Р Е Ш Е Н И Е
№ 27
гр.Силистра, 23.03.2009 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на единадесети март през
две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Р.
ЧЛЕНОВЕ: В.М.
С.С.
при секретаря А.Т. и с участието на зам.
окръжния прокурор Д.Н., като разгледа докладваното от съдия С.С. КАНД № 14 по
описа за 2009 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр.
2 ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Постъпила е
жалба от К.С.К., с ЕГН: **********,***„Маршал Толбухин” №36, против Решение № 674/28.11.2008
по описа на Силистренски районен съд, с което е потвърдил Наказателно
постановление № 19-001069/26.06.2008 год., издадено от директора на РД "АА"
- Силистра, в частта с което на жалбоподателя по касационната жалба, на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1, предл. 4 ЗАП, е
наложено административно наказание "глоба", в размер на 500,00 лв.,
за нарушение на чл. 90 от Наредба № 12/5.01.2007 г. за изискванията за
задължителна употреба на контролните уреди за регистриране на данните за
движението на автомобилите и работата на екипажите, както и функционалните и
техническите изисквания към тях, изразяващо се в следното: на 11.06.2008 г.
около 14.20 часа в гр. Силистра, жалбоподателят извършвал превоз на товари в
качеството му на водач, не представил за проверка тахографски
листи с данни за пътуванията за периода 01.06.
Жалбоподателя К.С.К., редовно призован,
не се явява и не се представлява за съдебното заседание. В жалбата си излага
съображения за допуснати нарушения на материалния закон в моли съда да реши
спора по същество, като отмени горепосоченото наказателно постановление и в потвърдителната част.
Ответникът РД”Автомобилна
администрация” – Силистра, редовно призован за датата и часа на съдебното
заседание, не се явява представител и не излага становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
Силистра моли решението на ТРС да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218,
ал. 2 АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
По същество, жалбата е неоснователна.
В жалбата си, жалбоподател К. излага
съображения че нормата на чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози е приложима за документи, касаещи изобщо правото да се извършва
дейността, като примерно са изброени лицензи, разрешения, регистрации и т. н.
По правило тези документи са официални и се издават от надлежен орган.
Формулировката "други документи" според жалбоподателя не дава право
към това примерно изброяване да се отнесат нито данните от паметта на тахографите, нито тахографските
листове, нито документа, удостоверяващ, че водачът е бил освободен от работа,
които се изискват от цитираната по-горе Наредба. Тези данни и документът,
удостоверяващ освобождаването на водача от работа, не са свързани с издаването
на лицензи, разрешителни за превоз и т. н. и не следва да се включват в кръга
от документите, изброени в чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните
превози.
Настоящата инстанция намира, че неизчерпателното
нормативно изброяване завършва с израза "... или други документи, които се
изискват от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му
...". Този израз охарактеризира документите по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП
само с един-единствен признак - да се изискват от ЗАП или от подзаконовите
актове по неговото прилагане. Визираните в чл. 90 от Наредба № 12/5.01.2007 г.
документи притежават този признак, тъй като въпросната наредба е издадена, на
основание чл. 89, ал. 1 ЗАП (вж. § 3 от ПЗР на Наредба № 12/5.01.2007 г.), т.
е. тя е подзаконов нормативен акт по прилагането на ЗАП. Следователно,
нарушаването на чл. 90 от Наредба № 12/5.01.2007 г. обуславя санкционните
последици на особената норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП. Гореизложеното не сочи
наличие на отменителното основание по чл. 348, ал. 1,
т. 1 НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН. При произнасянето по същество, по
силата на чл. 220 АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН, касационната инстанция
не може да прави нови фактически констатации и следва да се ограничи само в
рамките на установените факти от първоинстанционния съд. А последният, както се
спомена вече по-горе, е установил нарушение на чл. 90 от Наредба № 12 от
5.01.2007 г. Това нарушение настоящият съд квалифицира като подлежащо на
санкция по чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗАП, поради което обжалваното решение е валидно,
допустимо, постановено, без да са допуснати нарушения на закона. Ето защо и
след като установи, че не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от НПК, предполагащо отмяна на решението, следва да бъде оставено в сила,
като правилно, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.
Водим от гореизложеното, съдът,
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
674/28.11.2008 год. постановено по АНД № 642/2008 г. по описа на Силистренски
районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.