№ 187
гр. Сливен, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230104182 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на С. П. Д. срещу Й. А.
Т., двамата от с. Гергевец, общ. Сливен, с която са предявени искове по чл. 45
ЗЗД за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. в с.
Гергевец, общ. Сливен, ответникът се заканил с убийство на ищеца и му
нанесъл лека телесна повреда, изразила се в разкъсно-контузна рана на
дистална фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка и върхова ампутация на
дистална фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка с липса на част от нокътната
плочка. За извършените престъпления ответникът се признал за виновен и му
било наложено наказание със Споразумение, одобрено по НОХД № 661/2022
г. по описа на СлРС. Ищецът твърди, че в резултат на престъпленията
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от
физическата травма, както и поС.ен стрес, тревожност и страх от нанесената
му закана с убийство. Наред с това, ищецът претърпял и имуществени вреди,
изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното
производство. На изложените основания ищецът моли ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени от ищеца болки и страдания, в следствие
на причинената му от ответника на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. лека
1
телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дистална фаланга
на IV-ти пръст на лявата ръка и върхова ампутация на дистална фаланга на
IV-ти пръст на лявата ръка с липса на част от нокътната плочка, сумата от
8000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди -
претърпени от ищеца страдания - засилен поС.ен стрес, тревожност и страх, в
следствие на отправената спрямо него от ответника на 31.12.2020 г. срещу
01.01.2021 г. закана с убийство и сумата от 300,00 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение по прок. преп. № 392/2021 г. по описа на РП - Сливен, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 01.01.2021 г. за
неимуществените вреди, съответно от 10.02.2021 г. за имуществените вреди
до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и присъждане на
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се явява лично и със
своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за
основателност и доказаност на исковете и моли да бъдат уважени.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от
своя пълномощник - адвокат, чрез който излага становище за частична
основателност на исковете, предвид наличието на акт на наказателния съд,
който е задължителен за гражданския съд, разглеждащ последиците от
деянието. Излага обаче, че претендираните размери на обезщетенията за
неимуществени вреди следва да бъдат намалени поради наличие на
съпричиняване на вредите от ищеца. Ответникът също претендира
присъждане на направените по делото разноски.
И двете страни са представили подробни писмени защити по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
Видно от приложеното НОХД № 661/2022 г. по описа на СлРС, с влязло
в сила Определение от 16.06.2022 г. на Районен съд - Сливен е одобрено
Споразумение, с което Й. А. Т. се е признал за виновен в това, че на
2
31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. в с. Гергевец, общ. Сливен, се заканил с
убийство на С. П. Д. от с. Гергевец с думите: „Шпинга, ще те убия и ще те
изям!“ и това заканване би могло да възбуди у Д. основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, както и че
на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. в с. Гергевец, общ. Сливен, причинил лека
телесна повреда на С. П. Д. от с. Гергевец, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана на дистална фаланга на IV пръст на лява ръка и върхова ампутация на
дистална фаланга на IV пръст на лява ръка с липса на част от нокътната
плочка, довели до „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
като деянието е извършено по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131,
ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, за които престъпления на ответника е
определено едно общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от три
месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години.
От представеното съдебно-медицинско удостоверение № 9/2021 г. се
установява, че при извършен на 04.01.2021 г. преглед на ищеца съдебният
лекар е установил, че при възникналия инцидент ищецът е получил рана от
ухапване от човек в областта на дисталното членче на четвъртия пръст на
лявата ръка с отхапване на меките тъкани в областта на върха на пръста около
1/3 от членчето, както и костната тъкан на последното членче на пръста в
областта на нокътното ложе. По този повод е бил приет за един ден в
отделението по ортопедия и травматология, където е бил опериран, като по
време на операцията девитализираните тъкани са били премахнати и раната е
била зашита и превързана. Оплакванията на освидетелствания от болки в
областта на пръста продължавали.
Видно от Епикриза от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД - гр. Сливен,
на 01.01.2021 г. на ищеца била извършена операция, при която се отстранили
малки костни фрагменти от върха на дисталната фаланга и се оформил
ампутационен чукан на ниво дистална трета. Кожата била зашита и била
положена стерилна превръзка. Препоръчани били посещение на 03.01.2021 г.
за смяна на превръзка и на 17.01.2021 г. за сваляне на конците, назначена била
и антибиотична терапия за срок от 7 дни.
От представеното ЕР на ТЕЛК № 5492 от 04.12.2019 г. се установява, че
на ищеца е опредЕ. 50 % ТНР за срок от 3 години поради заболяване с
диагноза вродена двустранна луксация на двете тазобедрени стави с
3
прибавена вторична коксартроза.
От представения Договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021 г.
се установява, че ищецът заплатил на своя пълномощник - адвокат сумата от
300,00 лв. - възнаграждение за процесуално представителство пред РП -
Сливен и ОП - Сливен по преписка с вх. № 392/2021 г. на РП - Сливен.
Видно от представеното Постановление от 22.02.2021 г. на зам. окръжен
прокурор при ОП - Сливен, жалбата на адвоката - пълномощник на ищеца
била уважена, постановлението на РП - Сливен за отказ да се образува ДП
било отменено и било образувано ДП за това, че на 31.12.2020 г. срещу
01.01.2021 г. в с. Гергевец, общ. Сливен е причинена лека телесна повреда на
С. П. Д. от с. Гергевец, общ. Сливен, изразяваща се във временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като телесната повреда е
причинена по хулигански подбуди - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр.
чл. 130, ал. 1 НК и за това, че на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г., в с.
Гергевец, общ. Сливен спрямо С. П. Д. от с. Гергевец, общ. Сливен е била
отправена закана с убийство, като това заканване би могло да възбуди
основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3,
предл. 1, вр. ал. 1 НК.
По делото е прието заключение на допуснатата съдебно-медицинска
експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено и неоспорено от страните.
От него се установява, че в резултат на настъпилия на 01.01.2021 г.,
около 00,10 часа битов инцидент пред дома му в с. Гергевец, общ. Сливен,
пострадалият С. П. Д. е получил рана от ухапване в областта на IV пръст на
лявата ръка с ампутация на меките тъкани на върха на пръста и част от
нокътното ложе със засягане върха на дисталната (крайната) му фаланга,
наложили хирургична обработка на раната и шев.
Описаното телесно увреждане, изразяващо се във върхова ампутация на
меките тъкани и малка част от върха на крайната фаланга на четвърти пръст
на лявата ръка по своите характеристики представяла нарушаване на
анатомичната цялост на меките тъкани в областта и върха на крайната
фаланга, без това да води до трайно функционално значимо компрометиране
на основната функция на ръката. Имайки предвид това, експертът е направил
заключението, че описаното телесно увреждане е осъществило смисъла на
4
медико-биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на
здравето, неопасно за живота“ на ищеца.
Увреждания от такъв характер заздравяват в рамките на 20-25-30 дни
при нормален ход на оздравителните процеси. Такъв тип телесни увреждания,
поради богатата инервация на пръста и периоста на костта са свързани с
търпене на значителна болка след получаването им, която постепенно с
времето и с напредване на възстановителните процеси намалява до пълното й
отзвучаване. Срокът на пълно възстановяване и търпене на известна,
непоС.на болезненост е строго индивидуален и зависи от множество фактори.
Изслушан в о. с. з. вещото лице допълва, че имайки предвид
характеристиките на увреждането, неговата локализация и срокът, който е
изминал, към момента ищецът не би трябвало да има никакви оплаквания,
тъй като става въпрос за отнемане на съвсем малка част от меката тъкан на
пръста, което за 3 години е заздравяло напълно.
По делото е прието и заключение на допуснатата съдебно-психологична
експертиза, което съдът също кредитира изцяло като обективно и
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
От него се установява, че психологичното съС.ие на освидетелствания
С. Д. след инцидента на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. отговаря на
критериите за остра стресова реакция, довело до разстройство в адаптацията с
тревожно - депресивна реакция - съС.ие, което се характеризира с
емоционални промени, съС.ие на дискомфорт и понижена самооценка и което
следва хронологично стресовото събитие. Ищецът е изпитвал силни болки
непосредствено след инцидента, по време на лечението му, както и в
продължение на няколко месеца след това. Той е имал и негативни мисли,
изпитвал е несигурност, нежелание да се среща с други хора, разстройство на
съня и храненето, което е повлияло временно негативно върху самооценката
му, както на общуването му, така и на задълженията му в дома и на работа.
Заканите за убийство, заплахите и обидите, отправени към ищеца, са също
причина за развитието на горепосочената симптоматика у С. Д. и следва да се
приеме като психологически разбираема и съответна реакция спрямо
сериозността на инцидента. Описаните от ищеца емоционално - поведенчески
прояви са възникнали именно във връзка със случилото се на 31.12.2020 г.
