 26.05.2021г., постановено по гр. дело № 2081 по описа за 2021г.
на Софийския районен съд, ГО, 76 състав, е признато за установено по отношение на
В. М. ХР. съществуването на вземането на Г. В. Д. за сумата 550 лева, представляваща
неустойка, съгласно чл. 3.4. от раздел III договор 25.02.2016г. за наем на недвижим
имот.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответницата В. М. ХР.. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно първоинстанционният съд не е взел предвид, че кредиторът вече е
удовлетворил вземането си за неустойка от депозита в размер на 1100 лева, който е
задържал. Навежда доводи, че вещта страда от недостатъци, поради което не е налице
виновно неизпълнение от страна на наемателя. По тези съображения моли за отмяна на
първоинстанционното решение и за постановяване на ново за отхвърляне на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е подала отговор на
въззивната жалба, с който по подробно изложени съображения, оспорва същата и
прави искане решението да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл. 259 ГПК,
против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
Съдът, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и
възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК,
приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителен иск за установяване
вземането на ищеца за неустойка за вреди от развалянето на договора, за което в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парични задължение.
За да е основателен така предявеният иск, в тежест на ищеца е да установи
наличието на уговорена между страните валидна неустоечна клауза и настъпване на
предвиденото в договора основание за нейното заплащане.
Между страните не е спорно, а и от представените в първоинстанционното
производство писмени доказателства се установява, че на 25.02.2016г. между тях е
сключен договор за наем на недвижим имот, по силата на който наемодателят (ищец в
първоинстанционното производство) предоставил на наемателя (ответник в
първоинстанционното производство) ползването на недвижим имот, представляващ
апартамент, намиращ се в гр. София, кв. *******, бл. *******1. Наемателят се
задължил да заплаща месечна наемна цена в размер на 1100 лева, платима авансово от
1- во до 5- то число всеки месец. В раздел III, чл. 3.4. от договора е уговорено, че ако
наемната цена не бъде платена в срок или бъде платена частично, наемодателят може
да развали договора и претендира заплащане на неустойка от наемателя в размер на
50% от месечната наемна цена.
Не е спорно по делото, че наемателят не е платил наемната цена за м. октомври
2016г.
С нотариална покана от 17.10.2016г. ищецът заявил на ответницата, че поради
неизпълнение на задължението да заплаща месечна наемна цена, разваля договора на
основание раздел III, чл. 3.4. В поканата е посочено, че наемателят следва да предаде
държането на имота на 01.11.2016г.
По общо правилно двустранният договор се разваля поради неизпълнение по
причина, за която длъжникът отговаря с едностранно изявление от кредитора.
Визираният фактически състав изисква на първо място да се изследва налице ли
е виновно неизпълнение от страна на ответницата. По делото не е спорно, че същата не
е платила наемната цена за м. октомври 2016г. В тази връзка същата е навела
възражение, че вещта има недостатъци- а именно неприятна миризма, с източник
апартамента, намиращ се под процесния имот. В случая не е спорно, че при предаване
на държането на имота ответницата е огледала същия и не е направила забележки, за
което е съставен приемо- предавателен протокол. С оглед изложеното, съдът приема,
че наемодателят е предал имота в състояние, което отговаря на ползването, за което е нает.
Ответницата не оспорва това. Напротив, съобразно твърденията , миризмата в жилището се
появила през м. юни 2016г. Съдът счита, че в случая отговорността на наемодателя не може
2
да бъде ангажирана, тъй като, доколкото източникът на неприятната миризма е в съседен
апартамент, не се касае до недостатъци на наетата вещ.
Конкретиката на случая сочи, че ответницата изрично е заявила, че не желае да
плаща наемната цена за м. октомври 2016г., тъй като счита, че вещта страда от
недостатъци. Следва да се посочи, че ответницата не е изпълнила задължението си за
заплащане на наемна цена до приключване на съдебното дирене.
Предвид горното, съдът намира, че е налице неизпълнение на ответника, което е
станало повод за разваляне на договора по реда на чл. 87 ЗЗД.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че уговорената неустойка
е прекомерна. Съгласно 92, ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за по- големи вреди.
Видно от горецитираната разпоредба, неустойката представлява съглашение за
обезпечение на вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В случая страните са уговорили неустойка в размер на половината от месечната
наемна цена. При разваляне на договора вредите на кредитора (наемодател) биха се
съизмерявали именно с размера на наемната цена, която би получил. Настоящият
състав счита, че предвидената неустойка (в размер на 50% от месечната наемна цена)
цели да възмезди вредите от прекратяване на възможността на ищеца да получава
доход от отдаване под наем помещението, както и да му се възмездяват разходите за
отдаване на помещението под наем. Ето защо, размерът на предварително
определените вреди не е завишен.
По отношение на довода, че ищецът следва да се удовлетвори от внесения
депозит, следва да се посочи, че съгласно чл. 4.1. от договора, наемателят се задължава
да предостави на наемодателя безлихвен депозит в размер на 1100 лева. Съгласно чл.
4.4 от договора депозитът се връща при прекратяване на договора и погасяване на
всички задължения на наемателя. Както се посочи, наемателят е неизправна страна по
правоотношението и е налице неизпълнение на негови задължения за заплащане на
наемна цена в размер на 1100 лева (наемната цена за м. октомври 2016г.).
Изпълнението на посоченото задължение е обезпечено с предоставения депозит.
Изложеното обуслава извод, че първоинстанцинното решението е правилно
следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от 26.05.2021г., постановено по гр. дело №
2081 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, ГО, 76 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4