№ 1881
гр. София, 21.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110157920 по описа за 2021 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
........ след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 34141/2021 г. по описа
на СРС.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от
всекиго от ответниците.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ответниците са направили изрично признание на всички факти, предмет на ССчЕ
и на СТЕ, поради което същите не следва да бъдат допускани, като фактите бъдат
отделени като безспорни.
Направеното искане на ответника за задължаване на ищеца да представи редица
счетоводни и технически книжа не е необходимо на този етап по смисъла на чл. 146,
ал. 4 ГПК, доколкото е налице изрично признание на въпросите поставени към вещите
лица, от една страна, а от друга, се прави искане за представяне на документи, които
следва да бъдат обсъдени от вещите лица в отговор на поставените им задачи.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на
„Техем сървисис” ЕООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че
това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай
на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда.
Искането е основателно, поради което следва да бъде уважено.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за задължаване на „Техем сървисис”
ЕООД по реда на чл. 190 ГПК да представи посочените в исковата молба заверени
преписи от документи, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в
процесния имот през исковия период.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорената заповед по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 34141/2021 г. по описа на СРС, 33-ти състав.
Предвид изложеното и на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС, съдът намира, че посоченото
ч.гр.дело следва да се приложи към настоящето дело.
Неоснователно е направеното от ответниците възражение за недопустимост на
1
настоящия процес, като искането им за прекратяване на производството не следва да се
уважава. Сочат, че преди образуване на настоящото производство са предявили
поотделно частични отрицателни установителни искове против „Топлофикация
София“ ЕАД, касаещи процесните суми, за което са образувани в СРС гр. дело №
48167/2021 г. на 49 състав по отношение на ..... и № 48161/2021 г. на 32 състав по
отношение на ......... Искът в настоящото производство е предявен след депозиране на
възражения от двамата длъжници по ч. гр. дело № 34141/2021 г. по описа на СРС.
Съгласно определение № 318/9.7.2019г. по гр.д. № 2108/2019 на ВКС, до изтичане на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, длъжникът разполага с възможност да подаде възражение
срещу издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124,
ал.1 ГПК, че вземането не съществува. В случая длъжниците в заповедното
производство са депозирали възражения по реда на чл. 414 ГПК, които не са оттеглени
да изтичането на едномесечния срок. Съгласно чл. 422 ГПК, искът за съществуване на
вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. С оглед
посоченото правило искът в настоящото производство се счита предявен от 15.06.2021
г., като настоящото дело се явява по-рано заведено дело съобразно разпоредбата на чл.
126 ГПК. Налага се извод, че производствата по гр. дело гр. дело № 48167/2021 г. на 49
състав по отношение на ..... и № 48161/2021 г. на 32 състав по отношение на ........ са
недопустими. След служебно извършена справка съдът констатира, че гр. дело №
48161/2021 г. на 32 състав е прекратено с разпореждане от 27.09.2021 г. поради
недопустимост, като няма данни към настоящия момент актът на съда да е влязъл в
законна сила.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „Техем сървисис” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Проф.Георги Павлов”
№ 3 като трето лице – помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Техем сървисис” ЕООД в 1-седмичен
срок от получаване на съобщението с настоящото определение да представи в заверен
препис намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот през исковия период, включително документите
за главен отчет на уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата
на връчване на изравнителните сметки на представител на етажната собственост,
протоколи за неосигурен достъп на служител на дружеството за отчет на
измервателните уреди, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приложи
разпоредбата на чл. 161 ГПК и да приеме, че отчитане не е извършвано.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС ч.гр.дело № 34141/2021 г. по описа на СРС
към настоящето дело.
ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане на ССчЕ и СТЕ, както и на
исканията по чл. 190 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 10.03.2022 г. от 11:40 часа , за когато
да се призоват страните, на които да се изпрати препис от настоящото определение, а
на ищеца – и препис от отговорите на исковата молба.
2
Да се изпратят на конституираното трето лице-помагач преписи от исковата
молба, приложенията към нея, отговорите на исковата молба и настоящото
определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК,
както следва:
Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД за заплащане на цена на
доставена топлинна енергия, такса за дялово разпределение и за обезщетение за забава
в размер на законната лихва.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ........ за сумите от: 2512,88
лева главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2017г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 15.06.2021г. до
изплащане на вземането, 388,54 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2018г. до 07.05.2021 г., 56,17 лева главница, представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2018г. до 30.04.2020 г., ведно със
законна лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, 10,39 лева, представляваща
мораторна лихва от 31.07.2018г. до 07.05.2021 г., държавна такса в размер на 59,36
лева, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева, като същите се
претендират в размер на по ½ от тях от всекиго от ответниците.
В законоустановения срок длъжниците са подали възражения срещу заповедта за
изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в сроковете по чл. 422
вр. с чл. 415 ГПК да предяви установителни искове за съответните суми в заповедта за
изпълнение по отношение на тях. След указание до заявителя, последният е предявил
установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди, че е налице облигационно
отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил на ответниците в процесния период топлинна енергия,
като те не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за
дялово разпределение. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на
топлоснабдения имот: гр. София, ж. к. „......., аб. № 329908. Твърди, че ответниците са
изпаднали в забава, поради което претендира и лихва за забава. Моли съда да установи
съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното
производство. Претендира разноски.
В срочно подадени отговори ответниците оспорват предявените искове по
подробно изложени съображения. Правят възражение за изтекъл период на
погасителна давност за част от претиндираните суми. Считат, че плетендираната лихва
е нищожна поради липса на доказателства за настъпване на изискуемостта на
везманията. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират разноски.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл.
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна
енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендираните размери, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
3
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже погасяване на
задължението си.
По исковете чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за
плащане на цената на доставена топлинна енергия и отправена и получена от ответника
покана за заплащане на таксата за дялово разпределение.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълговете на падежа/след
получаване на поканата.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземането до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ищеца, че не сочи доказателства, че е
отправил, а ответникът е получил покана да заплати дължимата такса за дялово
разпределение; че са били налице основания за спиране или прекъсване течението на
давността.
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочат доказателства за
установяването на разпределените в тяхна доказателствена тежест факти.
ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че по
всички въпроси, формулирани към съдебно-счетоводната и съдебно-техническата
експертиза в исковата молба, отговорите съответстват на твърденията на ищеца, който
е направил и исканията за тяхното допускане.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4