№ 467
гр. Габрово, 10.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б. Хр. Косев
при участието на секретаря Виолина Т. Тодорова
като разгледа докладваното от Б. Хр. Косев Гражданско дело №
20244210100498 по описа за 2024 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по искова молба на Агенция „Пътна инфраструктура”, с адрес: гр.
София, бул. „Македония” № 3, чрез Областно пътно управление - гр. Габрово
предявена срещу „ДаллБогг: Живот и здраве" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София,
бул. „Г.М.Димитров" № 1 за заплащане на сумата 2434.94 лева – обезщетение за
имуществени вреди, представляващи увредени пътни принадлежности, а именно: 16
метра предпазна ограда, в резултат на ПТП, настъпило на 12.02.2024 г, заедно със
законната лихва от предявяване на исковата молба – 20.03.2024 г. до окончателното
погасяване на задължението и на сумата 35.45 лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода 12.02.2024 г. – 20.03.2024 г..
Ищецът излага твърдения, че по вина на Д. Г. С., която в нарушение на
правилата за движение по пътищата, при управлението на лек автомобил „Пежо 206”,
рег. № ЕВ0570ВА, загубила контрол върху МПС и реализирала ПТП с пътните
принадлежности, собственост на ищеца, като причинила имуществени вреди в размер
на 2434.94 лева. Виновната за причиненото ПТП водачка била страна по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с ответника, който отказал да
заплати причинените вреди на ищеца, поради което се претендира осъждането му за
посочената сума, заедно с дължимото обезщетение за забава.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове по основание и размер. Възразява, че предпазната
ограничителна система за въпросния участък е била негодна - силно амортизирана и
увредена преди настъпване на процесното ПТП и че ищецът е получил
застрахователни обезщетения от други застрахователи без да отремонтира процесната
ограничителна система.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
1
Страните не спорят и с определение от 09.05.2024 г. за безспорен и ненуждаещ
се от доказване в отношенията им е признат факта на съществуване на застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и
претендирания делинквент Д. С., управлявала лек автомобил „Пежо 206”, рег. №
ЕВ0570ВА, валидно към датата на ПТП.
От представения констативен протокол № 1860120 от 12.02.2024 г. на Г.М.Н.,
мл. автоконтрольор при РУ Севлиево, ОДМВР Габрово, се установява, че на
12.02.2024 г., около 08.58 ч., на републикански път III-404 при км 12+000, в посока на
движение към село Сенник е настъпило пътно-транспортно произшествие, като лек
автомобил „Пежо 206”, рег. № ЕВ0570ВА, управляван от Д. Г. С. при движение с
несъобразена скорост спрямо релефа на местността губи контрол над автомобила,
завърта се и се удря вляво по посока на движението си в крайпътна мантинела и се
преобръща по таван. В протокола е отразени настъпили щети по МПС, както и други
материални щети – 4 бр. мантинели - 16 м. и 6 бр. метални кола.
Констативният протокол е официален свидетелстващ документ по отношение на
онези факти, които актосъставителят е възприел лично, съответно това, че е отразено
да е налице увреждане на мантинела се ползва с материална доказателствена сила, но
начинът на увреждането и че то е резултат от процесното ПТП няма такава
доказателствена сила – актосъставителят не е присъствал в момента на настъпване на
произшествието и затова актът му не би могъл да е доказателствен източник за
механизма на увреждане на мантинелата.
За причиненото ПТП, на водача на лекия автомобил Д. Г. С., е съставен акт за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено
наказателно постановление, влязло в сила, което установява само извършеното
административно нарушение на правилата за движение по пътищата.
В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на Д.
Г. С., показанията на която съдът няма основание да не кредитира и въз основа на
които приема, че е имало увреждания по крайпътната предпазна ограда от други ПТП
настъпили преди процесното такова, като свидетелят няма спомен да е закачила
предпазна ограда, но след като излязла от автомобила констатирала, че има части
около мястото и от други автомобили.
В частта относно механизма на настъпилото ПТП показанията на свидетеля Д. Г.
С. са взети предвид при изготвяне на заключението по съдебно-автотехническата
експертиза.
От заключението на изслушаната автотехническа експертиза, което съдът
кредитира, като обективно и компетентно изготвено, съответно на другите
доказателства по делото, се установява, че при навлизане в завоя с несъобразена
скорост при мократа пътна настилка автомобилът започва движение по допирателната
на завоя като водачът губи контрол над автомобила, пресича насрещната лента за
движение и излиза южно от пътното платно движейки се в левия крайпътен банкет,
където настъпва удар в края на металната крайпътна мантинела, при което се уврежда
задният край на левия му праг. При това си движение вляво от крайпътния банкет
спрямо посоката си на движение автомобилът попада в дълбок вал в резултат на което
преминава през таван и окончателно се установява на дясната си страна. В резултат на
настъпилото ПТП автомобилът е със счупено предно панорамно стъкло, деформиран
таван, счупени ляв и десен фар, счупена предна броня, деформиран преден капак.
Съгласно заключението при конкретното ПТП е настъпил удар между задната част на
ляв праг на л.а. „Пежо" с края на крайпътната мантинела с предварително увредената
ограничителната система за пътища /ОСП/. В заключението е изрично е посочено, че
липсват вреди по процесната мантинела, които да са причинени вследствие на
2
процесното ПТП, а щетите по съоръженията са нанесени при предходни ПТП-та.
Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не
установяват факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са
необходими, с оглед приетите за безспорни в отношенията между страните факти.
Относно иска с правна квалификация чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Искът е неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно
правоотношение, предполага да се установи наличието на правопораждащ деликтната
отговорност на водача, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите:
поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка
между вредите и противоправното, виновно поведение. Субективният елемент от
състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към
собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира,
съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. Обективните елементи от състава на деликта следва да се
докажат от ищеца, по аргумент от чл. 154, ал.1 ГПК, като субективният елемент се
приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата
презумпция от страна на ответника.
Съдът приема, че от събраните доказателства не се установява наличието на
изискуемите се елементи от фактически състав, пораждащ съдебно предявеното
материално право на вземане за сума в размер на 2434.94 лева.
В производството за безспорен факт е прието съществуването на
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и Д. Г. С.
– трето за спора лице, за което се твърди да е осъществило спрямо ищеца граждански
деликт. Последният предполага да е налице противоправно виновно поведение,
релевирано от Д. Г. С., в пряка-причинно следствена връзка, с което да са настъпили
неблагоприятни изменения в правната сфера на Агенция „Пътна инфраструктура”.
Съдът намира, че ищецът не установи, при условията на пълно /извън всякакво
съмнение/ и главно доказване установените щети по процесната мантинела да са в
резултат на процесното ПТП, което е предмет на настоящото производство. Съгласно
кредитираното заключение на САТЕ установените щети по процесната мантинела не
се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 12.02.2024 г.
застрахователното събитие. Вещото лице е категорично, че е настъпил удар между
задната част на ляв праг на лекия автомобил с края на крайпътната мантинела с
предварително увредената ограничителната система за пътища, поради което липсват
вреди по процесната мантинела, които да са причинени вследствие на процесното
ПТП. В подкрепа на този извод е и фактът, че при съприкосновение на лекия
автомобил с 16 метра от мантинелата по твърденията на ищеца, тя би трябвало да
прояви ограничителното си действие и да предотврати обръщането на автомобила в
крайпътното дере. Но това не се е случило, поради което съприкосновението на
автомобила с мантинелата е било незначително – в самия край, поради което няма
как да е налице увреждане на 16 метра.
С оглед изложеното съдът приема, че вредите по предпазната ограничителна
система не са резултат от увреждане настъпило в същия темпорален момент, а
отговорността на застрахователя може да бъде ангажирана само до вредите, за които
причинността е доказана по безспорен начин.
В настоящото производство, не е установена пряката-причинно следствена
3
връзка между извършеното административно нарушение на ЗДвП и настъпилите
увреждания по предпазната ограничителна система. А причинно-следствената връзка е
обективен факт от действителността и подлежи на доказване по общите правила.
Водачът Д. Г. С. действително е извършила нарушение на правилата за движение по
пътищата, но не това поведение е причинило уврежданията на ищеца, а поведението
на водачи участвали в предходни ПТП, в който смисъл е и заключението по САТЕ.
Извод за основателност на иска, не може да бъде основан на предположения.
Недоказаният механизъм на настъпване на ПТП обуславя извод за липсата на
причинно-следствена връзка между настъпилите имуществени вреди и поведение на
застрахованото при ответника лице Д. Г. С..
При приложение на неблагоприятните последиците от правилата за
разпределение на доказателствената тежест - недоказаното за съда е несъществено в
правния мир, следва да се приеме, че не са налице обективните елементи на
правопораждащия деликтната отговорност на застрахованото при ответника лице
фактически състав и искът, с който се претендира реализиране на отговорността на
застрахователя чрез престиране на обезщетение за претърпените неимуществени
вреди, следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При формирания извод за неоснователност на главния иск, неоснователна е и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за вредите от забавеното
изпълнение на главното парично задължение за имуществени вреди за периода от
настъпване на увреждането – 12.02.2024 г. – до предявяването на исковата молба –
20.03.2024 г., в размер на 35.45 лева. Няма основание и за дължимост на законна
лихва, за която не следва да се обективира отхвърлителен диспозитив, доколкото
същата е законна последица от уважаването на иска.
С оглед изхода на спора, право на разноски възниква за ответника „ДаллБогг:
Живот и здраве" АД, който доказва извършени такива в размер на 300 лева, които
следва да му се присъдят, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Агенция „Пътна инфраструктура”, с адрес: гр.
София, бул. „Македония” № 3, чрез Областно пътно управление - гр. Габрово срещу
„ДаллБогг: Живот и здраве" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.
„Г.М.Димитров" № 1 обективно, кумулативно съединени искове, с правна
квалификация, съответно чл. чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за заплащане на сумата 2434.94 лева – обезщетение за имуществени вреди,
представляващи увредени пътни принадлежности, а именно: 16 метра предпазна
ограда, във връзка с настъпило на 12.02.2024 г. ПТП и сумата 35.45 лева – обезщетение
за забава върху главницата за периода 12.02.2024 г. – 20.03.2024 г..
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, с адрес: гр. София, бул.
„Македония” № 3, чрез Областно пътно управление - гр. Габрово да заплати на
„ДаллБогг: Живот и здраве" АД, ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул.
„Г.М.Димитров" № 1, сумата 300 (триста) лева – разноски за производството, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
4
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
5