Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град
Тетевен, 03.05.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в закрито заседание
На трети май
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО С.
При секретаря: КАТЯ Х.,
Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело №
208 по описа на Районен съд-Тетевен за
2017 година,със страни:
Ищец: Г.М.С. ***,
Ответник: С.Д.С. ***,
И за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 от ГПК.
Депозирана е молба от ищцата по делото за допълване на диспозитива на постановеното решение по чл.59 от ЗЗД,с посочване от кой момент се дължи присъдената сума в размер на 15 124 лева-момента на обедняването или момента ,когато възниква възможност да търси вземането си-влизане в сила на решението по бракоразводното дело или момента,от който е лишена от възможността да ползва имота си-07.10.2014 година.
В срока по чл.250,ал.2,изр.първо от ГПК е депозиран отговор на молбата за допълване на решението от ответника,в която се излага,че със същата ищцата иска съдът да се произнесе по непредявен иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД.При внимателен прочит на материалите по делото ще се установи,че ищцата нито при предявяване на исковата претенция,нито в съдебно заседание,когато е приет доклада по делото и искът е квалифициран по чл.59 от ЗЗД,нее посочила от кой момент счита,че се дължи евентуално присъдената сума.Тъй като не се касае за деликт по чл.45 от ЗЗД,а с оглед на това,че не е предявен иск по чл.86,ал.1 от ЗЗД счита,че молбата следва да се остави без уважение,а момента,от който се дължи сумата за минал период следва да е момента ,от който решение,в тази му част,влезе в сила,в който смисъл счита,че може да бъде допълнено решението.
Съобразно характера на искането на ищцата и изразеното становище от ответника,съдът намира,че по искането за допълване на решението не следва да се насрочва открито заседание,поради и което се произниса в закрито заседание.
Съът намира искането за допълване на постановеното решение по делото за допустимо-заявено от надлежна страна и в срока по чл.250,ал.1 от ГПК,а по същество намира същото за неоснователно,поради следните съображения:
По съществото си искането за допълване на решението по иска по чл.59 от ЗЗД,с посомване на началния момент,от който се дължи присъдената сума съставлява такова за присъждане на законна лихва върху същото,на основание чл.86,ал.1 от ЗЗД.
По отношение на въпроса за присъждане на обезщетение е налице константна практка на ВКС,в следния смисъл:
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при забава на парично задължение длъжникът дължи на кредитора обезщетение в размер на законната лихва върху неизпълненото в срок парично задължение. Обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи от момента на забавата и има акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който не е погасен от длъжника в уговорения за това срок. Както всяко парично вземане, така и вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД се индивидуализира чрез своето основание и размер. Поради това при възникнал съдебен спор надлежното предявяване на иск с предмет акцесорно вземане по чл.86, ал.1 ЗЗД предполага в исковата молба да са посочени размера на неизпълнения главен дълг, върху който се претендира заплащане на законни лихви като форма на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД, началния момент, от който се дължи обезщетението, крайния момент, до който то се претендира, и неговия размер. Размерът на вземането е от значение и за цената на иска по чл.86, ал.1 ЗЗД, върху която ищецът дължи заплащане на държавна такса.
Когато с исковата молба е предявен иск по чл.86, ал.1 ЗЗД, индивидуализиран с присъщите му правни белези, сезираният съд е длъжен да разгледа иска и да се произнесе по основателността му в зависимост от фактите и доказателствата по делото. В случай, че с исковата молба е поискано присъждане на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД, но същото не е индивидуализирано в необходимата степен, съдът не може да откаже да разгледа иска по чл.86, ал.1 ЗЗД по съображения за ненадлежното му предявяване, а следва да проведе производство по чл.129, ал.2 ГПК за поправяне на исковата молба. Отхвърлянето на предявен с исковата молба иск по чл.86, ал.1 ЗЗД или прекратяването на производството по него с аргумент за ненадлежната му индивидуализация, без преди това да е проведено производство по чл.129, ал.2 ГПК, съставлява недопустим отказ от правосъдие.
При предявен иск за парично вземане ищецът има право освен
обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД, да претендира и
законна лихва върху непогасеното от длъжника вземане за периода след завеждане
на делото до окончателното плащане. Законната лихва се дължи като законова
последица от предявяването на иска за вземането и в съдебната практика е
възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана
от ищеца и не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по
начина, характерен за иска по чл.86, ал.1 ЗЗД./По
този въпрос Решение №75/16.07.2015г по дело №519/214г на ВКС,ТК,ІІ т.о. и
други.
В конкретния случай и като основателно се възразява от ответника на искането по чл.250 от ГПК,ищцата нито в исковата молба/петитума на иска/,нито в заседанието,когато е изготвен доклада по делото и са квалифицираните претенциите,е направила искане за присъждане на обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД,нито пък е направила искане за присъждане на законна лихва за периода след завеждане на делото до окончателното плащане.Подобна претенция,квалифицирана като иск или искане за присъждане на законна лихва,не е отразена и в доклада по чл.146 от ГПК.
Действително,в изложението на обстоятелствата в исковата молбае посочено,че паричната сума се дължи заедно със законната лихва от момента на лишаване на ищцата от ползване на претендираните подобрения-07.10.2014г. до окончателното изплащане на тази сума.В искането за съдебна защита,откразено като „Искане“ или петитума на иска, подобно изявление не е направено от ищцата.В случай,че подобно искане беше заявено,то исковата молба следваше да бъде оставена без движение,с указания към ищеца за индивидуализация на искането по чл.86,ал.1 от ЗЗД,с посочване на основание,цена и период на дължимост.
В представената писмена защита от ищцата същата е изложила доводи за присъждане на законна лихва върху сумата от 15464 лева от датата 20.03.2017г или от момента на образуване на делото,но и тази претенция е заявена едва с писмената защита,поради което съдът не дължи произнисане и по искане за присъждане на законна лихва от момента на завеждане на исковата молба,в който случай и съобразно цитираната практикща е допустимо да не бъде индивидуализирано по начина,характерен за иска по чл.86 от ЗЗД.
В предвид горните съображения искането за допълване на решението по делото следва да бъде отхвърлено,тъй като в противен случай съдът би се произнесъл по непредявен иск-по чл.86,ал.1 от ЗЗД или „плюс петитум“,в случай на уважаване на молбата с посочване на начален момент на дълживост на сумата-от момента на предявяване на исковата молба.
Мотивиран от изложенто,съдът,на основание чл.250,ал.3 от ГПК,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ,като неоснователно, искането на Г.М.С. ***-ищец по гражданско дело №208/2017г по описа на Районен съд-Тетевен,за допълване на постановеното решение по делото №64/17.04.2019г.,с посочване на намалния момент от който се дължи присъденото обезщетение в размер на 15 124.00 лева,на основание чл.59 от ЗЗД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Ловеч,в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: