РЕШЕНИЕ
№…
12.08. 2020 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ПЕТИ
ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
на петнадесети юли през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1.РЕНИ
ГЕОРГИЕВА
2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
Секретар ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
В.ГР.Д. №428 по описа за 2020 год.
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е образувано на основание въззивна жалба от Областна дирекция на МВР – Плевен чрез юрисконсулт Г.А. срещу Решение № 33 от 28. 02. 2020 г. по гр. д. № 688/ 2019 г. по описа на Районен съд- Левски.
Въззивният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.С въззивната жалба е отправено искане за отмяна изцяло на решението на районния съд като неправилно и незаконосъобразно , като бъдат отхвърлени предявените искове и бъдат присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции.
Въззиваемата страна Й.С.Н. с ЕГН ********** чрез процесуалния си представител адв. Р.Р. е изразил становище, че въззивната жалба е неоснователна и решението на районния съд следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на чл.262 от ГПК, установи следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, от надлежна страна, която има правен интерес да обжалва решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С обжалваното решение районният съд въз основа на събра-ните по делото доказателства е постановил следното :
ОСЪЖДА *** – Плевен, с адрес: гр. Плевен, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на Й.С.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл.179, ал.1, вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР,вр. с чл. 86 от ЗЗД, сумата от 1923,55 лв. главница, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода от 21.10.2016г. - 21.10.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, съгласно възникнало между страните служебно правоотношение, ведно със законната лихва за върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 21.10.2019г. до окончателното изплащане на вземането, както и обезщетение за забава върху главницата за периода от падежа на всяко месечно плащане до датата на подаване на исковата молба в размер на 269.50 лв.
ОСЪЖДА *** – Плевен, с адрес: гр. Плевен, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Н.Р. ***, сумата от 383.51 лв. за осъществено процесуално представителство на ищеца в производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК *** – Плевен, с адрес: гр. Плевен, ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на
Районен съд – гр.Левски, сумата 87,72 лв., представляваща дължимата се
държавна такса върху уважената искова претенция, както и 150.00 лв. разноски за
възнаграждение на вещото лице.
За да постанови решението си районният съд е приел в мотивите, че ищецът е държавен служител на МВР, поради което е приложима разпоредбата на чл. 179, ал.1 от ЗМВР, според която на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22:00 до 06:00 ч., за полагане на труд и за времето на разположение.
Алинея 2 на същата разпоредба гласи, че условията и редът за изплащане на допълнителните възнаграждения по ал.1 се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова заповед.
Разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР предвижда, че брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение. Съгласно чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, държавните служители получават допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното работно време.
Първоинстанционният съд се е позовал на Наредба №8121з-407/11.08.2014г., Наредба №8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., действащи през процесния период и издадени от Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. И в трите наредби са налице идентични разпоредби, според които „При работа на смени е възможно полагане на труд и през нощта между 22:00 и 06:00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период”.
В чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407/2014 г. действала в
периода 19.08.2014г. – 02.08.2016г. е предвидено, че при сумирано отчитане
на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за
отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.
След отмяна на посочената наредба от 2014 г. са издадени последващите Наредба №8121з-592 /в сила от 01.04.2015 г., отменена с решение на ВАС по адм. д. № 5450/ 2016г., в сила от 11.07.2016 г./ и Наредба № 8121з-779 /в сила от 02.08.2016г./.
Районният съд е счел, че същите не съдържат аналогична разпоредба на чл.31, ал.2 от отменената Наредба № 8121з-407/ 2014г., предвиждаща увеличаване на реално отработените часове нощен труд с посочения коефициент, а е разписан само редът за отчитането на часовете нощен труд. Приел е, че е налице е празнота в закона, като съдът намира за основателен наведения от ищеца довод, че при наличието на такава, следва по аналогия да бъде приложена общата законодателна уредба относно отчитането и заплащането на нощния труд.
Увеличеното изчисляване на нощния труд е предвидено, както в отменената
Наредба №8121з-407 за служителите на МВР, така и в Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, издадена въз основа на КТ. Липсата на
изрична норма не следва да се тълкува като забрана за такова преизчисление, а
като празнота в уредбата относно реда за организацията и разпределянето на
работното време, на неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР.
При наличието на непълнота специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата, чиято разпоредба на чл. 9, ал.2 е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Въз основа на посочените по- горе правни изводи районният съд е приел, че следва да по аналогия да бъде приложена разпоредбата на чл. 9, ал.2 НСОРЗ и отработените от ищеца часове нощен труд да бъдат преизчислени с коефициент 1,143, като с оглед заключението на вещото лице съдът е приел, че предявеният иск за главницата е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен както е предявен.
По отношение на предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД районният съд е приел, че следва същият да бъде уважен като акцесорен иск спрямо претенцията за главница, като съдът е приел, че ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е следвало да изплати дължимото се възнаграждение. Въз основа на заключението на вещото лице съдът е уважил изцяло и предявения иск с правно основание чл. 86 ЗЗД.
Въззивният съд изцяло възприема изложените
мотиви от районния съд в обжалваното решение като правилни и законосъобразни и
на основание чл.272 ГГПК препраща към тях. Решението е постановено въз основа
на събраните по делото доказателства и въз основа на действащата нормативна
база за процесния период, поради което
районният съд правилно е приложил материалния закон при решаване на спора.
Въззивният съд не възприема доводите на
въззивника, че липсват данни за положен и неизплатен нощен труд при
въззиваемия, тъй като при сумирано изчисляване на работното време, при
превръщане на нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за
подневно отчитане на работното време в процесния период, получен след преобразуване
на положените часове нощен труд в дневен, се
установява разлика от положен нощен труд, който не е изплатен. По тази
причина не би могло да се получи двойно плащане от страна на въззивника към
въззиваемия за един и същи период на едно и също основание и исковата претенция
е основателна и доказана и правилно е уважено от първоинстанционния труд.
С оглед изложеното въззивният съд счита, че
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото въззивникът следва
да заплати на въззиваемия на основание чл.273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, чл. 38,
ал.2 ЗА вр. чл. 7, ал.1, т.1, изр.последно вр.
ал.2, т.1 от Наредба №1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения направените по делото разноски във въззивното
производство в размер на 300 лв.
По изложените съображения и на основание
чл.271, ал.1, пр. 1 и чл. 272 ГПК, V
граждански въззивен състав
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно и законосъобразно Решение
№ 33 от 28. 02. 2020 г. по гр. д. № 688/ 2019 г. по описа на Районен съд-
Левски.
ОСЪЖДА на
основание чл. 273 вр. чл. 78, ал. 3 ГПК чл. 38, ал.2 ЗА вр. чл. 7, ал.1, т.1,
изр.последно вр. ал.2, т.1 от Наредба
№1/ 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения *** – гр.Плевен да заплати на Й.С.Н., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер
на 300 лв. за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО на
основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :