РЕШЕНИЕ
№ 674
гр. Добрич, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Великова
при участието на секретаря Диана Б. Кирова
като разгледа докладваното от Анна Великова Гражданско дело №
20213230100854 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по повод искова молба на
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********, град София, бул.
„Витоша“ № 89 Б, с която против Д. Д. В. ЕГН **********, град Добрич, ул.
***, е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните
суми: - 1152,26 лева, представляващи изплатено застрахователно обезщетение
за нанесени щети на „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ТХ ****, собственост на
***., по силата на договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, полица № ***г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба; - 15,00 лева, представляващи разноски по
ликвидация на щета № 43080311900019, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба; - 118,65 лева, представляващи мораторна лихва
върху сумата от общо 1167,26 лева за периода 18.03.2020г. – 18.03.2021г.
Претендират се разноските и адвокатско възнаграждение.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, от които
произтичат претендираните права: между ищеца и *** е сключен договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
полица № ***г., за притежавания от него лек автомобил „Фолксваген
1
Бийтъл“ с рег. № ***, за срок от 12 месеца – от 00:00 часа на 15.02.2018г. до
23:59 часа на 14.02.2019г. На 09.01.2019г., в 08:15 часа в град Добрич, на
кръстовището, образувано от бул. „25-ти септември“ и ул. „Климент
Охридски“, е настъпило ПТП, при което са нанесени щети на лек автомобил
„Рено Меган Сценик“ с рег.№ ***, собственост на ***.. Мястото на
произшествието е посетено от органите на полицията, но в по-късен момент
за инцидента е съставен протокол за ПТП № 1695957/09.01.2019г. Установено
е, че причина за настъпилия пътен инцидент е неправомерното поведение на
водача на „Фолксваген Бийтъл“ с рег. № *** – Д. Д. В., която е напуснала
мястото на ПТП. Съставен й е акт за установяване на административно
нарушение за нарушение на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП. На 09.01.2019г. от ***. е подадено уведомление за щета, по което е
образувана щета под номер 43080311900019. В уведомлението са посочени
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП и че виновният водач е избягал
без да спре. В същия ден е извършен първоначален оглед и е съставен опис-
заключение по щета. Констатирани са увреждания на общо 13 детайла и е
установена необходимост от допълнителен оглед. Последният е извършен на
14.01.2019г. и са описани увреждания по още 4 детайла. Изготвена е
калкулация, в която са описани уврежданията, необходимите дейности по
отстраняването им и тяхната стойност. На 16.01.2019г. по посочена банкова
сметка ищецът е изплатил на *** застрахователно обезщетение в размер на
1152,26 лева. За образуваната преписка по щетата са извършени
ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Тъй като след настъпилото ПТП
ответницата е напуснала мястото на произшествието, без да уведоми органите
за контрол на движението по пътищата, за ищеца се поражда право на
регресна претенция против нея, на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ.
В писмения си отговор ответницата оспорва исковете като допустими,
но неоснователни. Не оспорва, че на 09.01.2019г. в гр.Добрич на
кръстовището, образувано от бул. „25-ти септември” и ул. ”Климент
Охридски” е възникнало пътно-транспортно произшествие между
управлявания от нея лек автомобил марка „Фолксваген Бийтъл” с per. №*** и
управлявания от ***. лек автомобил марка „Рено Меган Сценик” с per. №***.
Не оспорва също, че между ищеца и съпруга на ответницата *** има
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за управлявания от нея лек автомобил, с който е
2
предизвикала пътнотранспортното произшествие. За посоченото ПТП й е
съставен акт за установяване на административно нарушение с №
0699516/09.01.2019г., с който са й вменени извършени нарушение на чл.25
ал.1 и на чл 123, ал. 1, т. 3, б.”а” от Закона за движение по пътищата, а въз
основа на него е издадено наказателно постановление № 19-0851-000028 от
05.02.2019г. от началника на Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР
Добрич. Във връзка с образуваната административнонаказателна преписка
ответницата е дала обяснения и е попълнила декларация относно
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП. Не е оспорвала, че вина за
настъпването на ПТП има тя, т.е. между нея и другия водач е нямало
разногласия в тази насока. Именно поради това обстоятелство
административнонаказвашият орган не й е вменил извършване на нарушение
по чл.123, ал. 1, т. 3, б.”в” от ЗДвП. Това е видно и от решение, постановено
по н.а.х.д. № 285 по описа на ДРС за 2019г., с предмет разглеждане жалба
срещу издаденото наказателно постановление. Атакувала наказателното
постановление със съображения за явна несправедливост на наложените
наказания за вмененото нарушение по чл.123 ал.1 т. 3 б.”а” от ЗДвП, с искане
за намаляването им. За да възникне регресното право, е необходимо, освен
водачът да е напуснал ПТП преди идването на органите на пътна полиция,
тяхното посещение да е било задължително по ЗДвП. Хипотезите за това са
изброени в чл. 125 от ЗДвП. В настоящия казус ищецът твърди, че е налице
хипотезата на чл. 125, т. 7 от ЗДвП - наличие на основание за задължителното
посещение на ПТП от органите на пътна полиция поради разногласие между
участниците в произшествието относно обстоятелствата, свързани с него.
