Р Е Ш Е Н И Е
№1022/16.12.2020г.
гр.
Пазарджик, 16.12.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Станка Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 1087 по описа на съда за
2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и е образувано по искова
молба, подадена от Н.С.Г. с ЕГН **********, със съдебен адрес ***, п.к. .., ул.
„Г. П.“ № ., ет.., против Община Пазарджик, с адрес: гр. П., бул. „Б.“ № .., с
искане ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 (сто) лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, във връзка с отменено
наказателно постановление № 564/16.09.2016 г. на Зам. Кмет на Община Пазарджик
по АНД № 2363/2016 г. по описа на Районен съд Пазарджик, ведно със законната
лихва от датата на завеждане на исковата молба – 25.09.2020 г. до окончателното
ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – наказателно постановление №
564/16.09.2016 г. на Зам. Кмет на Община Пазарджик е претърпял имуществени вреди в размер на 100
лв., представляващи сторени разноски по АНД № 2363/2016 г. по описа на
Районен съд Пазарджик, във връзка с
обжалване на посоченото по-горе наказателно постановление пред съда за заплатен
адвокатски хонорар. Твърди,
че по посоченото дело от административнонаказателен характер пред Районен съд Пазарджик е ползвал адвокатска защита, за която е
заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за
заплащане на сумата от 100 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба – 25.09.2020
г. до окончателното
ѝ изплащане, както и да му бъдат
присъдени сторените в настоящото дело разноски.
В съдебно заседание, ищецът
редовно призован, се явява лично. Явява се и упълномощеният му процесуален
представител – адвокат И..
Поддържа се исковата молба. Моли се да се приемат писмените доказателства,
представени с нея, както и представените по делото, вкл. и АНД №
2363/2016 г. по описа на Районен съд Пазарджик, представят списък на разноските и излагат доводи
по същество на спора.
Ответникът - Община Пазарджик чрез
законния си представител - кмета в писмено становище счита, че исковата молба е
допустима. Сочи, че исковата молба е неоснователна по отношение на искането за
присъждане на лихви. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищеца в настоящото производство.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е допустим
и основателен. Налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки. Моли
съда да уважи исковата молба.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Спрямо ищеца Н.С.Г. е било издадено наказателно постановление №
564/16.09.2016 г. на Зам. Кмет на Община Пазарджик, с което му е наложена глоба
в размер на 50 лв. за нарушаване на разпоредбата на чл.28 от Наредбата за
обществения ред в Община Пазарджик. Ищецът
е обжалвал в срок пред съда НП, поради което било образувано АНД №
2363/2016 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като за
осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал адвокат
И.
Л. от АК гр. Пазарджик и е заплатил сума от 100 /сто/ лева,
представляваща адвокатски хонорар за процесуално представителство по договор за
правна защита и съдействие от 01.12.2016 г., представен по АНД в първото съдебно
заседание по делото. По делото са проведени две съдебни заседания, в които
адвокат Л. е участвал. Ангажирал е и доказателства по делото. С Решение № 91 от
16.02.2017 г., необжалвано от страните и влязло в законна сила на 08.03.2017
г., Районен съд Пазарджик е
отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически обстоятелства
в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е претърпял имуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по съдебен ред
незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е срещу надлежен
ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената тежест
за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материално-правни
предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в
резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени вреди,
представляващи заплатени от него разноски по обжалваното наказателно
постановление в размер на 100 лева за процесуално представителство.
Издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
По
силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той
е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита
по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече
по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и тази
реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси.
В
конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат
И. Л. при АК гр. Пазарджик да го представлява по АНД № 2363/2016 г. по описа на
Районен съд Пазарджик по жалба против наказателно постановление №
564/16.09.2016 г. на Зам. Кмет на Община Пазарджик до приключване във всички
инстанции. Договорили са адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева, което
е отбелязано, че е заплатено изцяло в брой в сключения договор за правна защита
и съдействие.
Следва да се отбележи, че
отговорността е обективна, защото законодателят не изисква наличието на виновно
поведение. Което означава, че дори дадена административна дейност да е
извършена напълно добросъвестно и съобразно конкретните обстоятелства, ако тя
обективно не съответства на изискванията на закона, възниква отговорност за
обезщетение за причинените вреди. Именно такъв е и конкретният случай.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което ще следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди
сумата от 100 лева. Основателен се явява и искът за присъждане на законната
лихва върху сумата от 100 лв. от датата на завеждане на исковата молба с
основание чл.86 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница
е възникнало и ответникът е поставен в забава по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед изложените мотиви, вземането за главница в размер на 100 лв. е
възникнало. Подаването на исковата молба е и покана за заплащането му, от който
момент ответникът е поставен в забава. Съгласно гореизложеното ищецът
посредством проведено главно и пълно доказване е обосновал задължението на
ответника за заплащане на главница в размер на 100 лв. и законната лихва върху нея
от датата на завеждане на исковата молба - 25.09.2020 г. Доводите на законния
представител на ответника, че разноските не са лихвоносни, не държат сметка, че
в случая по настоящото дело се касае за обезщетение за настъпили имуществени
вреди, а не за разноски в производство.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да
заплати и сторените по делото разноски от ищеца, а именно сумата от 310 /триста
и десет/ лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, за които са
представени и доказателства – договор за правна защита и съдействие и вноска
бележка. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар в
настоящето производство, доколкото минималният размер съгласно чл.7, ал.2, т.1
от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 300
лв., така претендираният размер отговаря на него, като в настоящото производство
адвокат И. е изготвил подробна искова молба, ангажирал е доказателства и се е
явил в съдебното заседание.
Воден
от горното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община
Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2 да заплати на Н.С.Г. с ЕГН **********, сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 100 лв. от датата на завеждане на исковата молба – 25.09.2020
г. до окончателното
ѝ изплащане.
ОСЪЖДА Община
Пазарджик, с адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2 да заплати на Н.С.Г. с ЕГН **********, сторените по делото
разноски в размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/