Р Е Ш Е Н И Е
№ 622/22.7.2021г.
гр.
Пазарджик, 22.07.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Пазарджик, ІХ състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли , през
две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
Председател:
Николина Попова
при секретар А.Метанова , като разгледа
докладваното от съдия Попова административно дело № 1333/2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145-178 от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет).
Образувано
е по жалба на Ж.К.П. ЕГН ********** *** от ПАК, със съдебен адрес *** против Заповед № ЗД/Д-РА-097/09.11.2020 г.,
издадена от директора на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пазарджик, с която
на основание чл. 33 ал.1 и чл.20, ал.4, т.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето
(ППЗЗДет) във връзка с чл. 24 ал.1 и чл.4 ал.1 т.1 ЗЗДт
, малолетното дете М.Л.Т. ЕГН
*********** е била настанена временно в
Център „Спешен прием“ към КСУДС към Община Пазарджик за срок от един
месец.
В жалбата
се твърди, че са налице нарушения на административ- нопроизводствените
правила, на материалния закон, липса на
съответствие с целта на закона . Иска се заповедта да бъде отменена изцяло.
В съдебно
заседание жалбоподателят - чрез процесуалния си представител поддържа жалбата
и иска отмяна на обжалваната заповед
като незаконосъобразна.
Ответникът
- директор на дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пазарджик, чрез процесуалния
си представител , сочи че жалбата следва да бъде отхвърлена. Претендира
съдебно-деловодни разноски. Представя писмени бележки.
Заинтересованата
страна - детето М.Л.Т. , се представлява от назначения особен представител –
адв. З. от ПАК , който в съдебно
заседание заявява становище за основателност на жалбата и моли за нейното
уважаване. Като заинтересована страна е конституиран бащата на малолетното дете
Л.Й.Т., който редовно призован в съдебно заседание – не се явява и не изразява
становище.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и извърши цялостна проверка
относно законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.
168, ал.1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
От
представените по делото писмени доказателства
към админстративната преписка и
изготвените социални докалади, се установява , че детето М.Л.Т. ЕГН *********** е родена от съвместното съжителство на Ж.П. и Л.Т., като родителите се разделят
след раждането на детето и бащата понастоящем е в А…. Грижите по отглеждането и
възпитанието на детето се полагат от майката, като същата е била подпомагана
от своята майка М.В.. През м. април 2020
г. майката Ж.П. започнала да полага грижи за детето си в с. Голямо Белово в жилището на своя съжител на съпружески
начала Н.Б.. През този период в ОЗД – Септември постъпил сигнал от бабата М.В. , че майката Ж. е в нетрезво
състояние и не може да полага грижи за
детето. Тези обстоятелства обаче не се установили при извършено посещение в
дома на М. от социални работници. На 27.10.2020г., бабата М. и Детето, посетили
ОЗД – Септември и съобщили , че Ж. е в
нетрезво състояние от вчера вечерта и не
е прибрала детето си от училище, не се прибрала през нощта. М.В. трябвало да вземе детето от с. Голямо Белово,
тъй като съжителстващия с майката Н.Б. й
се обадил по телефона , че няма да гледа детето , тъй като Ж. не се прибрала и
той не знае къде е . Същия ден майката била поканена за разговор в ОЗД , но се
явила в нетрезво състояние, залитала, миришела на алкохол и била неадекватна.
Ж. не знаела, кой е прибрал детето й от училище предишния ден , кой го бил
придружил до там на следващия ден. При разговор с Б., социалните работници
установили, че той не желае да продължи да съжителства с Ж. поради проблемите й
с алкохола, тъй като не желаел синът му Д. да става свидетел на пиянските й
прояви. Б. споделил, че когато Ж. е пияна
, се събличала гола и заспивала на дивана , без да се съобразява , че в
къщата живеят деца. Синът на Б. , му споделил, че на няколко пъти успял да
възпре физическо насилие на Ж. върху М..
Самото дете споделило, че когато майка й е пияна я нарича „малък боклук „ и я бие без причина. Към момента на издаване
на оспорената в настоящото производство заповед, социалните работници са
провели разговор с Л.Т. – бащата на М. , който бил запознат със ситуацията с
детето, като неговите родители заявили желание
и готовност детето да бъде настанено за отглеждане и възпитание в
тяхното семейство.
Взаимоотношенията
между Ж. и нейната майка М.В. били
конфликтни . Споровете им често били за това кой да упражнява родителски права
по отношение на детето М.. Търсили са многократно съдействието на ОЗД –
Пазарджик , както и на други институции за разрешаване на проблемите си.
Споровете им се състоявали в присъствието на М.. Двете отправяли обидни думи
една към друга на крачка от физически сблъсък. При провеждани разговори от
социалните работници от ОЗД- Пазарджик с г-жа В. същата се държала нападателно и обвинително към
дъщеря си Ж., а така също и към служителите на ОЗД- Пазарджик. Бабата М.В. е
осъдена с влязла в сила присъда на ПРС от 10.10.2018 г. по НОХ № 550/2018 г. ,
тъй като е отправяла заплахи с убийство по отношение на Е. Т. и Й. Т. – баба и дядо на детето по бащина линия.
Изтърпяването на наказанието е отложено
по чл. 66 ал.1 НК за срок от три години.
От
същите доказателства се установява, че майката Ж. нямала подкрепа от други близки при
отглеждането на дъщеря си. Самата тя имала нужда от подкрепа с цел възстановяване на психическото й
състояние и злоупотребата й с алкохол и
други вещества. Бабата по майчина линия се опитвала да заема майчинската
функция спрямо внучка си и по време на престоя на детето при нея
настройва М. срещу майка й , баба й и близките по бащина линия. Разказвала на
детето , че баща й е починал и я карала да я нарича „мама“. Социалните
работници наблюдавали силна емоционална
нестабилност от страна на г-жа В. и на
г-жа П..
Майката
Ж. е била неосигурена, получавала е пенсия поради заболяване в размер на 212
,50 лв., като е била подпомагана и по ЗСПД със сумата в размер на 450,00 лв.
месечно. При телефонен разговор , бащата Л.Т.
споделил, че изплаща по около 1000,00 лв. месечно на детето си , като
също така изпраща финансови средства за
покриване на инцидентно възникнали нужди на М..
В
хода на образуваното административно производство последвало издаването и на
социален доклад, в който са направени констатации, че детето е обект на
неподходящ възпитателен подход, тъй като отглеждането в семейна среда от
майката и бабата по майчина линия крие
риск за емоционалното му състояние , предвид честите конфликти между двете.
Бабата по бащина линия Е.. Т. разказала, че многократно М. и Ж. оставяли М. при нея , завявайки , че не искат
да я гледат. Впоследствие са ходили да си я
взимат.
Така
се достига до издаване на Заповед № ЗД /Д – РА -0944/ 02.11.2020 г. от
Директора на ОЗД – Пазарджик, с която детето е настанено в семейството на Е.. и Й. Т. – негови дядо и баба по бащина линия.
Междувременно
, г-жа В. осуетила предаването на детето на сем. Т.. В периода 03.11.2020 г. до
06.11.2020 г. М.В. и Ж.П. проследявали
г-жа Т. на обществени места, отправяли й заплахи и продължавали да манипулират
М.. Е.. Т. *** с цел оказване на помощ.
Майката Ж.П. денонощно звъняла на мобилния телефон на г-жа Т. , посетила
жилището й за да се види с дъщеря си , но била в неадекватно състояние. След
пореден телефонен разговор между Ж. и М.
на 07.11.2020 г., детето изпада в истерия и започва за пореден път да бие баба
си и да иска при майка си. Определено
било място където бабата трябва да остави детето ,но впоследствие става ясно ,
че точно в това време майката Ж. е била
в РУ- МВР и е искала от там да й издадат протокол за предаване на детето. В
тази връзка е в ОЗД – Пазарджик е получен сигнал на тел. 112 за дете оставено само на улицата.
В резултат
на така изложените факти, директорът на дирекция „Социално подпомагане“
Пазарджик издал оспорената в настоящото производство заповед № ЗД/Д-РА-097 от
09.11.2020г., с която на основание чл.20, ал.4, т.2 от ППЗЗДет, детето
М.Л.Т. било насочено за срок от един
месец в Център „Спешен прием“ към КСУДС
към Община Пазарджик.
От
събраните по делото гласни доказателства
също се установява, че детето М. първоначално се отглеждало от бабата по
майчина линия М.В. , но впоследствие било предоставено за отглеждане от бабата
по бащина линия. Установява се , че двете баба на М. се намирали в силно
конфликтни отношения , като според показанията на св. В., бабата Е.. Т. заявила
, че вече не иска да гледа детето и било уговорено място за среща и час за предаване на детето. Св. В. твърди,
че двете с дъщеря й не се явили на уговорена среща ,тъй като решили , че е по добре да отидат в
полицията. Там било докарано и малолетното дете М. , след като било открито
изоставено само в районна на уговорената среща. Свидетелите В. и Б. твърдят ,
че детето било отнето насила от неговата майка от социалните работници , като
св. Б. поддържа , че всъщност социалната работничка взела детето без съгласие
на неговата майка и последната не могла да направи нищо. Същият няма преки
впечатления от събитията , тъй като не е присъствал на място и възпроизвежда
обстоятелства по думите на жалбоподателката Ж.П..
Въз
основа на установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Оспорената
Заповед е законосъобразен административен акт, издаден от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при правилно приложение на материалните и
процесуалноправните норми и в съответствие с целта на закона. Мотивите за този
извод са следните:
Заповедта
е издадена от компетентен орган съгласно чл.27, ал.1 от ЗЗДт, която норма
определя, че настаняването на дете в семейство на роднини или близки, в приемно
семейство, социална услуга - резидентен тип
или в специализирана институция се извършва със заповед на директора на
дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето. От
събраните по делото доказателства се установява, че към момента на издаване на
процесната заповед малолетната М. е била
принудена да живее в силно конфликтна среда , възникнала в резултат на
неразрешените противоречия между нейната майка и нейната баба по майчина линия
– от една страна и от друга - между роднините й по майчина и по бащина линия.
Тази изключително опасна за физическото и психическото здраве на детето са
мотивирали дирекция "Социално подпомагане" след редица действия,
посочени от съда по- горе, да достигнала до извода, че детето се нуждае от закрила, тъй като е дете в риск.
Предвид многократните, но неуспешни
опити така сложилите се сложни житейски отношения да бъдат разрешени по
най- добър за детето начин , компетентният административен орган е предоставил
социална услуга – временно настаняване в
Център „Спешен прием“ към КСУДС- Пазарджик .
Законът за закрила на детето не въвежда изисквания относно формата, в която
следва да се постановяват актовете на съответната администрация, с която се
прилагат мерки за закрила на детето. В този случай относно формата приложими ще
са изискванията, въведени от чл.59, ал.2 от АПК, като между страните не се
спори, че процесната заповед е индивидуален административен акт. Безспорно от
съдържанието на заповедта се установяват, както фактическите, така и правните
основания. Относно фактите компетентният административен орган е изложил същите
накратко в хронологична последователност, като съдът ги счита за адекватни
предвид събраните по делото доказателства.
Съобразно чл.27, ал.6 от ЗЗДет, актовете
на директора на дирекция "Социално подпомагане" във връзка с
временното настаняване по административен ред на дете в риск се издават и
обжалват по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. В тази връзка жалбоподателката Ж… К.П. претендира,
че административният орган е допуснал нарушение на нормите на чл.20 ал.4 т.1
ПЗЗД , където било упоменато , че социалната услуга се извършва въз основа на заповед , когато
обаче не може да се постигне контакт или
няма заявено желание от страна на родителите. Жалбоподателката претендира , че
настаняването в СЦ е извършено без нейното съгласие , желание или знание.
Като
съобрази установената фактическа обстановка съдът намира, че в случая
административният орган не допуснал съществено нарушение на посочените правни
норми. Следва изрично да се посочи, че издадената заповед защитава малолетната
М. именно от Ж.П., която като нейна майка многократно я е поставяла в рискови
ситуации. По тази причина съдът намира, че правилно административният орган е
предприел възможно най-бързо във времето всички мерки за защита живота,
здравето и психиката на малолетното дете.
Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон
и в съответствие с целта му. Правното основание, на което е издадена оспорената
заповед е посочено като чл. 20, ал. 4, т.1 от ППЗЗДт, като посочената разпоредба
предвижда , че в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма
заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата,
които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз
основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Т.
е. предпоставка за издаване на актове от категорията на оспорения е липсата на
съгласие между родителите на детето и невъзможността за постигане на такова
относно необходимостта от ползване на социални услуги. Въз основа на събраните
по делото доказателства съдът приема, че
са осъществени предпоставките по чл. 20, ал. 4, т. 1 ППЗЗДт за
издаване на оспорената заповед - невъзможност да се постигне контакт или липса
на заявено желание от страна на двамата родители, относно необходимостта от
ползване на социални услуги. Доказателствата по делото безспорно установяват и
необходимостта от предоставената услуга като съдът намира , че в случая е било налице дете в риск и тази мярка –
предоставяне на социална услуга - настаняване в „Спешен център „ е адекватна да
защити неговите интереси.
Съобразно реда за осъществяване на мерките за закрила на детето,
регламентиран в Глава ІІІ на ППЗЗДт – чл. 9 от него, закрила на дете
се предоставя след оценка на постъпил сигнал в Дирекция "Социално
подпомагане" като сигналът може да бъде подаден от самото дете,
родителите, физически лица, държавни органи или други юридически лица. По
сигнала се извършва проучване и оценка от социален работник като въз основа на
събраната информация от семейството, детето, училището, детската ясла и
градина, специализираната институция, роднини, близки, съседи, друга дирекция
"Социално подпомагане", личен лекар и от други източници при
необходимост, при установяване на риск за детето социалният работник открива
случай /чл. 14 и чл. 15 ППЗЗДт/. Според чл. 18 на същия нормативен
акт, целта на мерките за закрила в
семейна среда е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от
възможностите за отглеждане и възпитание на детето като мерките, предвидени
в чл. 23 ЗЗДт се
прилагат съгласно изготвения план за действие и могат да се осъществяват и чрез
социални услуги като при определяне на необходимостта от ползване на социални
услуги първостепенно значение имат висшите интереси на детето /чл. 19, ал. 3 ППЗЗДт/.
Анализът на посочената нормативна уредба сочи на извода, че
социални услуги се предоставят на дете, за което в Дирекция "Социално
подпомагане" е налична информация, че се намира в риск или чиито права са
нарушени или застрашени от нарушаване, с цел да бъдат гарантирани основните
права на детето във всички сфери на обществения живот съобразно възрастта,
социалния статус, физическото, здравословно и психическо състояние, както и да
бъдат разширени възможностите на детето да води самостоятелен начин на живот. В
случая, по административната преписка са налице множество доказателства за
влошени взаимоотношения между родителите на детето от една страна и между
роднините му по майчина и по бащина линия
до степен, налагаща намесата на държавни институции относно разрешаване
на възникналите между тях остри конфликти. При това положение се налага
изводът, че детето М.Л.Т. е дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, б.
"в" ДР ЗЗДт, тъй като съществува опасност от увреждане на неговото
физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие.
На последно място, предвид всичко изложено съдът намира, че
оспорената заповед е съответна и на целта на закона. Както се посочи тази заповед е издадена след събирането на
необходимата информация и нейната адекватна оценка , като са търсени най-подходящите мерки за
закрила. Всичко това е направено в интерес на детето, с цел закрила на неговите
права, а именно да му бъде гарантирана закрила посредством която да се осигури
неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В тази
връзка насочването на детето временно към ползване на социална услуга не би могло да има за последица засягане на
интересите и правата на това дете , в каквато насока доводи са изложени в
жалбата. Напротив, социалната услуга би дала обективна оценка на емоционалното
състояние на детето и би подпомогнала, както родителите, така и социалните
работници при преценката на по-нататъшните действия за осигуряване на неговото
нормално развитие.Липсват каквото и да било доказателства , в подкрепа на
изложените от жалбоподателката твърдения, че в спешния център , биха се създали
условия, които да застрашат живота и здравето на детето.
Въз основа на изложеното съдът намира, че оспорената заповед
представлява законосъобразен административен акт по отношение, на който не е
налице някое от отменителните основания по чл. 146 АПК. Този извод обуславя неоснователност
на жалбата, която следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора
жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ПАС разноски за
назначения от съда особен представител в размер на 300,00 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд Пазарджик ,
девети състав :
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.К.П. ЕГН
********** *** от ПАК, със съдебен адрес ***
против Заповед № ЗД/Д-РА-097/09.11.2020 г., издадена от директора на
дирекция „Социално подпомагане“ гр.Пазарджик – като неоснователна.
ОСЪЖДА Ж.К.П. ЕГН ********** *** от ПАК,
със съдебен адрес *** да заплати по
сметка на АС – Пазарджик, сумата в размер на 300,00 лв. за възнаграждение на назначения от съда
особен представител.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен
срок от съобщаването му чрез Административен съд Пазарджик пред Върховния административен съд.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на препис от
него по реда на чл. 137 АПК.
СЪДИЯ:
(П)
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11523 ОТ 15.11.2021 Г. НА ВАС СОФИЯ, ШЕСТО ОТД. ПО АД № 9768/21 -
ОБЕЗСИЛВА решение № 622/22.07.2021г. на Административен съд Пазарджик по адм.
дело № 1333/2020г. и прекратява производството по адм. дело № 1333/2020г. по
описа на Административен съд Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 9768/2021г. по описа на Върховен административен
съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може
да се обжалва пред петчленен състав на ВАС в седмодневен срок от съобщението до
страните.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 911 ОТ
02.02.2022 Г. НА ВАС СОФИЯ, ШЕСТО ОТД. ПО АД № 9768/21 Г. - ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на Ж. К. П.. жалбоподател по адм. д. № 9768/21 г. на ВАС за допълване
на осн. чл. 248 ГПК на определение № 11523/15.11.2021 г. в частта за
разноските. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.