№ 168
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Калинка Георгиева
Членове:Иванка Шкодрова
В. Чочкова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20241000601554 по описа за 2024 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди двадесет и пета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ИВАНКА ШКОДРОВА
2. В. ЧОЧКОВА
При СЕКРЕТАРЯ ПАВЛИНА Х. и с участието на ПРОКУРОРА М. Д. от СОФИЙСКА
АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Г.а ВНОХД № 1554 по описа за 2024 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Настоящото въззивно (първо поред) производство е за проверка на присъда № 134 от
17.07.2024 г. по НОХД № 3231/2022 г. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, 26-ти състав, с която ПОДСЪДИМИЯТ Н. А. В. с ЕГН ********** е признат,
както следва:
За НЕВИНЕН в това за времето от месец май 2012 г. до 27.11.2012 г. в София да е
организирал организирана престъпна група (ОПГ) - въоръжена и създадена с користна цел и
с цел извършване на престъпления по чл. 198 и по чл. 199 от НК, която ръководил и в която
участвали И. Т. И. и Г. В. Ж., поради което е ОПРАВДАН по обвинението, че е извършил
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК;
За НЕВИНЕН в това на 27.11.2012 г. около 17:20 ч. в гр. София, ул. „Чаталджа“ да е
1
бил помагач на съизвършителите Г. Ж., Ю. В. и И. И. в ограбването (чрез сила и
заплашване) в изпълнение на решението на ОПГ от Р. Д. Д. на парична сума в големи
размери (565 британски паунда; 1 501 щатски долара; 4 895 евро; 18 654 лв.; около 7 500 лв.)
– собственост на „Агро Ойл Груп“ ЕООД със собственик и управител В. П. М., поради което
е ОПРАВДАН по обвинението, че чрез това е извършил престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 1 и
т. 5 вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК.
С присъдата по-нататък съдът се е произнесъл по веществени доказателства, като е
постановил: отнемане в полза на държавата и последващо унищожаване на парчета стъкло и
два чука (иззети при претърсване на л.а. „Форд Ескорт“ с рег. № ********); връщане на
лицата, от които са били иззети при претърсвания и обиски лични вещи (на Г. Ж.; на И. И.;
на Н. В.; на Ю. В.; на И. И.; на Р. В.); изпращане в СДВР на паспорт и лична карта на
гражданин на Република Босна и Херцеговина.
Присъдата спрямо подсъдимия В. е произнесена след приключване на наказателното
производство спрямо другите трима подсъдими Г. Ж., И. И. и Ю. В. чрез подписване от
всеки от тях на след това одобрено от съда на 01.11.2017 г. споразумение за решаване на
наказателното дело (НОХД, л. 1089 - 1107). Съобразно съдържанието на всяко от трите
споразумения в открито съдебно заседание на 01.11.2017 г., следва да се считат за виновни,
както следва: Ж., И. и В. – в извършването на 27.11.2012 г. в съучастие между тях на грабеж
по чл. 199, ал. 1 вр. чл. 198, ал. 1 от НК; Ж. и И. – в приготовление в съизвършителство
между тях от май 2012 г. до 27.11.2012 г. към (друг) грабеж по чл. 199 от НК; Ж. и И. – в
престъпление по чл. 321 от НК чрез участието им от май 2012 г. до 27.11.2012 г. в
организирана престъпна група (ОПГ) – те като членове, а Н. В. като ръководител; И. – в
извършено на 27.11.2012 г. престъпление по чл. 345 от НК чрез служенето с табели с
регистрационни номера, издадени за друго моторно превозно средство. Признаването на Ж.
и И. за виновни в участието на всеки от тях в ОПГ с ръководител Н. В. няма обвързваща
сила конкретно спрямо В.; признаването на Ж., И. и В. всеки от тях за виновен в грабеж на
27.11.2012 г. с участието и на Н. В. няма обвързваща сила спрямо В..)
Присъдата е протестирана, в срок, с искане за признаване на подсъдимия Н. В. за
виновен по обвиненията за двете престъпления.
Прокурорът смята, че определени доказателствени средства доказват, че подсъдимият
В. е извършител на деянията, за което се позовава на: свидетелски показания (на Б. Т.; Б. С.;
Р. Д., В. М., Б. Т. и В. А.; Л. Г.; А. Н., П. Т. и Б. Й.; Ц. С., Г. Ж., И. И. и Ю. В.; Г. Г. и Н. Н.; Т.
С. и Б. Д.; поемните лица Н. О., В. Б., Д. Н., Д. С., С. Б., Ж. Ж., Р. С., Д. К., А. Й., С. М., Й. Г.,
Л. И.; М. Д. и К. Л. Г.); изготвени ВДС за СРС - ДП, т. 2: разговори № 23 от 06.11.2012 г., №
30 от 07.11.2012 г. и № 2 от 10.09.2012 г.; текстови съобщения № 6, № 7 и № 8 – всички от
02.10.2010 г., и № 14 и № 15 – и двете от 04.10.2010 г.; на справки (неуточнено кои); на
протоколи за претърсвания и изземвания и лични обиски (неуточнено кои); и на експертизи
(неуточнено кои).
В протеста няма изявление относно това какви наказания прокурорът смята за
справедливи; няма и доказателствени искания.
Във въззивните съдебни прения прокурорът от САП заяви, че не поддържа протеста –
тъй като смята обвинителната теза за недоказана по изискуемия от чл. 303 от НПК несъмнен
начин, а защитникът адв. М. помоли да бъде потвърден първоинстанционния съдебен акт
поради провеждането на изчерпателно съдебно следствие и постановяване на
оправдателната присъда при изрядното й и пълно мотивиране относно недоказаността
подсъдимият В. да е извършил вменените му престъпления.
Подсъдимият В. не взе участие във въззивното производство поради отсъствието му
от България; бяха събрани данни от издирващите го полицейски органи, че той се намира в
Северен Кипър (Севернокипърска турска република) – която не е страна членка на МОПК-
Интерпол и не е призната официално от държавите членки на ЕС (включително от
2
България). Поради липса на обективна възможност за официално международно
сътрудничество с властта в Северен Кипър, не беше установен по официален начин адрес на
В. там – поради което и предвид статута на Северен Кипър призоваването на подсъдимия
оттам беше невъзможно; бяха изчерпани и възможностите за откриване на В. в България,
където продължава общодържавното му издирване по друго дело с влязла в сила през 2013 г.
осъдителна присъда (ВНОХД, л. 40-57). Поради това и въззивното производство (също като
първоинстанционното) беше проведено по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 (б. „а“ и б.
„б“) от НПК.
За проверка на протестираната присъда изцяло - съобразно изискването на чл. 314 от
НПК, настоящият въззивен състав отчете релевираните конкретно срещу Н. В. факти в
обвинителния акт. Доказаността им беше изследвана при проучване на всички
доказателствени средства, след което съдържанието на всяко едно от тях беше подложено на
анализ, а съдържанието на всички в съвкупност – на синтез по правилата на формалната и
житейската логика. При тази си дейност въззивният съд формира извод за правилност на
протестираната присъда – поради обосноваността й (вследствие съобразеността й с
действителното съдържание на доказателствените средства) и законосъобразността й
(поради съответствието й като оправдателна с изискванията на закона за предпоставки за
признаването на обвинено лице за невинно или виновно).
По делото срещу Н. В. първоначално са били предявени (с внесения обвинителен акт)
обвинения за три престъпления.
Във връзка с обвинението за престъпление по чл. 200 от НК е постановено
прекратително за наказателното производство определение в протокола за открито
разпоредително съдебно заседание (НОХД, т. 1, л. 63). За това СГС се е позовал на изтекла
абсолютна давност за наказателно преследване, отчитайки, че съобразно твърденията в
обвинителния акт (ОА) става въпрос за деяние, приключващо на 27.11.2012 г. Наказанието за
престъпление по чл. 200 вр. чл. 199 (ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 2) от НК е лишаване от свобода до
три години; давността за наказателно преследване при такава наказуемост е съобразно чл.
80, ал. 1, т. 4 от НК пет години; абсолютната давност за наказателно преследване на такова
престъпление съобразно чл. 81, ал. 3 (вр. чл. 80, ал. 1, т. 4) от НК е седем години и половина.
Т.е. абсолютната давност за наказателно преследване е изтекла на 27.05.2020 г. Неправилно
СГС е указал, че конкретно това определение, наред с останалите (за прекратяване на
съдебно производство и по МН) подлежи на обжалване в 7-дневен срок по реда на глава
двадесет и втора от НПК; прекратително за наказателното производство определение в
разпоредително съдебно заседание подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и първа
от НПК - чл. 250, ал. 4 от НПК. Поради липсата на протест срещу прекратяването на
наказателното производство за обвинението по чл. 200 от НК, независимо от указания по-
кратък срок за протестиране и обжалване и неправилно указаната процедура за обжалване,
това определение е влязло в сила. Отделно от това, предвид гореизложеното за вменено
престъпление по конкретна норма на НК и правилата за давност за наказателно преследване,
прекратяването на наказателното производство по това обвинение е и изцяло правилно.
Поради това въззивната проверка се съсредоточава само върху обвиненията, по които
СГС се е произнесъл с присъдата – по чл. 321 и по чл. 199 от НК, само спрямо Н. В..
Във връзка с обвинението за „организиране“ и ръководство на ОПГ от страна на Н. В.
в ОА се твърди конкретно относно Н. В.: че през месец май 2012 г. в София се срещнал с Г.
Ж., на когото В. възложил да намери още един подходящ човек, за да извършват тримата
кражби или грабежи на пунктове, сборни за големи парични суми (пощенски клонове,
обменни бюра, големи магазини, инкасови автомобили и други подобни); че през месец май
2012 г. Ж. завел И. И. в жилището на Н. В. в София, ж.к. „Красно село“ под предлог И. да го
ремонтира и тогава В. одобрил И. като участник в групата; че В. се познавал с Ю. В.
3
отпреди (неуточнено изрично спрямо кое събитие или време); че неуточнено кога, но след
предната среща през май 2012 г. (и преди следващата среща на В. с Ж. в МОЛ в София), а
също и неуточнено къде, В. разпределил ролите, а Ж. и И. се съгласили, съответно: В. да
ръководи групата, Ж. да прилага силата по време на грабежите, а И. да подготвя средствата,
да проучва обектите и да шофира по време на грабежите; че през май 2012 г. В. извикал при
себе си в един от МОЛ-овете в София (неуточнено кой) Г. Ж., като тогава В. обяснил на Ж.
за обичайното време всеки месец на събирането на пари за пенсии в пощенската станция в
Пирдоп, възложил му да я проучи и наблюдава и да му докладва, а също и В. дал на Ж. пари
(неуточнено в ОА какви и колко) за закупуване на кола за грабежите, горИ., огнестрелни
оръжия и „всякакви други неща, необходими за намислените деяния“; че „два-три дни след
това“ (което е след 07.11.2012 г. и преди 10.11.2012 г. преценено спрямо съдържанието на
предходните абзаци в ОА) В. отново извикал Ж. в един от МОЛ-овете на София, като тогава
му казал да свършат „фасулската работа“ по ограбване на чейндж-бюрото в София (на бул.
„Дондуков“) и същевременно да продължават подготовката на „удара в Пирдоп“; че „след
това“ (неуточнено дори спрямо предното „два-три дни след това“) В. се свързал (неуточнено
как) с Ю. В., при което му разказал за „новия план“ (вероятно се има предвид чейндж-
бюрото на бул. „Дондуков“ в София) и му възложил да се уточни с Г. Ж. за точните ден и
начин на грабежа.
Дори при абстрахиране от недостатъчно точното посочване в обстоятелствената част
на ОА на време, място и начин на осъществяване на твърдените събития конкретно относно
Н. В., се обуславя извод за необоснованост на тези твърдения – поради липсата на съответна
доказателствена подкрепа. Предвид естеството на твърденията относно извършени от Н. В.
определени действия, свързани с посочени определени лица, от събраните по делото
доказателствени средства с пълноценна доказателствена сила за тези твърдения в ОА биха
могли да бъдат само показанията на Г. Ж., И. И. и Ю. В.. Тримата са разпитани като
свидетели по делото съобразно възможността по чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК (НОХД: т. 2, л.
716-717 – Ж.; т. 1, л. 274 гръб-276 – И.; т. 2, л. 370 – В.).
Г. Ж. свидетелства, че са се познавали с В. и си имали взаимно телефонните номера,
като е възможно да са се свързвали; отрича да са обсъждали с В. съвместното извършване на
грабежи (т.е. включително и на пощенската станция в Пирдоп, и на чейндж-бюрото в
София, бул. „Дондуков“ - които са конкретно инкриминираните по делото) и отрича да е
получавал пари от В. за такава съвместна престъпна дейност; допуска да е запознавал В. с
И., но не помни добре; заявява, че е извършил грабежа на чейндж-бюрото (в София, на бул.
„Дондуков“) – но заедно само с И. и В., без В. да е знаел за това; не помни точно, но мисли,
че И. И. е закупил колата за извършване на грабежа на чейндж-бюрото, като за закупуването
на този автомобил Ж. заявява изрично, че не е получавал пари от В..
И. И. свидетелства относно извършването на грабежа на чейндж-бюрото в София – от
него като шофьор и от Ж. и В. като съизвършители, като той бил заловен от полицаи почти
непосредствено след грабежа с колата и близо до мястото на грабежа; заявява изрично, че
купил сивия комби „Форд Ескорт“ за извършване на този грабеж – но със собствени пари и
по лично решение, защото деянието изисквало кола; твърди, че се е уговарял предварително
за извършването на този грабеж – но само с Ж. и В., и само за този грабеж, не и за други;
заявява изрично, че никой (Ж. и В.) не е споменавал името на Н. В. във връзка с този
единствено уговарян между него, Ж. и В. грабеж. И. заявява, че е ремонтирал жилището на
В. в София, ж.к. „Красно село“ – само във връзка с което се познавали.
