Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 73

 

гр. Велико Търново, 13.04.2020г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                                                   

Великотърновският административен съд, десети състав, в публично заседание на деветнадесети февруари  две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                                                                Председател: Ивелина Янева

 

при секретаря Д. С. като разгледа  докладваното от съдията И. Янева  адм.дело N 701 по описа на Административен съд Велико Търново за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

            Производството е по чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Кмета на Община Велико Търново против Заповед № РД01-1766 / 18.09.2019г., издадена от Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, потвърдена с Решение № 268 / 17.10.2019г. на Министъра на труда и социалната политика, с която е намален капацитета на социалната услуга „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” от 77 на 59 лица, считано от 01.10.20119г. в с.Пчелище, община Велико Търново. В жалбата се твърди допуснати в хода на административното производство нарушения на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон. Моли се за отмяна на атакувания административен акт и присъждане на сторените по  делото разноски.

Ответната страна Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за отхвърлянето й.

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирано лице и при наличие на интерес от обжалване, поради което е допустима.

Предмет на настоящото съдебно производство e Заповед № РД01-1766 / 18.09.2019г., издадена от Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане, с която е намален капацитета на социалната услуга „Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост” от 77 на 59 лица, считано от 01.10.20119г. в с.Пчелище, община Велико Търново.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл.168 от АПК, административният съд приема за установено от фактическа страна следното:

Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост в с.Пчелище е социална услуга, делегирана от държавата дейност, финансирана със средства от държавния бюджет. С Решение № 28 / 19.01.2018г. Министерски съвет приема План за действие 2018-2021г. за изпълнение на Национална стратегия за дългосрочна грижа, съгласно който е предвидено закриването на тази институция. Със Заповед № РД01-0356 / 09.03.2018г. на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане е преустановено настаняването на потребители в дома. Към момента на издаване на тази заповед потребителите на услугата в дома са 77.

Със Заповед № РД01-1705 / 12.09.2019г. е разпоредено извършването на мониторинг в Дом за пълнолетни лица с умствена изостаналост. На 16.09.2019г. е депозиран Доклад на ръководителя на инспектората, съгласно който заетостта в дома за м.06.2019г. е 60 потребители, за м.07.2019г. е 58 потребители и за м. 08.2019г. е 58 потребители. Въз основа на тези констатации е направено предложение за намаляване на капацитета на дома от 77 места на 59 места. Въз основа на предложението на ръководителя на инспектората е издадена и оспорената заповед.

В хода на съдебното производство са представени присъствена книга на потребителите за м.06, 07 и 08.2019г., справки за местата в специализираната институция и нотариални актове за собственост на имота, в който се намира дома.

            Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган и в предписаната писмена форма.

             При служебна проверка за правилното приложение на материалния закон, съдът установи допуснато нарушение на чл.36в от ППЗСП. Посочената разпоредба урежда част от материалните предпоставки и процедурата при откриване, промяна на вида, местоположението и/или промяна на капацитета на социалните услуги, когато са делегирани от държавата дейности. Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане разрешава откриване, промяна на вида, местоположението и/или промяна на капацитета на социалните услуги, когато са делегирани от държавата дейности, като съгласно ал.2 на чл.36в от ППЗСП предложението, въз основа на което се произнася органа следва да съответства на годишния план за развитие на социалните услуги на съответната община. А ал.3 на цитираната норма изисква прилагането към предложението на мотивирано решение на общинския съвет за откриване, промяна на вида, местоположението и/или промяна на капацитета на социалните услуги, когато са делегирани от държавата дейности и документи за собственост на материалната база. Материалноправни предпоставки за закриване, промяна на местоположението и/или капацитета на социалните услуги, когато са делегирани от държавата дейности са разписани в алинеи 4, 6 и 7 на чл.36в от ППЗСП и това са нарушение на критериите и стандартите за социални услуги, неизпълнение на определения капацитет за период от 3 месеца и липса на потребители на социалната услуга за период от 3 месеца. Доколкото се касае за делегирани дейности, съдът намира, че и в тези хипотези следва да се съобразят правилата на ал.2 и ал.3 от чл36в от ППЗСП – съответствие с годишния план за развитие на социалните услуги на общината и решение на общинския съвет. Не може да се възприеме тезата на ответника, че изискванията на ал.2 и ал.3 на чл.36в от ППЗСП не се прилагат при намаляване на капацитета на социалната услуга при наличие на предпоставките по ал.6 от същата разпоредба. След като от обхвата на алинея 1 на чл.36в от ППЗСП не е изключена промяната на капацитета на социалната услуга, то за всяко изменение следва да са налице посочените в алинеи 2 и 3 документи. Това следва и от сложните отношения при делегирана социална услуга. След като фактически услугата се предоставя от общината, то именно общинския съвет следва да вземе решение за капацитета на услугата, тъй като именно с общината са сключени договорите с персонала, доставчици и трети лица, а тези разходи следва да бъдат отразени в бюджета на общината. Не случайно решението на Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане следва да бъде съобразено с годишния план на общината за развитие на социалните услуги. За всяка социална услуга се залага разход в общинския бюджет, който се приема за съответната година. Промяна на капацитета на делегирана социална услуга води до промяна на получаваните от държавата средства и води до промяна на общинския бюджет – за това общината следва да бъде уведомена и да приеме съответните решения за промяна на годишния си план и едва след това следва да се постанови административния акт, с който се променя капацитета на социалната услуга.

            Неизпълнението на разпоредбите на чл.36в, ал.2 и ал.3 от ППЗСП настоящият състав намира за нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, тъй като при спазването му е възможно издаването на административен акт с различно съдържание.

            По изложените съображения жалбата се явява основателна и оспореното решение следва да бъде отменено.

Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл.143, ал.1 АПК, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски е основателно и следва да бъде уважено съобразно представения списък с разноските и доказателства за действителното им извършване.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Заповед № РД01-1766 / 18.09.2019г., издадена от Изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане.

 

ОСЪЖДА  Агенция за социално подпомагане гр.София да заплати на Община Велико Търново сума в размер на 500лв. / петстотин лева/.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд, в 14 – дневен срок от получаването му.

 

 

                                                                                                    Съдия: