№ 12113
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.А
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско
дело № 20211110170326 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. № 34186/22.02.2022
г., молба с вх. № 51506/16.03.2022 г. и молба с вх. № 203346/29.09.2022 г./ на А. Е. Г. и З. С.
В. срещу Р. Р. Г., с която са предявени следните искове:
- иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне на ползването на поземлен
имот с идентификатор **** съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-****/02.12.2010 г.
на ИД на АГКК, с адрес: ****, вид територия: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване, с площ от 562 кв. м., с предишен идентификатор ****, с номер по
предходен план: кв. 191, парцел ІІІ-***, ***, при граници: имоти с идентификатори ****,
****, ****7, **** и ****;
- иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне за своя
сметка изграденото от нея преддверие в източната част на поземлен имот с идентификатор
****, намиращо се пред входа на северозападната половина на сградата – близнак и до
имотната граница на поземления имот.
Ищците твърдят, че с ответницата са съсобственици на поземления имот при квоти –
по 1/4 ид. ч. за всеки от ищците и 1/2 ид. ч. за ответницата. Излагат, че двамата са
изключителни собственици при равни квоти на югоизточната половина на сградата –
близнак, построена в имота, а изключителен собственик на северозападната половина на
сградата – близнак е ответницата. Сочат, че те са придобили правото на собственост по
силата на договор, обективиран в Нотариален акт № ***, том ІІІ, с рег. № ***, дело №
460/2021 г., а ответницата – чрез дарение и продажба, обективирани в Нотариален акт № 3,
том LXL, с рег. № ***, дело № 21250/1998 г., и Нотариален акт № 75, том VІІ, с рег. № ***,
1
дело № 82/1998 г. Излагат, че поземленият имот има две лица откъм две улици, респ. два
административни адреса, като техният достъп до имота е от ***, а достъпът на ответницата
– от ***. Твърдят, че непосредствено след като са придобили собствеността, ответницата и
съпругът й започнали да създават пречки за спокойното използване на дворното място и на
тяхната част от сградата – близнак, поради което опитите им да уредят извънсъдебно начина
на упражняване на правото на ползване върху дворното място останали без резултат и
ползването следва да бъде разпределено по съдебен ред съобразно действителните права в
съсобствеността. Излагат, че ответницата е изградила без строителни книжа преддверие в
източната част на имота, разположено пред входа на нейната къща – близнак и имотната
граница на дворното място, а от другата страна на сградата има ограда, поради което са
възпрепятствани нормалното ползване и достъпът им до цялото дворно място и до тяхната
къща. Претендират разноски по делото.
Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове. Признава, че с ищците са съсобственици на поземлен имот с идентификатор **** по
КККР, че тя е собственик на северозападната част от сградата – близнак, а те – на
югоизточната част, като имотът има лица откъм две улици и два административни адреса, а
достъпът за ищците се осъществява откъм ***, а за ответницата – откъм ***. Оспорва
ищцовите твърдения, че тя пречи на спокойното упражняване на правото на собственост на
ищците, като сочи, че от години живее и работи в чужбина, в къщата живеят нейните деца, а
изграденото преддверие, представляващо бетонна остъклена тераса, е построено през 1987
г., представлява търпим строеж, защото за него са налице нотариално заверени декларации,
не е незаконно и не подлежи на премахване, а освен това се намира в противоположната
част на имота спрямо техния вход. Твърди, че ищците са извършили множество действия по
сградата без нейно съгласие и без строителни книжа, включително такива, с които са
застрашили нейната безопасност, поради което в действителност те смущават нейното право
на ползване. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване иск с правно
основание чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределяне ползването на съсобствен поземлен имот и иск с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне за своя сметка
преддверие, намиращо се в източната част на съсобствения поземлен имот.
По иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС:
С оглед правото на всеки съсобственик да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение /чл. 31, ал. 1 ЗС/ целта на производството по предявен иск с правно
основание чл. 32, ал. 2 ЗС е да се замести решението на мнозинството /липсващо такова или
вредно за общата вещ/ чрез постановено от съда разпределяне на ползването, което да е
съобразено в най-пълна степен с действителните права на страните в съсобствеността и
което да дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта.
2
Правомощията на съда са такива, с каквито разполага мнозинството от съсобствениците, и
са свързани с ползването и управлението на вещта. Целта е да се извърши законосъобразно и
целесъобразно разпределение с оглед вида и естеството на вещта, броя на съсобствениците
и други особености, които затрудняват или правят невъзможно едновременното ползване на
вещта по предназначение от всички съсобственици според правата им.
В случая с Определение № 23737/14.09.2022 г. са обявени за безспорни следните
обстоятелства: че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор **** при
квоти – по 1/4 ид. ч. за всеки от ищците и 1/2 ид. ч. за ответницата; че не може да се формира
мнозинство от съсобствениците във връзка с вземане на решение за начина на използване на
общия поземлен имот.
Съдебната практика приема, че за да се предостави общ дял за ползване на двама
съсобственици, е необходимо те изрично да са дали съгласието си за такъв начин на
ползване, в противен случай определянето на общ дял за ползване е недопустимо /в този
смисъл – Решение № 91/18.06.2014 г. по гр. д. № 932/2014 г. на ВКС, II ГО/. В случая
съгласието на ищците произтича от исковата молба и от становището им по съществото на
делото. Поради това за законосъобразно разрешаване на спора е необходимо и достатъчно
изготвянето на варианти за разпределяне на ползването на имота на два дяла.
От заключението на съдебно-техническата експертиза, което не е оспорено от
страните и което съдът приема за обективно и компетентно дадено, ведно с разясненията и
уточненията на вещото лице в открито заседание, се установява, че в случая е възможен
само един вариант на разпределяне на ползването на поземления имот – такъв, който
съответства на съществуващото до момента разпределение на дворното място, при което
ищците ползват североизточната част от него, с площ от 295 кв. м. и с лице на ****, а
ответницата – северозападната част от имота, с площ от 268 кв. м. и с лице на ул. „Райска
градина“. Вещото лице посочва, че този вариант е добър, защото двете страни са напълно
независими една от друга, както и че конфигурацията на дворното място, разположението
на сградите в него и отстоянията от границите му до границите на съседните имоти не дават
възможност да се предложат други варианти, нито да се обособят дялове с еднакви площи.
Съдът счита, че посоченият от вещото лице като единствено възможен вариант на
разпределение на ползването на поземления имот чрез обособяване на два реални дяла със
сходни площи и предоставяне на единия дял съвместно на ищците, а на другия дял – на
ответницата, съответства на вида и предназначението на съсобствения недвижим имот,
отчита, доколкото е технически възможно, правата на страните в съсобствеността и
даденото от ищците съгласие за съвместно ползване на общ дял, отчита разположението на
намиращите се в поземления имот сгради – индивидуална собственост на всяка от страните,
и осъществяваното до момента фактическо негово ползване, както и осигурява удобен
начин за ползване на поземления имот и самостоятелен достъп до поземления имот и до
построените в него сгради. Поради изложеното, както и предвид това, че страните не се
противопоставят срещу предложения от инж. С. начин на разпределение на ползването,
съдът намира, че той е целесъобразен и ползването следва да бъде разпределено по
3
посочения начин.
При така възприетия начин на разпределение на ползването на съсобствения имот е
налице известно несъответствие между равните права на страните в общата вещ – по 1/2 ид.
ч. за ищците и за ответницата, и предоставените им за ползване реални части. Съдебната
практика приема, че когато в производството по чл. 32, ал. 2 ЗС е невъзможно правата на
страните да бъдат съобразени или това създава значителни неудобства, е допустимо да се
получи несъответствие, като съсобственикът, получаващ за ползване по-голяма от
притежаваната част от дворното място, ще дължи обезщетение съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС /в
този смисъл – Решение № 41/20.06.2011 г. по гр. д. № 415/2010 г. на ВКС, І ГО/. Така е и в
разглеждания случай, в който е невъзможно пълно изравняване на частите за ползване и при
това положение ответницата, ако счита несъответствието за значително, би могла да
претендира парично обезщетение.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
Негаторният иск като иск за защита на собствеността предоставя правна защита на
правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта /имота/ според нейното предназначение, но без
да отнема владението на собственика. Това въздействие или посегателство може да се
изразява в действие или бездействие, като чрез предявяване на иска по чл. 109 ЗС се цели
преустановяването на същите, които пречат на ищеца да упражнява неговото право на
собственост в пълен обем, т.е. следва да е налице неправомерно въздействие върху
имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна и търсената с иска по чл. 109 ЗС защита
срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на собствеността.
Негаторният иск предоставя защита на правото на собственост, която може да бъде
упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва от /поддържа/ създадено
противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване
на вещта /имота/ според нейното предназначение. Следователно пасивно легитимиран да
отговаря по предявения по реда на чл. 109 ЗС иск е този, който извършва неоснователно
действие или поддържа вече създадено противоправно състояние, с което създава пречки за
упражняване на правото на собственост на ищеца, като несъмнено такъв може да бъде и
друг съсобственик на вещта /имота/.
В Решение № 150/25.05.2011 г. по гр.д. № 551/2010 г. на ВКС, II ГО, е прието, че не
всяко въздействие върху имота може да обоснове основателност на предявения по чл. 109
ЗС иск, а само онова въздействие, което засяга неоснователно обекта и посредством което
обективно се създават пречки за упражняване на установения правен режим на ползване на
имота, като по този начин се накърняват правата на собственика и се създават пречки
правото на собственост да се упражнява в пълен обем. В същия смисъл е и т. 3 от ТР №
4/06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, според която: „За уважаване на иска
с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че неоснователното
действие на ответника му пречи да упражнява своето право“.
4
Следователно, за да бъде уважен искът по чл. 109 ЗС, собственикът следва да
установи кое е действието/бездействието, което препятства упражняването правото на
собственост в пълен обем, кой е неговият автор и в какво се състои нарушението, както и
наличието на връзката между конкретното неоснователно действие/бездействие на
ответника и създаденото състояние на пречене на упражняване правото на собственост на
ищеца.
В случая негаторният иск е предявен срещу ответницата в качеството й на
съсобственик на поземления имот и собственик на другата изградена в него на калканни
стени сграда, като се излагат твърдения, свеждащи се до това, че с изграждането и
държането в източната част на поземления имот – пред входа на нейната сграда, на
незаконно преддверие тя ограничава достъпа на ищците до целия поземлен имот и пречи на
достъпа до входа на тяхната сграда, с което засяга правото им да ползват безпрепятствено
имотите си. С предявения негаторен иск се цели това положение да бъде прекратено чрез
осъждането на ответницата да премахне процесното преддверие.
Ето защо по предявения иск с правна квалификация чл. 109 ЗС в тежест на ищците е
да докажат следните обстоятелства: че са собственици на засегнатите имоти – поземлен
имот с идентификатор **** и къща – югоизточен близнак; осъществено от ответницата
неоснователно въздействие върху ищцовите имоти – изграждане и държане в съсобствения
поземлен имот на процесното преддверие; че именно неоснователното въздействие от
ответницата ограничава, смущава или препятства възможността на ищците да ползват
пълноценно имотите си по предназначение.
В случая с Определение № 23737/14.09.2022 г. е обявено за безспорно, че ищците са
съсобственици при равни квоти на югоизточната половина на сградата – близнак, построена
в съсобствения с ответницата поземлен имот, а изключителен собственик на
северозападната половина на сградата – близнак е ответницата. Според заключението на
съдебно-техническата експертиза става въпрос за две самостоятелни жилищни сгради на
калкан.
Защитата на собствеността по реда на чл. 109 ЗС в отношенията между
съсобственици се характеризира с някои особености, обусловени от правата, с които всеки
съсобственик разполага по отношение ползването на съсобствената вещ. Всеки
съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение /чл. 31, ал.
1 ЗС/, но ползването трябва да се осъществява по начин съсобственикът да не пречи на
другите съсобственици да си служат с нея според правата си. Ако съсобственик със свое
действие или бездействие създава за друг съсобственик пречки за ползването на
съсобствения имот, които надхвърлят обичайния обем неудобства за съсобственика /чл. 50
ЗС/, засегнатият съсобственик може да защити правата си по реда на чл. 109 ЗС, ако законът
не предвижда друг способ за защита с оглед естеството на нарушението.
Ако ползването на вещта е разпределено по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС и някой от
съсобствениците ползва определената за него реална част от вещта, като пречи на
5
останалите съсобственици да си служат с определените за тях реални части, последните
могат да защитят правата си по реда на чл. 109 ЗС, като поискат прекратяване на тези
неоснователни действия. В подобна хипотеза, ако се твърди, че правото на ищеца е
засегнато чрез строителство в съсобствения имот, е без решаващо значение дали
извършеното строителство е незаконно, защото и в отношенията между съсобственици
приложение следва да намери възприетото в съдебната практика правило, че дори
въздействието върху вещта да е неоснователно, ако то не създава пречки на собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем, няма да е налице хипотезата на
чл. 109 ЗС, и обратно – дори ако строителството е извършено при спазване на установените
в закона изисквания, то следва да бъде премахнато, ако навлиза в частта от дворното място,
разпределена за ползване на друг съсобственик. Следователно, ако ползването на
съсобствения имот е разпределено и е изградена от единия съсобственик постройка,
попадаща в реалната част, разпределена за ползване на друг съсобственик, последният би
могъл по реда на чл. 109 ЗС да иска премахване на постройката, защото естеството на
нарушението е такова, че е ясно, че с него се пречи на ищеца да упражнява правото си в
пълен обем – самото пряко въздействие върху реалната част от имота, разпределена за
ползване на ищеца, без негово съгласие и от лице, което няма право да осъществява такова
въздействие /съсобственик, който според постановеното по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС решение
няма правото да ползва тази реална част/, представлява пречка за съсобственика да
упражнява правото си.
В случая от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че от
североизток мястото е заградено по продължение на границата между двете калканни стени
на сградите до границата със съседния имот с ИД 133 и площадката пред входа на сградата
на ответницата е разширена до границата със съседния имот, като е излята бетонова плоча и
пространството е затворено с дървена дограма и малки стъклени прозорчета, с което е
обособена покрита площадка пред входа на сградата на ответницата от североизток, а до нея
е монтирана дървена барака с ниска височина. Изяснява се, че входовете за двете сгради са
един до друг и се намират от североизток. В открито заседание вещото лице С. излага, че
процесното преддверие представлява покрита, затворена бетонова площадка, намираща се
непосредствено след стълбите, водещи към сградата на ответницата, и там е входът за нея,
както и че то граничи с входната врата за сградата на ищците, но не им пречи да влизат в
собствената си сграда, което е онагледено на снимка № 1 – неразделна част от
заключението. Посочва, че процесното преддверие ограничава достъпа на ищците до
ползваната до момента от ответницата част от поземления имот, но не пречи всеки да ползва
фактически ползваната от него до момента част от него. Изяснява се от заключението, че от
северозапад мястото също е заградено по продължение на границата между двете калканни
стени на сградите до границата между съседните имоти с ИД 130 и 134, като преградата
представлява бетонна стена на височина 1 м., над която е иззидана тухлена стена с височина
1 м., и по продължение на западната фасадна стена на сградата на ответницата между нея и
оградата на съседния имот с ИД 130 е излята бетонова плоча, като по този начин е обособен
един открит балкон в частта на ответницата, а под бетоновата плоча, оградната стена на
6
съседния имот и стената на жилищната сграда се е получило затворено пространство, което
се използва за лятна кухня. В открито заседание вещото лице С. посочва, че от двете страни
на сградата няма никаква връзка между отделните части на имота и никой не може да мине в
съседната част.
Съдът намира, че щом по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС ползването на
поземления имот е разпределено между страните и процесното преддверие попада в частта,
разпределена за ползване от ответницата, то е ирелевантно, че преддверието ограничава
достъпа на ищците до разпределената на ответницата за самостоятелно ползване реална част
от поземления имот. Както бе посочено, при извършено разпределение на ползването от
значение е дали ответницата пречи на ищците да ползват определените за тях реални части
от съсобствения имот, какъвто настоящият случай не е. Същевременно наличието на
процесното преддверие не рефлектира върху начина на разпределение на ползването – нито
възпрепятства друг вариант на разпределение, доколкото в открито заседание вещото лице
С. посочва, че от двете страни на сградите има само 3 метра отстояние до страничните
огради и поради това няма как да се предложи друг вариант на разпределение, нито пък
съществуването на преддверието води до намаляване на предоставената на ищците за
реално ползване част от поземления имот под размера, който съответства на дела им в
съсобствеността. То не пречи на ищците да ползват поземления имот съобразно неговото
предназначение, според правата си в съсобствеността и според извършеното разпределение
на ползването, нито възпрепятства достъпа до и ползването на собствената на ищците
сграда. Ищцовото твърдение, че преддверието им пречи да ползват пълноценно своя имот,
защото възпрепятства възможността да ползват слънчевите потоци от източната страна /т.е.
че засенчва тяхната сграда/, е направено за първи път в хода на устните състезания, поради
което за него не са събирани доказателства и не следва да бъде обсъждано.
Без значение е дали преддверието е законно или незаконно изградено, щом неговото
съществуване в имота не пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху
югоизточната сграда и върху разпределената им реална част от поземления имот.
По изложените съображения негаторният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
В частта по предявения иск с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС настоящото
производство има характер на производство по спорна съдебна администрация и съдебното
решение ползва и двете страни, поради което те трябва да понесат такава част от разноските,
включващи държавна такса и възнаграждение за експертиза, съответстваща на размера на
дела им в съсобствеността, а относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат,
относими към този иск, разноските следва да останат за всяка страна така, както са
направени /в този смисъл – Решение № 275/30.10.2012 г. по гр. д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ
ГО/. В случая държавната такса в размер на 80 лв. е изцяло заплатена от ищците, а
депозитът за възнаграждение за вещото лице е заплатен от страните съобразно квотите им в
съсобствеността. Следователно във връзка с иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС
7
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищците само сумата от 40 лв. – разноски
за държавна такса.
Във връзка с изхода на делото по иска с правно основание чл. 109 ЗС възниква
задължение за ищците на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплатят на ответницата сторените
от нея разноски, относими към този иск и свеждащи се до заплатено адвокатско
възнаграждение. В случая ответницата е заплатила на процесуалния си представител за
правна защита и съдействие по настоящото дело адвокатско възнаграждение в общ размер
на 1 900 лв. При липса на разграничение в договора каква част от хонорара е заплатен за
защита по всеки от предявените два иска, съдът приема, че относима за защитата по
негаторния иск е половината от него, т.е. сумата от 950 лв. Възражението на ищците за
неговата прекомерност е основателно, защото то надвишава значително нормативно
установения минимум от 440 лв. /при съобразяване на посочената от ищците цена на иска от
3 000 лв. и действащата към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие
редакция на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/, като делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна
сложност. Ето защо съдът намира, че ищците дължат на ответницата сторените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение за защита по негаторния иск, но в размер,
съответстващ на минималния, т.е. дължат сумата от 440 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ между А. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, З. С. В., ЕГН
**********, с адрес: ****, и Р. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, ползването на
следния недвижим имот: поземлен имот с идентификатор **** съгласно КККР, одобрени
със Заповед № РД-****/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес: ****, вид територия:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с площ от 562 кв. м., с
предишен идентификатор ****, *******, с номер по предходен план: кв. 191, парцел ІІІ-***,
***, при граници: имоти с идентификатори ****, ****, ****7, **** и ****, без построените
в него сгради, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ за ползване съвместно от А. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, и
З. С. В., ЕГН **********, с адрес: ****, североизточната част от поземления имот по
скицата – приложение към заключението на съдебно-техническата експертиза /подписана от
председателя на състава и представляваща неразделна част от решението/, с площ от 295 кв.
м. и с лице на ****.
ПРЕДОСТАВЯ за ползване на Р. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***,
северозападната част от поземления имот по скицата – приложение към заключението на
съдебно-техническата експертиза /подписана от председателя на състава и представляваща
неразделна част от решението/, с площ от 268 кв. м. и с лице на ул. „Райска градина“.
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, и З. С. В., ЕГН
8
**********, с адрес: ****, срещу Р. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, иск с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да премахне за своя сметка
изграденото от нея преддверие в източната част на поземлен имот с идентификатор ****
съгласно КККР, одобрени със Заповед № РД-****/02.12.2010 г. на ИД на АГКК, с адрес:
****, намиращо се пред входа на северозападната половина на сградата – близнак и до
имотната граница на поземления имот, обозначено със стрелка на скицата – приложение към
заключението на съдебно-техническата експертиза /подписана от председателя на състава и
представляваща неразделна част от решението/.
ОСЪЖДА Р. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, да заплати на А. Е. Г.,
ЕГН **********, с адрес: ****, и З. С. В., ЕГН **********, с адрес: ****, сумата от 40 лв. –
разноски за държавна такса по иска с правно основание чл. 32, ал. 2 ЗС.
ОСЪЖДА А. Е. Г., ЕГН **********, с адрес: ****, и З. С. В., ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплатят на Р. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 440 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение по иска с
правно основание чл. 109 ЗС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9