Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/20.03.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесети февруари през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя
адм. дело № 701/2022 г. по описа на Административен съд - Добрич и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 107, ал. 2 от ЗАвтПр.
Образувано е по жалба на А.Р.А., ЕГН **********,***, срещу заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-4281/24.10.2022 г. на началника
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Добрич в Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна, потвърдена с решение №
РД-14-4281/8/07.11.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Варна, с която на основание чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “б” и т.
4, б. “б”, ал. 2, т. 1, т. 3 и ал. 7 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвтПр) са наложени следните принудителни административни мерки – т. 1 - по
чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“б“ и ал. 2, т. 1, във вр. чл. 106а, ал. 7 от ЗАвтПр -
временно спиране от движение на МПС марка Шкода, модел Фабия с рег. № ХХХХХ,
собственост на А.А.Александрова - до отстраняване на нарушението, но за не
повече от 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой регистрационна табела и
отнемане на СРМПС; т. 2 - по чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр – временно отнемане на СУМПС на А.Р.А.
- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, считано от
датата на констатиране на нарушението – 21.10.2022 г. В жалбата и в пледоарията
по същество се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед
поради допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че описаната в
акта и в потвърждаващото го решение фактическа обстановка е противоречива и не отговаря
на действителното положение. Излагат се доводи за липса на мотиви и нарушение
на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК. Твърди се, че липсват фактически обстоятелства,
които да предполагат толкова тежка санкция, като продължителността на мярката
фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца. Счита се, че наложената ПАМ
„отнемане на свидетелство за управление на МПС“ практически се приравнява на „лишаване
от право на управление на МПС“, което е вид административно наказание, изрично
предвидено в ЗДвП, но не и в ЗАвтПр. Твърди се, че не са налице предпоставките
за издаване на заповедта, тъй като не е доказано, че водачът е осъществил
процесния превоз срещу възнаграждение. Липсва облага, което се удостоверява от
факта, че не е издаван касов бон за услугата. Единствено обстоятелството, че в колата
са пътували двама пътници, не обосновава категоричен извод за извършване на обществен
таксиметров превоз на пътници при липса на безспорни доказателства за неговото
заплащане. По тези съображения се иска отмяна на оспорената заповед.
Ответникът – началникът на Областен отдел „Автомобилна администрация“ –
Добрич в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, не изразява
становище по жалбата. Към преписката, изпратена от по-горестоящия
административен орган, е приложено становище за неоснователност на жалбата с
искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на
ИААА. Направено е и възражение за прекомерност на разноските на другата страна.
С влязло в сила определение на съда от 06.12.2022 г. жалбата срещу т. 1 от
заповедта е оставена без разглеждане поради липса на правен интерес от
оспорването и производството по делото е прекратено в тази му част.
С оглед на това предмет на настоящото дело е само жалбата срещу т. 2 от
заповедта.
Административен съд – Добрич, след като прецени доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 3 от АПК, от
легитимирана страна, срещу годен за оспорване административен акт, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.
При извършена на 21.10.2022 г. проверка от старши инспектор в Регионална
дирекция “Автомобилна администрация” – Варна е установено, че около 18, 00
часа, в гр. Добрич, на паркинга на магазин „Практикер“ А.Р.А. управлява л.а.
марка „Шкода“ от категория М с рег. № ХХХХХ, собственост на А.А.А., маркиран,
обозначен и оборудван като работещо такси с включен на заето ЕТАФП и оборот от
7,29 лева с двама пътници в момента на проверката.
При проверката са снети обяснения от пътниците в автомобила – Стилиян Светлозаров Томов и Даниела Симеонова
Воденичарова, които са заявили, че на 21.10.2022 г. около 17,45 ч. са се качили
в МПС – такси с рег. № ТХ 5317ХС от стоянка за таксита в центъра на гр. Добрич,
между Стоматологията и ДКЦ-1. Автомобилът ги е превозил до магазин „Практикер“,
за което са заплатили сума в размер на 7 лева на водача на автомобила. За
заплатената сума не е бил издаден никакъв документ.
При направена справка в информационната система на ИААА е установено, че
автомобилът не е вписан в списък към удостоверение за регистрация на
таксиметров превоз на пътници.
Въз основа на писмените обяснения на двамата пътници и разпечатката от
монтирания в автомобила таксиметров апарат за сумата от 7, 29 лева (непредназначен
за този автомобил, а за друг автомобил с регистрационен номер ТХ ХХХХХ – л.18)
проверяващият орган е приел, че А. извършва обществен таксиметров превоз на
пътници срещу заплащане, без МПС да е включено в удостоверение за регистрация (документ
за регистрация) за извършване на таксиметров превоз на пътници.
На водача е съставен АУАН № 326075/21.10.2022 г. за извършено нарушение на
чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр. Иззети са СУМПС, контролен талон, СРМПС част II
и предна регистрационна табела. При връчването на акта водачът е написал
възражение, че колата не е на негово име и инспекторът няма право да сваля
табелата.
На
базата на констатациите в АУАН № 326075 началникът на Областен отдел АА – Добрич
в РД АА – Варна издал обжалваната заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-4281/24.10.2022 г., с която на основание чл. 107,
ал. 1, във вр. чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. “б” и т. 4, б. “б”, ал. 2, т. 1 и т. 3
и ал. 7 от ЗАвтПр наложил следните принудителни административни мерки: т. 1 -
по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б.“б“ и ал. 2, т. 1, във вр. чл. 106а, ал. 7 от
ЗАвтПр - временно спиране от движение на МПС марка Шкода, модел Фабия с рег. № ХХХХХ,
собственост на А.А.А. - до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12
месеца, чрез сваляне и отнемане на 1 брой регистрационна табела и отнемане на
СРМПС, считано от датата на констатиране на нарушението и т. 2 - по чл. 106а,
ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр – временно отнемане на СУМПС на А.Р.А.
- до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година, считано от
датата на констатиране на нарушението.
А.Р.А. е обжалвал заповедта пред директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ – Варна, който с решение № РД-14-4281/8/07.11.2022
г. е отхвърлил жалбата, споделяйки мотивите на по-долустоящия орган за прилагане
на ПАМ.
По делото липсват данни за съобщаване на решението по чл. 97 от АПК на
жалбоподателя.
На 16.11.2022 г. А. е подал жалба срещу първоначалния административен акт чрез
директора на РД „АА“ – Варна до Добричкия административен съд.
Не е спорно между страните, а това се установява и от приложеното по делото
заверено копие на СРМПС, част ІІ, че лек автомобил с рег. № ХХХХХ, не е
собственост на жалбоподателя, а на трето лице – А.А.Александрова.
Видно от представената по делото справка от „Единен таксиметров регистър“
(л.16-17), процесното МПС не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно т. І.7 от заповед № РД-01-553/23.11.2021 г. на изпълнителния
директор на ИА „Автомобилна администрация“, издадена на основание чл. 107, ал.
1 от ЗАвтПр, началниците на областни отдели в регионални дирекции „Автомобилна
администрация“ са оправомощени да прилагат с мотивирани заповеди принудителните
административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтПр.
От приложената по делото заповед за преназначаване № 317 от 01.06.2015 г.
от изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“ е видно, че авторът
на заповедта заема длъжността началник на ОО „АА“ – Добрич при РД „АА“ – Варна.
Следователно обжалваният административен акт в оспорената му част по т. 2 е
издаден от надлежно упълномощено длъжностно лице, в рамките на делегираните му
правомощия.
Заповедта съдържа необходимите
реквизити и е фактически и правно мотивирана съобразно изискването на чл. 59,
ал. 2, т. 4 от АПК. Неоснователно е възражението на жалбоподателя за липса на
мотиви, тъй като административният орган е изложил своите фактически
съображения, налагащи прилагането на процесната ПАМ. Цитирал е и приложимата законова
разпоредба, регламентираща правното основание за издаване на оспорената
заповед. Обстоятелството, че в заповедта не е описан маршрутът на извършения
превоз и имената на пътуващите лица, не е съществен порок, обуславящ
немотивираност на акта, защото всички тези данни се съдържат в документите към административната
преписка, послужили като основание за издаването на заповедта, което е
допустимо съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.
Не се споделят доводите в жалбата за противоречивост на фактическата
обстановка в заповедта и потвърждаващото я решение относно мястото на
извършване на нарушението, защото и двата акта препращат към АУАН, в който ясно
е посочено, че проверката е извършена на паркинга на магазин „Практикер“.
