Мотиви по НОХД №1627/2013
г. по описа на Пловдивски окръжен съд
Срещу
подсъдимия П.И.Г. *** е внесено обвинение за извършено престъпление по чл. 115
от НК - за това, че на 12.04.2012 г. в град С., П. област, умишлено е умъртвил
другиго – Б. Г.Ч., ЕГН **********,***.
В
хода на съдебното производство не са приети за съвместно разглеждане с
наказателния процес граждански искове и не са конституирани частни обвинители.
Представителят
на ОП Пловдив поддържа изцяло повдигнатото обвинение, със същата правна
квалификация на извършеното и фактическа обстановка, близка до описаната в
обвинителния акт. Счита, че безспорно е установено авторството на подсъдимия в
извършеното деяние. Обясненията са израз на защитната позиция, като не са
налице условия за преквалифициране на деянието. Предлага подсъдимия да бъде
признат за виновен по повдигнатото обвинение, наказанието да се определи под
специалния минимум - в размер на около 6 години лишаване от свобода, което да
се изтърпи при първоначален режим съобразно разпоредбите на ЗИНЗС. Да се
приспадне предварителното задържане, направените по делото разноски да се
възложат в тежест на подсъдимия, а веществените доказателства да се унищожат
като вещи без стойност.
Адв.
Х. – служебен защитник на подс. Г. - счита, че пострадалият е инициирал разразилата
се свада. Действията на подсъдимия са обусловени от нападението на пострадалия
над него и страхът за живота му, наслагвани с години. Последващите действия не
са хладнокръвни и подредени. Моли съда да приеме, че подсъдимият е действал при
условията на неизбежна отбрана. Ако не се възприеме това становище, наказанието
да се наложи при условията на чл.55 НК, като бъде възможно отлагането на изпълнението
му по реда на чл.66 НК. По отношение на веществените доказателства предоставя
на съда, разноските да се възложат в тежест на подсъдимия, като се приспадне и
задържането при евентуално наложено реално наказание.
Подс.
Г. се признава за виновен в извършване на убийство, но същото според него не е
умишлено. Поддържа изложеното от защитника си, както и, че не би извършил
деянието, ако не се беше уплашил. Съжалява за извършеното, но то е резултат от
нападение върху него от страна на пострадалия и стремеж да запази себе си.
Пловдивският окръжен съд, въз основа на събраните
по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Подс.
П.И.Г. е роден на *** ***. Той е българин, български гражданин, не е женен и не
е осъждан. Има завършено средно специално образование и работи в „***” ЕООД
като общ работник в строителството на сгради. ЕГН **********.
Подсъдимият
Г. *** в собствена къща на адрес ул. А.К. №***. Родителите му са починали. Има сестра
– св. Л.Ч., с която много се подкрепяли. Ч. била омъжена за пострадалия Б. Ч.,***
заедно с първородното си дете – св. Г.Ч.. Няколко години преди инцидента във
връзка с работата на Ч. семейството се преместило в дома на подсъдимия, като
живеели на първия етаж, а Г. обитавал втория.
Първоначално
отношенията между Ч. и Г. били добри. Същите се запазили и между брата и
сестрата.
През
годините пострадалият Ч. започнал да злоупотребява алкохол. Особено често това
се случвало на последната му работа, където от работодателите не бил упражняван
контрол и работниците си носели алкохол и консумирали в работно време.
Ч.
страдал, че не притежава имущество, което било и повод за непрекъснати дрязги с
подсъдимия. В нетрезво състояние често се заяждал с Г., като последният,
въпреки по - едрото си телосложение, избягвал конфликтите и се оттеглял на
етажа си. Поводите за скандал били незначителни – за това, че подсъдимият си
почива след работа, че върши работата си по – бавно, че не е свършил нещо, че е
изял нещо. Междувременно на Ч. се родило и второ дете на 06.02.2012 г.
Като
цяло отношенията в семейство Ч. били добри. Употребата на алкохол въпреки това рефлектирала,
чували се викове от първия етаж, но сестрата не споделяла с подсъдимия
проблемите си – опитвала се да ги разрешава сама, като се стараела и да тушира
напрежението между двамата мъже.
От
своя страна Г. дал възможност на зет си да прави каквото желае в имота му, като
многократно му и заявявал това. По всякакъв начин се опитвал да избягва
създаващите се конфликти – в момента, когато Ч. след употреба на алкохол започвал
да се заяжда с него, подсъдимият се качвал на етажа си, излизал от къщата или се
махал от полезрението на пострадалия.
Въпреки
това имало няколко инцидента, всички след употреба на алкохол от страна на
пострадалия, които оставили трайно впечатление у подсъдимия. При пореден
скандал между двамата, случил се около година преди инкриминираната дата, след
изявление на Г., ако е толкова голям проблема на Ч. с него, да си ходи в
неговото село, последният заявил: „Аз ще си отида, но първо ще те гръмна”, като
си опрял пръста в слепоочието на подсъдимия и го побутнал с него. Г. напуснал
дома и споделил за случилото се на съседите си.
Друг
случай бил, когато заклали прасе и късно вечерта пострадалият започнал да го
разфасова, без да се съобрази с мнението и състоянието на околните. Тъй като
подсъдимият се спънал и се порязал на сатър, за да се избегнат нови конфликти,
напуснал дома и прекарал нощта в свои родственици. Това от своя страна наложило
уведомяване на полицията от притеснените му близки – сестра му и зет му. От Г.
обаче не се посочва какво точно е наложило напускане на дома му.
При
пореден скандал, този път в стаята на подсъдимия, пострадалият взел табуретка и
замахнал с нея, но не го ударил. Физически посегателства от страна на Ч. върху Г.
не е имало.
На
12.04.2012 г. имало годишнина от смъртта на майката на подсъдимия, като същият
ходил до гробищата, за да изпълни възпоменателни ритуали.
Пострадалият
Ч. през деня се прибрал в дома. Двамата с подсъдимия били на двора, като
последният му помогнал да отремонтира велосипед. По – късно подсъдимият излязъл
да доведе коня, като се върнал, употребил алкохол. Продължил консумацията и в
дома си, като в един период от време при него била съпругата му, но по – късно
отишла при бебето в другата стая.
От
своя страна подсъдимият също употребил около 100 – 150 мл алкохол. Качил се в
стаята си, като на загасена лампа около 20 часа гледал телевизия. По това време
при него отишъл пострадалият, като се развикал, че Г. не е прибрал пилетата.
Скандалът е чут от св. Ч..
Подсъдимият
станал, слязъл по стълбите и през двора се запътил към помещението, в което
държали птиците. През цялото време Ч. се движел след него и викал, включително
когато минавали покрай старата къща, в която съхранявали зимнината си, че
подсъдимият е изял сам всичко. Когато подс. Г. влязъл в пилчарника,
пострадалият го последвал. В помещението било тъмно. Подсъдимият опипал
тенекиите, които слагал, за да затвори птиците, но пострадалият го бутнал с
пръстите на ръцете си по гърба, като казал „Какво ми се правиш на пилечар!”. Г.
залитнал. За да избегне скандала, заобиколил Ч. и излязъл от пилчарника. През
двора по пътеката се запътил към къщата, но пострадалият отново тръгнал след
него. Подсъдимият минал отново покрай старата къща. Там имало маса, на която
стоял нож – стар, около 30 см дълъг, от които острието било около 20 см. Острието
било тънко, тъй като ножа многократно бил заточван на шмиргел, върхът не бил
остър, но бил запазен. Дръжката била дълга около 10 см, дървена, правена от
подсъдимия преди години. Този нож се намирал непрекъснато там, като се
използвал за рязане на храна за животните.
Пострадалият
Ч. викнал на подсъдимия да спре, което той направил, защото се притеснявал, че
ако не го изпълни, ще стане по – лошо. В този момент подсъдимият бил до масата.
Тъй като тя се намирала в непосредствена близост до старата къща, в която
светела лампа, мястото било осветено. Подсъдимият се спрял до масата, като зад
гърба му била сградата. В този момент към него се приближил пострадалият, като
посегнал към Г.. Подсъдимият от своя страна взел ножа, който се намирал на
масата и нанесъл няколко удара с него по тялото в областта на гръдния кош, като
част от ударите засегнали и ръцете на пострадалия.
Тъй
като Ч. споменал за пушка /а имал в дома си такава/, Г., държейки ножа, решил
да излезе от дома. В това време св. Ч. се показала на прозореца, като ги
попитала пак ли се карат. Ч. се приближил до прозореца, като на въпроса
ú какво е станало, отговорил: „Той ме наръга”, а брат ú
потвърдил, че го е намушкал.
Виковете
са чути от св. Г.Ч., който уведомил за това св. Д.. Двамата тръгнали да видят
какво става.
Междувременно
подсъдимият, притеснен от това, което е направил, и опасявайки се от ответните
действия на пострадалия, се отправил към двора на св. Д., където се разминал с
племенника си – св. Г.Ч., а и със самата свидетелка. На въпроса ú какво
се е случило, заявил, че е наръгал Б. в сърцето. Подсъдимият излязъл от двора
на улицата, като свидетелката не е видяла в каква посока е тръгнал.
Пострадалият
се опитал да се качи по стълбите на входната врата на къщата, но паднал по очи
на земята върху бетонните плочи, като така е намерен и от сина си. Последният
се обадил на телефон 112. Пристигнали съседи, а впоследствие – и линейка.
Медикът констатирал смъртта на пострадалия.
На
място пристигнали и полицейски служители, като след пристигане на оперативна
група е извършен оглед на местопроизшествието.
Междувременно
подсъдимият се обадил около 21:10 – 21:15 ч. по мобилния си телефон на св. Т.Г.,
като го уведомил, че на следващия ден няма да е на работа и трябва да се
осигури човек. Според свидетеля подсъдимият е говорил бързо и е заеквал, като
едва го е разбрал, бил е възбуден. И пред него подс. Г. е заявил, че е дупнал
зет си.
