Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 05.12.2019 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 651 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Иск с правно осн. чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 422 ГПК, вр. чл.240 и чл.86 ЗЗД.
Производството е
образувано по искова молба на ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49,
бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника юриск. Криил Стумбов, срещу Н.Д.М., ЕГН **********
***.
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК и чл. 124, ал.1 ГПК, за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца заплащане
на сумата от общо 1286.08 лв.-главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
твърди, че на 15.08.2018г. е сключен Договор
за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, като
кредитор и Н.Д.М., като длъжник. Договорът бил сключен при следните параметри: Сума на
кредита: 500 лв.;Срок на заема: 24 месеца; Размер на вноска: 30,91 лв.; Дата на
погасяване: 10-ти ден от месеца; Годишен процент на разходите (ГПР %): 49.89 %;
Годишен лихвен процент 41.17%; Лихвен процент на ден: 0,11%.; Общо задължение по кредита: 741,84лв.
Освен това по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение
за закупен пакет допълнителни услуги – 600,24лв.; Размер на вноски по закупен
пакет допълнителни услуги -25,01лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 1342.08
лв.;
- Общ размер на вноска:
55.92 лв.;
- Дата на погасяване: 10-ти
ден от месеца.
Договорът бил подписан при Общи условия /по-нататък наричани за краткост
„ОУ”/, които ОУ са неразделна част от договора, предадени са на клиента при
подписването му и той е декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги
приема, няма забележки към тях и се задължава да ги спазва /Буква „Б“ от ДЗР/.
Съгласно Декларация т.Г на клиента се предоставяла безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата
на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения
и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при
желание за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги.„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнявал точно и в
срок задълженията си по договора, като превел на 16.01.2018г. парична сума в
общ размер на 500 лв. по посочената от длъжника Н.Д.М. банкова сметка, ***водно
нареждане (документ за кредитен превод №
ВОRD01540075 от
16.01.2018 г.).От своя страна длъжникът поемал задължение да погасява
предоставения заем за срок от 24 месеца на равни месечни вноски в размер на
55,92 лв., с падежна дата - всяко 10-то число на месеца. Въпреки това,
длъжникът е спрял да изпълнява договорните си задължения след като е изплатил в
цялост 1 погасителна вноска и една частична с дата 16.01.2018г.
От своя страна длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит
№ **********, като го сключвал за срок от 24 месеца, с месечна вноска по
погасителен план в размер на 55.92 лв. и падежна дата всяко 10-то число на
месеца.
Предвид факта, че длъжникът не е изпълнявал точно поетите с договора
задължения и е направил само една пълна погасителна вноска и една непълна,
последната от които с дата 16.01.2018г., като след изпадането в забава и
съгласно уговореното и прието от страните в чл. 12 от ОУ, а именно: „...КР може
да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое
от следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер...“, е обявена предсрочната изискуемост на заема. На
07.03.2019г. на длъжника било изпратено уведомително писмо, с което бил
информиран, че задължението по кредита е обявено за предсрочно изискуемо..
Съгласно уговореното в ОУ, при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от
Общите условия, клиентът дължал остатъчните и непогасени вноски по погасителен
план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги,
лихви за забава и такси.
Към настоящия момент размерът на погасеното от Н.Д.М. задължение по ДПК №
********** било в общ размер на 56.00 лева. С плащанията си длъжникът погасил
част от номинала по заема.
В настоящето производство „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД се отказва да търси
претендираните с подаденото заявление лихви за забава в размер на 5.12 лева
(пет лева и дванадесет ст.), поради липса на материален интерес. Претендира
само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Предвид изложените по-горе обстоятелства, към днешна дата длъжникът дължи
на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер 1286.08 лева (хиляда двеста
осемдесет и шест лева и осем ст.), представляващи неизплатено парично
задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
В съответствие с изложеното, ищецът счита, че предявеният иск е основателен
и доказан и следва да бъде уважен. Кредиторът чрез упълномощен от него кредитен
експерт /КЕ/, представя на клиента образец на искане за получаване на потребителски
кредит. С помощта на КЕ,КЛ/СД са длъжни надлежно да попълнят и проверят всички
клаузи и данни на ДПК. След това КЛ/СД са длъжни собственоръчно да подпишат
искането и да го предадат чрез КЕ на кредитора. Ако са изпълнени всички
изброени условия Кредиторът се задължава да да отпусне на клиента парични
средства с параметрите според т. VI Параметри на договора за потребителски
кредит. Излага също, че ако потребителят
е желал, той е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без
да посочва причина и да дължи обезщетение съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е
сторил това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по
заема, което считам за показателно относно наличието на съгласие за получаване
на заема при одобрените параметри.Ответникът се е съгласил с цената на кредита
и със сключването на договора, към който момент е бил наясно с общата сума,
която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от сключения договор,
така и с погасяването на кредита.
Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - гр. Велинград.
По заявлението е образувано ч.гр.дело № 347/2019г. След като длъжникът е подал
възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение, на дружеството е
дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането си, получено
от заявителя на 22.05.2019г. Поради това
и в законоустановения срок по чл. 415,
ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане по ЧГД № 347/2019г. по описа на
Районен съд - Велингард, предявявал настоящият установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на
заявителя срещу Н.Д.М. в размер на 1286.08 лева, представляващи неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********.
Въз основа на така
очерталата се обстановка се иска от съда да постанови решение, с което да
установи със сила на присъдено нещо съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, че ответника дължи на ищеца заплащане на сумата от общо
1286.08 лв.-главница, представляваща неизплатено задължение по Договор за
потребителски кредит № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението. Претендира
и разноски направени в заповедното и исковото производство.
В определения срок по чл.131 ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника.
В о.с.з. ищецът, с
писмена молба, подържа иска, заявява да желае делото да се гледа в негово
отсъствие, иска уважаване на същия, с подробни съображения, изложени в тази молба.
В о.с.з. ответникът оспорва иска в частта относно задължение за заплащане на възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги, която клауза намира за нищожна. В останалата част признава
иска.
Съдът, като разгледа
събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и с оглед на наведените
от ищеца доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:
От
приложеното ч.гр.д. № 347/2019г. на ВлРС, с постановеното по същото Заповед № 185/29.03.2019г.
се установява да е разпоредено Н.Д.М.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Профи кредит България” ЕООД с
ЕИК ********* - гр.
София, сумата от 1316.08 лева -главница, дължима по Договор за потребителски кредит №
********** от 16.01.2018г., ведно със
законна лихва върху нея, считано от 29.03.2019г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 5.12 лева - законова лихва за забава за периода от 11.04.2018г. до
03.07.2018г., както и разноски в
размер на 26.42лв.- за държавна
такса и 150.00лв.– юриск. възнаграждение.
Издадената ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1150/2017г. на ВлРС е връчена на длъжника Н.М. по реда на чл.46, ал.1 ГПК, като в срока за възражение е постъпило такова,
с което е оспорено вземането по
издадената заповед.
Във връзка с това и на
осн. чл.415, ал.1, т.2 ГПК ищецът е уведомен да предяви иск за установяване на
вземането си по издадената в негова полза ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 347/2019г.
на ВлРС в едномесечен срок. Съобщението е получено от него на 22.05.2019г., а
настоящият установителен иск е предявен на 25.06.2019г. Изложеното сочи, че
установителният иск е допустим.
Видно
от представените по настоящото дело доказателства : Договор за потребителски
кредит с № ********** от 15.01.2018г., Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, допълнителна преддоговорна информация към
него, искане за отпускане на потребителски кредит, декларации- 2 бр.- за предоставяне на информация на хартиен носител
и за обработка на лични данни,
споразумение за представяне на пакет допълнителни услуги, Общи условия
на ПРОФИ КРЕДИТ БЪГЛАРИЯ ЕООД към Договори за потребителски кредити: версия 09/09.10.2017г.,
погасителен план към договора за потребителски кредит, преводно нареждане за
сумата от 500 лева от 16.01.18г., извлечение от сметка към договор за
потребителски кредит, уведомително писмо от 04.07.18г./с отбелязване в обратна пощенска разписка за непотърсено/ е,
че между страните е сключен въпросния договор за заем, със следните параметри:
Сума на
кредита : 500 лв.;срок на заема: 24 месеца; размер на вноска: 30,91 лв.; дата на
погасяване: 10-ти ден от месеца; годишен процент на разходите (ГПР %): 49.89 %;
годишен лихвен процент 41.17%; лихвен процент на ден: 0,11%.; общо задължение по кредита: 741,84лв.
По
избран и закупен пакет от допълнителни услуги: 600,24лв.; размер на вноски по
закупен пакет допълнителни услуги -25,01лв.
Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги:
- Общо задължение: 1342.08
лв.;
- Общ размер на вноска:
55.92 лв.;
- Дата на погасяване: 10-ти
ден от месеца.
Сумата от
500 лв. е преведена на заемополучателя Н.М. на 16.01.2018г. по банков път.
Изложените обстоятелства не се оспорват от
ответника. Оспорва се клаузата в договора за възникване на задължение за
заплащане на суми по пакета от допълнителни услуги поради нейната нищожност.
Съгласно
погасителния план кредитополучателят е
следвало да преведе по договора за потребителски кредит 24 погасителни вноски, всяка в размер на
55.92 лева с падежна дата всяко 10-то число на месеца. По договора длъжникът е
направил една пълна вноска в размер на 55.92 лева и една непълна в размер на
0.08 лева. Останала е дължима сума в размер на 1286.08 лева по договора за
потребителски кредит и пакета допълнителни услуги.
