Р Е Ш Е Н И Е
№ 70 28. 02. 2020г. град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд
на 28. 01. 2020г.,
в публичното съдебно заседание в следния състав :
Председател : Методи Величков
Членове : Димитър Ковачев
Антония
Атанасова -Алексова
Секретар : Ива Цветкова,
като разгледа докладваното от съдия Методи Величков
въззивно гражданско дело № 866 по
описа за 2019г., за да се произнесе
взе предвид следното :
С решение № 1396 / 14. 10. 2019г.
по гр. д. № гр. д. № 03049 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд са
отхвърлени като неоснователни исковете с правно основание чл. 124 ГПК,
предявени от И.С.Д., с ЕГН ********** и адрес;***, срещу „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „Средец“ №
11, да бъде признато за установено, по
отношение на ответното дружество, че ищецът не дължи сумата в размер на
претендираната сума, в размер на 1 250,00 лв, начислена за периода от
30.10.2007г. – 1.6.2012 г., за главница по фактури за доставка на питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води, по изпълнителен лист от 20.8.2012г,
издаден но ч.гр.д. № 3614/2012г,, по описа на Районен съд - гр.Перник, и представляваща
част от обща сума по изпълнителния лист в размер на 3009,67 лв. за периода
30.10.2007г. - 1.6.2012г. за неизплатена сума за потребена вода.
Недоволен
от така постановеното решение е останал И.С.Д., който чрез адвокат К.Б., го е
обжалвал изцяло. Моли да бъде отменено като неправилно и постановено в
противоречие с материалния и процесуалния закон и да бъде уважен предявения
отрицателен установителен иск. Моли да му се присъдят направените разноски.
Насрещната страна „Водоснабдяване
и канализация“ ООД гр. Перник не е подала писмен отговор. За съдебно заседание,
чрез юрисконсулт З. П., оспорва жалбата като неоснователна. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
За да отхвърли предявения иск Пернишкият районен съд е приел, че погасителната давност е
започнала да тече от 06. 12. 2014г. и е текла до 02. 11. 2018г., когато е
образувано исковото производство, поради което не е изтекла общата 5 годишна
погасителна давност.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се
явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана
страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и
подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка
за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява
валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките на
неговата компетентност и в предвидената от закона форма.
Съдът намира, че обжалваното решение се явява
допустимо налице са положителните процесуални
предпоставки за упражняване правото на иск и не са налице отрицателните
процесуални предпоставки, водещи до неговото погасяване. Съдът се е произнесъл
именно по предявения установителен иск. Пернишкият районен съд е квалифицирал
иска като отрицателен установителен иск по чл. 124 от ГПК, която правна
квалификация не се възприема от Пернишкия окръжен съд. След като се претендира
недължимост на сума по издаден изпълнителен лист, въз основа на който има
образувано изпълнително дело, то правната квалификация на иска е по чл. 439 от ГПК /специална/, а не по чл. 124 от ГПК /обща/. Това обстоятелство обаче на
влияе върху разпределената доказателствена тежест от страна на Пернишкия
районен съд, нито върху допустимостта на иска.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен
от изложеното в жалбата. Преценявайки изложените доводи, становището на
насрещната страна, както и събраните по делото доказателства Пернишкият окръжен съд намира следното :
По заповедното
производство по ч. гр. д. № 3614/2012г. по описа на Пернишкия районен съд, на 17. 07. 2012г. е била издаде Заповед № 3463 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК„Топлофикация – Перник“ АД,с която И.С.Д. е бил осъден да
заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник, сумата 3009,67лв.,
представляваща главница за доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на
отпадни води за периода от 30. 10. 2007г. до 01. 06. 2012г. включително, сумата
630,61лв., представляваща лихва за забава на месечните плащания за периода от
15. 12. 2007г. до 04. 07. 2012г., ведно със законната лихва върху главницата
3009,67, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 16. 07. 2012г. до окончателното изплащане на вземането, както и
сумата 72,81лв. държавна такса. Въз основа на тази заповед за изпълнение за
посочените суми и периоди, на 20. 08. 2012г. е бил издаден изпълнителен лист по
реда на чл.416 от ГПК.
Въз основа на
изпълнителния лист и молба от „Водоснабдяване и канализация“ ООД гр. Перник от
21. 11. 2012г., на същата дата – 21. 11. 2012г. е било образувано изпълнително
дело 20127530401170 по описа на ЧСИ С.Б.. Тъй като с молбата е било поискано
налагане на запор върху трудово възнаграждение или пенсия на длъжника, ако
получава такива, то ЧСИ С. Б., след като е установил, че длъжникът получава
пенсия, със запорно съобщение изх. № 19204 / 05. 12. 2012г. е наложил запор
върху пенсията на длъжника. Впоследствие се е оказало, че пенсията е в размер
на 196,01лв., поради което върху нея не може да бъде наложен запор. Налагането
на запор с изх. № 19204 / 05. 12. 2012г.
е последното изпълнително действие, което е извършено по изпълнителното дело.
След него няма нито друго поискано изпълнително действие, нито извършено друго
изпълнително действие. Следователно на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, с
изтичането на две години от тази дата, т.е. на 05. 12. 2014г. изпълнително дело е било прекратено по силата на
закона – по перемпция.
След образуване на
изпълнителното дело на 21. 11. 2012г. до прекратяването му поради перемпция по
чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК на 05. 12. 2014г.,
не е текла погасителна давност,
с оглед разпоредбите на действащото към
този период от време ППВС № 3 от 18. 11. 1980г.
След 05. 12.
2014г. до 07. 05. 2019г., когато е било образувано процесното исково
производство по реда на чл. 339 от ГПК, са изтекли 4 години и 5 месеца. По
въпроса дали влязлата в сила заповед има сила на присъдено нещо и присъденото
вземане, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД се погасява с 5 годишна
погасителна давност, Пернишкият окръжен съд изцяло възприема по реда на чл. 272
от ГПК обстойните мотиви на Пернишкия районен съд и приема, че за да се погаси
такова вземане давността трябва винаги да е 5 годишна. Процесното вземане
представлява такова за част от главницата. Следователно за този период не е
изтекла погасителна 5 годишна давност в полза на ищеца И.С.Д..
По отношение
доводите във въззивната жалба.
По въпроса ползва
ли се влязлата в сила Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със сила
на пресъдено нещо или не и съответно каква е погасителната давност – 5 години
или 3 години, за вземане, установено с
такава заповед, е налице противоречива съдебна практика, но както беше отбелязано
по – горе настоящият съдебен състав на Пернишкият окръжен съд, приема, че тази
давност следва да е 5 годишна.
И Пернишкият
районен съд и Пернишкият окръжен съд са възприели, че погасителната давност
тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство по реда на чл.
433, ал.1, т.8 от ГПК – а именно от 05. 12. 2014г.
Поради съвпадане мотивите на Пернишкия районен
съд с тези на настоящия съдебен състав от въззивната инстанция, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
На основание чл.
280, ал.3, т.1, предложение първо от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Водим от
гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 1396 / 14. 10. 2019г.
по гр. д. № гр. д. № 03049 / 2019г. по описа на Пернишкия районен съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател :
Членове : 1.
2.