Ю. В. свидетелства, че не познава Н. В. – нито визуално, нито по име. Признава, че е
участвал в извършването на грабежа на чейндж-бюрото в София, бул. „Дондуков“, преди
който се познавал само с Ж., а И. видял на датата на грабежа. Заявява, че нито И. И., нито Г.
Ж. са споменавали името на Н. В. – нито в деня на грабежа, нито преди това.
Конкретно относно Н. В. показанията на тези трима свидетели не съдържат никакви
съществени протИ.речия едни с други (наличните относно механизма на грабежа на чейндж-
бюрото и конкретното участие на всеки от тримата в него не касаят В.); преценени като
съдържание целенасочено за данни за престъпна деятелност специално на Н. В., тези
4
показания не подпомагат по никакъв начин обвинителните твърдения срещу него.
Показанията на Ц. С. (НОХД, т. 2, л. 758 гръб-759) са със съдържание, че познава
лично Н. В. (много отпреди 2012 г., имали ежедневни контакти); че познава лично Г. Ж.; че
предполага, че Ю. В. е човек, когото е виждал и познава под прякор Р.; че може и да познава
човек с имена И. И.. С. знае за познанство между Н. В. и Г. Ж.: В. бил осъден за грабеж, по
който като оперативен работник-полицай работел Г. Ж. („острие на тежки криминални
престъпления“ преди да напусне системата на МВР), след което В. предоставял оперативни
сведения на Ж. (В. бил „шпионин“). Във връзка с обвинителните твърдения срещу Н. В. в
обстоятелствената част на ОА – и по повод обвинението за ОПГ, и по повод обвинението за
грабежа на 27.11.2012 г. на чейндж-бюрото в София, бул. „Дондуков“, показанията на Ц. С.
не съдържат никаква доказателствена информация в полза на обвинението.
Показанията на Г. Г. (НОХД, т. 2, л. 717) и Н. Н. (НОХД, т. 2, л. 598) са във връзка с
продажбата на сивия Форд Ескорт (използван при грабежа на 27.11.2012 г.) от Г. на И. И.;
тези показания не съдържат никаква доказателствена информация в подкрепа на
обвинителните твърдения в ОА срещу Н. В..
Показанията на свидетелите – фиктивни собственици на СИМ-карти Т. С. (НОХД, т.
2, л. 717 гръб) и Б. Д. (НОХД, т. 2, л. 597) са в насока, че всеки от тях е закупувал на свое
име СИМ-карти, които не е ползвал лично, а е предавал веднага на поръчалия покупката им
човек; конкретно Б. Д. описва такива покупки по поръчка на лице с име Ю., мисли – с руско
гражданство, но така и не е проведено своевременно (на ДП) разпознаване от Б. Д. на
свидетеля Ю. В. въпреки изявлението на Д. за възможност да разпознае човека Ю., по молба
на когото двукратно (през юни-юли 2012 г. и около септември 2012 г.) закупил няколко СИМ-
карти, предал му ги и за тази услуга получил малка сума. Или показанията и на тези
свидетели по никакъв начин не подкрепят обвинителните твърдения конкретно срещу Н. В..
Показанията на Л. Г. (съпруга на Н. В. до 2014 г.; НОХД, т. 1, л. 151), на А. Н.
(приятелка към 2012 г. на И. И., а към разпита й през 2023 г. пред СГС – вече негова
съпруга; НОХД, т. 2, л. 371 гръб), на П. Т. (майка на детето на И. И. и живяла с него до 2012
г.; НОХД, т. 2, л. 517 гръб-518), на Б. Й. (колежка и съквартирантка на П. Т. през 2012 г.;
НОХД, т. 2, л. 372 гръб), на М. Д. (съжителстващ с Б. Й. през 2012 г.; НОХД, т. 2, л. 426 гръб)
не съдържат никакви данни относно престъпна деятелност на Н. В., включително –
показанията на Л. Г..
От поемните лица: Н. О. (НОХД, т. 1, л. 197); В. Б. (НОХД, т. 1, л. 274); Д. Н. (НОХД,
т. 2, л. 372); Д. С. (НОХД, т. 2, л. 372 вр. ДП, т. 1, л. 26); С. Б. (НОХД, т. 2, л. 518 гръб вр. ДП,
т. 1, л. 42-43); Ж. Ж. (НОХД, т. 2, л. 372 гръб вр. ДП, т. 1, л. 44-45); Р. С. (НОХД, т. 2, л. 516
гръб-517 вр. ДП, т. 1, л. 28-29); Д. К. (НОХД, т. 2, л. 517); А. Й. (НОХД, т. 2, л. 596 гръб вр.
ДП, т. 1, л. 57); С. М. (НОХД, т. 2, л. 598 вр. ДП, т. 1, л. 74-76); Й. Г. (НОХД, т. 2, л. 598 вр.
ДП, т. 1, л. 74-76) и Л. И. (НОХД, т. 1, л. 197), тези, които имат сравнително определими
спомени, дават показания, относими към конкретното процесуално действие, за което са
били ангажирани; никое от поемните лица не дава показания във връзка с престъпна (която
да е от инкриминираната с конкретния ОА) деятелност на Н. В..
И показанията на работилите оперативно полицаи не са в състояние да обслужат
обвинителната теза поради доказателствената им непълноценност:
Б. Т. (НОХД, т. 2, л. 370 гръб) бил през 2012 г. началник на група за разследване на
тежки престъпления в ОДМВР – София област. За всички обстоятелства, за които е
свидетелствал пред съда, заявява изрично, че са му станали известни като получена
оперативна информация - която не помни откъде е дошла; прочетените по реда на чл. 281,
ал. 4 от НПК негови досъдебни показания (ДП, т. 1, л. 50-51) представляват възпроизвеждане
на съдържанието на СРС.
Б. С. (НОХД, т. 2, л. 371) работил през 2012 г. в сектор за разследване на криминална
престъпност в ОДМВР-София, по повод на което бил чувал имената на четиримата
подсъдими, срещу които е внесен ОА; заявява, че не знае нищо за дейността им на
територията на София и мисли, че е осъществил физическо наблюдение на автомобил, с
5
който мисли, че трябвало да се извърши грабеж в Пирдоп (делото за което обвинение срещу
В. е прекратено поради давност). Не е виждал лично В. да разговаря с никого от останалите
трима.
Изискването на чл. 117 от НПК към свидетел по наказателно дело е да е възприел
факти, допринасящи за разкриване на обективната истина (относно предмета на доказване
по конкретното дело); т.е. свидетелят трябва лично да е възприел – чул и/или видял, фактите,
за които свидетелства. По тази причина четените показания от ДП на Б. Т. не могат да се
ползват като доказателствено средство по делото – допустимото е съответното ВДС за СРС,
като първичен източник на доказателствена информация. Естеството на първоизточника за
останалата част от показанията на Т. - непроследима оперативна информация, предопределя
невъзможността им да установят несъмнено съобразно изискването на чл. 303 от НПК
заявените там факти относно Н. В.. От показанията на Б. С. има връзка и с актуалния
предмет на доказване по делото (т.е. без обвинението по чл. 200 от НК за пощенската
станция в Пирдоп), и конкретно с Н. В. само твърдението на свидетеля С., че е чувал
имената на четиримата подсъдими, т.е. – и това на Н. В.. Предвид това показанията на Б. С.
са напълно неинформативни за текущите обвинения срещу В..
К. Г. е починал на ******** г. (НОХД, т. 2, л. 439), а ОА е внесен в съда на 16.08.2022
г. Въпреки приложения в НОХД, т. 2, л. 439 препис извлечение от акт за смърт, СГС е
смятал, че „са налице непотвърдени данни за настъпила смърт“ (НОХД, т. 2, л. 758 и л. 776);
така или иначе, свидетелят е бил заличен от списъка на лицата за призоваване в съдебното
заседание на 03.07.2024 г., заедно с П. И. П., А. Д. К. и Б. Х. С., за което са изложени
мотиви: невъзможност за редовно призоваване на свидетелите след изчерпване на
възможностите за установяване на нов адрес; показанията на тези свидетели не спомагат за
изясняване на обективната истина; за дадените на ДП конкретно от П. и С. данни вече са
събрани други доказателствени средства. При отчитане на факта, че показанията на ДП на К.
Г. възпроизвеждат само оперативна информация, а П. П., А. К. и Б. С. са били поемни лица
(през 2012 г.), се обуславя извод, че непрочитането на показанията на ДП на К. Г. (най-
вероятно – по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, което би довело до забраната на чл. 281, ал. 8 от
НПК) и неизслушването на останалите трима (поемни лица) по никакъв начин не нарушава
изискването на чл. 13 от НПК - в случая към съда - да се вземат всички мерки за разкриване
на обективната истина.
ВДС за СРС също не подпомагат обвинителната теза – конкретно срещу Н. В.,
конкретно за престъпление по чл. 321 от НК и по чл. 199 от НК.
В самите искания от ОДМВР за прилагане на СРС се твърди, че няма безспорна
връзка между подслушаните телефонни номера и подсъдимите („до момента не са
установени категорично мобилните телефонни номера, ползвани от лицата. За
горепосочените номера има оперативна информация, че може да се ползват от един или
няколко члена на групата.“); поради това е налице изначална пречка за персонификация
спрямо някое конкретно от обвинените лица при провежданите и подслушвани разговори.
Най-„информативният“ записан телефонен разговор - на 07.11.2012 г. (папка 2, л. 41-43 – л.
19/20 от ВДС), съдържащ някаква насоченост към мъж с малко име Н., ако бъде отнесен към
подсъдимия Н. В., би могъл да бъде свързан само с приготовлението за грабеж на
пощенската станция в Пирдоп - за което обвинение делото е прекратено поради давност.
Двете ВДС-видеозаписи спрямо Г. Ж. и Н. В. (папка 2, л. 99-101 за Ж. и папка 3, л. 35-
37 за В.) в Коста кафе в МОЛ – София на бул. „А. Стамболийски“ съдържат кадри на В. и
Ж., седящи един срещу друг на една маса, при което В. държи пари в двете си ръце,
отброява банкноти и ги подава на Г. Ж.; след прекъсване и възстановяване на всеки от двата
видеозаписа се вижда В. вече прав до масата, а Ж. – ставащ от масата и държащ в лявата си
ръка банкноти. Изричната забележка във всяко от двете ВДС - че „таймерът на техническото
устройство не отговаря на действителния час, дата и година“ - изисква категорично във
връзка с твърдяното във ВДС време на заснетите събития (06.11.2012 г., 14:44:37 ч. - 14:51:01
ч.) и съотнасянето му към инкриминирания в ОА период да е налице и друго
доказателствено средство по въпроса, а такова за тази среща и предаването на парите няма
6
(възможните свидетели Ж. и И. отричат парите за колата, използвана при грабежа на
27.11.2012 г., да са били дадени първоначално от В.); същевременно в ОА се твърди, че това
предаване на парите (с конкретната твърдяна в ОА цел) от В. на Ж. е станало през май 2012
г. Поради това и предвид забраната на чл. 177, ал. 1 от НПК двете ВДС с тези два
видеозаписа не са в състояние да докажат твърдяното в ОА – че парите за използваната при
грабежа на 27.11.2012 г. кола са били предоставени през май 2012 г. от Н. В. на Г. Ж..
В обсъдената дотук съвкупност от разнородни доказателствени средства те или не
съдържат, или нямат самостоятелна пълноценна сила да докажат твърденията в
обстоятелствената част на ОА – че през месец май 2012 г. в София подсъдимият В. е
образувал, а впоследствие до 27.11.2012 г. е и ръководил ОПГ с членове Г. Ж. и И. И., като В.
се е срещал през май 2012 г. неколкократно с Г. Ж. и с И. И. и ги уговорил да извършват
грабежи на парични суми от определени по вид сборни пунктове (пощенски клонове,
обменни бюра, инкасо-автомобили, големи магазини и други) и като В. е предоставил на Г.
Ж. пари, с които И. И. е закупил л.а. Форд Ескорт (с който действително е извършен грабеж,
на 27.11.2012 г.). Поради недоказаност спрямо В. на първоначалното сговаряне на тримата
обвинени в участие в ОПГ дейци, по необходимост изследването на доказаността на
съществуване на ОПГ се пренасочва към вторични престъпления. В обстоятелствената част
на ОА е инкриминирана фактическа деятелност относно само две конкретни вторични
престъпления – приготовление към грабеж на пари от пощенската станция в Пирдоп и
действително извършен грабеж на 27.11.2012 г. на обменно бюро в София. За всяко от тези
две престъпления на подсъдимия В. е било повдигнато с ОА самостоятелно обвинение.
Наказателното производство обаче е прекратено спрямо В. за престъплението по чл. 200 от
НК във връзка с пощенската станция в Пирдоп (НОХД, т. 1, л. 63); поради това
инкриминирането спрямо В. на факти за това престъпление и повдигането на обвинение за
това престъпление по чл. 200 от НК следва да се изключат от предмета на делото във връзка
с обвинението по чл. 321 от НК. Същевременно, за съставомерност по чл. 321 от НК – и ал. 1
(по която е обвинен В.), и ал. 2 (по която са признати за виновни Ж. и И.), чл. 93, т. 20 от НК
категорично изисква сговорилите се дейци да са възнамерявали извършването на
престъпления, т.е. задължително повече от едно. Поради изключването на приготовлението
към грабеж на пощенската станция в Пирдоп от предмета на доказване за престъплението
по чл. 321 от НК, отпада и втората принципна доказателствена възможност за доказване на
съществуване на ОПГ – тъй като остава само едно инкриминирано вторично престъпление
(това на 27.11.2012 г. по чл. 199 от НК във връзка с обменното бюро в София). По
съображения, които ще бъдат изложени по-нататък във връзка с грабежа на 27.11.2012 г. на
парична сума от обменното бюро в София, участието на Н. В. във второто вменено му с ОА
вторично престъпление е изцяло недоказано.
