Р Е Ш Е Н
И Е
Гр. София, 07.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на десети декември през две
хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА
КОЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 621 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С
решение № 396645 от 27.04.2018 г. по гр.д. № 64929/2014 г. на Софийски районен
съд, І ГК, 30 състав е признато за установено по предявения от Д.Г.Х., ЕГН **********
срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес Център иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д.Г.Х., ЕГН
********** не дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата 2 575, 92 лв. - начислена на
основание констативен протокол № 1009682 от 22.01.2014 г. за обект с клиентски №
300303248522, находящ се в гр. София, ул. „********,
апартамент № 36, за която е издадена фактура № ********** от 23.10.2014 г.
Ответникът е осъден за заплащане на разноски.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от ответника „Ч.Е.Б.”
АД, с която се обжалва постановеното от СРС на 27.04.2018 г. съдебно решение, с
което е уважен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК като е признато за
установено, че ищецът не дължи на ответника сума за топлоенергия в размер на 2 575.92
лева по издадената процесна фактура, при твърденията,
че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон. Поддържа се още, че е изготвена справка и
потребителят е уведомен в седемдневен срок за сумите, които дължи на „Ч.Е.Б.“
АД. Счита, че първоинстанционният съд не е обсъдил
клаузите на чл. 17 и чл. 49, ал. 2 от ОУ на ответника като в противоречие с
материалния закон е направил извод, че липсва законово основание за извършване
на едностранна корекция на сметката, тъй като приемането на чл. 48 - чл. 51 от
ПИКЕЕ надхвърля законовата делегация на ДКЕВР. Цитира се множество съдебна
практика. Моли съда да отмени обжалваното решение, с което искът е уважен и
същият да се отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции, включително за юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък.
Въззиваемата страна – ищецът
Д.Г.Х., чрез пълномощника си адв. В.Х., оспорва
жалбата в депозирания по реда на чл. 263 ГПК писмен отговор.
По-конкретно
се поддържа, че към 16.01.2013 г. датата на извършване на конкретната проверка
и съставяне на констативния протокол, липсва нормативна уредба, даваща
възможност да доставчика на електрическа енергия едностранно да извършва
корекция на сметка на потребителя за ползваната електрическа енергия като
приетите от самия доставчик ОУ с подобни клаузи са неравноправни по смисъла на
чл. 146, т. 6 и т. 18 от закона и следователно са нищожни. В този смисъл се
цитира множество съдебна практика като решение № 115 от 20.05.2015 г. по гр.д.
№ 4907/14 г. Моли да се потвърди решението, с което иска е уважен. Претендира
разноски пред въззивната инстанция.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният
касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по
гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на
ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от
5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д.
№ 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява
законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността
само на посочените фактически констатации на първоинстанционния
съд; относно правилността на първоинстанционното
решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на
правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното
решение.
Първоинстанционният съд е сезиран с
отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК за недължимост на сумата от 2 575,92
лв., представляваща задължение за служебно начислена ел. енергия по констативен
протокол по партида с кл. № 300303248522 за периода
от 25.10.2013 г. до 22.01.2014 г.
Атакуваното
решение е валидно и допустимо.
От фактическа
страна съдът приема следното :
По делото не е спорно, че ответникът - „Ч.Е.Б.” АД е
търговско дружество, което притежава лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия и лицензия за търговия с електрическа енергия по ЗЕ.
Ищецът не е оспорил факта, че е потребител на ел. енергия
за процесния имот. Не е спорно, че между страните
съществува валидно правоотношение по договор за продажба на електрическа енергия,
сключен при общи условия, както и съставянето на констативен протокол от
служители на „Ч.Е.Б.” АД, въз основа на който на ищеца е начислена служебно
корекция на задълженията с процесната сума.
От приетия пред СРС констативен
протокол № 1009682 от 22.01.2014 г. за проверка на неточно измерване и/или
неизмерване на електрическа енергия, съставен от служители на „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, в присъствието на двама свидетели от Федерацията на
потребителите се установява, че липсва пломба на щита на ел. таблото. Нарушена
е пломбата на капачката на клемния блок на електормера. Поставен е допълнителен проводник /шунт/ между входяща и изходяща фазови клеми на клемния блок на електромера. С еталонен уред „EMSYST“ с фабричен номер 0807251 и свидетелство за калибриране Е-218 от
14.01.2014 г. е измерена грешката, с която електромера отчита консумираната
през него ел.енергия в момента на проверката. Грешката е минус 93,79%.
Съгласно показанията на свидетеля М.– служител при
ответника се установява, че при извършената проверка установил, че един от
електромерите бил манипулиран. Била нарушена пломбата на капачката на електромера
и от долната страна на клемореда бил поставен
допълнителен проводник – шунт. Потърсил ищецът на
адреса, който слязъл, обяснили му конкретния проблем, след което съставили
констативния протокол.