Съгласно
т. 12.1 и 2 от ОУ към договора в случаи, че кредитополучателят просрочи
плащането на месечна вноска се начислява лихва за забава, като задължението за
заплащане на лихви става изискуемо от начисляването им. А в чл.12.3 е
предвидено кредитодателя да обяви предсрочна изискуемост при настъпване на
някое от обстоятелствата- просрочване на
две или повече последователни месечни вноски в пълен размер, представяне на
неверни сведения в декларациите и др…. С
оглед предпоставките за предсрочна изискуемост на вземането по договора, кредитодателят
е изпратил уведомление в този смисъл на длъжника на адреса по договора.
Посоченото
по-горе уведомително писмо няма данни да е получавано от ответника Н.М., който не
прави възражение за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането, като
признава иска в частта на претенцията по Договора за потребителски кредит. Същото представлява и признание за неизгоден факт, а именно непогасените
суми от кредитополучателя, за главиница и договорна лихва, като в тази част има
обвързваща за ищеца сила. Съдът кредитира изцяло същото при определяне на
размера на дължимата сума.
От представените
от ищеца доказателства, а именно Погасителен плана към процестния Договор и
извлечение от сметка по него се установява, че задължението на ответника за
главница и договорна лихва е в размер на общо 741,84лв. /посочена в
договора като дължима сума по кредита/. Като се вземе предвид извършеното от
ответника плащане в размер на 56лв., то останало е неизплатено задължение от
685,84лв.
По възражението на ответника за недължимост на сума за
закупуване на пакет допълнителни услуги съдът намира следната:
Със Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 15.01.2018г. ответникът е закупил пакет от допълнителни услуги, за
които дължимото на кредитора възнаграждение
е в размер на 600.24 лева, платимо на 24 вноски, всяка в размер на 25.01
лева, дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Според уговорките на договора и погасителния
план към него падежът на последната погасителна вноска е на 10.02.2020г.
Предмет на Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, подписано на 15.01.2018г. от ищцовото дружество и
ответника, е предоставяне от страна на кредитора на клиента-заемател на една
или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
На първо място, по делото не се твърди, а и не се
представят доказателства за ползване на въпросните допълнителни услуги, поради
което заплащане на възнаграждение по Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги не следва да се дължи. На следващо място, остатъкът от
претендираното вземане в посочения размер, а именно 600.24лв., представляващо
възнаграждение по закупения пакет от допълнителни услуги, съдът намира за
недължим и поради нищожността на сключеното на 15.01.2018г. Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги и неравноправността на клаузата за
дължимост на възнаграждението по пакета от допълнителни услуги, съдържаща се в
процесния договор за потребителски кредит.
В настоящия случай ответникът има качеството потребител
по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), в
който е регламентирано, че потребител е всяко физическо лице, което придобива
стока или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска
или професионална дейност. С отпускането на кредит в размер на 500.00 лв. в
полза на ответника като физическо лице е предоставена „финансова услуга“ по
смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. В разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП,
към която изрично препраща чл. 24 от ЗПК, е дадена общата дефиниция за
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, а именно: всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като за
неравноправните клаузи в договорите, съдът следи служебно. В чл. 146,
ал. 1 от ЗЗП е регламентирано, че неравноправните клаузи в договорите са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Клаузите по сключените договори
не са индивидуално уговорени, когато те са предварително изготвени от
доставчика, поради което потребителят не е имал възможност да влияе върху
тяхното съдържание - арг. чл. 146 ал. 2 от ЗЗП. Идентично разрешение е дадено и
в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи
в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13
а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни
клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки
изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е
регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание.
Освен това в настоящия случай клаузите на Споразумението
от 15.01.2018г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора за
потребителски кредит не са индивидуално договорени. Ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, доколкото липсва яснота относно
цената на всяка една от услугите по процесния пакет от допълнителни услуги. В
споразумението е посочен като определяем размер само възнаграждението по
отношение на услугата „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит“ – 15 % от цялото възнаграждение, но не повече от 300
лева. По делото не са ангажирани доказателства тази услуга да е ползвана от
ответника. Наред с това заплащането на възнаграждението по процесното
споразумение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор за потребителски кредит.
Изложеното налага извода, че процесното Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 15.01.2018г. не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не за хипотетично ползване на такава.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и принципа на свободата на договаряне, уреден в чл.9 от ЗЗД, страните по
договор за потребителски кредит могат да договорят цена за допълнителни услуги,
но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на чл.10а, ал.2 - ал. 4 от ЗПК, съгласно които: кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита; кредиторът
не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие; видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит.