Обстоятелството, че в решението е записано само, че е извършена крайпътна
проверка, без да е конкретизирано мястото, на което е извършена, не рефлектира
върху законосъобразността на процесната ПАМ, която е и предмет на проверка в
настоящото съдебно производство.
Заповедта е издадена при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния
закон.
В посочената като правно основание за издаване на заповедта разпоредба на чл.
106а, ал. 1, т. 4, б. “б” от ЗАвтПр е предвидено, че за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който
извършва обществен превоз на пътници с моторно превозно средство, което не е
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници - до отстраняване на нарушението, но за не повече от една
година.
Следователно за приложението на
този текст от закона е необходимо кумулативното наличие на две условия: - 1. да
е извършен обществен (таксиметров) превоз на пътници и 2. превозът да е
извършен с МПС, което не е включено в списък към удостоверение за регистрация
за извършване на таксиметров превоз на пътници.
В § 1, т. 1 от ДР на ЗАвтПр е дефинирано понятието “обществен превоз” като превоз,
който се извършва с МПС за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа
облага, а в т. 2 “превоз на пътници” е легално определен като дейност на лице,
което извършва услуги по извършване на превоз на пътници с моторно превозно
средство за чужда сметка или срещу заплащане или икономическа облага.
Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 26 от ДР на ЗАвтПр „таксиметрови превози“
са превози на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани превозвачи
или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за
своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително мястото на водача,
които водачите държат в готовност, за да изпълнят пътуване до определена от
клиента цел.
В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г.,
съгласно която таксиметров превоз на пътници е обществен превоз на пътници
срещу заплащане, извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото
на водача, по заявен от пътника маршрут и/или крайна точка на превоза.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗАвтПр таксиметров превоз на пътници се извършва
от лица по чл. 12, ал. 1 с автомобили, включени към удостоверението за
регистрация за таксиметров превоз на пътници, за които има издадено разрешение
от съответната община, на територията на която ще се извършва превозът, и които
отговарят на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5.
Следователно една от основните характеристики на
таксиметровия превоз като вид обществен превоз е извършването му с цел печалба,
като законът изисква всяко МПС, с което той се осъществява, да бъде вписано в
съответния списък към издаденото на превозвача удостоверение, видно и от
разпоредбите на чл. 9 и чл. 10 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
В случая от събраните по време на проверката доказателства и съставения
АУАН се установява безспорно, че лицата в автомобила са пътували срещу заплащане
по предварително заявено от тях направление. Автомобилът е бил маркиран,
обозначен и оборудван като работещо такси с монтиран в него таксиметров апарат,
макар и предназначен за друг автомобил. Плащането на водача се доказва от безпротиворечивите
обяснения на пътниците, които са посочили единодушно, че са дали 7 лева в брой за
предоставената услуга по превоз. Индиция в тази насока е и приложеният по
делото служебен бон, разпечатан от поставения в автомобила фискален апарат,
независимо че той не е бил отреден за този автомобил.
Няма спор и за това, че описаното в заповедта МПС не е било включено в списък
към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници
към релевантния момент на проверката, видно и от приложената по делото справка
от „Единен таксиметров регистър“, поради което
следва да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 106а, ал. 1, т.
4, б. “б” от ЗАвтПр – извършване на нерегламентиран таксиметров превоз на
пътници без необходимите документи за това.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на категорични доказателства
за извършването на таксиметров превоз срещу заплащане и за несъответствие на
описаната в заповедта фактическа обстановка с действителната. Дадените по време
на проверката писмени обяснения от пътниците в автомобила са годно
доказателствено средство съгласно чл. 39, ал. 1, във вр. чл. 44 от АПК. В хода
на производството пред съда не са представени доказателства, опровергаващи истинността
им, поради което правилно и законосъобразно административният орган се е
съобразил с тях, приемайки, че превозът е осъществен с търговска цел. Несъмнено
транспортът е извършен срещу заплащане без оглед на това, че не е предоставен
касов бон на пътниците. За наличието на таксиметров превоз не е от значение
начинът и времето на заплащане на възнаграждението, а възмездността на услугата,
която в случая безспорно е налице.
При настъпването на основните съставомерни факти – извършване на обществен
превоз (таксиметров превоз) на пътници с моторно превозно средство, което не е
включено в списък към удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров
превоз на пътници, правилно административният орган е упражнил правомощието си
по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. “б” от ЗАвтПр. От съдържанието на правната норма е
видно, че органът действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, предвидени в
хипотезиса на правната норма, той няма право на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание.
Ирелевантни са възраженията в жалбата, че с решението на по-горестоящия
административен орган са въведени нови твърдения за нарушаване на изискванията
на чл. 21, ал. 1, т. 4 от Наредба № 34. Тези твърдения не са част от решаващите
мотиви на директора на РД „АА“ – Варна и нямат пряко отношение към
законосъобразността на оспорената заповед.
Неясни и неконкретни са доводите в жалбата за наличието на безсрочна регистрация
по чл. 12 от ЗАвтПр, защото в случая мярката е приложена за извършване на
таксиметров превоз с МПС, което не е включено в списък към удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на пътници, а този факт (невключването в списък към удостоверение за регистрация към датата на
превоза) не е отречен изобщо от жалбоподателя в процеса.
Не се споделят доводите в жалбата, че процесната ПАМ
практически се приравнява на административно наказание „лишаване от
правоуправление на МПС“. Принудителните административни мерки и
административните наказания са различни форми на административна принуда и
преследват различни цели, макар и да произтичат от един и същ фактически състав.
Не се споделят и доводите за нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК поради несъразмерност на срока на наложената ПАМ. В заповедта не е посочен
конкретен срок на действие на принудителната мярка, но нейната продължителност
е ограничена от закона – до отстраняване на нарушението, но за не повече от
една година. След отстраняване на нарушението или след
изтичане на нормативноопределения срок ПАМ се счита за отпаднала с оглед
настъпването на прекратителното условие, с което е обвързано действието ѝ. В този смисъл разпоредбата на чл. 106а, ал. 1, т. 4, б.
„б“ от ЗАвтПр е императивна и следва да се приложи по отношение на срока на мярката,
като липсва друга възможност за индивидуализиране на неговия размер. Наличието
на краен срок е гаранция, че адресатът на заповедта няма да бъде засегнат в
по-голяма степен от най – необходимото, поради което не е налице несъразмерност
на мярката – така решение № 12968/17.12.2021 г. по адм. дело № 5866/2021 г. по
описа на ВАС, VІІ отделение, решение № 10262 от 14.11.2022 г. по адм. д. №
3820/2022 г. по описа на ВАС, VІІ отделение, решение № 7656 от 09.08.2022 г. по
адм. д. № 2312/2022 г. по описа на ВАС, VІІ отделение, решение № 11124 от
05.12.2022 г. по адм. д. № 3384/2022 г. по описа на ВАС, VІІ отделение.
В случая е спазена и преследваната от закона цел. ПАМ е форма на държавновластническа
принуда, която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението
на правните норми, които техният адресат не желае да изпълни доброволно. Забраната за извършване на превоз на
пътници срещу заплащане без съответните
документи за това е абсолютна поради
значимостта на ценностите, върху които тази професионална дейност рефлектира. Приложената ПАМ има
превантивен и преустановителен характер – да прекрати извършването на
нарушението и да предотврати настъпването на вредни последици от него, както и
извършването на други правонарушения от страна на водача. С временното отнемане на СУМПС на водача е
изпълнена непосредствената цел на закона да се преустанови извършването на нерегламентиран
таксиметров превоз, както и да се осуети
възможността на жалбоподателя да извърши друго нарушение, поставящо в риск
правнозащитените блага, свързани със законосъобразното извършване на
таксиметровите превози.
С оглед на изложеното съдът
намира, че заповедта в обжалваната ѝ част е правилна и законосъобразна. Не
са налице отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК, поради което
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Ответникът по делото не е претендирал разноски, поради
което и съдът не се произнася по дължимостта им. Действително в придружителното
писмо, с което е изпратена преписката на съда, е направено искане за присъждане
на разноски за юрисконсултско възнаграждение, но доколкото юрисконсултът,
отправил искането, не е процесуален представител на ответника – началника на ОО
„АА“ – Варна, а на директора на РД „АА“ – Варна, който не е страна в
производството, то такива не следва да се присъждат.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Р.А., ЕГН **********,***, срещу заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № РД-14-4281/24.10.2022 г., издадена от
началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Добрич в Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна, В ЧАСТТА по т. 2, с която на
основание чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ и ал. 2, т. 3 от ЗАвтПр на
жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане
на СУМПС до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година,
считано от датата на констатиране на нарушението – 21.10.2022 г.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: