Р Е
Ш Е Н И Е № 2978
гр. Пловдив, 26.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на двадесет и шести юни
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА ПЕТРОВА
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 4110 по
описа за 2017 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от С.Д.С.,
Т.Г.К., Д.Р.С., С.Р.Л., Х.А.Т., В.А.Т., И.Х.Л., П.А.Т.,
М.С.К., Х.С.Т., Е.Н.Д. и Г.Н.Т. срещу „Лайпциг - 91” ЕАД.
Ищците
твърдят, че са собственици по силата на наследствено правоприемство от общия им
наследодател А. Н.Т., ***** на ***** г. на следния недвижим имот, а именно:
нива от 2,999 дка, IV категория, местността „***** ”, имот № ***** по плана за
земеразделяне на село ***** , община ***** , обл. Пловдив, при граници: имот № *****
– нива на насл. Н.Ал. Т., имот № *****– път I клас
държавната пътна мрежа, *****– нива на Н. Т.Т. и имот
№ ****– широколистна гора на кметство село ***** . Посочват, че по повод искане
за издаване на скица от ОСЗ – ***** с
писмо изх. № ****г. им била предоставена извадка от КВС на село ***** след направена преработка на масив 30, в която
собственият им имот бил заличен и включен в имота на ответника. Твърдят, че
процесният имот бил нанесен в КККР с идентификатор № **** с площ от 0,743 дка,
а останалата част от 2,256 дка, която всъщност била спорната част, била
нанесена като част от имота на ответника, представляващ ПИ с идентификатор № ****,
целият с площ от 15,757 дка. Поради изложеното предявяват настоящия иск, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
са собственици на описания по-горе поземлен имот № ***** с площ от 2,999 дка, в
това число и на частта от имота с площ от 2,256 дка, нанесена в имота на
ответното дружество с идентификатор № ****. Претендират разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор
от ответното дружество „Лайпциг – 91” АД – гр. Пловдив, със становище за
недопустимост на предявения иск, евентуално за неговата основателност. Твърди,
че представеното от ищците решение № ****. на ПК, община ***** , в частта,
засягаща имот № ***** било обезсилено по право с преработване на плана на
местността и нямало правно действие, считано от 25.06.2004 г., поради което не
легитимирало ищците като собственици. Допълва, че решението за възстановяване
на собствеността му било непротивопоставимо, като резултат от административно
производство, в които не участвал. От своя страна, заявява права на собственост
върху процесната част от имота, считано от 29.11.1991 г., когато е била
преобразувана държавната фирма „Лайпциг 91”, на която бил предоставен за
стопанисване и управление целият имот за **** в местността „***** ”, която
фирма от своя страна се явявала правоприемник на държавната фирма „Пъдил тур”,
правоприемник на „Балкантурист”. Заявява, че процесният имот, заедно с редица
други имоти, бил част от имуществото, предоставено за стопанисване и оперативно
управление на праводателите на „Лайпциг – 91” АД. В
тази връзка, навежда твърдения, че с Решение на Градски народен съвет от
05.09.1961 г. и Решение на Министерски съвет от 23.07.1964 г. процесната част
от имота била отчуждена за нуждите на „Балкантурист”, като по Генералния план
от 1978 г., одобрен през 1980 г., било предвидено изграждането на крайпътен
туристически комплекс на площ от 60 дка, което мероприятие било реализирано.
Посочва, че за построените в имота сгради били създадени актове за държавна
собственост през 1966 г. Излага фактически твърдения относно настъпилите във
времето преобразувания на „Балкантурист”, като правоприемникът му – държавното
еднолично акционерно дружество „Лайпциг – 91” било приватизирано през 1998 г.,
с което правото на собственост върху процесния имот преминало в ответното
дружество, тъй като било част от баланса на приватизираното държавно дружество.
При условията на евентуалност, ответното дружество се позовава на изтекла в
негова полза придобивна давност, считано от 29.11.1991 г., от която дата твърди
непрекъснато да владее и ползва имота, включващ земя и сгради. На следващо място,
изтъква, че процесният имот не е следвало да бъде реституиран, поради факта, че
процесният имот е включен в активите на предприятие с държавно имущество, което
от своя страна представлява пречка за реституирането му. Възразява срещу
законосъобразността на решението на поземлената комисия, поради това, че към
датата на издаването му земята не е имала характер на земеделска. Изтъква, че
земята била застроена в изпълнение на комплекс от строителни дейности и включена
в активите на търговското дружество. С посочените аргументи, настоява за
отхвърляне на предявения иск и претендира присъждането на разноски по делото.
В
депозираното от ищците становище по отговора на исковата молба, възразяват, че
на ответното дружество, респективно неговите праводатели,
е бил предоставян за стопанисване и управление процесния имот, тъй като предмет
на оценка към 1992 г. били само сгради, но не и земя, като процесният имот не
бил включен в земята, прилежаща към тези сгради. Твърдят, че считано от
реституцията през 1994 г. владеят възстановения имот. Навеждат евентуално
основание за собственост и изтекла в тяхна полза придобивна давност, считано от
датата на постановяване на решението на поземлената комисия от 27.10.1994 г.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства
и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От решение № А08В от 27.10.1994 г. за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи на основание
чл.27 ППЗСПЗЗ, влезлият в сила план за земеразделяне и протокол № 08К от
10.01.1994 г. за определяне на категориите на земеделските земи по преписка № ****от
09.03.1992 г. се установява, че е възстановено правото на собственост на
наследниците на А. Н.Т., бивш жител *** върху следните недвижим имот:
изоставена нива с площ от 2,999 дка, четвърта категория, местност ***** , имот
№ ****по плана за земеразделяне.
От удостоверение за наследници изх. № ****от
14.11.2016 г., издадено от кметството на село ***** , община ***** , област
Пловдив, се установява, че А. Н.Т., бивш жител *** е *****на ****г., като е
оставил за свои законни наследници следните лица: С.Д.С., Т.Г.К., В.Г.К., Д.Р.С.,
С.Р.Л., Х.А.Т., В.А.Т., И.Х.Л., П.А.Т., М.С.К., Х.С.Т.,
Е.Н.Д. и Г.Н.Т..
От заповед № ****от 01.08.2000 г. на
министъра на земеделието и горите, на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ се
установява, че е наредено частичното преработване на влезлия в сила план за
земеразделяне на село ***** , в частта на масив № ** с площ от 72,90 дка.
Видно от заповед № **** от 06.10.2000 г.
на министъра на земеделието и горите, на основание чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е наредено
частичното преработване на влезлия в сила план за земеразделяне на село ***** ,
община ***** , в масив № **, в частта на парцели № *, * и * с площ от 52,70
дка, с която заповед е изменена заповед № ****от 01.08.2000 г.
Видно от заповед № **** от 28.05.2004
г., издадена от министъра на земеделието и горите на основание чл.17, ал.8
ЗСПЗЗ е наредено частичното преработване на влязлата в сила карта на
възстановената собственост на землището на село ***** , община ***** , с обща
площ от 72,152 дка. Посочената заповед е обнародвана в неофициалния раздел на
Държавен вестник, бр.55 от 2004 г. Заповедта е била обжалвана от В.Г.К., като в
производството по делото като заинтересовани страни са конституирани ищците, но
с протоколно определение от 31.05.2006 г. по адм.д. № 3302 по описа за 2006 г.
на Административен съд Пловдив, жалбата е оставена без разглеждане (л.152 от
делото).
С решение от 22.06.2011 г., постановено
по адм.дело № 367 по описа за 2005 г. на СГС, Административно отделение, и
решение от 08.07.2014 г. по адм.д. № 14 по описа за 2012 г. на СГС, по повод
жалба на М. Й. Б., Д. Й. Б. и С. П. М., посочената по-горе заповед № *******от
28.05.2004 г. на *******на земеделието е отменена в частта за имоти №* и №* по плана за
земеразделяне на село *******.
От скица на поземлен имот № *******от
12.04.2014 г. се установява, че процесният имот е нанесен в КК и КР на село *****
като имот с идентификатор № **** с площ
от 743 кв.м., находящ се в местността ***** , трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: гори и храсти в земеделска
земя. категория на земята при неполивни условия: 4.
По
делото са представени актове за държавна собственост № *******и № *******от
08.06.1966 г., видно от които като собственик на *****„***** ” сграда на два
етажа и ресторант „***** ” е посочен ДСП „Балкантурист” Пловдив. И в двата акта
е направено отбелязване, че с решение № 9226 от 28.06.1991 г. на Пловдивски
окръжен съд е образувана и регистрирана ДФ „Лайпциг 91” Пловдив, която като
правоприемник приема от ДФ „Пълдинтур” (Балкантурист)
имотите по актовете.
Видно от акт за държавна собственост №
1968 от 17.03.1994 г. и от акт за държавна собственост № 175 от 12.04.1996 г.
като собственик на терен с площ от 58705 кв.м. е посочен „Лайпциг – 91” ЕАД –
гр. Пловдив. В актовете изрично е посочено, че сградите в парцела са актувани с
описаните по-горе АДС.
С решение № 35 от 10.05.1990 г. на *****
на Комитета по туризма е образувана държавна фирма „Пълдин-тур”
на основата на съществуващото ТП „Балкантурист” гр. Пловдив, което прекратява
дейността си, а новообразуваното дружество поема съответната част от неговите
активи и пасиви. Посоченото решение е обнародвано в ДВ, бр. 54 от 06.07.1990 г.
От решение № 143 от 27.06.1991 г. на *****
на Комитета по туризма се установява, че ДФ „Пълдин
тур” се прекратява, считано от 27.06.1991 г., като активите и пасивите му се
разпределят между общо осем държавни фирми, една от които е ДФ „Лайпциг”.
Видно от решение №9226 от 28.06.1991 г.
по фирмено дело № 8294 от 1991 г. на Пловдивски Окръжен съд е вписана в
регистъра на държавните и общински фирми ДФ „Лайпциг – 91” със седалище в гр.
Пловдив, която поема съответната част от активите и пасивите на „Пълдин тур”.
С решение № 13055 от 29.11.1991 г. е
вписано в Търговски регистър еднолично акционерно дружество с държавно
имущество с наименование „Лайпциг – 91”, като дружеството поема всички активи
на ДФ „Лайпциг – 91” гр. Пловдив.
Съгласно констативен протокол от
19.03.2004 г., изготвен от Комисия от ***** и петима членове от Общинска служба
„Земеделие и гори” – ***** е
констатирано, че в туристически комплекс „***** ” по КВС в масив № ** попадат
имоти № *, *, *, *, *, *, * и *.
Посочено е, че парцели № *, *, * и *
са проектирани върху изградено канализационно съоръжение и подземен водопровод.
Части от парцелите попадат извън оградата на комплекса. Направено е предложение
за преработване на плана за земеразделяне на землището на село ***** в частта му досежно масив 30.
Видно от протокол от 23.03.2004 г. в
изпълнение на заповед № 078/23.03.2004 г. на ***** на Областна дирекция „Земеделие
и гори” – гр. Пловдив, е взето решение, че са налице основанията на чл.17, ал.8
ЗСПЗЗ за преработване на плана, като площта на преработката е 72,152 дка, а на
туристически комплекс „***** ” се отделя имот с площ в границите на
заснемането. Останалата част от масива се възстановява на собствениците на
имоти № *, *, *, * и *, като им се въвежда ограничение код 98. За разликата
следва да се заплати обезщетение по чл.10б ЗСПЗЗ. Видно от мотивите на
протокола имот № 5 е процесният, а именно с площ от 2,999 дка, който е
възстановен на наследниците на А. Н.Т. с решение № ***** от 27.10.1994 г.
От
регистъра на земеделски земи, гори и земи в ГФ, към дата 28.06.2004 г. се
установява, че процесният имот №***** е с площ от 0,743 дка, собственост на
наследниците на А. Н.Т.. По същият начин е отразен имотът и в регистъра на
земеделските земи, гори и земи в ГФ към 14.03.2008 г.
Видно
от писмо изх. № ********/04.09.2017 г. наследниците на А. Н.Т. до момента не са
обезщетени по реда на чл.10б ЗСПЗЗ за имота в масив ** в землището на село *****
, след последната издадена и влязла в сила заповед на ********* на земеделието
и горите от 28.05.2004 г. за преработка.
В заключението
на приетата по делото и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза е
проследен кадастралният статут на процесния имот от възстановяването му до
настоящия момент. В действащата кадастрална карта ПИ с идентификатор № **** е
отразен с площ от 0,743 дка, собственост на наследниците на А. Т. на основание
решение № А08В от 12.07.2004 г. на ОСЗГ ***** и е само част от първоначалния имот № ***** с
площ от 2,999 дка. „Крайпътен туристически комплекс ***** ” с площ около 60 дка
съдържа сгради и терен, които съответстват на описаните в АДС №
1968-V/17.03.1994 г. и АДС № 175/12.04.1996 г. Посоченият комплекс съответства
на ПИ с идентификатор № ******** и ПИ с идентификатор № **** по КККР на село *****
. Установява се, че почти всички сгради, които съществуват и сега са изградени
и попадат почти изцяло в ПИ с идентификатор № *****. В ПИ с идентификатор № *****
са изградени: по границите на имота почти изцяло е материализирана ограда от
бетонови колове с мрежа и от стоманени колове с мрежа; съществуват сгради – *****,
*****. В ПИ с идентификатор № **** няма изградени сгради. През имота преминава
канализационен клон. Имотът има частично стара ограда, която през годините е
разрушена и от нея сега има останали само бетонови колове без мрежа, като на
места липсват бетонови колове. В имот с идентификатор № *****е изградена
пречиствателна станция, няма ограда по границата. Сравнение на графични данни за
границите на обекта от генералния план от 1978 г. с границите на имоти № *****
и № **** от действащата кадастрална карта на село ***** показват съответствие.
По
делото са ангажирани и гласни доказателствени средства. От показанията на разпитания
на ищеца свидетел Р. В. У. се установява, че познава наследодателя на ищците и
знае последният да е притежавал имот в района на ***** . Пояснява, че след
демокрацията нивата не се ползвала от наследниците на А. Т., имотът бил
запустял, имало тръни, треви. Изяснява, че имотът към момента се намирал извън
оградата, която заграждала имота на „Лайпциг – 91” и нямало нищо заградено в
имота.
От
показанията на разпитания на ответника свидетел И. Г. В. се установява, че е
работил като **** на „***** ”. Изяснява, че целият имот се ползва от ответното
дружество, като бил ограден; не е виждал никой друг освен дружеството да го
ползва. След ****не е имало ограда, а на изток от нея имало израстъци. От **** до
края на имота имало алеи и лампи.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните в настоящата
съдебна инстанция доказателства и доказателствени средства, съдът по правилата
на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Съдът
е сезиран с иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищците са собственици на процесния недвижим имот на основание земеделска
реституция и наследствено правоприемство, а при условията на евентуалност – на
основание изтекла в тяхна полза придобивна давност за периода от 1994 г. до
момента.
За
уважаване на предявения иск за собственост на първото наведено придобивно
основание следва ищците да докажат при условията на пълно и главно доказване
съобразно правилото на чл.154, ал.1 ГПК, че са наследници на общия им
наследодател А. Н.Т., както и че с процесното решение на Поземлената комисия
(сега – Общинска служба Земеделие) е възстановено правото на собственост върху
процесния имот, който към момента на обобществяването е имал статут на
земеделска земя.
Преди
разглеждане на спора по същество, съдът дължи произнасяне по наведеното от
ответното дружество възражение за неговата недопустимост поради липсата на
правен интерес. В тази връзка, ответникът поддържа, че Решение № А08Б от
27.10.1994 г. на ПК в частта му за процесния имот № ***** не легитимирало
ищците като собственици, тъй като било обезсилено по право, считано от
25.06.2004 г. Съдът намира, че изложените твърдения касаят не активната
процесуална легитимация на ищците, а материалната такава, която има значение не
за допустимостта на предявения иск, а за неговата основателност. Искът за
собственост е допустим, доколкото ищците излагат твърдения в исковата молба,
които да ги легитимират като собственици на изложеното основание. Дали
последното е годно такова, се разрешава по същество, с оглед преценката на
всички ангажирани доказателства и доказателствени средства от страните в
проведения състезателен процес.
Реституцията
по ЗСПЗЗ е придобивен способ, който не настъпва ex lege, а изисква активност на бившия собственик на
земеделската земя, респективно негов наследник по провеждането на
административно производство, което приключва с административен акт – решение
на поземлена комисия. Решението на поземлената комисия има силата на
констативен нотариален акт за собственост и в случай, че са спазени всички
изисквания по издаването му, легитимира като собственици лицата, в чиято полза
е издадено.
С
процесното решение № А08В от 27.10.1994 г. на Поземлена комисия – Община ***** ,
на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, по преписка № **** от 09.03.1992 г., е
възстановено правото на собственост на наследниците на А. Н.Т. по отношение на
изоставена нива от 2,999 дка, четвърта категория, местността ***** , имот № *****
по плана за земеразделяне на село ***** . Видно от представеното удостоверение
за наследници на А. Т., всички ищци са законни наследници на последния. По
делото не се спори, а и се установява от ангажираните писмени доказателства –
цялата преписка, образувана по заявление вх. №17438/09.03.1992 г. от Н. А.Т.,
наследник на А. Н.Т., че последният е бил собственик на земеделски земи по
силата на нотариален акт за собствено на недвижимости
по придобивна давност от 05.08.1942 г. Релевантно за възстановяването по ЗСПЗЗ
е имотите да са имали качеството на „земеделска земя” към момента на колективизацията, а те са имали такова качество,
видно от писмените доказателства. Затова са неотносими възраженията на
ответника, че процесният имот не е имал статута на земеделска земя към момента
на реституцията, доколкото не този момент е от значение за проявлението на
придобивното основание.
Наличието
на посочените две предпоставки не е достатъчно за реализирането на фактическия
състав на наведеното придобивно основание. Следва да не са били налице и някои
от предвидените в закона пречки за реституция, като провеждането на мероприятие
по смисъла на чл.10б ЗСПЗЗ, както и включването на имота в капитала на
преобразувано в търговско дружество или приватизирано държавно предприятие преди
възстановяването на собствеността. В този смисъл са и част от релевираните от ответното дружество възражения в писмения
отговор.
Съдебната
практика приема, че преобразуването и последващата приватизация на едно
предприятие с държавно имущество, в чиито активи е включен имот, за който по
реда на ЗСПЗЗ е заявена претенция за възстановяване на собствеността, по
естеството си е правно действие, което ако е извършено при спазване на
установените в закона правила, представлява самостоятелна пречка за
възстановяване правото на собственост на имота в реални граници (така – решение № 217/06.11.2013 г., постановено по
гр.д. № 627 по описа за 2012 г. на ВКС, I г.о., решение № 22/11.02.2011 г.,
постановено по гр.д. № 1339 по описа за 2009 г. на ВКС, II г.о.).
По
делото се установи, че ответното дружество „Лайпциг-91” АД е вписано в
търговския регистър за държавните и общински предприятия с решение №
13055/29.11.1991 г. на Пловдивския окръжен съд, като е правоприемник на
държавна фирма „Лайпциг – 91”. От своя страна, държавна фирма „Лайпциг – 91” е
вписана в регистъра на държавните и общински фирми с решение № 9226/28.06.1991
г., като е правоприемник на държавна фирма „Пълдин
Тур” и като такъв и е предоставено държавно имущество, включващо **** „***** ”.
Държавна фирма „Пълдин тур” е образувана въз основа
на решение № 35 от 10.05.1990 г. на *****на комитета
на туризма, обнародвано в Държавен вестник, като поема активите и пасивите на
ТП „Балкантурист” Пловдив. Така описаните преобразувания на предприятия
обосновават извода, че ответното дружество, възникнало като субект на правото
през 1991 г., е правоприемник на старото ТП „Балкантурист” Пловдив. Видно от
актовете за държавна собственост № *******от 08.09.1966 г. и № *******от 08.06.1966
г. *****„***** ” и ресторант „***** ”, построени през 1962 г., са предоставени
за стопанисване на ДСП „Балкантурист” Пловдив. Впоследствие с акт за държавна
собственост от 17.03.1994 г. теренът на комплекса с площ от 58705 кв.м. е
актуван, като е предоставен за стопанисване и управление на „Лайпциг – 91” АД. От
заключението на приетата по делото СТЕ, неоспорена от страните, което съдът
кредитира на основание чл.202 ГПК като обективно и компетентно дадена, целият **********
съответства на нанесените в КК и КР на село ***** поземлени имоти № ***** и № ****. Предвид така
изложените фактически констатации, съдът приема, че процесната част от
недвижимия имот е била включена в капитала на преобразуваното търговско
дружество. Това обстоятелство представлява пречка за реституирането му, която
не е била съобразена от административния орган при издаването на решението за
възстановяване, което ищците твърдят да ги легитимира като собственици.
На
следващо място, се поставя въпросът дали не е налице и някоя друга пречка за
реституция, а именно – мероприятие по смисъла на чл.10 б ЗСПЗЗ. Относно това
кои мероприятия не позволяват възстановяването на собствеността следва да се
има предвид тълкувателната норма на §1в от ДР на ППЗСПЗЗ. Практиката е безпротиворечива по въпроса, че в хипотезата на чл.10б
ЗСПЗЗ не се изисква законност на застрояването, нито пък отреждане на имота за
конкретно мероприятие на държавата. Релевантен е само обективният факт на застрояването.
В случая, от заключението на СТЕ
се установи, че процесната част от недвижимия имот попада пространствено в ПИ с
идентификатор № ****, в който няма изградени
сгради. През имота обаче преминава канализационен клон. Последният съдът
намира, че не е от характера на посочените в тълкувателната норма строителни
дейности и съоръжения, които биха имали характера на мероприятие и биха
осуетили възможността за реституция. В практика се приема, че в зависимост от
конкретиката на случая, би могло да е налице пречка за реституция и в
хипотезите, при които, макар върху конкретен имот да няма изградени постройки и
съоръжения, същият да попада в очертанията на терен, включващ и други имоти,
зает от проведено единно комплексно мероприятие (в този смисъл решение №
102/10.06.2015 г., постановено по гр.д. № 386 по описа за 2015 г. на ВКС, I
г.о.). От друга страна обаче, ако имотът или част от него не е зает от строежи
и съоръжения, не представлява прилежащ терен към строежи и съоръжения съобразно
изискванията на строителните правила и норми и на хигиенните и противопожарни
правила и не попада в очертанията на терена, зает от съответното проведено
единно мероприятие, не е налице пречка за реституция. Настоящият случай попада
именно във втората разгледана хипотеза. Фактическото разположение на процесната
част от поземления имот е такова, че не попада в застроена част, нито пък
такава, върху която са ситуирани съоръжения. Освен това, не попада и в прилежащ
терен, за да може да се приеме, че ще наруши ансамбъла на построеното или
поставените съоръжения. Затова и не е налице посочената пречка за реституция по
чл.10б ЗСПЗЗ.
На
следващо място, макар да се прие наличието на пречка за реституиране, съдът
следва да разгледа и възражението на ответното дружество, касателно действието
на заповед № ****от 28.05.2004 г. на *****-***** на земеделието и горите.
Последната е отменена с решение от 08.07.2014 г., постановено по адм.д. № 14 по
описа за 2012 г. на СГС, Административно отделение по отношение на имоти № * и
№ * по повод жалба на М. Й. Б., Д. Й. Б. и С. П. М.. Подадената от страна на В.Г.К.
жалба по отношение на процесния имот № *, в производството по разглеждането на
която като заинтересовани страни са конституирани ищците, с протоколно
определение от 31.05.2006 г. по адм.д. № 3302 по описа за 2006 г. на
Административен съд Пловдив, е оставена без разглеждане (л.152 от делото).
Затова и посочената заповед има действие по отношение на ищците и макар в друго
производство да е била отменена като незаконосъобразна поради наличието на спор
за материално право, това не важи за настоящите ищци. Следва да се отбележи, че
съдът не би могъл в настоящото производство да извърши косвен съдебен контрол
по законосъобразността на посочената заповед, доколкото страните по
производството, по което тя е издадена са и страните по делото. Още повече, че
жалба срещу заповедта е подадена, но тя е оставена без разглеждане като
недопустима.
Със заповедта на министъра на земеделието
и горите, по реда на чл.17, ал.8 ЗСПЗЗ е преработен влезлият в сила план за
земеразделяне и одобрената карта на съществуващите или възстановими на терена
стари реални граници на земеделски земи. След преработването му, решението на
ПК, на което се позовават ищците е загубило своето правно действие. По
отношение на частта от имот № *****, която попада в този на ответното
дружество, ищците имат право на обезщетение по реда на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ.
Видно от писмо изх. № ******** г. на ОСЗ ***** , наследниците на А. Н.Т. до
момента не са обезщетени по реда на чл.10б ЗСПЗЗ. Това обстоятелство обаче не
променя факта на издаване на заповедта, нито пък заличава нейните последици.
По изложените съображения съдът стигна
до извода, че ищците не са придобили процесната част от имота на основание
земеделска реституция по ЗСПЗЗ, доколкото е било налице изтъкнатата по-горе
пречка за реституиране на имота. Затова и предявеният иск следва да бъде
отхвърлен на наведеното основание.
Предвид отхвърляне на иска на
първоначално наведеното от ищците придобивно основание, следва да се разгледа и
това при условията на евентуалност, а именно – придобивна давност въз основа на
давностно владение, продължимо непрекъснато от 1994
г. Придобиването на един недвижим имот по давност е оригинерно
придобивно основание, което предполага осъществяване на фактическа власт върху
имота в определен от закона срок, с намерението да се държи вещта като своя.
Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови
основни елементи са обективният (corpus) –
осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus)
– намерението за своене. Разпоредбата не посочва
характеристиките на упражняваната фактическа власт, така както това е било при
правната уредба, преди приемането на Закона за собствеността – чл.302 ЗИСС
(отм.). Въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че
владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така
посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените
по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа
власт върху имота представлява владение.
При разпределена с доклада по делото доказателствена
тежест ищците не установиха наведеното под евентуалност придобивно основание.
Не се установи ищците непрекъснато да са владяли
имота от 1994 г. до момента. Напротив, от показанията на разпитания свидетел Р.
У.се установява, че след реституирането на имота (демокрацията) имотът не се е
ползвал от наследниците на А. Т., бил запустял, имало тръни и трева в него. От
друга страна, разпитаният на ответната страна свидетел изяснява, че ответното
дружество е владяло имота в границите му, очертани и по скица, от 1991 г.
непрекъснато и явно, като бил заграден с ограда, макар стара и на места без
поставена мрежа.
Поради това не е основателно и второто
наведено придобивно основание – давностно владение, продължило повече от 10
години.
По изложените съображения предявеният
иск за собственост подлежи на отхвърляне като неоснователен. Отхвърлянето на
иска лишава от смисъл разглеждането на въведеното от ответното дружество
възражение за придобиване по давност на имота вследствие на непрекъснато
осъществявана фактическа власт върху същия от 1991 г. до сега.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК
право на разноски има ответното дружество. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК страната претендира заплащането на следните разноски: 2400 лв. за
адвокатско възнаграждение, общо 204 лв. – депозити за вещо лице, 34,80 лв. -
копирни услуги, общо 1200 лв. – адвокатско възнаграждение за представителство в
5 заседания. Съдът намира, че следва да се присъдят разноски за внесените
депозити за експертизи, както и за адвокатско възнаграждение. Не се дължат
разноски за копирни услуги, доколкото от представените доказателства не става
ясно дали посочената сума е за копирни услуги единствено и само по настоящото
дело. По отношение на адвокатското възнаграждение, съдът намира за основателно релевираното от процесуалния представител на ищците
възражение за неговата прекомерност. Съдът приема, че с оглед фактическата и
правна сложност следва да се присъди сумата от 1200 лв., която включва и
процесуално представителство във всяко едно заседание по делото. Затова ищците
следва да бъдат задължени да заплатят сумата от общо 1404 лв. разноски в полза
на ответното дружество.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният
от С.Д.С., ЕГН: **********, Т.Г.К., ЕГН: **********, Д.Р.С., ЕГН: **********, С.Р.Л.,
ЕГН: **********, Х.А.Т., ЕГН: **********, В.А.Т., ЕГН: **********, И.Х.Л., ЕГН:
**********, П.А. Т., ЕГН: **********, М.С.К., ЕГН: **********, Х.С.Т., ЕГН: **********,
Е.Н.Д., ЕГН: ********** и Г.Н.Т., ЕГН: **********, всички със съдебен адрес: ***,
против „Лайпциг – 91”, АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. „Руски” № 70 иск за признаване за установено в отношенията
между страните, че ищците са собственици на основание земеделска реституция и наследствено правопримество,
евентуално на основание давностно
владение, продължило от 1994 г. на следния недвижим имот, а именно: нива с
площ от 2,999 дка, IV категория, местността „***** ”,
представляваща имот № ***** по плана за земеразделяне на село ***** , община *****
, област Пловдив, при граници: имот № ***** – нива на Н.Ал. Т., имот № *****–
път I клас Държавна пътна мрежа, имот № *****–
нива на Н. Т.Т., имот № ****– широколистна гора на
кметство на село ***** , от който имот площ от 2,256 дка попада в имота на
ответното дружество с идентификатор № **** по КК и КР на село ***** , община *****
, област Пловдив и е отразена на скица № 5 от заключението на СТЕ по делото по
точки 1, 2, 3, 6, 1.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.3 ГПК С.Д.С., ЕГН: **********, Т.Г.К., ЕГН: **********, Д.Р.С., ЕГН: **********,
С.Р.Л., ЕГН: **********, Х.А.Т., ЕГН: **********, В.А.Т., ЕГН: **********, И.Х.Л.,
ЕГН: **********, П.А. Татарева, ЕГН: **********, М.С.К.,
ЕГН: **********, Х.С.Т., ЕГН: **********, Е.Н.Д., ЕГН: ********** и Г.Н.Т.,
ЕГН: ********** да заплатят на „Лайпциг – 91”, АД, ЕИК: ********* сумата от 1404 лв. (хиляда четиристотин и четири
лева) – съдебно деловодни разноски пред Районния съд.
Скица № 5 (л.266 от делото) да
се счита неразделна част от решението.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./В.П.
Вярно с оригинала.
КК