В случая допълнителните услуги касаят усвояването,
управлението на кредита и отпускането на допълнителни средства по него или са
относими към бъдещи несигурни събития, като същите са и неясно формулирани.
Нито в процесния договор, нито в споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, е посочен конкретно размера на съответната такса или
комисиона за предвидената допълнителна услуга, а както бе посочено по-горе в
противоречие с императивното правило на чл.10а, ал.4 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) за различните видове допълнителни услуги е
определено общо възнаграждение за плащане с определяем от него размер само на
услугата „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителски
кредит“. На следващо място, уговорените с процесното споразумение допълнителни
услуги противоречат и на чл.19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба,
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. В случая само по
процесния договор за потребителски кредит ГПР е 49,89 %, при допустими от закона
50 %. Отделно от това, ако към тази сума се присъединят и разходите по
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано на 15.01.2018г.,
на стойност 600.24 лв., по което месечната вноска е 25.01 лв., то ГПР ще
надхвърли нормативно допустимия. Налице е заобикаляне на закона, което е
недопустимо. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати
възнаграждение на кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги в
размер на 600.24 лв. Предвид изложеното
се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги в размер на 600.24 лв. се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми
– разпоредбите на чл.10а, ал. 2-ал.4 от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не може да породи желаните от страните
правни последици. Доколкото възнаграждението по споразумението за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги се явява уговорено по нищожна клауза, то не се
дължи.
В обобщение на горното се налага извода, че задължението
на ищеца по процесния Договор за потребителски кредит № ********** / 15.01.2018г.,
включващо главницата и възнаградителната лихва е възлизало на 741.84. От тази
сума ответника е заплатил общо 56.00 лв., в който и размер е изпълнил
задължението си към ищцовото дружество. Останало е неизпълнено задължение по
този договор в размер на 685.84 лева.
Ето защо съдът
намира за установено, че ответника има задължение към ищеца за заплащане на
сумата от общо 685.84 лв., представляваща сбор от неплатени месечни вноски по
заема за главница и възнаградителна лихва, за разликата до пълния претендиран
размер от общо 1286.08лв., искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли. Като
законна последица върху сумата в размер на 685.84 лв. ще се присъди и законната
лихва от датата на подаване на заявлението-29.03..2019г. до окончателното
изплащане.
До колкото с издадената № 185/29.03.2019г. по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 347/2019г. по описа на РС Велинград е разпоредено и заплащане на
сумата от 5,12лв. –законна лихва за забава за периода от 11.04.2018г. до
03.07.2018г., но ищеца изрично е заявил, че се отказва от тази си претенция, то
и като последица ще се обезсили и издадената Заповед в частта и по отношение на
сумата от 5,12лв. –законна лихва за забава за периода от 11.04.2018г. до
03.07.2018г.
Предвид изхода на делото ищецът има право на разноски по съразмерност с уважената
част от иска, като е представил доказателства за направени разноски в размер на
общо 175.72 лв., съобразно списък по чл.80 ГПК. При което и ще му се присъдят
разноски за настоящото производство в размер на 93.71 лв., която сума ще се
осъди ответника да му заплати. До колкото видно от ЗИ постановена по ч.гр.д. № 185/2019г.
на ВлРС на ищеца са присъдени разноски в размер на общо 176.42 лв., то и следва на ищеца да се присъдят разноски
за заповедното производство по съразмерност с уважената част от иска, а именно 94.10
лв., която сума ответника ще се осъди да му заплати.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, че Н.Д.М., ЕГН **********
***, му ДЪЛЖИ сумата от общо 685.84 лв. /шестстотин
осемдесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/, представляваща сбор от
неплатени месечни вноски по заема за главница и възнаградителна лихва по Договор
за потребителски кредит № **********/15.01.2018г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 29.03.2019г. до окончателното плащане,
КОяТО СУМа е разпоредено Н.Д.М. да заплати със Заповед № 185/29.03.2019г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№ 347/2019г. на Велинградски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от общо 1286.08
лв., както и за законната лихва върху разликата, като неоснователен.
ОБЕЗСИЛВА частично Заповед № 185/29.03.2019г. по чл.410 ГПК издадена по ч.гр.д.№
347/2019г. на Велинградски районен съд, в частта и по отношение на сумата от
5,12лв. /пет лева и 12ст./ -законова лихва за забава за периода от 11.04.2018г.
до 03.07.2018г. тъй като не е предявен установителен иск за такова
веземане.
ОСЪЖДА Н.Д.М., ЕГН ********** ***, да
заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, Сумата от 94.10 лева / деветдесет
и четири лева и десет стотинки/,
представляваща разноски направени в заповедното производство, както и Сумата от 93.71 лв. /деветдесет и три лева и седемдесет и една стотинки/, разноски направени в исковото
производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати
на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
( Валентина Иванова)