В обобщение и заключение относно доказаност на извършването от Н. В. на
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК:
Налице е съвкупност от различни по вид доказателствени средства – свидетелски
показания (включително на поемни лица), претърсвания, обиски, разпознавания, ВДС за
използвани СРС, експертизи. Няма данни за несъбрани, но събираеми и информативни
други доказателствени средства – т.е. разследването е изчерпателно и отговаря на
изискването на чл. 13 от НПК. След преценка на допустимостта от НПК на съответните
доказателствени средства за съответните обстоятелства от значение за текущите обвинения
срещу Н. В. и след последваща преценка за съдържателност на допустимите и относими към
предмета на делото доказателствени средства, в цялата съвкупност не се откриват такива
фактически данни, които да са в състояние да докажат по несъмнен начин твърденията в ОА
спрямо Н. В., изброени в началото на настоящото изложение. Т.е. няма доказателства в
подкрепа на фактическото обвинение срещу В. за срещи с останалите обвинени по делото за
участие в ОПГ, на които срещи да са се обсъждали и съгласували въпроси за бъдеща
задружна престъпна деятелност, конкретно – чрез възнамеряван грабеж на пощенската
станция в Пирдоп и чрез извършен на 27.11.2012 г. в София грабеж и с участието на В..
Поради това и въпреки признаването на Г. Ж. и И. И. – всеки от тях за виновен да е участвал
7
в ръководена именно от Н. В. ОПГ, както и поради липсата на обвързваща спрямо В. сила на
сключените от Ж. и И. споразумения, обвинението срещу Н. В. за образуване
(„организирал“ според ОА) и ръководство на ОПГ в периода от май 2012 г. до 27.11.2012 г. е
изцяло недоказано.
Във връзка с обвинението срещу Н. В. за престъпление по чл. 199 от НК в ОА са
направени следните фактически твърдения, чиято доказаност е необходимо да се изследва
по делото:
В. умишлено подпомогнал извършения на 27.11.2012 г. около 17:20 ч. от Г. Ж., Ю. В.
и И. И. грабеж на парична сума от обменно бюро в София на бул. „Дондуков“.
Подпомагането от страна на В. се твърди да е станало на датата на извършване на грабежа –
27.11.2012 г., и се твърди да се е изразило в осигуряване на парични средства за закупуване и
ремонт на л.а. „Форд Ескорт" с рег. № ********. Словесната конструкция на вменените на В.
факти, съставомерни за помагачество при грабеж, сама по себе си изключва изначално
възможността за осъдителна присъда поради вътрешно логическо протИ.речие в
обвинението, свързано с времето: в обстоятелствената част на ОА се твърди, че през месец
май 2012 г. В. е предал на Ж. парите, с които впоследствие И. е закупил Форд-а; в
заключителната част на ОА В. е обвинен за помагаческа дейност само на 27.11.2012 г.
Или инкриминирането в заключителната част на ОА е несполучлИ.. На първо място,
не се твърди на 27.11.2012 г. В. да е предавал пари никому. На второ място, пострадалият Р.
Д. (НОХД, т. 2, л. 598 гръб-599 вр. разпознавания в ДП, т. 1, л. 57-60 на Г. Ж. и л. 74-77 на Ю.
В.) – служител на обменното бюро, от чието владение са били отнети парите, сочи
категорично трима мъже като извършители на грабежа. Това са шофьор на Форд Ескорт с
рег. № ******** и двама нападатели, които счупили стъклата на шофираната от Д. кола, след
което единият напръскал Д. със спрей (струята попаднала в устата, не в очите на Д.).
Шофьорът на Форд-а – подсъдимият И. И., е заловен от полицейските служители Б. Т. и В.
А. на място, много близко до мястото на грабежа, като в момента на залавянето му току-що
е бил свалил използваните при грабежа регистрационни табели с чужди контролни номера и
е бил в колата; самоличността на И. И. е установена веднага, на място, по лична карта.
Двамата преки нападатели са разпознати от Р. Д. като Г. Ж. (ДП, т. 1, л. 57-60) – който
напръскал Д. със спрей и му крещял да дава парите, и като Ю. В. (ДП, т. 1, л. 74-77) – който
след счупването на стъклото от едната страна на колата взел чантата с парите от колата на
Д.. След като взели чантата с парите, двамата преки нападатели (Ж. и В.) се качили във
Форд-а при шофьора (И.); след това колата с тримата се отдалечила от ул. „Чаталджа“
(пресечка на бул. „Дондуков“, на която колата на свидетеля Д. била принудително спряна от
Форд-а) и на моста „Чавдар“ Ж. и В. слезли с чантата с парите. Без да губи визуален контакт,
свидетелят Д. последвал Форд-а, шофиран от И., и се свързал междувременно по телефона с
работодателя си свидетеля В. М., който от своя страна се възползвал от видяната от него в
близост полицейска кола (със свидетелите Б. Т. и В. А.); по този начин - при непрекъсната
телефонна връзка между Д. и М., двамата полицаи заедно с М. отишли на указаното им от Д.
място, където заловили И. И. във Форд-а. Свидетелските показания на Р. Д. категорично
изключват участието на друг човек освен И. И., Г. Ж. и Ю. В. в непосредственото
извършване на грабежа. Внимателното проследяване на текста и на обстоятелствената, и на
заключителната част на ОА относно грабежа на 27.11.2012 г. установява, че при
последователното изброяване на конкретно извършени от Г. Ж. и Ю. В. действия всеки от
тях е сочен само с фамилното му име; инициалната буква на фамилното име на Ю. В.
съвпада с тази на фамилното име на Н. В.. Фамилията на В. се появява в ОА относно
грабежа на 27.11.2012 г. без никаква връзка с непосредствено предхождащото изложение:
направени са твърдения, че Ж. и В. счупили с чукове страничните стъкла на колата на Р. Д.,
като Ж. счупил стъклото на предна лява врата, напръскал с лютив спрей Д. и му изкрещял да
дава парите, а в същото време В. счупил прозореца на предна дясна врата и със сила
издърпал чантата с парите от ръцете на Д.; непосредствено след това се твърди, че Ж. и
(вече) В. се качили в управлявания от И. Форд, заедно с чантата с парите. Текстът в
8
заключителната част на ОА е почти еднакъв с текста в обстоятелствената част на ОА
относно това престъпление – в обстоятелствената част в повече спрямо заключителната се
твърди веднага след включването на фамилията на В., че от управляваната от И. кола на
моста „Чавдар“ слезли Ж. и (отново) В.. Дали посочването изведнъж на фамилията на Н. В.
като един от съизвършителите на грабежа се дължи на грешка заради съвпадение на
инициална буква на фамилни имена (В., В.), или по друга причина, практически няма
значение: безспорното установяване на тримата нападатели като Г. Ж., Ю. В. и И. И.
логически изключва по категоричен начин участието на Н. В. при самото извършване на
грабежа.
Обуславя се извод, че обвинението е неумело и непълноценно формулирано спрямо
обективните фактически податки от доказателствените средства, поради което словесната
конструкция на ОА логически изначално изключва възможността за осъдителна присъда
спрямо Н. В. – било за помагачество, било за съизвършителство в грабежа на 27.11.2012 г.
В обобщение: При изчерпателно събиране на възможните доказателствени средства,
измежду тях няма такива, които да докажат несъмнено което и да било от текущите
обвинения спрямо Н. В. – по чл. 321, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 от НК и по чл. 199, ал. 1, т. 1 и т. 5
вр. чл. 198, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 4 от НК. Този извод на въззивния съд съвпада изцяло със
становището на първоинстанционния СГС, изразено в оправдателната присъда спрямо Н. В..
Отделно от това, при проследяване на мотивите на СГС се установява, че всички събрани
доказателствени средства са анализирани първо всяко едно поотделно - и в насока за
допустимост и относимост, и в насока за конкретна доказателствена информативност
спрямо текущите обвинения; че след това доказателствените средства са разгледани и в
обща съвкупност; че значението на релевантните фактически данни е прието коректно
спрямо действителното съдържание на доказателствените средства; че диспозитивът на
присъдата е в съответствие с изискванията на чл. 304 от НПК и на аргумента за противното
основание на чл. 303 от НПК. Поради това е налице съвпадение между окончателните
становища на въззивния и на първоинстанционния съд за решаване на делото, до което
становище всеки инстанционен съд е стигнал по самостоятелен път. Това обуславя извод за
правилност на протестираната присъда, защото тя е обоснована - като съобразена с
действителното съдържание на доказателствените средства, и защото е законосъобразна -
като съответна на нормативните предписания за осъждане/оправдаване на обвинено лице.
Поради това присъдата следва да бъде потвърдена, а подаденият срещу нея протест се явява
напълно неоснователен.
Произнасянето на СГС в присъдата относно веществените доказателства е изцяло
съобразено – било с конкретната значимост на всяко едно от тях за конкретни факти от
предмета на доказване, било с данните за притежател при претърсване или обиск.
В заключение: Въззивният съд намира, че не са налице основания за отмяна или
изменение на протестираната присъда и това обуславя потвърждаването й съобразно чл. 338
вр. чл. 334, т. 6 от НПК.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА № 134 от 17.07.2024 г. по НОХД № 3231/2022 г. на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 26-ти състав.
Решението подлежи на протестиране и обжалване пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в петнадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
9
Членове:
1._______________________
2._______________________
10