Решение по дело №2153/2022 на Административен съд - Бургас

         Оспореният акт е издаден от компетентен административен орган, по аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците. Съгласно посочената норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение. От своя страна, според чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган, разпоредбите на член 22, параграфи 4, 5, 6 и 7, член 23 параграф 3 и членове 26, 27 и 28 се прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е подало предварително заявление. Следователно, оспореното решение на Директор на ТД Митница Варна в Агенция "Митници", е издадено от компетентен административен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, съобразно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г. /МКС/, вр. чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент № 952/2013 г. и предвид представената по делото заповед № ЗТД-2000-692/29.11.2022 г. на директора на Директор на ТД Митница Варна.

         Оспореният административен акт е обективиран в изискуемата писмена форма и е мотивиран от фактическа и правна страна, като е спазена и разпоредба на чл. 22, § 6, алинея първа от Регламент (ЕС) № 952/2013 за уведомяване на лицето относно мотивите, на които ще се основава решението, и е предоставена възможност да се изрази становище в 30 дневен срок.   Същевременно основателно се явява възражението на жалбоподателя, че в изпратеното до дружеството съобщение, на основание посочената разпоредба, липсват подробни мотиви за отхвърляне на методите за определяне на митническата стойност на процесната стока по реда  регламентиран в чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Посочено е, че митническата стойност следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с наличните данни в Съюза констатирани в предоставената информация от американските митнически власти, но без да бъдат изложени мотиви защо се налага това. Този пропуск обосновано е довел до нарушаване на процесуалните права на жалбоподателя, да организира ефективно защитата си в проведеното административно производство.

         Отделно от това административният орган е допуснал и нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, като не е обсъдил направените от дружеството възражения с подаденото от него становище по електронен път на 01.11.2022 г., в отговор на изпратеното му съобщението по чл. 22, § 6 във връзка с чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския парламент с рег.№ 32-333967/04.10.2022 г. В мотивите на оспореното решение е посочено, че дружеството въобще не е изразило становище, във връзка с изпратеното му съобщение.

          Въпреки допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила съдът намира, че същите не могат да обосноват отмяна на оспорения акт на това основание, тъй като не са засегнали съществено правото на защита на дружеството – жалбоподател и не са попречили за неговото упражняване.

         Оспореното решение е издадено в съответствие с приложимия материален закон, поради следните съображения:

         Процесните автомобили, предмет на митническо остойностяване са поставени под режим "допускане до свободно обращение" на 30.01.2020 г. при действието на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МК).

         Митническия кодекс и Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение), въвеждат редица правила и мерки за контрол и определяне елементите на облагане, гарантиращи, както добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на митническите задължения.

         В правомощията на митническите органи съгласно чл. 48 от Регламента е извършването на последващ контрол, за целите на който митническите органи могат, след вдигане на стоките, да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация, декларация за временно складиране, обобщена декларация за въвеждане, обобщена декларация за напускане, декларация за реекспорт или уведомление за реекспорт, както и наличието, автентичността, точността и валидността на всички придружаващи документи, и могат да проверяват счетоводната отчетност на декларатора и други видове отчетност, която се отнася до операциите с въпросните стоки или до предварителни или последващи търговски операции, включващи тези стоки.

         Съгласно чл. 70, § 1 от МК, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно § 2, действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача, за внасяните стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за продажбата на внасяните стоки.

         В чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предвидени вторични методи за определяне на митническата стойност, като те имат субсидиарен характер по отношение на метода, регламентиран в чл. 70, от една страна, а от друга- по отношение на посочените в самия чл. 74 методи. В този смисъл е и практиката на СЕС, обективирана в Решение от 16.06.2016 г. по дело С-291/15. За да се премине към субсидиарния метод за определяне на митническата стойност на стоката е необходимо да са налице основателни съмнения по отношение на декларираната в митническата декларация митническа стойност на въвеждащата се на територията на Съюза стока. Тези съмнения следва да бъдат доведени до знанието на вносителя на стоката и ако не бъдат разяснени, едва тогава ще е налице възможност за определяне на митническата стойност на стоката, но по някои от предвидените субсидиарни методи.

         Терминът "основателни съмнения" е дефиниран в Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, като неговото проявление следва да се установява във всеки отделен случай съобразно конкретно установените факти и обстоятелства. Следователно, за да се пристъпи към вторичните методи за определяне на митническата стойност, административният орган трябва да изложи аргументи защо не могат да намерят приложение правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. В този смисъл, точно и ясно трябва да бъдат разписани основанията, поради които митническата стойност не може да бъде определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., както и основанията за избор на съответния заместващ метод, по който се определя митническата стойност.