срещу 01.01.2021 г. В заключението си вещото лице изтъква, че трябва да се
5
има предвид фактът, че индивидуалната уязвимост и възможностите за
справяне играят роля за появата на тежестта на острата стресова реакция, т. е.
не всички лица изложени на извънреден стрес, развиват пълната картина на
разстройството. Това зависи от индивидуалната, чисто личната уязвимост на
индивида. Индивидуалното предразположение или ранимостта на личността
имат по-важна роля като рисков фактор за появата и оформянето на
симтомите на разстройството. При ищеца последиците от стресогенното
събитие се пречупват през неговата личност /адаптивност, приспособимост,
но същевременно и несигурност по отношение на здравето, умение за
контролиране на чувства и емоции/ и по тази причина не са били толкова
тежко изразени и са преминали в рамките на няколко месеца. Ищецът не е
търсил специализирана помощ след инцидента. При него не се откриват
психични нарушения преди и непосредствено след инцидента. Пълно
заличаване на спомена на събитието не е вероятна, тъй като всяка личност е
изградена от нейните спомени, играещи роля на минал опит. Възможно е в
ситуация, наподобяваща преживяното, спомените да оживеят, което
представлява ситуационна хипермнезия и е нормално психологично
преживяване.
Изслушана в о. с. з. вещото лице пояснява, че при острата стресова
реакция срокът за възстановяване е за период от 1 до 3 месеца, които месеци
за възстановяване са изминали и ищецът се е върнал към нормалния живот.
Психологът допълва, че и физическото увреждане, и заплахата за убийство са
допринесли еднакво за острата стресова реакция на ищеца и не могат да
бъдат разграничени, нито да бъде определено в проценти кое до каква степен
е допринесло за възникването й.
За установяване характера и интензитета на претърпените от ищеца
неимуществени вреди са разпитани свидетелят Д. Д. - брат на ищеца и
свидетелите Т.Т. и А.К. - негови близки познати.
От показанията на свид. Т., който възприел случилото се на запис от
охранителните камери на къщата си, се установява, че инцидентът между
страните възникнал точно на Нова година, на пътя пред къщата на свид. Т..
Свид. Д. направил забележка на ответника да не насочва пушка срещу децата
му. Ответникът посегнал с пушката да удари ищеца, като свид. Д. му отнел
пушката. Свид. Т. описва, че най-вероятно неволно ръката на ищеца се е
6
оказала в устата на ответника, като ответникът отхапал пръста на ищеца.
Раната на пръста на ищеца била сериозна, кървяла обилно. Закарали го в
Бърза помощ, тъй като отказали да им пратят линейка. Изпилили костта на
пръста на ищеца и месеци наред се лекувал. Според свид. Т., след инцидента
ищецът не искал да излиза често, защото го било страх от ответника и не
искал да го среща. Свидетелят описва още, че ищецът получил усложнения от
болкоуспояващите и от антибиотиците, които пил и му раздразнили стомаха.
Ищецът му споделил, че има проблеми и не може да се храни нормално.
Свид. Т. излага, че ищецът е земеделски производител, а също така работи и
във фирма.
От показанията на свид. Д. се установява, че на 31.12.2021 г., заедно с
брат си, празнували Нова година. Излезли на пътя, за да пускат фойерверки.
Заедно с тях излязло и малкото дете на свидетеля - П.. Свид. Д. видял човек в
сянка насреща, който държал пушка, разбрал, че е ответникът. Тръгнали един
срещу друг, свид. Д. казал на ответника да не насочва пушката срещу него и
децата му, а ответникът ударил ищеца с юмрук и му казал, че „ще го убие и
ще го изяде“. В този момент започнали да се боричкат, при което се случило
така, че ответникът захапал пръста на ищеца. Свид. Д. отнел пушката от
ответника - била заредена, въздушна пушка и я изстрелял настрани. Извикали
полиция, полицейските служители арестували ответника, а ищецът отишъл в
болница, където претърпял операция. Свид. Д. излага, че брат му е приемал
болкоуспокояващи. Ищецът се оплаквал и от болки в стомаха и затова се
отказал от приема на антибиотици. Поне половин година след инцидента
ищецът не можел да хваща нищо с тази ръка, споделял че изпитва трудности
да държи с нея, а през зимата винаги слагал ръкавици. Свид. Д. излага, че
брат му е земеделски производител, а в момента работи като пазач.
Свидетелят описва, че ищецът изпитва страх поС.но, страх го е да излиза сам,
особено нощно време, защото след инцидента ответникът отново го
заплашвал.
От показанията на свид. А.К., който познавал ищеца и семейството му
от много години, се установява, че след инцидента, около месец, месец и
половина, когато ищецът искал да излезе, винаги се обаждал на свидетеля, за
да излязат заедно. Ищецът изпитвал страх да не срещне ответника. Наред с
това, ищецът изпитвал и много силни болки, приемал болкоуспокояващи за
период повече от месец, вероятно около три месеца. Налагало се свид.
7
Кирилов да помага на ищеца за дребни ремонти вкъщи, носел му дърва.
Съдът отчете евентуалната заинтересованост на свидетеля Д. от изхода
на спора, предвид близката му роднинска връзка с ищеца, както и на
свидетелите Т. и Кирилов, предвид близкото им познанство, поради което им
се довери единствено в частите им, които не противоречат на обективните
обстоятелства, установени от двете вещи лица по допуснатите съдебно-
медицинска и съдебно - психологична експертизи, съответно отказа да ги
кредитира по отношение на изложеното от свид. Т., че когато времето било
студено, ищецът се оплаквал, че пръстът го боли, от свид. Д., че пръстът на
ищеца все още го боли и от свид. Кирилов, че от такова увреждане няма
възстановяване и зимно време ищецът има много болки. Тези описани от
свидетелите обстоятелства противоречат на изложеното от вещите лица, че
към момента ищецът не би трябвало да има никакви оплаквания, тъй като
става въпрос за отнемане на съвсем малка част от меката тъкан на пръста,
което за 3 години е заздравяло напълно, а месеците за възстановяване - от
един до три, са изминали и ищецът се е върнал към нормалния живот.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника Й. А. Т. да заплати на ищеца С. П. Д. сумите, както следва:
- сумата от 5000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени от ищеца болки и страдания, в следствие на причинената
му от ответника на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана на дистална фаланга на IV-ти пръст
на лявата ръка и върхова ампутация на дистална фаланга на IV-ти пръст на
лявата ръка с липса на част от нокътната плочка, за което престъпление
ответникът се е признал за виновен и му е наложено наказание със
Споразумение, одобрено по НОХД № 661/2022 г. по описа на СлРС, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
31.12.2020 г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 8000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди - претърпени от ищеца страдания - засилен поС.ен стрес, тревожност и
страх, в следствие на отправената спрямо него от ответника на 31.12.2020 г.
срещу 01.01.2021 г. закана с убийство, за което престъпление ответникът се е
8
признал за виновен и му е наложено наказание със Споразумение, одобрено
по НОХД № 661/2022 г. по описа на СлРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането 31.12.2020 г. до окончателното
й изплащане и
- сумата от 300,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по прок. преп.
№ 392/2021 г. по описа на РП - Сливен, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 10.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
Разгледани по същество, същите са и доказани по своето основание.
Налице са всички елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане - а именно - извършените от ответника виновни противоправни
деяния и причинната връзка между деянията и вредоносния резултат са
установени в хода на воденото наказателно производство.
С влязло в сила Определение от 16.06.2022 г. на Районен съд - Сливен е
одобрено Споразумение, с което ответникът се е признал за виновен в това,
че на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. в с. Гергевец, общ. Сливен, се заканил
с убийство на ищеца с думите: „Шпинга, ще те убия и ще те изям!“ и това
заканване би могло да възбуди у ищеца основателен страх за
осъществяването му - престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, както и на
същата дата причинил лека телесна повреда на ищеца, изразяваща се в
разкъсно-контузна рана на дистална фаланга на IV пръст на лява ръка и
върхова ампутация на дистална фаланга на IV пръст на лява ръка с липса на
част от нокътната плочка, довели до „Временно разстройство на здравето,
неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди -
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК.
Одобреното от съда споразумение за решаване на делото съгласно чл.
383, ал. 1 НПК има последиците на влязла в сила присъда, с оглед на което на
основание чл. 300 ГПК е задължително за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства -
приложеното НОХД № 661/2022 г. по описа на СлРС и събраните по делото
9
писмени доказателства - Договор за правна защита и съдействие от 10.02.2021
г. и Постановление от 22.02.2021 г. на Зам. окръжен прокурор при ОП -
Сливен, се установяват всички елементи от фактическия състав на
претенцията на ищеца за обезщетение за имуществени вреди, а именно
наличие на противоправни деяния на ответника - закана с убийство и
причиняване на лека телесна повреда, в пряка и непосредствена причинна
връзка с които са настъпили за ищеца имуществени вреди в пълния
претендиран размер от 300,00 лв., изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ето защо, предявеният иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца обезщетение за имуществени вреди следва да бъде изцяло уважен в
пълния му предявен размер.
Относно размерите на обезщетенията за неимуществени вреди:
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52
ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това
обезщетение с оглед характера, степента и броя на уврежданията,
интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо съС.ие на ищеца,
както и възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се
посочи, че съгласно разясненията, дадени в ППВС № 4/64 г., понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства, които следва да
се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесна увреда, каквато е налице в настоящия случай и
емоционално страдание, причинено от закана за убийство, са характера на
увреждането, съответно страданието, продължителността им, последиците от
тях и др. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени от
конкретното лице, но и всички онези неудобствата - емоционални, физически
и психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и
от субективен фактор - конкретния психо - емоционален статус на
пострадалия /субективното отношение към случилото се и отражението му
върху психиката, с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на
10
лицето/.
Съгласно разпоредбата на чл. 49, чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, на
обезщетение подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като обезщетението следва да репарира
претърпените болки, страдания, накърнените личните права и интереси, към
момента на възникването на правото, но и съобразявайки икономическата
конюнктура, за да съответства това обезщетение на социалната
справедливост, за да може размерът на обезщетението да е еквивалент на
претърпените неимуществени вреди и да ги компенсира.
В настоящия случай, от заключението на допуснатата съдебно-
медицинска експертиза и показанията на свид. Т., Д. и Кирилов, в
кредитираните им от съда части, се установява, че в причинна връзка с
виновното и противоправно деяние на ответника, за което се е признал за
виновен и му е наложено наказание по НОХД № 661/2022 г. по описа на
СлРС, ищецът е претърпял телесно увреждане, причинило му болки и
страдания, изразяващо се във върхова ампутация на меките тъкани и малка
част от върха на крайната фаланга на четвърти пръст на лявата ръка. Вещото
лице е описало, че такъв тип телесни увреждания, поради богатата инервация
на пръста и периоста на костта са свързани с търпене на значителна болка
след получаването им, която постепенно с времето и с напредване на
възстановителните процеси намалява до пълното й отзвучаване. Изложеното
изцяло кореспондира със събраните свидетелски показания, че след
инцидента, ищецът е изпитвал много силни болки, приемал е
болкоуспокояващи за период от около три месеца, а в период от около шест
месеца не е можел да ползва безпроблемно тази ръка. Установи се още, че
наложилата се употреба на антибиотик след проведената операция е довела за
един кратък период до болки и неразположения и на стомаха на ищеца. Наред
с това, съдът отчете, че е налице ампутация на макар и малка част от пръста
на ищеца, която остава като необратима последица от инцидента.
От друга страна, съдът отчете обстоятелствата, че ампутацията не е
довела до трайно функционално значимо компрометиране на основната
функция на ръката, а увреждания от такъв характер, според експертното
заключение, заздравяват в рамките на около 30 дни при нормален ход на
оздравителните процеси. Изслушаният от съда съдебен лекар е категоричен,
11
че към настоящия момент ищецът не би трябвало да има никакви оплаквания,
тъй като става въпрос за отнемане на съвсем малка част от меката тъкан на
пръста, което за 3 години е заздравяло напълно. Ищецът е сравнително млад
човек и както се установи от свидетелските показания, въпреки установената
50 % ТНР, несвързана с увреждането, причинено от ответника, е продължил
да упражнява трудовата си дейност.
Ето защо, съдът намира, че установените по вид, обем, характер и
продължителност болки и страдания, в своята съвкупност, обуславят като
справедлив размер този от 4000,00 лв. на обезщетението за неимуществени
вреди - претърпени от ищеца болки и страдания, в следствие на причинената
му от ответника лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана на дистална фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка и върхова ампутация
на дистална фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка с липса на част от
нокътната плочка. Или предявеният от ищеца иск следва да бъде уважен за
сумата от 4000,00 лв., съответно следва да се отхвърли като неоснователен и
недоказан за разликата над уважения размер от 4000,00 лв. до пълния
предявен размер от 5000,00 лв.
Що се отнася до справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди - претърпени от ищеца страдания - засилен поС.ен
стрес, тревожност и страх, в следствие на отправената спрямо него от
ответника на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. закана с убийство, съдът
намира следното:
Безспорно се установи от събраните свидетелски показания, че след
отправената от ответника закана с убийство, ищецът в продължение на около
месец, месец и половина се е страхувал да излиза сам и е търсел компанията
на брат си или на свид. Кирилов. От заключението на съдебно-
психологичната експертиза се установи, че психологичното съС.ие на ищеца
след инцидента отговаря на критериите за остра стресова реакция, довела до
разстройство в адаптацията с тревожно - депресивна реакция - съС.ие, което
се характеризира с емоционални промени, съС.ие на дискомфорт и понижена
самооценка. Ищецът е имал негативни мисли, изпитвал е несигурност,
нежелание да се среща с други хора, разстройство на съня и храненето, което
е повлияло временно негативно върху самооценката му, както на общуването
му, така и на задълженията му в дома и на работа. Пълно заличаване на
12
спомена на събитието не е вероятна, тъй като всяка личност е изградена от
нейните спомени, играещи роля на минал опит. Възможно е в ситуация,
наподобяваща преживяното, спомените да оживеят, което е нормално
психологично преживяване.
От друга страна, вещото лице е описало, че при ищеца последиците от
стресогенното събитие се пречупват през неговата личност /адаптивност,
приспособимост, но същевременно и несигурност по отношение на здравето,
умение за контролиране на чувства и емоции/ и по тази причина не са били
толкова тежко изразени и са преминали в рамките на няколко месеца. Ищецът
не е търсил специализирана помощ след инцидента. Месеците за
възстановяване на емоционалното съС.ие на ищеца - от 1 до 3 месеца, са
изминали и ищецът се е върнал към нормалния живот.
Ето защо, съдът намира, че установените по вид, обем, характер и
продължителност негативни емоционални преживявания, свързани с
претърпени от ищеца стрес, тревожност и страх в следствие на отправената
спрямо него от ответника закана с убийство, в своята съвкупност, обуславят
като справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди този от
2000,00 лв., поради което и предявеният иск следва да бъде уважен в този
размер, съответно следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан за
разликата над уважения размер от 2000,00 лв. до пълния предявен размер от
8000,00 лв.
Относно възражението за съпричиняване:
В първото съдебно заседание по делото, тъй като няма подаден отговор
на исковата молба в срок, ответникът, чрез своя пълномощник - адвокат, е
направил възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца.
Съгласно Решение № 98 от 29.06.2016 г. по т. д. № 1499/2015 г. по описа
на ВКС на РБ, I т. о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, надлежно
възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД в първоинстанционното
производство може да бъде направено и след изтичане на срока за отговор на
исковата молба, ако е налице хипотезата на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на
обстоятелствата, на които се основава възражението.
Настоящият случай обаче не е такъв. Обстоятелствата, на които
ответникът обосновава своето възражение, не са нови по смисъла на чл. 147,
т. 1 ГПК и не са узнати след изтичането на срока по чл. 131 ГПК за отговор на
13
исковата молба.
Ето защо, съдът намира, че отправеното в първото о. с. з. по делото
възражение за съпричиняване е преклудирано и не следва да се разглежда по
същество.
По претенцията за законна лихва:
Предвид намерената основателност на предявените искове, на
основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдена
законната лихва върху определените обезщетения за непозволено увреждане,
считано от датата на увреждането - 01.01.2021 г. до окончателното изплащане
на сумите по отношение на обезщетенията за неимуществени вреди и считано
от датата на извършването им - 10.02.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата по отношение на обезщетението за имуществени вреди.
Относно разноските:
При този изход на спора правото на разноски възниква в полза и на
двете страни, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от
исковете.
Ищецът претендира разноски в общ размер на 3570,00 лв., от които
1570,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в настоящото
производство по Договор за правна защита и съдействие от 05.12.2023 г.,
1600,00 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение в производството по гр. д.
№ 5243/2022 г. по описа на СлРС, съгласно Договор за правна защита и
съдействие от 22.11.2022 г. и 400,00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение по възз. гр. д. № 340/2023 г. по описа на СлОС, съгласно
Договор за правна защита и съдействие от 19.09.2023 г.
Следва да се отбележи обаче, че предвид отмяната на постановеното по
гр. д. № 5243/2022 г. по описа на СлРС неприсъствено решение спрямо
ответника, правото на разноски е възникнало в полза на молителя по възз. гр.
д. № 340/2023 г. по описа на СлОС, в случая ответника по делото, а не се
дължат на ищеца. В този смисъл е и постановеното решение по възз. гр. д. №
340/2023 г. по описа на СлОС в частта за разноските.
Ето защо, ищецът няма право на направените разноски по гр. д. №
5243/2022 г. по описа на СлРС и по възз. гр. д. № 340/2023 г. по описа на
СлОС, а единствено на разноските, направени в настоящото производство,
14
съразмерно с уважената част от исковете.
На следващо място, неоснователно е възражението на ответника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., минималният
размер на адвокатското възнаграждение в случая върху общия материален
интерес от 13 300,00 лв., възлиза на 1597,00 лв., тоест договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение от 1570,00 лв. по Договора за правна
защита и съдействие от 05.12.2023 г. е в размер под минимума.
Предвид изложеното, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 743,68 лв., представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете, от
обща сума на направените разноски в размер на 1570,00 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 05.12.2023 г.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника сумата от 421,05 лв., представляваща направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, от обща сума на
направените разноски в размер на 800,00 лв. - заплатено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт и по
сметка на СлРС сумата от общо 852,00 лв., от които 252,00 лв. - държавна
такса за производството по делото върху уважения размер на исковете и
600,00 лв. възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН: **********, с адрес с. Гергевец, общ. Сливен
ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Д., ЕГН: **********, с адрес с. Гергевец, общ.
Сливен, на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 4000,00 лв. /четири хиляди
лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от
ищеца болки и страдания, в следствие на причинената му от ответника на
31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г. лека телесна повреда, изразяваща се в
15
разкъсно-контузна рана на дистална фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка и
върхова ампутация на дистална фаланга на IV-ти пръст на лявата ръка с липса
на част от нокътната плочка, за което престъпление ответникът се е признал
за виновен и му е наложено наказание със Споразумение, одобрено по НОХД
№ 661/2022 г. по описа на СлРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането 01.01.2021 г. до окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения
размер от 4000,00 лв. /четири хиляди лева/ до пълния предявен размер от
5000,00 лв. /пет хиляди лева/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН: **********, с адрес с. Гергевец, общ. Сливен
ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Д., ЕГН: **********, с адрес с. Гергевец, общ.
Сливен, на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 2000,00 лв. /две хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени от ищеца
страдания - засилен поС.ен стрес, тревожност и страх, в следствие на
отправената спрямо него от ответника на 31.12.2020 г. срещу 01.01.2021 г.
закана с убийство, за което престъпление ответникът се е признал за виновен
и му е наложено наказание със Споразумение, одобрено по НОХД №
661/2022 г. по описа на СлРС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането 01.01.2021 г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения
размер от 2000,00 лв. /две хиляди лева/ до пълния предявен размер от 8000,00
лв. /осем хиляди лева/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН: **********, с адрес с. Гергевец, общ. Сливен
ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Д., ЕГН: **********, с адрес с. Гергевец, общ.
Сливен, на основание чл. 45 ЗЗД, сумата от 300,00 лв. /триста лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
заплатено адвокатско възнаграждение по прок. преп. № 392/2021 г. по описа
на РП - Сливен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
10.02.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН: **********, с адрес с. Гергевец, общ. Сливен
ДА ЗАПЛАТИ на С. П. Д., ЕГН: **********, с адрес с. Гергевец, общ.
Сливен, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 743,68 лв. /седемстотин
четиридесет и три лева и шестдесет и осем стотинки/, представляваща
направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от исковете.
16
ОСЪЖДА С. П. Д., ЕГН: **********, с адрес с. Гергевец, общ. Сливен
ДА ЗАПЛАТИ на Й. А. Т., ЕГН: **********, с адрес с. Гергевец, общ.
Сливен, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 421,05 лв. /четиристотин
двадесет и един лева и пет стотинки/, представляваща направените по делото
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Й. А. Т., ЕГН: **********, с адрес с. Гергевец, общ. Сливен
ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт и по сметка на РС -
Сливен, сумата от 852,00 лв. /осемстотин петдесет и два лева/,
представляваща държавна такса по делото и възнаграждения на вещи лица,
заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
17