По
- късно се обадил и на телефон 112, като съобщил за инцидента. Проведен е
конферентен разговор със св. Р.. Подсъдимият му разказал, че пострадалият е
започнал да го души, той самият е взел нож и го е наръгал.
Полицейските
служители търсили подсъдимия из града, но не го открили. Св. Д. направил опит
да се свърже с него по телефона, но Г. не отговарял. Междувременно обаче
подсъдимият отишъл в полицейското управление, като подробно разказал за
случилото се. Поддържал, че пострадалият е започнал да го души и за това е взел
ножа. Не го носел в себе си, не е знаел, че пострадалият е починал.
Ножът
не е намерен и не е приложен по делото.
Видно от заключението на
съдебномедицинската експертиза на трупа на пострадалия, при изследването са
установени: прободно – порезно нараняване на лявата гръдна половина, проникващо
в гръдната кухина, срязване на мускулатурата на четвърто междуребрие отляво и
частично срязване на пето ребро, прерязване на предната и задна стена на
околосърцевата торбичка, проникващо нараняване на сърцето в областта на дясната
камера, частично срязване на гръдната аорта, излив на 2400 мл течна кръв в лява
гръдна половина и на 250 мл кръв в околосърцевата торбичка /хемоторакс и
хемоперикард/, изолирано счупване на шесто ляво ребро, кръвонаседната гръдна
мускулатура около проникващото прободно – порезно нараняване в лявата гръдна
половина, подчертана бледост на трупа с анемични вътрешни органи и слабо
изразени послесмъртни петна, порезна рана и драскотина по лявата мишница,
разкъсно – контузна рана в лявата челна област на главата с широко охлузване
около нейните ръбове, кръвонасядания по меките черепни покривки отляво, оток на
мозъка, двустранни охлузвания по лицето, ивичесто охлузване по окосмената част
на главата в лявата челно – теменна област, разкъсно – контузна рана по долната
уста отляво, ивичесто охлузване на палеца и други охлузвания по дясната ръка,
охлузвания по предните повърхности на долните крайници в областта на
подбедриците.
Непосредствена
причина за смъртта на Б. Ч. е проникващо прободно – поредно нараняване в лявата
гръдна половина, с нараняване на жизнено важни органи – сърцето и аортата. Това
нараняване е несъвместимо с живота и за кратко време е довело до масивен
кръвоизлив в гръдната кухина /2400 мл/ и кръвоизлив в околосърцевата торбичка с
бързо настъпила остра кръвозагуба и остра сърдечно – съдова недостатъчност. В
конкретния случай, при нанесеното прободно – порезно нараняване с описаната
посока и дълбочина на раневия канал /от входната рана по предната гръдна стена
отляво до срязването на аортата посоката е отпред назад, отляво надясно и
отгоре надолу, с дълбочина на раневия канал при определената посока и
подвижност на засегнатите органи – около 20 см/, смъртта е настъпила бързо и е
била неминуема.
Прободно
– порезното нараняване и останалите травматични увреждания са прижизнени, за
което вещите лица съдят от изразените кръвоизливи и кръвонасядания около тях,
както и от установените признаци за общо анемизиране на трупа и на вътрешните
органи, с оскъдни послесмъртни петна. Установеното прободно – порезно
нараняване в лявата гръдна половина е причинено от действието на предмет с
остър връх и режещ ръб – нож. Порезната рана по лявата мишница, която има
повърхностен характер и продължава в горния си ъгъл с драскотина, е причинена
по порезен механизъм от предмет с режещ ръб, какъвто може да бъде острия режещ
ръб на нож. Ивичестите охлузвания /одрасквания/ по лявата мишница под порезната
рана и по гръбната повърхност на палеца на дясна ръка биха могли да се получат
при съвсем тангенциално действие на предмет с остър връх /от върха на ножа/.
Общата характеристика и локализация на тези наранявания /порезната рана и двете
одрасквания/ дават основание да се приемат като така наречените „защитни наранявания”,
които се получават при вдигане на ръцете пред тялото за предпазване от
нанасяните удари. Останалите травматични увреждания по главата, по горните и долните
крайници са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет или от
тангенциално действие на такъв предмет. Разкъсно – контузната рана в лявата
челна област с широко охлузване около нея и кръвонасядане по меките черепни
покривки в същата област, раната по долната устна отляво, счупването на шесто
ребро отляво, както и охлузванията по предните повърхности на долните крайници
най – вероятно са получени при падане на тялото напред върху твърда настилка
/бетонни плочки/, каквито данни има по делото.
Според
заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвено след преглед на
подсъдимия П.Г., при извършения подробен такъв /в съблечено състояние/ не са
установени травматични увреждания по главата, по шията /включително и на местата,
където съобщава, че е бил стискан с ръце/, по гръдния кош, по гърба, по корема
и по горните и долни крайници.
Съгласно
заключението на химическата експертиза, в кръвта на пострадалия Б. Ч. е
установен алкохол в концентрация 1.13‰.
Видно
от заключението на съдебномедицинската експертиза на веществени доказателства,
кръвната група по системата АВ0 на пострадалия Б. Ч. е В /α/. По обекти
№№6,7,8,9,10 – два марлени тампона, иззети при извършения оглед на
местопроизшествие, и върху дрехите на пострадалия - тъмносин работен гащеризон,
жълта памучна мъжка блуза с дълъг ръкав, бял потник, има кръв, която е човешка,
а по обекти №№1,2,3,4,5,11 и 12 – дрехите на подсъдимия – сиво-кафява
трикотажна блуза с дълъг ръкав, сива трикотажна блуза с къс ръкав, сив потник,
синьо долнище на анцуг, гумени обувки – изрязани, както и върху бельото на
пострадалия - сиви боксерки и черни къси чорапи, няма кръв. В човешката кръв са
доказани В аглутиногени и α аглутинини, като човешката кръв е с кръвна
група В /α/ и може да произхожда от Б. Ч., както и от всяко друго лице с
тази кръвна група.
В
хода на досъдебното производство са назначени две комплексни психолого –
психиатрични експертизи, изследвали подсъдимия.
Според
тази, изготвена от вещите лица С. и В., П.Г. не се води на диспансерно
наблюдение към ЦПЗ Пловдив. Не е търсил квалифицирана психиатрична или
психологична помощ. Личностовият профил се характеризира със смесен
темпераментов тип от сангвинични и флегматични черти с депресивни тенденции.
Акцентуация на личността от циклотимен тип. Спонтанна и реактивна агресивност
не са изразени. Неизразен гняв в ежедневните житейски ситуации.
Раздразнителност и емоционална лабилност средно изразени. Средна откритост.
Наличие на силна уплаха, без наличие на смущение към инкриминирания период.
Липсват характеристиките на физиологичен афект. Подсъдимият не страда от
психично заболяване към момента на изготвяне на експертизата и към
инкриминирания период. Тогава е бил в състояние на леко алкохолно опиване, без
данни за патологично или усложнено опиване, нито данни за алкохолна или друга
психоза. Действал е в състояние на силна уплаха и самозащита. Могъл е да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Бил
е предизвикан от зет си, който също е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване – лека степен, с вербални и физически застрашаващи действия. Г. е бил
застрашен за здравето и живота си. Агресивното деяние е ситуитивно обусловено.
Без данни за психически отклонения към настоящия момент. Може да разбира и
ръководи постъпките си. Може да възприема и възпроизвежда фактите и
обстоятелствата от значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях,
ако желае. Може пълноценно да участва в наказателния процес.
Според
повторната комплексна експертиза, изготвена от вещите лица К., П. и А., П.Г. не
страда от психично заболяване и не се води на диспансерен отчет към ЦПЗ
Пловдив. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си към инкриминираната дата. Бил е в състояние на
обикновено алкохолно опиване. Г. е със запазена психична годност да възприема и
възпроизвежда фактите и обстоятелствата по делото и да дава обяснения за тях.
Може да участва в наказателното производство. Към момента на експертизата е
психично здрав. Представя се като личност със средни нива на екстраверсия,
ниско ниво на емоционална лабилност при високо ниво на социална желателност. За
такъв тип личности са характерни умерена общителност и активност, устойчиво
поведение, без данни за понижен самоконтрол.
В
хода на съдебното производство /при първоначалното разглеждане на делото/ подсъдимият
Г. е дарил на сестра си собствената си къща. Продадена е и нива, средствата от която
също са предоставени на св. Ч..
Изложената
фактическа обстановка се установява частично от обясненията на подсъдимия, от показанията
на св. Л.Ч., Г.Ч., Д., Б., К., Т.Г., Р., Д., дадени в хода на съдебното
следствие и приобщените по реда на чл.281 НПК показания на св. Р.Ч., от
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи – съдебно – медицинска
на трупа на пострадалия /л.79 и сл., т.І/, съдебномедицинска на подсъдимия /л.71
и сл., т.І/, съдебно – медицинска на веществени доказателства /л. 99 и сл.,
т.ІІ/, комплексните съдебно – психиатрични и психологични на подсъдимия /л.107
и сл., л.119 и сл., т.ІІ/, химическа /л.75, т.І/, от писмените доказателства и
доказателствени средства – протокол за оглед на местопроизшествие с приложен
фотоалбум /л.24 и сл., т.І от досъдебното производство/, протокол за оглед на
подсъдимия /л.69/, карта от ФСМП /л.78/, докладна записка, протокол за
доброволно предаване, трудова характеристика, удостоверение за наследници
/л.55/, справка за съдимост на подсъдимия /л.21/, медицински документ за
подсъдимия и копие от трудов договор, характеристична справка на подсъдимия /л.21/,
копие от нотариални актове /л.19 и 20 от ВНОХД №60/2013 г. на ПАС/.
Съдът възприе и кредитира в присъдата си депозираните
заключения на назначените в хода на досъдебното производство експертизи –
съдебно – медицинска на трупа на пострадалия, съдебно – медицинска на
веществени доказателства, съдебномедицинска на подсъдимия и химическа като
изготвени обстойно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област, обективни и безпристрастни. Същите не бяха оспорени по какъвто и да е
начин от страните. Самите заключения са обосновани, мотивирани, съобразени са и
с доказателствата по делото, като съдът ги възприе изцяло.
По отношение на комплексните съдебни психолого –
психиатрични експертизи: по делото са депозирани две с различно съдържание,
макар и да се припокриват в по – голямата им част. Разликата е в това, дали действията
на подсъдимия при извършване на деянието са били под влияние на силна уплаха.
Съдът
не даде вяра на извода в първоначалната експертиза, изготвена от вещите лица В.
и С., в тази част, тъй като при изготвяне на заключението си те са се доверили
изцяло само и единствено на изложеното от подсъдимия, без да го подложат на
анализ и съобразят с останалите доказателства по делото. Аргумент в тази насока
е и изнесеното от тях в съдебно заседание. Според в.л. С.: „За силната уплаха
съдим по това, че когато Б. Ч. го хваща за гушата, казва: „Аз изпитах силна
уплаха и изпаднах в шок”” /стр.29 от съдебния протокол/. В.л. В. уточнява, че
подсъдимият е със силен и уравновесен тип нервна дейност, без агресивни
характеристики – уравновесеност и раздразнителност, които са слабо до средно
изразени, като се е стигнало до деяние със смъртен резултат. Като се съберат
тези фактори, достигат до извода, че е налице уплаха – силен страх след период
от няколкогодишно застрашаване. Според експерта „физическото насилие е преляло
чашата” и ако е нямало такова „той е нямало да бъде инициатор”. Заключението в
тази част е базирано на субективни /на дееца/, а не на обективни данни. Ето
защо не се възприе изложеното от експертите в тази част, като съдът се довери
относно този факт на заключението на повторната тройна комплексна психолого –
психиатрична експертиза.
Според
тези експерти и изложеното в съдебно заседание, уплахата е много силен страх,
като действието трябва да настъпи внезапно, а това при подсъдимия не е
установено. Човек, който е в състояние на уплаха, не може да извършва преценки
и прогнози, да води телефонни разговори, което е смислово поведение и изисква
запазена кондиция. При лице в такова състояние няма поредица от смислени
действия – или бяга, или е в ступор. В конкретния случай е налице подредено
поведение – подсъдимият е премислил както това, което е извършил, така и
ангажиментите към околните. Страх е имало в рамките на нормалната психологична
човешка емоция. С оглед на това, че изводите се основават на последващите
действия на подсъдимия, за които освен субективната информация, предоставена от
Г., са налице и данни от трети незаинтересовани от изхода на делото лица, се
даде вяра на изложеното от повторната експертиза в тази част. В останалата
част, доколкото и двете експертизи са идентични, съдът възприе изводите им.
Подсъдимият даде подробни обяснения за отношенията
му с пострадалия, инкриминираното деяние, както и изказа предположения по
отношение на нараняванията на Ч., установени от експертизата, изследвала трупа
му. Доколкото обясненията се подкрепят или не се оборват от други доказателства
по делото, същите се възприемат.
Не се даде вяра на изложеното от подсъдимия, че реакцията
му е в резултат на силно стискане от подсъдимия в областта на шията и усетеното
задушаване, че не е разбрал дали е нанесъл удар с нож, както и колко удара са
нанесени на пострадалия, тъй като обясненията в тази част противоречат на
обективни данни по делото.
Настоящият състав не прие, че пострадалият Ч. е
стиснал силно подсъдимия отпред по врата, като последният е започнал да се
задушава. Самият подсъдим не може да обясни по какъв начин са били разположени
пръстите на Ч. в момента, когато го е душил /как е бил хванат/. Според
заключението на съдебномедицинската експертиза, изследвала Г., при извършения
преглед не са констатирани каквито и да било увреждания както върху шията, така
и върху гърба. Според експерта всеки упражнен натиск в областта на шията с по –
голяма сила, независимо от неговата продължителност, предполага и е наложително
да се получат видими увреждания, като най – лекото от тях е зачервяване на
кожата, отшумяващо след около 5 – 6 часа. Самият преглед е извършен след около
3 часа, като не е констатирано нищо – одраскване, кръвонасядане или
зачервяване. Дори и през дрехи, ако е силно стискането, би следвало да се
получат някакви увреждания. По гърба по – трудно се получават уврежданията, като
е възможно да е бутнат, но да не останат белези. Асфиктичен процес в рамките на
2 – 3 секунди няма. Именно с оглед изложеното от експерта се прие, че
твърдението на подсъдимия, че Ч. го е стиснал за шията и е започнал да се
задушава, е защитна позиция – стремеж да намали вината си, като липсват данни
за такова действие от страна на пострадалия, а е невъзможно да не останат следи.
Именно за това съдът прие, че Ч. е посегнал към подсъдимия /което е и по –
благоприятно за дееца, отколкото да липсва каквато и да е насоченост на
действията му/.
Не се даде вяра и на обясненията на подсъдимия, че
само е насочил ножа напред, но не е знаел, че е причинил нараняване. На първо
място са налице вътрешни противоречия между изложеното от самия него. Първоначално
е категоричен, че е взел ножа и го е насочил напред /стр.7 и стр.8 – горе от
съдебния протокол от 28.01.2014 г./, като не е замахвал – „просто протегнах
ръката напред”. Малко по – късно обаче заяви: „Никакво съпротивление нямаше у
него при удара с ножа” /стр.9 от същия протокол/, а още по – късно: „Аз го
наръгах веднъж само с ножа” /стр.36 от протокола, ред последен/. В разрез с
тези твърдения са показанията на св. Л.Ч., Г.Ч. и Д., видели го непосредствено
след извършване на деянието, на които е казал, че е „намушкал” Б. – факт, който
и самият пострадал е заявил на съпругата си. Нещо повече – относно това, къде е
причинено нараняването, говори св. Г.Ч. – „вуйчо … каза, че го е ранил в
сърцето”. Тъй като липсват съмнения в изложеното от свидетелите, още повече с
оглед изразен стремеж на св. Л.Ч. да защити своя брат, се даде вяра именно на твърдяното
от свидетелите, а не на обясненията на подсъдимия в тази им част.
Не се възприе и изложеното от Г., че е нанесъл
само един удар с ножа върху тялото на пострадалия. Това твърдение се
опровергава от заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на трупа
на пострадалия, в което са констатирани множество наранявания. Макар и за една
част от тях експертите да посочват, че са причинени при падане на тялото напред върху
твърда настилка /бетонните плочки около къщата/, са налице и така наречените
„защитни” наранявания, които се получават при вдигане на ръцете пред тялото за
предпазване от нанасяните удари. Експертите са категорични, че с оглед
местоположението на нараняванията – порезната рана и двете одрасквания и
нараняването в областта на сърцето, не е възможно същите да са причинени само с
един удар с нож. Ето защо не се възприе изложеното от подсъдимия в обратната
насока.
Не
се даде вяра и на изнесеното от Г., че е възможно нараняването в теменната
област, установено от експертизата, да се е получило в пилчарника. На първо
място, излага се версия, възможност това да се е случило, без да са възприети
такива факти от самия подсъдим. Освен това твърдяното е ирелевантно към
предмета на доказване – тези увреждания не са в причинно следствена връзка със смъртта.
Налице
е разминаване във възприетото от св. Ч. и Д. относно това, къде е причинено
нараняването. С оглед твърдението на свидетелката, че е с проблеми със слуха,
се прие, че показанията и на двамата са обективни, като не е налице противоречие
между тях – свидетелката не е чула или не е разбрала точно казаното от
подсъдимия.
Показанията на всички свидетели относно
безспорно установените факти са логични, взаимно си кореспондират и допълват,
съответстват и на останалите събрани и приложени по делото писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства, както и на
експертизите, поради което и съдът ги кредитира.
Описаните доказателства и способите за
проверката им са взаимно допълващи се,
непротиворечиви и в своята съвкупност обуславят посочената по-горе фактическа
установеност на деянието.
От тях безспорно се установява авторството на
подсъдимия в извършване на деянието – предмет на обвинителния акт. Очевидци на
деянието няма – били са само подсъдимият и пострадалият. Св. Л.Ч. лично е възприела
състоянието на двамата непосредствено след инцидента, на нея е съобщено от
съпруга ú, че именно подс. Г. го е „наръгал”. Св. Г.Ч. и Д. също са видели състоянието на
подсъдимия след извършване на деянието, че носи нож и са чули изявлението му,
че е ранил пострадалия /според сина му – в сърцето/.
Подсъдимият дава и описание на ножа, макар и да не
е приложен като веществено доказателство – дълъг около 30 см, с дървена дръжка
около 10 см и острие около 20 см, което съответства и на дължината на раневия
канал, посочен от тройната съдебномедицинска експертиза на трупа на пострадалия.