Между ответницата и другия водач е нямало такова разногласие. В тази
връзка не е вярно твърдението на ищеца, че й е било вменено извършване на
нарушение на чл.123 ал.1 т.3 б.”в” от ЗДвП. Вмененото й нарушение е по
чл.123 ал.1 т. 3 б.”а” от с.з. Вярно е, че ответницата напуснала мястото на
ПТП, но единствено и само поради неотложни служебни ангажименти. Явила
се в Сектор Пътна полиция и попълнила декларация за обстоятелствата, при
които настъпило ПТП, без да оспорва вината си за неговото настъпване,
подписала протокола за ПТП и съставения й АУАН без възражения.
Подписването им означава признаване и потвърждаване на вината й за
настъпилото ПТП, обстоятелствата при които е настъпило, както и неговия
механизъм. При това не следва съдът да приеме, че е осъществена хипотезата
3
на чл.125 т.7 от ЗДвП. Въпреки, че е напуснала произшествието преди
идването на пътна полиция, тяхното посещение не е било задължително по
закон. Поради това и в полза на застрахователното дружество не е възникнало
правото на регрес по чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането да
претендира изплатеното обезщетение на другия водач, участник в ПТП, по
сключената застраховка „Гражданска отговорност”. Предявеният иск следва
да бъде отхвърлен като неоснователен, включително и иска за лихви, както и
искането за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е между страните, че между ищеца и *** е сключен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
полица № ***г., за притежавания от него лек автомобил „Фолксваген
Бийтъл“ с рег. № ***, за срок от 12 месеца – от 00:00 часа на 15.02.2018г. до
23:59 часа на 14.02.2019г., както и че на 09.01.2019г., в 08:15 часа в град
Добрич, на кръстовището, образувано от бул. „25-ти септември“ и ул.
„Климент Охридски“, е настъпило ПТП, при което са нанесени щети на лек
автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ***, собственост на ***.. Не се
спори също относно вината на ответницата, управлявала лек автомобил
„Фолксваген Бийтъл“ с рег. № ***, за възникване на транспортното
произшествие, както и относно вида на причинените материални щети по лек
автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ ***. Няма спор и относно размера
на ликвидационните разноски (15 лева) и следващото се обезщетение за
поправяне на вредите (1152,26 лева), както и за неговото изплащане на
собственика на увредения автомобил. Безспорен е също и размерът на
мораторното обезщетение (118,65 лева), претендирано от ищеца за исковия
период, а също и получаването от ответницата на покани за плащане.
Спорът се заключава до това дали са налице основания за реализиране
на регресната отговорност на ответницата в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3
от Кодекса за застраховането, според който застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
4
е задължително по закон, без да има неотложна причина за напускането.
За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже пълно
и главно не само, че в причинна връзка с противоправното поведение на
ответницата е настъпило събитие - ПТП, което съставлява покрит риск по
договор за застраховка "Гражданска отговорност", за което в качеството си на
застраховател носи риска; че поради причиняване на описаните имуществени
щети, е заплатил обезщетение на увреденото лице в размер не по-голям от
стойността на действителните вреди; твърдения механизъм на ПТП, в
причинна връзка с който са нанесени повреди на автомобила и размера на
обезщетението, но и, че ответницата, след като е причинила виновно
събитието, е напуснала местопроизшествието преди идването на органите за
контрол на движение по пътищата, а посещаването на местопроизшествието
от тях е било задължително по закон. Съществуването на обоснована причина
за напускане на мястото на произшествието подлежи на доказване от
виновния водач.