         В тази връзка в чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2915/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите, когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Относимо към тълкуването на тази норма е даденото такова в Решение на СЕС по дело С-291/15 г., в което съдът приема, че за да определят митническата стойност, митническите органи могат да не вземат предвид декларираната цена на внесените стоки и могат да прибегнат до вторични методи за определяне на митническата стойност на внесените стоки и по-специално продажната цена на идентични стоки, ако съмненията им относно договорната стойност на стоките продължат, след като са поискали предоставяне на цялата информация или на всички допълнителни документи и след като са дали на съответното лице подходяща възможност да изложи гледната си точка относно съображенията, на които се основават посочените съмнения.

         Правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности. Както бе посочено по-горе, когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от МК, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 от МК при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съответно, когато митническата стойност не може да се определи по реда на чл. 74, § 2, митническото остойностяване се извършва по реда на чл. 74, § 3 от МК - въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза.

         В конкретния случай, поради това, че съмненията по отношение на декларираната митническа стойност са се потвърдили, в резултат на извършената проверка по линия на международното сътрудничество, административният орган е приел, че на основание чл. 140, параграф 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, същата не следва да се определи въз основа на метода на договорната стойност. В изпълнение на нормата на чл. 74, nap. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 в този случай митническата стойност следва да бъде определена по един от методите, регламентирани в чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като се прилагат последователно букви от а) до г) от параграф 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

         С цел изследване на възможностите за прилагане на методите за определяне на митническата стойност, регламентирани в чл. 74, пар. 2, буква а) и буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 административният орган е направил справка в МИСЗА, като са извлечени всички случаи на деклариране за допускане до свободно обращение на стоки по зададени критерии, произход САЩ, за периода от 30.11.2019 г. - 30.01.2020 г., чиято митническа стойност е декларирана на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, и съответно приета от митническите органи.

         При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013, за наличие на "идентични стоки" административният орган е достигнал до извода, че не може да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като е невъзможно да се съпоставят характеристиките на автомобилите, състоянието при оформянето им, съответните щети, повреди, изминати километри и др. данни за съпоставяне. Посочил е, че за да се приложи методът трябва безспорно да бъде установено, че стоки с приети договорни стойности са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение: технически характеристики, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки, допуснати за свободно обращение в същия момент или по същото време, като в случая не е открита достатъчно изчерпателна информация за тези показатели. Освен това при извършената проверка митническият орган не е установил стойности на стоки със същите характеристики, поставени под режим "допускане за свободно обращение" в други митнически учреждения на територията на Република България.

         След това административният орган е разгледал дали е възможно митническата стойност на двата автомобила да се определи чрез следващия резервен метод регламентиран в чл. 74, пар. 2, буква б). Посочил е, че след направена справка за продадени за ЕС и изнесени в същото или приблизително по същото време, както стоките, подлежащи на остойностяване и вече остойностени съгласно основния метод (договорната стойност), не са установени декларирани и приети митнически стойности за употребявани автомобили по марка и модел, с първоначална регистрация, с описани повреди, с произход САЩ, внасяни в приблизително същия период от друг износител и от други дружества-вносители. Предвид обстоятелството, че няма информация за техническото състояние на автомобила и вида на повредите, административният орган е приел, че практически е невъзможно използването на този метод за определяне на митническата стойност.      

         Административният орган е приел, че в случая е неприложим и третият вторичен метод за определяне на митническата стойност на стоките, регламентиран в чл. 74, § 2, буква в) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Посочил е, че това е така, тъй като липсва база данни, за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки с повреди или дефекти, включително за идентични и сходни стоки. Отбелязал е, че внесените употребявани превозни средства или идентични или сходни внесени с повреди употребявани превозни средства се продават на територията на Съюза или държавата на вноса, обичайно след тяхното ремонтиране и тогава би следвало да бъдат приспаднати разходите за техния ремонт, за което също няма обективни данни. Посочено е, че за прилагането на този метод е необходимо да се установи сходност или идентичност, каквито в случая не са установени.

         Накрая административния орган е приел, че в конкретни случай разпоредбата на чл. 74 пар. 2, буква г) от Регламент (ЕС) № 952/2013 също не може да бъде приложена, предвид на това, че няма предоставена информация от вносителя за себестойността на автомобила от производителя.

         Съдът споделя изложените в оспорваното решение мотиви на ответника за неприложимост на вторичните методи за определяне на новата митническа стойност на стоката, предвидени в чл. 74, пар. 2 от МК. Не е спорно, че процесните леки автомобил са такива със щети. При това положение следва да се съобрази, че освен ако не се касае за серийни производствени дефекти /какъвто не е разглеждания случай/, претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени по едно и също време с него. Затова повредите не позволяват извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, доколкото във всички случаи водят до определяне на такава стойност на автомобила, която е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Това обяснява невъзможността да се установят два автомобила с абсолютно едни и същи повреди като условие за определяне на митническата стойност по посочения по-горе ред.

         След като в случая, с цел определяне на митническата стойност на процесните автомобили, аргументирано е разгледал всеки един от методите по реда на чл. 74, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като са приложени последователно букви от а) до г) и след като е обосновал извод, че същите са неприложими, административният орган правилно и законосъобразно е приел, че митническата стойност следва да се определи съгласно разпоредбата на чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във връзка с чл. 144, пар. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във връзка с наличните данни в Съюза констатирани в предоставената информация от американските митнически власти.

         С предоставянето на цитираната „Електронна информация за износ“ от страна на американските митнически власти, данните от нея стават налични на територията на ЕС.

         С оглед на изложеното, основателно и законосъобразно ответникът е преминал към определяне на новата митническа стойност на автомобилите по резервния вторичен метод, указан в § 3 на чл. 74 от МК. Тази разпоредба предполага по-голяма гъвкавост от страна на митническата администрация, като препоръката е да се използват разумни способи, които да кореспондират с принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията, бележките към него и Глава 3 "Стойност на стоките за митнически цели" от Регламент (ЕС) № 952/2013/ - в т. см. са и представените от жалбоподателя Указания с peг. № 32-23261/21.01.2022 г. на ЦМУ на Агенция "Митници". Целта е новообразуваната митническа стойност в максимална степен да отразява действително направените от вносителя разходи за нейното придобиване. Съдът приема, че в случая тази цел е спазена изцяло, административният орган законосъобразно не е приел размера на декларираната от вносителя митническа стойност на процесните автомобили и е увеличил същата, въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, обективирани в представената електронна информация за износ с ITN: Х20191205190762, XTN: *********-HBOL64795 и ITN: Х20191205190410, XTN: *********-HBOL64761. В двата документа се съдържат данни за осъществен износ от САЩ на процесните автомобили с посочен  VIN WDC0J8JB9JF431098 и VIN WA1CCAFP3HA097824, идентични с посочените в  МД - MPH 20BG002002024126R3/30.01.2020 г. и МД - MPH 20BG002002024130R3/30.01.2020 г. В писмо рег. № 32-74077/23.02.2023 г. на Министерство на вътрешната сигурност на САЩ (л.222), е дадено пояснение на характера на двата документа и значението на вътрешния и външния транзакционен номер. Тъй като писмото има характер на официален документ, то съдът кредитира напълно съдържащата се в него информация, респ. съдържащата се и в EEI /еквивалент на износна декларация в ЕС/ информация, в т.ч. и относно стойността на процесните автомобили. Допълнителен аргумент в полза на достоверността на посочените документи е приложеният по делото линеен коносамент /морска товарителница/ HLCUBSC1912AOWJO, издаден на 16.12.2019 г. с получател е EVROMIX LTD, Пловдив /л. 141 – 142 от делото/, както е посочено и в износната декларация от САЩ. С контейнера по коносамента са натоварени 3 бр. превозни средства за различни превозни средства, между които и двата процесни.

         Увеличената стойност на двата автомобила е основание за установяване на допълнителни задължения за мито и за ДДС, както е сторил ответникът. В оспореното решение са изложени мотиви за изчисляването им, като правилността на същите се оспорва единствено по отношение на добавяне на транспортните разходи. Това възражение е неоснователно, тъй като транспортните разходи са действително извършени. Правилно и законосъобразно в разходите за придобиването са включени и декларираните от жалбоподателя-вносител разноски за транспорт до територията на ЕС. Размерът им не е предмет на спор между страните по делото, с оглед на което същият правилно е прибавен към новообразуваната митническа стойност в съответствие с разпоредбата на чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447.

         По така изложените съображения, съдът приема, че от страна на митническите органи е обосновано приложението на чл. 140 във вр. с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 74, пар. 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, поради което правилно не е приел декларираната договорна стойност на процесните автомобили, декларирани по подадени от жалбоподателя митнически декларации, съответно с МД 20BG002002024126R3/30.01.2020 г. и МД 20BG002002024130R3/30.01.2020 г. и е определил нова такава, въз основа на която са начислени държавни вземания, дължими от жалбоподателя, в посочения в решението размер. Предвид изложеното следва, че началникът на ТД Митница Варна е постановил законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.

         С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 400 лв., с оглед фактическата и правна сложност на делото.

         Съдът намира за неоснователно искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза за проведеното трето заседание по делото, тъй като това не е по вина на ответника, а поради забавяна на превода на документи, представени по делото от страна на фирмата – преводач.

         Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Бургаският административен съд, двадесети състав,

Р  Е  Ш  И   :