Съгласно показанията на свидетеля Г.– представител на
федерация на потребителите се установява, че е констатирана нарушена пломба на клемния блок. Грешката била установена с еталонен уред,
като при сваляне на клемния блок бил открит шунт, поставен и правещ връзка между входящите и изходящите
фазови клеми на електромера. Абонатът присъствал на проверката, като положел
подписа си на протокола. Уведомили и органите на МВР.
Съгласно показанията на свидетеля К.– служител на МВР се
установява, че той е положил подписа си на протокола, но не е присъствал на
самата проверка, нито на измерванията. Обикновено присъствието на служители от
МВР е за да не стават пререкания между двете страни.
От заключението на приетата пред СРС СТЕ, която не е оспорена от страните се установява, че съгласно
направеното в констативния протокол описание констатираните нарушения
представляват нерегламентиран достъп до средството за търговско измерване с
промяна на схемата за свързване на електромера. Общото количество неотчетена
електроенергия е преизчислено за период от 90 дни при спазване на ПИККЕ - чл.
48, ал. 1,6. „а”. Изчисленията са математически верни и съответстват на
одобрените цени на електрическата енергия за процесния
период от ДКЕВР.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Съгласно
възраженията наведени във въззивното производство
относно наличието на основание за начисляване на суми на ищеца въз основа на
корекции, в допълнение на изложеното от СРС и във връзка с доводите и
възраженията на двете страни направени във въззивното
производство, настоящата инстанция приема следното :
Не
е спорно, че между страните съществува правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия, сключен при общи условия и при извършена на 22.01.2014 г.
проверка от служители на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, в присъствието на
двама свидетели от ФП, е констатирано, че електромера в обекта на ищеца мери с грешка минус 93.79 % за консумираната ел. енергия.
Пред
СРС не е установено извършена ли е реално манипулация на СТИ и ако е извършена
– в кой момент е извършена и от кого.
Доказателствената тежест за
установяване, че ищецът дължи заплащане на коригираната ел. енергия, която е
изразходвал за предходен период, съгласно общите правила на чл. 154, ал. 1 ГПК,
е на ответника. Въззивният съд споделя изводите, до
които е достигнал и СРС, че ответникът не установява ищецът да му дължи
исковата сума на основание ПИКЕЕ, приети по силата на законова делегация (със
ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г.).
До
изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/2012 г. практиката на съдилищата, вкл. постановената
от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, непротиворечиво приемаше, че и при действието на
ЗЕЕЕ (отм.), и при действието на ЗЕ липсва законово основание за едностранна
корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на електрическа
енергия. Коригирането на сметките само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периодът на същото и без да е
доказано неправомерно виновно поведение
от страна на потребителя, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното отношение и
принципа за виновния характер на договорната отговорност (чл. 82 ЗЗД).
Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на
едностранна корекция на сметките на потребителите с приетите от самия него Общи
условия, тъй като подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП
и поради това са нищожни съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЗД
и чл. 26, ал. 1 ЗЗД – в
този смисъл решение № 115/20.05.2015 г. по гр.д.№ 4907/2014 г. на ВКС, ІV
ГО, в което е цитирана и многобройна практика по реда на чл. 290 ГПК. В
решение № 487/29.11.2012 г. по
гр. д. № 1750/2011 г. на ВКС, ІV ГО е прието още, че
доставчикът на електрическа енергия – лицензианта е
длъжен да осигурява, освен надеждно, качествено и непрекъснато снабдяване на
потребителите, също и измерване и отчитане на електрическата енергия чрез
монтиране и поддържане в изправност на средства за търговско измерване и
назначаване на квалифициран персонал за контрол и отчитане на измервателните
средства; че при осъществяване на тези дейности доставчикът на електрическа
енергия трябва да полага дължимата грижа на добрия търговец, за да гарантира
качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия, както и че
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ СТИ
е собственост на доставчика на електрическа енергия, поради което последният
има задължение да осигури правилното и коректно функциониране на СТИ, да
констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В решение № 38/15.05.2014 г. по т.
д. № 5/2013 г. на ВКС, І ТО е прието и че възможността за
корекция на сметката за потребена електрическа
енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното изпълнение на
задължението на потребителя по договора да не въздейства върху СТИ -
задължението е за бездействие, поради което основание за ангажиране на
отговорността на потребителя е налице при доказано действие, каквото същият
е поел да не осъществява, като тежестта на доказване е на доставчика на
електрическата енергия.
Съгласно
измененията със ЗИД ЗЕ, ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., с
разпоредбите на чл. 83, ал. 1, т. 6 и чл. 83, ал. 2, изр. 2 ЗЕ
законът възлага на ДКЕВР правомощието (чл. 12, във вр. с чл. 2, ал. 1 ЗНА) да
приеме нов особен подзаконов нормативен акт, а именно - Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането
и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване.
Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2 ЗЕ предвижда задължителното съдържание на ОУ,
като съгласно изменението на т. 6 на ал. 2 от текста, те трябва задължително да
съдържат ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 в полза на крайния
снабдител за потребена електрическа енергия в
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или
неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по чл. 120, ал. 3 ЗЕ.
При
така очертаната уредба следва да се приеме, че е налице процедура, чиято цел е
да създаде право на продавача на електрическа енергия да прави корекции на
сметки за минал период. В този смисъл е задължението на продавача да предвиди в
ОУ на договора ред за уведомяване на клиента при извършване на такава корекция,
както и задължението да създаде и предложи на ДКЕВР правила по чл. 83, ал. 1,
т. 6 (ал. 2 на чл. 83 ЗЕ). Следователно, за да бъде завършена процедурата,
създаваща право на продавача на електрическа енергия за едностранна корекция на
сметки за минал период, е необходимо наличието и на двете предвидени в закона
предпоставки – изменение на съдържанието
на ОУ и одобряване от ДКЕВР на правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ.
Второто
условие е реализирано след влизане в сила на ПИКЕЕ от 17.11.2013 г., но по
делото не се установява да е реализирано първото условие. В приетите пред СРС
ОУ на ответника липсва предвиден ред за уведомяване на клиентите за предстояща
корекция на сметки. Такъв е предвиден в ПИКЕЕ, но той е извън законовата
делегация по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Относно необходимостта от едновременната
наличност на посочените две предпоставки е налице произнасяне по реда на чл.
290 ГПК от ВКС – решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г. на І ТО,
решение № 173/16.12.2015 г. по гр. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.
След като ответникът, чиято е тежестта, не е доказал да е променил съобразно
изискването на чл. 98 а, ал. 2, т. 6 ЗЕ Общите си условия, следва да се приеме,
че не е налице изпълнение на вмененото му от закона задължение. При това,
предвидената в закона процедура не е завършена и не се е породило право на
ответника да коригира сметките на клиентите за минал период.
Въпреки
изложеното, дори задължението за изменение на ОУ на доставчика да беше
изпълнено, настоящият въззивен състав изцяло споделя
изводите на СРС, че не са налице основания за ангажиране на обективната
отговорност на потребителя - ищец. Обективната
(безвиновна) отговорност на едно лице може да бъде
предвидена единствено в закон или по изрична законова делегация. Противно на
твърденията на ответника във въззивната жалба,
настоящият състав намира, че в ЗЕ не е предвидена обективна отговорност на
потребителя на електрическа енергия за заплащане на стойност за минал
период при неотчетена или неточно отчетена електрическа енергия, а липсва и
законова делегация, даваща право на ДКЕВР да предвиди такава обективна
отговорност. Внимателният прочит на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ показва, че в
обхвата на законовата делегация не е включено такова право на административния
орган - делегацията касае буквално създаване на „правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до
база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване”, но не и право
на ДКЕВР да предвижда безвиновна, обективна
отговорност на потребителя на електрическа енергия. Предвид изложеното, липсва
изменение на нормативната уредба, което да дава право на продавача да прави
корекции на сметки за минал период, без да е установена вина на потребителя или
без да е установен периода на неотчетена електрическа енергия и нейния размер,
както е в случая. Възраженията на ответника в посочения смисъл са изцяло
неоснователни и не се споделят от настоящия състав.
Не
на последно място, по делото не се
установява неправомерно въздействие върху СТИ от страна на
потребителя. Категорично установен
от доказателствата - констативен протокол, свидетелски показания и заключение на техническата
експертиза - е само фактът на неточно
отчитане на електроенергия, но не и че въздействие върху СТИ е
осъществено от или
със знанието на потребителя.
След
като липсва основание за ангажиране на обективната отговорност на потребителя -
ищец и доколкото няма данни сумата да е заплатена от него, следва да се приеме,
че предявеният отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 ГПК - за установяване недължимостта на
сумата от корекции, е основателен и законосъобразно е бил уважен от СРС.
Като
съобрази изложеното и доколкото крайните изводи на двете инстанции съвпадат, атакуваното решение следва да се
потвърди. Този извод се налага за решението и в частта за разноските, които са
съобразени с изхода от спора и представените доказателства за реално платени
разноски.
При тези мотиви, Софийски градски съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 396645 от 27.04.2018 г. по гр.д. № 64929/2014
г. на
Софийски районен съд, ГК, 30 състав, с което е признато за установено по
предявения от Д.Г.Х., ЕГН ********** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:***, Бенч Марк Бизнес
Център иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Д.Г.Х., ЕГН ********** не
дължи на „Ч.Е.Б.” АД сумата 2 575, 92 лв. - начислена на основание констативен
протокол № 1009682 от 22.01.2014 г. за обект с клиентски № 300303248522, находящ се в гр. София, ул. „********, апартамент № 36, за
която е издадена фактура № ********** от 23.10.2014 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.