Случаите на задължително посещение на мястото на ПТП от органите
на КАТ са изброени в чл. 125 от ЗДвП. В единствената приложима
разпоредба на чл. 125, т. 7 от ЗДвП като основание за задължителното
посещение на мястото на ПТП от страна на службите за контрол на МВР е
предвидено разногласието между участниците в произшествието относно
обстоятелствата, свързани с него. В исковата молба ищецът е посочил, че на
ответницата е съставен акт за установяване на административно нарушение
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП. Това нарушение е вписано в
приложените по делото акт и протокол за ПТП, но по делото няма
доказателства (с оглед оспорването от страна на ответницата), че наказателно
постановление за извършено от нея нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от
ЗДвП е издадено. Според твърденията на ответницата, не й е било вменено
извършване на нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б.”в” от ЗДвП, а нарушение е
по чл. 123, ал. 1, т. 3, б.”а” от с.з., като наказателното постановление е
изменено отчасти по отношение наложеното наказание с решение по АНД №
285/2019г. по описа на Районен съд – Добрич. Съгласно чл. 300 от ГПК
влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, разглеждащ
гражданските последици от деянието относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е
5
и разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от НПК. Това обаче не се отнася до съдебните
актове, които са постановени по реда на ЗАНН. Приетото с тях не обвързва
гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, обсъждано в
административно наказателното производство. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 51/29.12.1978г. по н. д. № 50/1978г. на ОСНК на
ВС, съгласно което с наказателното постановление няма произнасяне относно
наличието на престъпно деяние. Обстоятелството, че против ответницата не е
издадено наказателно постановление за нарушение по чл. чл. 123, ал. 1, т. 3, б.
„в“ от ЗДвП е ирелевантно, защото ангажирането на административно
наказателната отговорност не е условие за възникване на гражданската
отговорност.
Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 7 ЗДвП, службите за контрол на МВР
посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие,
когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него. Наличие на разногласие има винаги, когато
между участниците не е постигнато съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него. Това съгласие трябва да бъде изрично обективирано в
надлежна форма на двустранен протокол, като се съобрази изискването на чл.
5, ал. 1 от Наредба № 41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между МВР,
КФН и ГФ. Като е напуснала мястото на ПТП, ответницата е предотвратила
възможността за контакт с водача на увредения автомобил, за да постигнат
съгласие помежду си относно обстоятелствата, свързани с произшествието. В
конкретния случай кумулативно изискуемата предпоставка – на задължително
посещение от органите на КАТ поради разногласие (в случая липса на
съгласие) между участниците в ПТП по обстоятелствата на настъпването му,
се установява, предвид безспорния факт, че ответницата не е спряла
непосредствено след произшествието и не е обсъдила с водача на другия
автомобил тези обстоятелства. Изяснява се обаче, че напускането на мястото
на произшествието от ответницата е било по оправдана причина –
необходимо е било явяването й на работното място за първи учебен час в
училище и намиране на заместник (учител по чужд език), за да се яви пред
контролните органи за изясняване на обстоятелствата по настъпване на ПТП.
Към исковата молба е приложена служебна бележка, издадена от СУ „Св.св.
Кирил и Методий“, която ответницата е представила пред застрахователя,
6
ведно с възражението си против получените регресни покани. От нея се
установява, че тя е учител и на 09.01.2019г. е имала часове първа смяна, които
започват в 08:30 часа. В същия смисъл са и показанията на разпитаните по
делото свидетели *** (огняр в ***“), когото ответницата уведомила, че е
предизвикала ПТП, но е тръгнала, защото не може да остави децата сами и
*** (начален учител в същото училище), която е заместила ответницата в
часовете, докато протече проверката от органите на движение по пътищата.
Втората свидетелка изяснява също, че в училището няма на разположение
винаги заместващ учител, а такъв се осигурява при необходимост и след
уведомяване. Незнанието на ответницата дали и кога ще бъде осигурен
заместник (учител по преподавания от нея предмет) в часовете и
задължението й да присъства в тях я е мотивирало да напусне мястото на
местопроизшествието и да се яви на работното си място. Тази причина за
напускане на мястото на произшествието ответницата е посочила и пред Б. Г.
Б. (младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОД на МВР –
Добрич) и Й. Б. Й. (управлявал увреденото МПС). Последните двама
свидетели потвърждават и че между участниците в ПТП не е имало никакво
разногласие по механизма на настъпването му и вината на ответницата.
Непосредствено след пристигането на контролните органите на КАТ
ответницата се явила пред тях и с обясненията си е съдействала за изясняване
на обстоятелствата, при които е възникнало ПТП. Изтъкнала е като основна
причина за напускане на мястото на инцидента неотложни служебни
ангажименти като педагог; признала е вината си и е попълнила декларация с
данни за причините, довели до възникване на произшествието. В съставяния
протокол за ПТП твърденията и на двамата участници относно начина на
възникването му са съвпадащи. В подписаната декларация при съставяне на
протокола за ПТП е посочила всички обстоятелства, при които то е
настъпило, като не отрича вината си за причиняване на произшествието. Това
становище не представлява отричане на виновност и не разкрива разногласие
с другия участник в произшествието, макар и на по-късен етап. Напротив,
явно виновността се признава и потвърждава, предвид подписването на
протокола за ПТП и АУАН, в които ясно е посочена вината на водача и
механизма на произшествието. При това положение не може да се приеме, че
в случая е осъществена хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ - напускането
от ответницата на местопроизшествието е било с цел организиране
7
заместването й на работното място, което съставлява неотложна причина по
смисъла на тази разпоредба (така решение № 170 от 16.06.2020г. на ОС –
Перник по в.гр.д.№ 151/2020г.). Не е доказано категорично поведение на
застрахованото лице, което да съответства на законовата хипотеза на регресно
право на застрахователя по чл. 500, ал 1, т. 3 от КЗ. Следва да се отчете, че с
въвеждането на тази хипотеза в допълнение към предходната уредба на
регресните права (чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.), действително е предвидено
облекчение за застрахователя, чиято защита се затруднява от липса на
надлежно документиране на застрахователното събитие, когато причинителят
на увреждането напусне местопроизшествието. Самото регресно право е
израз на по-общия принцип, основан на алеаторността на застрахователното
правоотношение, съхранен изцяло в чл. 433 от КЗ и позволяващ на
задължения за обезщети трето лице застраховател да компенсира загубата си
с регрес само при съзнателно поведение, увеличаващо риска до степен, в
която не би бил оправдано покрит. Затова и ако застрахованият, поради
обективно обстоятелство (задължение като учител да се яви в учебен час) не
изпълни задължение да спре и да удостовери след съгласуване със
заинтересованото трето лице общото им съгласие по безспорно причинено
увреждане, позоваването на това неизпълнение на задълженията на водача
като основание за регрес не съответства на целта на закона. Ето защо в
конкретния случай в полза на застрахователя не е възникнало правото да
претендира от застрахования изплатеното обезщетение. В този смисъл са
решение № 337/19.03.2019г. по в. гр. д. № 122/19г. на ОС - Пловдив; решение
№ 55 от 8.12.2021г. на ОС - Кюстендил по в. гр. д. № 413/2021г.; решение №
157 от 2.11.2021г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 478/2021г.; решение № 882
от 14.05.2021г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 131/2021г.; решение №
170/16.06.2020г. по в.гр.д.№ 151/2020г. на ОС Перник.
Изложеното води до извод, че не са налице основания за ангажиране
регресната отговорност на прекия причинител на вредите, обезщетени от
застрахователното дружество по сключената застраховка "Гражданска
отговорност" в хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ, а като резултат от това
няма основание за претендиране на обезщетение за забава по чл. 86 от ЗЗД.
Предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се следва платеното от
8
нея адвокатско възнаграждение в размер на 320 лева.
Водим от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД,
ЕИК *********, град София, бул. „Витоша“ № 89 Б, против Д. Д. В. ЕГН
**********, град Добрич, ул. ***, искове за осъждане на ответника да заплати
на ищеца следните суми: - 1152,26 лева, представляващи изплатено
застрахователно обезщетение за нанесени щети на „Рено Меган Сценик“ с
рег.№ ***, собственост на ***., по силата на договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, полица № ***г.,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба; - 15,00 лева,
представляващи разноски по ликвидация на щета № ***, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба; - 118,65 лева, представляващи
мораторна лихва върху сумата от общо 1167,26 лева за периода 18.03.2020г. –
18.03.2021г.
ОСЪЖДА „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *********,
град София, бул. „Витоша“ № 89 Б, да плати на Д. Д. В. ЕГН **********, град
Добрич, ул. *** платеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 320
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
9