Настоящият състав не прие, че подсъдимият е
действал в състояние на силна уплаха. Доказателства в тази насока са
обясненията на подсъдимия, както и заключението на първоначалната комплексна
психолого – психиатрична експертиза. Както вече се посочи, не се възприе извода
на експертизата в тази ú част, тъй като се позовава само на обясненията
на подсъдимия, без да изследва поведението му или да ги подложи на внимателен
анализ. Изложиха се и съображения защо не се възприеха обясненията на
подсъдимия в тази им част. Налице е подредено поведение – същият напълно
съзнава какво е извършил, уведомява, че на следващия ден няма да е на работа и
следва да се осигури заместник, след като е сезирал полицията, достига до
извода, че не е уточнил къде е, няма как да го намерят, и именно за това отива
в полицейското управление. Според експертите от повторната тройна комплексна
съдебна психолого – психиатрична експертиза, това не е поведение на лице под
влияние на много силен страх, тъй като се касае за смислово поведение и изисква
запазена кондиция. Страх е имало, но в рамките на нормална психологическа
човешка емоция, изпитвана от лице, което е извършило нещо и се притеснява от
последствията. Това, че не си спомня от къде е минал и къде е хвърлил ножа, не
се дължи на силна уплаха, а на факта, че действията са предхождани от събитие,
по – различно от ежедневните, възможно е деецът да е бил завладян от емоции,
които да ангажират вниманието му и да не оглежда подробно какво се случва около
него.
Нещо повече – освен, че не е бил под влияние на
силна уплаха, подсъдимият не е действал и при условията на неизбежна отбрана, в
какъвто смисъл са изложени обяснения от него. Неизбежната отбрана предполага
съществуващо активно нападение, като е недопустима при предполагаемо, бъдещо или
завършило такова. Не се възприе
изложеното, че Ч. е стиснал силно подсъдимия в областта на шията, последният е
почувствал, че се задушава, като именно тогава е взел и ножа. На първо място,
както бе посочено от вещото лице, прегледало около три часа след инцидента Г.,
не са установени следи по шията му, а е невъзможно в този период от време да
няма такива. Освен това, в рамките на 2 – 3 секунди, с каквато продължителност
е целия инцидент според подсъдимия, задушаване не може да настъпи. Следва да се
съобрази и факта, че до момента /отново според думите на подсъдимия/
пострадалият е хващал стол, но не е упражнявал физическо насилие срещу него.
Дори и да е посегнал /което се и прие от настоящия състав/, ръцете да са били
насочени към него, това не означава непременно, че Ч. е щял го удари, да го
хване или ще започне да го души. Т.е. настоящият състав прие, че към момента,
когато подсъдимият Г. е взел ножа, нападение все още не е имало. Ето защо не
може да се приеме, че е налице отбрана, още по – малко – неизбежна. Именно за
това съдът прие, че Г. не е действал при условията на неизбежна отбрана.
Съдът счита, че не следва да се квалифицира
деянието и по чл. 118 от НК, въпреки че нападение – вербално и физическо –
бутане с пръсти по гърба на подсъдимия в пилчарника е имало, тъй като при този
състав е налице особено състояние на дееца – физиологичен афект, който е провокиран
от поведението на пострадалия. Не се установи обаче подсъдимият да е изпаднал в
такова състояние, а и не сочи от самия него наличието на такова силно
раздразнение. Нещо повече – това се отрича категорично от експертите и по двете
комплексни психолого – психиатрични експертизи.
При
така установената фактическа обстановка по делото съдът прие, че подс. П.Г. е
осъществил съставомерните признаци на състава на престъплението по чл.115 от НК
за това, че на 12.04.2012 година в град С. умишлено е умъртвил другиго – Б. Г.Ч.
с ЕГН ********** ***.
От
обективна страна – засегнати са обществените отношения, осигуряващи
неприкосновеността на човешкия живот. Предмет е жив човешки организъм – този на
пострадалия Б. Ч..
Налице
е резултат – причинена е биологичната му смърт –противоправно лишаване от живот.
Това е станало след нанасяне на удара с нож в областта на гърдите, при който е
прободено сърцето, като смъртта е била неизбежна.
По делото е безспорно установено, че именно
подсъдимият е умъртвил пострадалия, за което се и изложиха съображения – налице
са свидетели, възприели казаното и от подсъдимия, и от пострадалия.
Изпълнителното деяние е въздействие върху организма на пострадалия,
което е от естество да причини неговата биологична смърт. Налице е действие от
страна на Г. - той е въздействал пряко
и непосредствено върху Б. Ч. - причинил е с нож наранявания, едното - в жизненоважна област на тялото. Настъпилата смърт е в пряка причинна
връзка с получените от действията на подсъдимия върху пострадалия увреждания,
несъвместими с живота – проникващо прободно – поредно нараняване в
лявата гръдна половина, с нараняване на жизнено важни органи – сърцето и
аортата. Смъртта е настъпила бързо и е била неминуема.
От субективна страна престъплението е извършено от
подсъдимия с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено - опасни последици. Подсъдимият
е съзнавал, че използвайки нож - оръжие - и нанасяйки удари с него в тялото на Ч.
***, където се намират жизненоважни органи – сърце, бял дроб, ще настъпят
обществено опасни последици – неговата смърт, но е искал настъпването на този
резултат. За съдържанието на умисъла може да се съди от насоката на ударите, от
мястото на нараняването, от уязвимостта на органа, върху който посяга.
Не могат да се споделят доводите и относно това,
че деянието, което е извършено от Г., не е умишлено. Освен изложеното вече,
следва да се отчете и обстановката при извършване на деянието. Денят е бил свързан
с неудоволствени емоции /според изложеното от експертите от повторната
комплексна психолого – психиатрична експертиза в съдебно заседание/ -
отбелязване на дата, свързана със смъртта на член от семейството; случилото се
между подсъдимия и пострадалия е било нещо, което вече се е било случвало;
продължавало е на различни места – местили са се от етажа на къщата, на двора,
в пилчарника, при масата. Какви са били разговорите между двамата, какво точно
се е случило не е възможно да се установи, както и какво точно е провокирало
агресивното действие от страна на подсъдимия, въпреки установения му спокоен и
уравновесен характер и темпераментови особености. Следва да се отбележи, че
подсъдимият е имал възможност да избегне отново конфликта, както е правил и друг
път – да се прибере на етажа, да напусне дома докато се успокоят страстите, но
не го е направил – нещо повече – спирането е именно до масата, с гръб към
старата къща, където има възможност да използва намиращия се постоянно там нож.
Подсъдимият е категоричен, че е изпитвал страх от
пострадалия, без да конкретизира от какво е породен. Действително, физиката не
е показател, но е налице съществена разлика в телосложението – около 13 см
разлика във височината и над 10 кг в масата в полза на Г., които все пак е
можел да използва, за да отблъсне нападение /ако такова е било налице, което
обаче не се прие/, а не да използва нож.
Относно наказанието:
Деянието, извършено от подсъдимия, се
характеризира с висока степен на обществена опасност. Самият деец е личност с ниска
такава – не е осъждан, с добри характеристични данни, трудово ангажиран,
социално интегриран, с влошено здравословно състояние. Изразява искрено
съжаление за извършеното, като подпомага и сестра си – стреми се да намали
вредните последици от деянието си. Прехвърлил е и собствената си къща – дарил я
е на сестра си съгласно нотариален акт №34, том І, рег. №162, дело №30/2013 г.
на нотариус В. Б.. Като смекчаващо вината обстоятелство извън изложените следва
да се отчете и съдействието му за разкриване на обективната истина.
Същевременно съдът отчете и поведението на
пострадалия – същият с години е упражнявал психически тормоз върху подсъдимия.
Липсват отегчаващи такива.
С оглед на изложеното – многобройни смекчаващи
вината обстоятелства и липсата на отегчаващи съдът прие, че и най – лекото
предвидено от закона наказание е несъразмерно тежко с оглед обществената
опасност на деянието и дееца и наложи наказание под предвидения специален
минимум – при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, в размер на шест години
лишаване от свобода.
От защитата се наведоха доводи, че наказанието
следва да се определи в такъв размер, че да позволи отлагането на изпълнението
с подходящ изпитателен срок, т.е. съобразно разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК –
в размер на до 3 години лишаване от свобода. Такъв размер на наказанието не е
съобразен с обществената опасност на деянието, а и не може да осъществи целите
на наказанието, визирани в чл.36 от НК. Независимо от дългогодишните напрегнати
/на моменти/ отношения, подсъдимият е използвал нож за разрешаване на
конфликтната ситуация в семейството. Отнет е човешки живот, като определяне на
по – леко наказание няма да въздейства предупредително – възпиращо както на
подсъдимия, така и на останалите членове на обществото. Нещо повече – ще се
наложи тенденция за разрешаване на семейни и други битови конфликти по този
начин, което е недопустимо.
Тъй като с оглед размера на
наложеното наказание не са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК, на
основание чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС така наложеното на
подсъдимия Г. наказание следва да се изтърпи при първоначален строг режим в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът счита, че именно така определеното
наказание и начина на неговото изпълнение ще съдейства за осъществяване на
целите на индивидуалната и генералната превенции, визирани в чл. 36 от НК – да
се въздейства предупредително – възпиращо и възпитателно както върху подс. Г.,
така и върху обществото като цяло.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК бе приспаднато при изпълнение на наложеното
наказание лишаване от свобода времето от 12.04.2012 г. до 14.01.2013 г., през
което Г. е бил задържан по ЗМВР, с постановление на прокурора или с мярка за
неотклонение задържане под стража, като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
Веществените
доказателства, приложени по
делото: тъмносин работен гащеризон, жълта памучна мъжка блуза с дълъг ръкав,
бял потник, сиви боксерки, черни къси чорапи, сиво-кафява трикотажна блуза с
дълъг ръкав, сива трикотажна блуза с къс ръкав, сив потник, синьо долнище на
анцуг, гумени обувки – изрязани, 2 броя хартиени пликове със съдържащи се в тях
марлени тампони, за които съдът прие, че са вещи без стойност, след влизане на
присъдата в сила следва да се унищожат.
С оглед постановената
осъдителна присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г. бе осъден
да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивски окръжен съд направените по делото разноски в размер на 1789.40 лева.
Причините за извършване на престъплението са незачитане на
законовите разпоредби и установения в страната правов ред.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови
присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: